От много време се чудех, кога ли ще си намеря моята игра "Морской бой". За нея се сетих покрай статиите ми за намерените на тавана на къщата настолни игри, но Нея я нямаше.

Писах я на руски както я бях запомнил , но нищо не излизаше , по-точно излизаха игри със същото име, но наподобяващи онази игра на "Бомби" (или Въшки) не помня точно как го наричахме с прегъването на лист хартия от обратната страна и повтарянето на "бомбата от другата страна , за да се уцели "кораба" на противника...

Бях загубил увереност, че някога мога да я видя, още повече, че бяха изтарашвали тавана на гаража и липсваха доста от игрите поставени в чували.

И сега, след статията на новодошлото ни другарче Кариесимс, реших отново да я потърся и ето, о, чудо, тя изникна в секцията "изображения" на Чичо Гу.

Моята игра пристигна благодарение на дядо ми, който пътува на ескурзия до СССР, не помня точно кой град и при записването на желанията на всеки от внуците преди заминаване, аз си поисках тази игра. Не знам как съм му я описал, като виждам сега , че има и друга и щях да бъда силно разочарован ако ми бе донесал другата разновидност.

За тази игра никой не бе чувал и виждал, защото популярните настолни игри , или тези които ги имаше почти във всеки дом на момче бяха хокей, футбол и баскет. Тази видях съвсем случайно при някаква нова формула за социализация, която реши да провежда класната (във 2ри или 3ти клас не помня точно) и един следобед бяхме накарани всеки да си донесе някаква игра от вкъи. Това се случваше следобяд, след часовете. Беше около 2 часа май и минаха доста бързо. Имаше двама Димитровци, като на единия казвахме Миташки за да ги различаваме. Милия, дали е подозирал, че ще го запомня само заради тази игра, не че не си спомням едно 60-70% от другарчетата от 1-3 клас, но е много трудно ако сега се понапъна да им кажа имената, а физиономиите им са ми доста избледнели вече. Играта бе с едни торпеда нарисувани на капака на играта, както и една подводница показала се наполовина в бурното море. Много въздействаща рисунка, а пък самата игра се оказа не по-мало вълнуваща за всяко момче в този ден.

Тази играх съм я носел на много места, а пък съседчето ми , мой съученик и приятел, я искаше винаги когато му идваше братовчед му. Беше я много харесал. Да, на някой може д аму е чудно, но тогава, се викахме доста често през балкона, кой да пита какво имаме за утре за домашно, къде възрастни за малко хляб, захар или олио... ей такива ми ти истории. Тогава след работа като се прибираха хората дори имаше опашки за хляб и ако някой се прибере а вкъщи няма, след 19 часа нямаше откъде да си купиш, щот просто нямаше денонощни мгазини или такива , които да работят поне до 22.

Моята наподобяваше тази тук. Разликата бе в това , че торпедата бяха сиви, а рисунката отдолу май бе по-различна от тази тук. Корабчетата които се нареждаха май бяха по 5, и всеки имаше по десет железни топчета. Топчетата се пускаа през отворите които виждате отгоре, има два малки отляво и отдясно, след което се натискаше спусъка който освобождаваше топчето да тръгне по улея, мине под стъклото и бутне даденото корабче, което има издадено връхче отдолу. Изстреляните топчета автоматично се превръщаха в амуниции за врага и същия можеше да ограничи опонента, като стреля по-бавно и по-точно. Печели този който пръв бутне корабите на другия, което създава много напрегната пдоготовка за старт, както и невъобразими емоции докато се стрелят хората и пропускат за малко целта. Нарушение е някой да клати играта. А иначе самото оръдие може да се движи, а другата му е осбеност е огледалцето което е псотавено на 45 градуса по средата и чрез което се наблюдава целта. Това е само за начинаещи, защото след това добрите стрелят по усет само с гледане отгоре и насочване и става много по-бързо.

Невероятни емоции. Наскоро бях в Харков, а се оказа, че там, я продават за само 100 гривни или 9 лв. Жалко, че по това време въобще не се бях замислял за тези игри, иначе със сегашния си ентусиазъм, веднага щях да си ги донеса и възстановя материално. Е, нищо. Факта, че игрите са все още живи и се радват на популярност в Украйна и Русия ме радва. Като гледам има малка разлика в кутията. Моята не бе с толкова дебел картон, нямаше го този огромен червен надпис, капака се отваряше изцяло, а не от едната страна, иначе като рисунка бе подобна с кораб и оръдието, но бе изцяло в син фон и нямаше подобни контрастни цветове (жълто или червено).

Та докато търсех тази игра си намерих и МОЯТ Хокей. Май ще се окаже руски.

Ето го и него. Познах го по нарисуваните очертания.

Две от любимите ми игри, които не ги намирам сега, но бяха едни от най-любимите ми, и на които дадох много емоции и изкарах невероятни преживявания. Който ги е играл, ще ме разбере. Момичета не се сърдете, тази статия е далеч от вашия интерес... или по-точно казано е толкова интересно, колкото за мен бяха играта на ластик и онова с камъче и цифри, както и ръбче, макар че ръбчето ми хареса по-късно, ма не за дълго...