Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Децата и играчките
27-01-2012, 16:13 | Автор: dani | Категория: Свободно време / Игри и забавления

Децата и играчките

 

Детето е странно същество  На всяка вещ то приписва много повече свойства, отколкото тя притежава. Ако дадете на едно дете подходяща пръчка, т.е. такава, която то може да яхне, тя ще има за него и глава,  и крака, опашка, грива, и даже характер. Тя ще бъде за него конче,

Ако подарите дървено конче, то децата ще му облекат топло палтенце и ще му четат книжка. Защото всички конски качества при него са налице и е нужно да се измислят нови, защото да се играе – това означава да фантазираш.

Пръчката децата ще наврат в някоя кутия, ще помляскат със устни и ще кажат: “Е,стига ти! Наяде се вече."

А на дървеното конче няма да му се размине само с това. На него трябва да му се завре в самата муцуна парче морков или фас от цигара. Но много деца не ще ги удоволетвори и това: те пробиват дупчица в устата на кончето – ако то е от картон – и тъпчат там всякакви боклуци.
Когато бях малка мен до такава степен ме мъчеше невъзможността да нахраня както трябва моето картонено конче, че предприех решителни мерки да променя този недостатък. Направо откъснах главата на кончето и започнах да тъпча директно в туловището му всичко, което ми попаднеше: маминото шалче, напръстника на гувернантката, парче кифла, пила за нокти, картинката “Тереза, дъщерята на Гарибалди", лъжичка за чай, нечий часовник… Кончето приемаше всичко с благодарност и пълнееше не с дни, а с часове.

През това време възрастните започваха нещо да се тревожат. Търсеха си вещите, чудеха се къде ли са… Аз намигвах  на обезглавеното конче, а то с благодарност ме гледаше през своята дупка в шията и нещата вървяха отлично.

Веднъж обаче кончето изяде парче кашкавал и миризмата му привлече вниманието на гувернантката. Бяхме разкрити. Оттогава кончето се хранеше изключително само със стърготини от подострен молив и вследствие заболя и заслабна.

Моето желание да подобря живота на играчките вкъщи ме въвлече веднъж в пренеприятна история.

Сестра ми имаше голяма кукла и много по-малък дом за кукли. Нейната кукла не можеше да влезе в дома, а седеше на покрива му, като хлопаше с крачета по прозорците. Сестра ми нямаше особени претенции и казваше, че далеч не всички живеят в домове и много високите хора обикновено живеят на улицата  пред къщата си. Важно е -  казваше тя -  да си имаш дом, а всичко останало са подробности.

Аз обаче не мирясвах. Една вечер изчаках сестра ми да заспи, взех куклата й и я забих с главата напред право през входните врати на куклената къщичка. Тази работа беше трудна, изискваше сила и ловкост. Аз обаче излязох с чест от това затруднение. Главата на куклата изскочи през черния вход, ръцете се навряха в прозорчетата, а краката стърчаха до колената от парадния вход. Цялото съоръжение имаше вид на някаква замислена костенурка с цилиндър отгоре. Аз бях доволна – кулата си живееше в дома, както и трябва да бъде, а не се шляеше някъде отвън.

Само че на сутринта , като чух плача на сестра ми, която не можеше да измъкне куклата си нито напред, нито назад, аз разбрах целия ужас на случилото се и отрекох да имам нещо общо с тази работа.

- Н-честна дума, не съм аз!

“Н-честна дума" беше по онова време широко използван израз при нас, децата. Когато трябваше нещо да излъжем. Да излъжеш при дадена “честна дума" беше немислимо, а ако кажеш “н-честна дума" ( съкратено от “нечестна дума"), то в това нямаше никакъв грях, а на обвинителя “н-честно" винаги му се чуваше като “честно". Това беше една много удобна хитрост, позволяваща в най-безизходните ситуации да съхраниш своята добра репутация.

 

 (ПРОДЪЛЖЕНИЕТО СЛЕДВА)

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 5
Потребители: 0
Гости: 5

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!