Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2022    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Януари 2022 (6)
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Детски игри
14-06-2008, 11:28 | Автор: Надя | Категория: Свободно време / Игри и забавления

ЧЕЛИК е една клечка, дълга около двайсет сантимера. С една пръчка го удряш отдолу и то хвърчи. На около тридесет-четиридесет метра от него стои друго момче, който гледа да удари летящата пръчка. Ако успее си разменят местата, ако не почват отново. КЛЕНЗА - играе се като челик, но клечката е скосена от двата края.

КОКЪЛЧЕ - като дойде Гергьовден и заколят агнето, се вземат кокълчетата от предните крака на агнето. То е като зар - всяка страна както се падне означава нещо, самун, цар, роб.

ГОРИ ГОРИ КЪРПА - събират са момичета, момчета, сядат на на земята на колело, ама никой да не се обръща назад и едно от децата, което са го избрали преди това, с кърпата в ръка бяга, обикаля кръга. Всички пеят "Гори-гори кърпа, кучето я дърпа." И детето като бяга и се навежда отвреме-навреме, да ги лъжи, уж че пуска кърпата зад някого, като я пусне кърпичката зад някого, той трябва да се усети и да хукне да бяга около кръга. И двамата бягат и който стигне пръв до мястото - сяда на земята, а другия пак почва да обикаля около кръга.

ДАЙ БАБО ОГЪНЧЕ - опирате пръстите на двете ръце, приятеля с пръст посочва всеки един пръст и се катери като по стъпала. Казва - "Дай, бабо, огънче", а ти - "Не мога, върви по-нагоре". После на следващите два пръста пак - "Дай, бабо, огънче" и като стигне до горе, дето са ти палците и показалците, ти отвръщащ - "Влез и си земи." "- Ами да не ме ухапе кучето?" "- А, няма го кучето, няма го, то е с попа на нивата." "- Ами, това черното там долу какво е?" "- Това е на попа капата. Влез, влез!" Детето си вкарва ръчичката между палците и показалците и ти му сграбчваш ръката, казваш "Ау, ау!", и го плашиш.

Ако някой се сеща и за други, нека да допълва..

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: freja (15 юни 2008 05:34)
Браво, Надя! Отдавна си мисля да пусна някоя такава статия, че много игри ми се събраха в паметта, време е да ги споделя. Започвам:

КОТКА И МИШКА – (Помогнете да си я спомня) Игра за деца от детската градина и 1-2 клас (понякога ни водеха в парка и целият клас играехме на нея на една полянка). Децата се нареждат в кръг, едно дете – "котката" – бавно обикаля кръга отвън, а всички и пеят: "Вкъщи имам мишленце, то си гризка сиренце (2 пъти). А отвънка котката хвърля се на мишката (2 пъти)" и тук "котката" подгонва друго дете – "мишката", а децата от кръга пеят: "Бягай, бягай, мишленце, ще те хване котката! (2 пъти)". Гонят се извън кръга, обикалят го. Мисля, че "мишката" се спасяваше, като влезе в него, но не съм сигурна. А ако "котката" я хване, "мишката" става "котка". Не помня и реда, по който се избираше "котка" и "мишка". А вие помните ли по-подробно?...

КАЗАНЧЕТО ВРИ – разновидност на ГОРИ, ГОРИ КЪРПА, разликата е, че се пее: "Казанчето ври, бяла пяна пуща" и това се пее, докато детето пусне кърпата зад някого – след това е както ти си описала. Вместо "пяна" може да се казва и "пара".

ДА БИЙ, ДА БИЙ... – Начертава се кръг, който се разделя на сектори (като торта). Броят на секторите е колкото броят на децата. Всяко дете си избира каква държава да бъде и написва името й в един от секторите. Всеки стъпва с единия крак в своя сектор. Предварително се избира "първи" – той казва: "Да бий, да биииииий... (тук прави пауза, която усилва напрежението) Франция да бий!" и тогава всички, без детето-Франция, хукват в различни посоки, а то казва колкото може по-бързо: "Едно, две, три, стоп!" и всички спират ("замръзват"). Детето-Франция си избира някого от "замръзналите" (примерно детето-Италия) и преценява с колко крачки може да стигне до него. Има различни видове крачки: мравешки (придвижва се напред с 2-3 см – колкото е дълъг един палец на крака), мишешки (с дължината на стъпалото; и така се движи: долепя стъпалото на единия крак пред стъпалото на другия), заешки (подскоци с двата крака едновременно), човешки (обикновени крачки), великански (като човешките, но разкрачът е колкото може по-огромен). Ако децата са изобретателни, могат да си измислят и други стъпки: орангутански, кенгуровски, патешки и т.н.... Та детето-Франция казва например: "Пет великански!" и трябва да стигне до определеното от него дете с пет великански крачки. Ако успее, си "отрязва" с тебешир малка част от сектора на Италия. Ако в един момент цялата Италия бъде "завладяна" от другите играчи, детето-Италия излиза от играта. Има и по-жесток вариант: детето-Франция не си отрязва никаква малка част от Италия, ами направо ия превзема цялата. Така играта свършва по-бързо.

ЛАСТИК – Много сложна и любима игра, не ми стига въображението да я опиша в подробности. Ще спомена най-важното само. Ластикът се държи от две деца (които също участват в играта и като им дойде редът, някой от другите ги сменя). Нивата, на които се държи ластикът са 11: 1 – на глезените; 2 – на средата на подбедриците; 3 – на коленете; 4 – на средата на бедрата; 5 – под дупето; 6 – на кръста; 7 – малко над кръста; 8 – под мишниците; 9 – на врата; 10 – държи се с ръце на нивото на ушите; 11 – държи се с протегнати нагоре ръце (над главата). На всяко ниво всеки играч трябва да изпълни едно специално измислено "съчетание"; помня го, но не знам как да го опиша с думи... Ако направи грешка, започва следващият по ред. Всеки продължава, като му дойде отново редът, от нивото, докъдето е стигнал. Понеже това "съчетание" включва много сложни захващания на ластика с подскоци, което е невъзможно да се изпълни над една определена височина, то се играе само до шесто ниво. На по-горните нива се играе "Е-ма-ес-са-са-ес-са-са-(о)-пи-пи-я!" (подскача се на всяка сричка), което по всяка вероятност е произлязло от побългареното спелуване на думата "Mississippi". "Е-ма-ес-са-са (и т.н.)" се повтаря толкова пъти, колкото е номерът на съответното ниво: на номер 7 – седем пъти, на номер 8 – осем пъти и т.н. От ниво 9 нагоре ластикът може да се придържа с ръка. Може да се играе и само на "Е-ма-ес-са-са" (още от първо ниво). Думичките в края може да се променят в зависимост от нивото, на което е играчът – и става примерно: "Е-ма-ес-са-са-ес-са-са-о-пи-пи-второ!".





ПАНСИОН (ДАМА) – Той се начертава на земята с тебешир и представлява всъщност човече: квадратчета с номера 1, 2, и 3 са "тялото", 4 и 5 – "ръцете", 6 – "вратът", а 7 е кръг и е "главата". Всяко дете по ред хвърля камъче първо в квадрат номер 1, като камъчето не трябва да излиза от очертанията. Ако е на линията (но от вътрешната страна), се казва "косъм" и се счита за успешно хвърляне. После детето прескача квадратчето с камъчето и се приземява на един крак в следващото. Продължава да скача в останалите квадрати на един крак, като в 4 и 5 скача с двата крака едновременно (по един във всеки квадрат), а така също и в 7, където се обръща и се връща по същия начин. Като стигне до квадратчето с камъчето, се навежда, взема го, прескача го и трябва да хвърля в квадрат номер две. Ако направи грешка, започва следващият по ред играч. Когато някой играч премине всички нива, следва последното – "Патт-о": той застава в началото, затваря си очите и трябва да стъпва във всяко квадратче последователно, без да излиза от очертанията му. Като стъпи в първото, играчът пита: "Патт?" и другите му отговарят: "О!", ако не е настъпил чертата; или му отговарят: "Си!", ако я е настъпил и тогава идва ред на следващия (все си мисля, че тази игра има испански корени и отговорите й всъщност са "No!" и "Sн"). И така, докато го направи без грешка, когато излиза от играта.

ОХЛЮВ – Нещо подобно на пансион. Начертава се голям охлюв (въщност една обикновена, завъртяна, спираловидна линия), като всеки "ред" се разчертава на квадрати. Те се оставят празни. Първият играчът започва да скача на един крак във всяко квадратче, като навлиза по спиралата към центъра на охлюва, където се обръща с подскок и се връща обратно. Все пак, това са минимум 120 подскока, така че ако залитне, има право да се подпре на ръце (но не и да стъпи с другия крак). Не трябва да докосва очертанията. Ако отиде до центъра и се върне без да сгреши, си избира едно квадратче и си пише в него буквата. Другите играчи са длъжни да го прескачат. Два гадни момента: както скачаш, да стигнеш до осем поредни квадратчета, които са "чужди" и трябва да ги прескочиш, без да се приземиш върху линията на следващото квадратче; или този, който е чертал охлюва, да е направил квадратите в центъра толкова малки, че само с балетни подскоци на палци да можеш да ги преодолееш безгрешно.

ПИЯН МОРКОВ – Избира се "пиян морков", около който в кръг се нареждат останалите играчи. Те си подават топка, като целта е тя да прелита над него, без "пияният морков" да я хване. Ако я улови, си разменят местата с този, който я е хвърлил.

МАГАРЕ – Всички се нареждат в кръг и си подават топката (без определен ред). Който изтърве топката или не успее да я хване, става "М". При втора грешка става "МА" и т.н., докато стане "МАГАРЕ" и излиза от играта. Побеждава този, който остане последен. Нецензурната разновидност на тази игра се казва Л***О. Еми какво да правим, и такава игра имаше...


 

ЦАРЮ ЧЕСТИТИ, КОЛКО Е ЧАСЪТ – Избира се "цар". Пред него се начертава линия, а на 10-тина метра от нея – втора линия (линиите може и да са въображаеми). Останалите деца се нареждат в редица зад втората линия и всяко поотделно пита: "Царю честити, колко е часът?". Царят отговяря примерно: "Десет мишешки напред" или "Две великански назад", като се използват същит стъпки, каквито се използват и в ДА БИЙ, ДА БИЙ... Който първи прекоси линията на "царя", заема неговото място. Тук дали ще се качиш на трона зависи от това какви са отношенията ти с царя...


ЦАРЮ ЧЕСТИТИ – (Помогнете да си я спомня) Избира се "цар", а останалите играчи се нареждат пред него в редица. И казват: "царю честити, ходихме у вас, пихме кафе и нещо друго правихме. Няма да ти кажем, само ще покажем!". Предварително всеки си е намислил каква дейност ще показва – ядене, каране на колело, танцуване, рисуване, спане, готвене, спортуване, гримиране, миене, писане и т.н. без ограничения, каквото му е дошло на ум. Децата показват всички едновременно, а "царят" трябва да отгатне какво е правило всяко дете. По-нататък не се сещам какво става, ако познае или ако не познае, обаче от това зависеше дали той ще е цар и в следващата игра или друг ще бъде на негово място. А вие помните ли?...

 


 
 
№2 от: donaddt (15 юни 2008 11:00)
Да бий, да бий - или вариантното й име Държави. Леле, къде другаде може да се развихри човек с географските си познания и да си избере държавата Руанда например. А помниш ли израза: Да бий, да бий, Пешо да ви убий! Пешо може да бъде сменено с произволно име.
Това за царя ми прилича на Кралю, порталю. Хващат се двама за ръце и ги вдигат високо като порта, останалите пеят Кралю, порталю, отвори порти, отворете, затворете, само един оставете. И един остава хванат. Тогава идва момента с отгатването, точно както го описва Фрея. Ако познае, отива в отбора на обясняващия, ако не познае - в другия. И така докато всички са се разделили зад двамата. После се дърпат и който отбор издърпа другия е победител.

Имаше една игра с миниластик, опъва се на ръцете и се играе от двама души. Правят се различни фигури (мост и други), изисква доста сръчност на пръстите, ама съм я забравила.

ДВАМА СА МАЛКО, ТРИМА СА МНОГО.
Нареждат се играчите в кръг по двойки. Една двойка е свободна. Точно тя се състезава за място в кръга. Единият застава пред някоя двойка и последният трябва да се състезава за място в кръга с другия участник вповече. Вариант на тази игра е ГЪРНЕ. Пак така по двойки в кръг(ама единият е прав, а другият е клекнал) и един участник сам отива и агитира Бабата да му продаде гърненцето си. Там имаше няккъв репертоар от заучени фрази и после търговецът и гърненцето се надбягват. Който стигне пръв става гърненце, а другият почва да си търси място.

ТИКВА- тя е по скоро логическа. Става за по пикниците и май е за другата тема. Както сте се опънали на тревата в свободна конфигурация, си избирате числа. 1,2,3 и т.н. всеки е различно число. Един казва: Нашта тиква, тиквичка родила 6 тикви. Който е с номер 6 пита: Защо пък да са 6? Първият отговаря: Ами колко да са? Номер 6 казва: Нека да са 8. И така докато някой номер се забави да отговори и изгаря. Трябва да се следи да се включиш навреме и да не кажеш изгорял номер. Играе се докато остане един участник, или докато ви писне,




 
 
№3 от: isi (15 юни 2008 12:57)

Тази игра за КРАЛЬО, ПОРТАЛЬО  я играехме като ОТВАРЯЙ, ГАЛЬО, ПОРТИ, ОТВАРЯЙ! и пак: Отворете, затворете, само един оставете! Само че имаше вариант хванатият да избира между две неща, които май се описваха с подробности, като не се казваше кое на кого от двамата водачи е. Не мога да се сетя за варианти, но например: 1) кола, червена, лада, вдига 100 км/ч, с едикакви си фарове и 2) кола, синя, фиат, много здрава, с едикакво си на прозорците и вътре - нещо друго. Направо в момента въображението ми куца в сравнение с тогава. Имаше страхотни описания, в повечето случаи с невероятни измислени елементи, но точно те печелеха привърженици.  След избора - единият отбор нарастваше с още един човек. Накрая дърпане и победа!

ЦВЕТНА ГОНЕНКА
Гонещият казва цвят и всички останали хукват да бягат и който успее да се хване за съответния цвят - не може да бъде заловен. Много популярно беше да кажеш примерно ПЕМБЯН ??/ tongue2  

При КРИЕНИЦАТА (ЖМИЧКА ) всеки издебваше търсещия за да се заплюе на неговото място за жмене. Всички открити или заплюли се викахме на останалите: Салам, стой си там! или Суджук, да си тук! , в зависимост накъде се е насочил търсещият.

ЦЕПЕНИЦА
Играехме я и в училище по физическо: Разделяме се на два отбора, хващаме се здраво за  ръце в една редичка и заставаме така двата отбора един срещу друг лице  в лице на извесно разстояние едни от други. След това един от отбора хукваше със засилка от своето място и се врязваше между двама от другия отбор и цепеше техните здраво стиснати ръце. Ако успееше - взема  един участник от другия отбор към своя. Ако не успееше - остава в чуждия отбор. Печели отборът, който стопи другия отбор - т.е. вземе всичките му участници, но като се замисля по време на играта състава на отборите се променя и понякога някой умишлено искаше да се върне в своя отбор и се предаваше нарочно. И така.

Още една игра с ЛАСТИК. С ластика за игра на "Е-ма-е-са-са" двама души правеха сложна плетеница - постоянна за конкретната игра, като застъпваха, кръстосваха, вдигаха, смъкваха. А всички останали трябваше да се промушат или прескочат без да се допрат до ластика. какъв беше краят - не знам.

Иначе с тази игричка с малия ЛАСТИК, който се опъва на ръце, за която DONADDT спомена, май се разказваше цяла приказка. Изискваше сръчност на пръстите на ръцете, а беше и измислена  с невероятно въображение. Иска ми се сега някой да ми я покаже пак!

А разновидност на традиционната игра на ЛАСТИК ли беше един вариант, при който в ластика влизат 4, 5, 6 или дори 8 човека, получава се един многоъгълник и пак така се  скачаше по всичките му стени - ластици една след друга. Сега не мога да си го представя как е ставало?

Играли ли стена  на ЯДЕШ ЛИ, ЯДЕШ ЛИ?
С топка, май че като за по-малки деца, един хвърля топката на останалите, подава им я, и пита: Ядеш ли, Ядеш ли едикакво си? Пиеш ли, пиеш ли едикакво си? Който е насреща трябва или да хване топката или да я изтърве в зависимост от това дали нещото се яде или не. Звучи лесно, ама при по-голяма опитност питащият изненадваше като започва с нещо звучащо като друго нещо и подава остро топката точно в този момент. Получаваха се супер смешни неща за ядене. Накрая хвърлящият топката май сам си избираше заместник, не знам?

И играта на РЪБЧЕТА
Сигурно някой друг ще я опише по-добре. Аз се сещам, че с топка се мъчиш да улучиш ръбчето на тротоара и да хванеш обратно топката, но друго ...




--------------------
 
 
№4 от: marulka (15 юни 2008 13:34)
КРОКОДИЛЕ, КРОКОДИЛЕ С КАКЪВ ЦВЯТ ДА ПРЕМИНА МОРЕТО?

Избира се един играч, който да бъде крокодила. Той застава с гръб към останалите, които се намират на известно разстояние. Те го питат "Крокодиле, крокодиле с какъв цвят да премина морето?" и той оговаря някакъв цвят, колкото по-завъртян, толкова по-добре. Тогава тези, които имат по дрехите си съответния цвят преминават, а останлите трябва да изтичат, без да ги хване крокодилът. Който бъде хванат, става крокодил. Хватката на тази игра беше да излезеш с колкото се може по-шарени дрехи :)

КАПИТАНЕ, КАПИТАНЕ, КАКВО ТИ Е МОРЕТО?

Тук отново се избира капитан и се задава въпроса "Какво ти е морето". Капитанът отговаря, като може да си измисля - бурно, тихо, замразено, жабешко и т.н. След това със затворени очи с опитва да хване някого. През това време останалите или стоят на едно място (замразено море) или се движат тихо (тихо) или издават някакви звуци и се движат (примерно "буууу" при бурно). Когато капитанът хване някого трябва чрез опипване да познае кой е и тогава той става капитан.

ЗАМРАЗЯВАНКА

По-интересен вариант на гоненица. Има един гонещ и ако докосне някого, той трябва да замръзне. Има и слънце, което може да разтопи и освободи съответното дете.

ПАРДОН

Не знам дали някъде другаде се е играла тази игра. Всички деца със затворени очи и разперени ръце се въртят в кръг и когато се ударят си казват "пардон". Няма никакъв смисъл в тази игра, но пък след няколко минути, всички падахме на земята, много щастливи.

ПАНДЕЛКИ

Избира се едно дете, което ще бъде вълк. Останалите деца си намислят цвят. После вълкът отива при децата и следва разговорът
- Чук, чук
- Кой е тук?
- Аз съм Кумчо Вълчо
- Какво искаш?
- Панделки
- Какъв цвят?
Тук вълкът си избира цвят. Ако никое дете не си е измислило този цвят отговорът е "Върви си по (примерно червения) път със счупена ръка, или крак или някаква друга част на тялото и детето-вълк си отива, преструвайки се, че има съответното счупване :) Ако обаче има дете с този цвят, вълкът казва коло метра панделка иска, и докато уж отмерва метрите отвлича детето. Не си спомням как свършваше тази игра.

КЪР

Любима моя игра. На земята се разчертава поле и децата се разделят на два отбора, като целта е да навлезеш в полето на другия отбор и да нестъпиш един триъгълник и да извикаш кър. Голяма блъсканица падаше :) В Хасково, от където са баба и дядо му викаха шмайзер.

ОТИДОХ В ГОРАТА

Отново се избира едно дете, което казва "Отидох в гората , разрових листата, намерих картина на ..." и си избира професия. Другите трябва да я изиграят и този, който е най-добър застава после отпред.

Сещам се още много игри, но трябва да приключвам за сега. Като се замисля доста весело ни е било и не се учудвам, че по цял ден скитахме насам натам, без да се уморим. Приятна неделя деца, и честит последен учебен ден! Започва ваканцията!!!













--------------------
 
 
№5 от: freja (15 юни 2008 14:25)
Еее, аз си бях приготвила още игри, но снощи системата ме взе за флуудър и не ме остави да ги пусна . Ще ги paste-на сега, макар че някои вече сте ги споменали, но нямам време да редактирам - те са ми предварително готови от снощи . И така, продължавам:

КРИЕНИЦА – Класика. Този, който жуми, трябва да брои до колкото са се уговорили предварително, като броенето може да е по единици (напр. "до 50 по единици") или по десетици ("до 1000 по десетици"). Като завърши броенето, казва: "Кой отпред, кой отзад, кой от двете ми страни – три път подред жуми! Едно, две, три, отварям очи!" – и тръгва да ги търси. Като види/намери някого, целта е да стигне преди него до мястото, където се жуми, и да го заплюе: "Пу за Ицо!", а целта на Ицо е да го издебне и да се заплюе първи: "Пу за мене!". Ако търсещият заплюе някого по погрешка – Стефан вместо Ицо да кажем, тогава Ицо крещи: "Спукано гърне!" и този, който е направил грешката, трябва да жуми още три пъти подред. Когато детето, което жуми, тръгва да търси скрилите се деца (особено, ако е останало само едно скрито), останалите подсказват на криещия се какво да прави, като крещят: "Салам, стой си там! Салам, стой си там!" – за да си стои на мястото или пък да идва бързо да се заплюе: "Суджук, идвай тук!". Много кодово. Следващата игра жуми този, който е бил заплют последен; ако някой има наказание за три поредни пъти да жуми – тогава жуми наказаният; или отново същото дете, ако не е успяло да заплюе никого.

ГОНЕНИЦА – И тук всичко е ясно. Споменавам я само за протокола, защото следващите три игри са разновидности на ГОНЕНИЦА:

СЛЯПА БАБА – За разлика от гоненицата, тази игра се играе в ограничено пространство – в градинката например. Този, който гони, е "сляпата баба". Той застава в центъра на игралното поле, останалите му завързват очите, завъртат ги три пъти, за да го дезориентират и бягат. Целта е да хване някого, който на свой ред става "сляпа баба". Гадното е, че могат да те щипят и гъделичкат, а ти не можеш да ги уловиш.

КАПИТАНЕ, КАПИТАНЕ – И тук – в ограничено пространство. Този, който гони, е "капитанът" и отново е с вързани очи. Той застава в центъра и останалите го питат: "Капитане, капитане, какво е морето?" и той отговаря примерно "Бурно". Морето може да е бурно (децата бягат наоколо и бучат: "Буууууу..."), тихо (обикалят съвсем безшумно), спокойно (обикалят и шумят: "Шшшшшшш"). Когато "капитанът" каже какво е морето, всички бягат от него и издават съответните звуци, а той се стреми да хване някого, който после заема неговото място.

ЗАМРАЗЯВАНКА – При тази гоненица, когато гонещият докосне някого, той го "замразява", а "замразеният" трябва да остане в позата, в която е бил "замразен", докато не го "размразят". Може да го "размрази" друг играч, като го докосне. Има и друг вариант – със спасяване ("къщичка"): като вижда, че ще бъде настигнат, гоненият скача с два крака в една точка, събира ръцете си над главата като покрив и казва: "Къщичка!". Тогава не може да бъде "замразен", обаче не трябва да мърда от това положение. "Излиза" от "къщичката", когато реши, че е безопасно за него. В следващата игра гони този, който е бил замразен последен.

ЕДНА РУСКА ИГРА, която нашата Тимуровска команда научи от едни русначета, гостуващи в града ни. Искам да си я спомня точно, а не мога! Играчите се разделят на два отбора. Отборите застават на голямо разстояние един от друг (поне 10 метра), а всеки отбор се нарежда в редица. Играчите се хващат здраво за ръце (като на хоро) и единият отбор пита другия... не помня какво, другите отговарят нещо (най-вероятно името на някого от първия отбор) и после този, на когото са казали името, хуква с всички сили към противниковия отбор, като целта му е да разкъса редицата им. Ако успее – избира си някого от двамата, които е разделил, и го отнася със себе си в своя отбор. Ако не успее – противниковият отбор го задържа в редицата си. Губи отборът, от който остане само един играч. Ако някой знае как се казва играта и какво си казват отборите (да, на руски е) – нека пише.

Сега гледам, че съм пропуснала момента с отгатването кой е хванатият при СЛЯПА БАБА и КАПИТАНЕ, КАПИТАНЕ. Но вие сте се сетили .

 
 
№6 от: donaddt (15 юни 2008 14:39)
Аз се сетих разни плажни варианти, които и досега май се играят. На плажа, щото не може да си все във водата на лагер, физкултурникът, който е и спасител или обратното все надува свирка и си във водата за по 10-на минути. Та трябва с нещо да се убива времето. Играчите са двама. Нареждат се клечки в пясъка и се целят с джапанките. Който утрепе пръв всичките войници-клечки с джапанката е победител.

 
 
№7 от: isi (15 юни 2008 23:48)
Freja, РУСКАТА ИГРА не е ли точно ЦЕПЕНИЦАТА, за която аз писах. Много непоетично име. Сигурно е имало и друго. Аз не знаех, че е руска. Дори мисля, че я научихме в час по физическо. А сигурно всеки отбор казва кой от другия отбор да цепи.



--------------------
 
 
№8 от: freja (16 юни 2008 02:10)
isi, изглежда точно тя ще е, с тази разлика, че при нашия вариант се питахме кой да цепи така непоетично xaxa2. Най-вероятно сме питали противниковия отбор: "Кого вы хотите?" и отговорът е бил примерно "Лену" и так далее, Лена пошла  mig_mig. Ами може и да не е руска, но понеже от русначета я научихме и все на руски я играехме, все съм си мислела, ча е руска...

А при играта на РЪБЧЕТА май брояхме колко последователни ръбчета ще ударим, без да сгрешим и си събирахме бройката от всички опити. Печели този с най-много ръбчета. Така си мисля поне...

 
 
№9 от: Надя (16 юни 2008 11:18)
Ехеее браво на вас bravoo Толкова много сте си спомнили и сте допълнили. Отличници vinagi_gotov
Isi, играта на РЪБЧЕ има много варианти, ние я играехме на стената на блока, но си я спомням много добре. Трябваше да се хвърля топката и да вършиш най-различни неща докато я хванеш. Мисля се броеше до 10. Примерно 10 пъти пляскаш по веднъж преди да хванеш топката, или десет пъти се завърташ по веднъж преди да хванеш, имаше и много трудни, под крака,назад и пр. Който изтърве отстъпва мястото си на следващя и така докато един успее да ги изкара докрай без да сбърка.
РАЗВАЛЕН ТЕЛЕФОН - на пейка или беседка, намисля се думичка, колкото по завъртяна, толкова по-добре, и тихичко се прошепва на ухото на седящия до теб. Целта е да чуе някаква глупост която съвсем не е първоначално казаната дума. Който е сбъркал минава да сяда най-отзад.

 
 
№10 от: eli (18 юни 2008 09:02)
От няколко дни се мъча да се сетя как се играеше едно (момичешко) нещо, което пеехме така:

Омане, омане, омане оне о тикити, о тео тео тикити
У ан джо, фикс!

Наскоро го чух от един двор, но нали съм си възпитана любопитка, не надникнах. И оттогава ме гложди...

 
 
№11 от: freja (18 юни 2008 13:02)
Ама как се сещаш за такива неща, eli! И аз помня, че казвахме нещо такова, но много смътно го помня... Думичките определено не мога да се сетя, обаче дали с тях не вървеше пляскане на ръцете по двойки?

 
 
№12 от: eli (18 юни 2008 13:40)
Още ме е яд, че не надзърнах. Кога ли ще си изям боя някъдеtongue3

И на мен неще ми се струва, че имаше подскоци и приплясквания, а дали не беше и с ластик, и накрая като че ли трябваше да се направи някаква глупост, като да се хванеш за ухото. Помня, че момчетата много й се подиграваха, сигурно заради текста. Който на какъв ли език ще е?

 
 
№13 от: freja (18 юни 2008 13:59)
Аааа, такъв език няма! Той е дълбоко кодиран  и само децата го разбират. Май наистина имаше нещо с хващане за ухото, а и други някакви странни движения...

 
 
№14 от: marulka (18 юни 2008 14:40)
Ели,
Аз май се сетих за играта. Нареждахме се в кръг и си слагахме ръцете една в друга. Започвахме да пеем песента като последователно си удряхме ръцете. На последната сричка трябваше да се удари съответното дете, а то трябваше да се опита да избегне удара. Ако успееше, то оставаше в играта, ако не изгаряше. И така докато останат двама, които играят канадска борба на гърба на третия :) А текста беше

Уан да кате софльоре,
омане, омане, омане о нео тики тики
тео тео тики тики
у оан джо фикс. :)



--------------------
 
 
№15 от: freja (18 юни 2008 16:16)

Да... Проблясъците ми като че ли станаха по-ясни. Само че аз си го спомням по двойки и без канадската, не знам защо. И хващането за ухото много ми е познато, но къде му беше мястото... Може да е имало различни варианти на тази игра .
А тя ми напомня за една друга:
ИГРАТА НА ПЪРЖОЛКИ! Две деца застават едно срещу друго, долепят си дланите и ги търкат напред-назад - на едното са отгоре, на другото - отдолу - и това, което е отдолу, трябва да излъже другото и да го плесне по ръцете. Ако успее - сменят си ролите, ако не успее - остават си пак така, докато успее. Какво пляскане падаше само, ръцете ни се зачервяваха.  Момчетата бяха много жестоки помежду си в това отношение...


 
 
№16 от: eli (18 юни 2008 22:10)
Ох, олекна миyeye мерси, Марулка. Май точно така беше, в кръг и си пляскахме дланите. Даже не помнех, че имало и първи ред.
Чер човек мина ли, че чак се обърках сред това изобилие от игри? А на пържолки колко бях добра...

 
 
№17 от: freja (19 юни 2008 00:38)
А какво беше ЧЕР ЧОВЕК? Уф, и него съм забравила, а съм сигурна, че съм играла... podsmruk

 
 
№18 от: eli (19 юни 2008 11:10)
Аз на теб разчитах за спомени Помня, че пеехме "Един часа минава, чер човек го няма, два часа..." и т.н. и после бягахме, но защоpodsmruk

 
 
№19 от: dani (19 юни 2008 16:20)
Ето че и тук стана много "момичешко". Ей, момчета, айде да им обясним на тия момичета някои по-сериозни игри. Напр. "дузпи", "всеки лаком за гол","фунийки" и т н.. А това "омане суфльоре" да не е някакъв шамански танц xaxa2



--------------------
 
 
№20 от: marulka (19 юни 2008 17:37)
Ние от вчера с приятелите ми се чудим от къде идва този текст. Трябва да има някакъв произход, както ема есаса.
И Дани, верно е, че се посъбраха все момичешки игри. Айде напишете нещо момчешко. Нашите момчета играеха с нас на "майки и деца"



--------------------
 
 
№21 от: filipovaeli (19 юни 2008 17:39)

А някой замислял ли се е от къде тръгват тия игри? Момчешките ми се струват някак си по-български ама тия за момичетата... Ема есаса, Омане суфльоре, ми звучат чуждестранно.yeyeye




--------------------
 
 
№22 от: isi (19 юни 2008 20:41)
Не сме писали за НАРОДНА ТОПКА , нали? Но тя си е всеизвестна  класика. И май при нея няма момичешка - момчешка. Всички я играехме. Но често момичетата бяха по-добри. tongue2 girl_witch   Имаше два варианта.
При по-простия, наричан още СПАСЯВАНКА,  двамата консули застават извън игрището в двата противоположни края и се мъчат да оцелят с топката всички останали участници, които са вътре в  игрището. Ако си ударен - излизаш, ако успееш да хванеш - оставаш и спасяваш най-рано чукнатия и излязал играч. Всички срещу консулите!
При втория по-популярен вариант - косулите си избират отбори, те самите застават отново в двата противоположни края на игрището, само че полето този път е разделено на две половини и пред всеки от консулите е разположен противниковият отбор. Правилата са аналогични, само че ако хванеш топката, не спасяваш никого, а просто атакуваш другия отбор по възможно най-бързия начин. Изискваше се бързина, точност, сила, ловкост, пъргавина и изобщо ...



--------------------
 
 
№23 от: freja (20 юни 2008 10:49)
Момичета и момчета (и момичета! tongue2 ), и аз не очаквах да съберем толкова много заглавия, та в тази връзка си мисля... дали няма да е по-добре да пишем за всяка игра в отделна тема? Във всеки случай, аз така смятам да правя вече, а ако админите имат нещо против - да ме смъмрят веднага!xaxa2
Edit: Само за ЧЕР ЧОВЕК да кажа, че май се сетих, eli, a пък тук започнахме да я обсъждаме. Значи мисля, че това беше вид гоненица. Чер човек беше детето, което ще гони. Останалите го наобикалят и започват с това, което ти каза: "Един часа минава - Чер човек го няма! Два часа минава - Чер човек го няма! Три часа минава - Чер човек го няма!" и т.н. По някое време, по лична преценка на Чер човек, той хуква да ги гони (много е важно всички да се разпищят в този момент). Идеята е да ги изненада. Даже ми се струва, че се преструваше на заспал (което влизаше в правилата на играта). Всички много добре знаят, че ще хукне да ги гони, но ако го изкарат до девет часа например, вече се отпускат и започват да се лигавят и тогава Чер човек трябва да улучи момента, когато са се разсеяли, и когато наблизо до него има някой, за да успее да го хване. Аз мисля, че беше така, какво ще кажеш?

 
 
№24 от: Надя (20 юни 2008 11:01)
А някой да се сеща, за пляскането с ръце? Две момиченца си пеят някаква песничка и си пляскат ръцете, въртят се.  Боже..наистина съм изветряла щом като и това не помня, а толкова често го правехме, че чак са ми изтръпвали ръцете.

 
 
№25 от: freja (20 юни 2008 17:20)
Надя, след дълго мислене стигнах до извода, че "Подружка моя" ще сме си пеели с това пляскане с ръце. А после сме се въртели в кръг. Аз въртенето го помнех, обаче пляскането ми е било изветряло smile24 .

 
 
№26 от: Златина (10 юли 2008 23:25)
Здравейте сладурчета /по снимките преценявам/ ,с много пляскане и въртене е и "Бели пеперудки". Като детска учителка с 32 години трудов стаж много от игрите са ми познати , защото ги прилагам в работата си с децата. Радвам се ,че научих и други/може би в различни региони ,различни варианти на игрите е имало/. Благодаря !

 
 
№27 от: freja (11 юли 2008 02:23)
Привет
Значи ще ми кажеш дали съм си спомнила правилно тези игри  .

 
 
№28 от: ive (11 юли 2008 09:18)
Топло и студено
Едно или повече деца скриват някакъв малък предмет някъде в стаята. След това в стаята влиза детето, което ще търси. Другите го насочват с думите: "ледено" - ако е много далеч от скритото място, "студено" - малко по-далеч, "топло" - наблизо е и "горещо" - почти е открил точното място.

Лети, лети 
Игра вероятно от детската градина. Някое дете или учителката казва: "Лети, лети щъркел". Всички трябва да си вдигнат ръцете, защото щъркелът може да лети. Или казва: "Лети, лети слон" - ръцете не трябва да се вдигат, защото слонът не може да лети. Доколкото си спомням сгрешилите не изгаряха от играта. Май всички заедно просто се смееха и играта продължаваше.

Танкове
Играят две деца. Лист хартия се разделя на две с черта по средата. Всяко дете рисува по равен брой малки танка в своята половина. След това играта започва. Листа се прегъва и едното дете рисува малко запълнено кръгче от задната страна на листа. След това листа се отваря и се вижда дали кръгчето е уцелило танка на другото дете. Ако е уцелило, танка се задрасква. След това е ред на другото дете. Печели този, който пръв уцели всички противникови танкове.

Пътни знаци 
Децата се разделят на две групи. Първата група тръгва малко по-рано и чертае знаци с тебешир - например стрелки, които показват в коя посока втората група да върви или задачи от сорта: "Направете 9 подскока". Целта на играта е втората група да успее да хване първата.

Сляпа баба в ластик
Правилата са като при играта на "Сляпа баба", само че пространството за бягство е ограничено в ластика.

 
 
№29 от: Надя (11 юли 2008 09:47)
Аууу браво за пътните знаци Съвсем ги бях забравила, а толкова много сме ги играли. Събирахме се всички и веднага решавахме че ще играем на пътни знаци. Това което помня ясно е че знаците се правеха умишлено трудни за намиране.

 
 
№30 от: isi (11 юли 2008 10:50)

За "пътните знаци" и от мен браво, че бях почнала да се чудя, кога се рисуваха тези знаци с тебешир, почнах да си мисля, че е било при стражари и апаши. А при стражари и апаши имаше ли нещо особено? Не се сещам за правила.

И за топло - студено, благодаря!
От нея се сетих за друга игра в стая, може и навън, която играехме, но я знех от баща ми и първо с него сме си играли:  "Какавиди-види, какво ми се види?" И продължаваш: "Започва, започва с буквичката .... примерно "М"" И всички започват да се мъчат да отгатна какво виждаш с буквичката "М" Редуват се и който позне - той е наред!

От танковете пък се сетих, че имаше много такива игри върху хартия, които дори играехме в клас и направо в час понякога. Танковете точно в час съм я играла,  с момче, което седеше до мен - мълчешком си подаваме листа и се редуваме докато изпитват някого другиго.

Имаше подобна, но май кораби ли бяха? Не помня идеята, но пак върху лист всеки от двамата играчи сякаш имаше някакви отбелязани кораби.С драсване на химикала тръгваш от твоя кораб и целиш чуждия, като драсването е по-особено - прикрепяш химикала към листа с върха на пръста си и го насочваш и плъзваш и вече накъдето и докъдето отиде. Там бележиш "Х" за следваща изходна точка.

Една много смешна игра с нагънат на хармоника лист от тетрадка - мисля, че се казваше "Дядо ходи на баня". Листите се нагъваха в случая на 4 колонки като хармоника. В 1-та колонка най-отгоре се  пише "ДЯДО", във 2-та "ХОДИ" , в 3-та "НА" и в 4-та "БАНЯ". Всеки участник има такъв лист. Играта запчва като всеки пише в 1-та колонка съществително, във 2-та - глагол, в 3-та - предлог, а в 4-та - пак съществително, като след всяка колонка листите се разменят, като предварително си прегънал така, че да се скрие това което ти самият  си написал. Получавах се супер смешни изречения: "Автобус плаче  върху коза" например. Абе, глупости, ама сълзи са ни текли от смях! Може да се усложни с вмъкване на прилагателни и наречия! Правили сме като пораснахме малко.

А  също на лист с колони сме играли на градове и села, но не само! Всеки си има разграфен лист: Държава, град, село, животно, растение и .... друго не се сещам. Брои се за буква, СТОП, примерно "П" и всички пишат държава, град.... с "П" , за определно време ли беше? 

Освен това игра на бикове и крави  (тя не е на хартия): намисляш си 3 или 4-цифрено число, другите се мъчат да го  познаят Ако улучат 1 цифра, но тя не е на мястото си - имат едина крава, но не се знае коя е. Ако пък улучат цифра и тя е на мястото си - имат бик. И така, докато  се познае числото. Който го позне, той е следващият, който мисли число.

Последните 3 игри всъщност са доста образователни, не мислите ли?




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 20
Потребители: 1
Гости: 19
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?