Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Януари 2021 (8)
Декември 2020 (6)
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
За дъвките Идеал
18-04-2012, 11:04 | Автор: ssi | Категория: Свободно време / Игри и забавления

Всички помните едновремешните дъвки за балончета. Сега няма такива..!!
И така...намираме се на село, времето е есенно - студено и аз съм в 3-ти клас.
Имаме междучасие ...голямо..!! Много обичахме да дъвчим "Идеал". Въпреки всички недостатъци, тя имаше преимущества, които днешните нямат. Най любима ни беше заради балончетата. Освен, че правеше големи балони, те не се лепяха толкова по лицето колкото другите дъвки - лесно можеш да се изчистиш..Ако пък сдъвчеш 3-4 дъвки, се получаваха гигантски балони.
Изскачаме радостно на двора, облечени с якета и шапки. Няколко момчета вадим от джобовете дъвки и разгръщаме (скъсваме) опаковката.Розови вкуснотийки.. Лапаме по една ( -две ) и с усилия започваме да дъвчим. Дъвката е страшно твърда, (почти като камък) но след като се затопли в устата става достатъчно мека. След тази подготовка с омекването на дъвката и вкарването и във вид удобен за логаритмуване, правим най-големите балони на които сме способни. Всеки хваща своя балон за остатъка от дъвка който е бил в устата ни и хукваме в редичка около училището, внимателно размахвайки победоносно балона си. След първата обиколка спираме. Балона е станал много твърд от студа и върха на сладоледа е да го отхапеш. Чуваше се звук подобен на счупване на лед, а остатъка от балона приличаше на счупен буркан или крушка за осветление. Досхрупвахме с удоволствие остатъците и мятахме пак дъвката в устата. Тук започваше да се повтаря всичко от начало,защото дъвката беше станала цялата на камък. Това ни беше най-голямото забавление в студа, ..докато не падне сняг.
Не съм търсил, но може би има все още дъвки "Идеал".Аз съм почти сигурен, че се доближават до едновремешните дъвки, колкото сегашните обикновенни вафли, до едновремешните (от 5-6 ст). А какви вафли бяхааааа...Захващаш със зъби в крайчеца на първата кора и я отлепяш чиста и без полепнал пълнеж. Изяждаш я сладко след което пак със зъби обираш първият слой от пълнеж, без да нарушиш целоста на втората кора...... Опа...увлякох се.
Та говорихме....за...ДЪВКИТЕ!!! Дааааа...
А помните ли как беше станало мания да си боядисваме дъвките? Най-много сме ги оцветявали със сърцевината на цветен молив. Отчекваш си малко от молива и слагаш в средата на дъвката. Сдъвкваш внимателно докато престане да хрущи и ..воала..цветна дъвкааа. Имаше и по безобидни начини. Например със киселец. Той растеше в нашия двор и си го ядяхме редовно. С него дъвката ставаше зелена. За една дъвка беше достатъчно едно листо киселец.
Не си спомням колко дъвки заедно съм могъл да сдъвча, но помня, че ми беше трудно да дъвча, а бузите ми бяха подути доста. А какви големи балони съм правиииллл...колкото главата ми. И като му направиш дупчица от едната страна да излезе въздуха и балона се превръщаше в нещо като истински летящ голям балон улучен от немски самолети и падащ надолу.
А колко пъти съм заспивал с дъвка. И понякога се събуждам сутринта с дъвка в косата..

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (18 април 2012 11:51)

остатъка от балона приличаше на счупен буркан или крушка за осветление

Най-много сме ги оцветявали със сърцевината на цветен молив

Ехехее!!! Много смешна статия! Това за счупения балон от дъвка... направо ме разби!!!
xixi2

Честит Рожден Ден, мило другарче Светльо!
Пожелавам ти светлина и ведрина, усмивки и настроение, слънце в очите и дъвка в косите... Опа, това последното беше без да искам... wink
Бъди здрав!




--------------------
 
 
№2 от: Айви (18 април 2012 14:02)

  Чудесна почерпка, Светльо!

  Честит Рожден Ден!!! Много здраве, радост и късмет!!! wink

 


 
 
№3 от: boysta3 (18 април 2012 18:40)

Светли, ЧРД! Весел, румен и засмян да ти е деня.
А сега по същество:

Цитат: ssi
обикновенни вафли, до едновремешните (от 5-6 ст). А какви вафли бяхааааа...Захващаш със зъби в крайчеца на първата кора и я отлепяш чиста и без полепнал пълнеж. Изяждаш я сладко след което пак със зъби обираш първият слой от пълнеж, без да нарушиш целоста на втората кора.
Чудесно "попадение". Почти бях забравил този момент как с резците обираш крема/пълнежа а после си изяждаш само коричката. Така бе и със сладоледа понякога. Изяждаш си първо максимално сладоледа от вафлената фунийка и после си гризкаш сладко-слако вафличката. А пък какъв сметанов сладолед имашеееее и как лелката или чичкото го намазваше лъжица по лъжица и оформяше купола на топката, аууууу. И сега се сетих. Беше много яд, като почне да слага и се случи да сложи повечко, и ха да ти го даде и му се стори че е повече премери на кантара, като го слагаше в едно малко празно шишенце от бебшко пюре, и почне да маха от него...
А вафли имаше всякакви. Най-обичах онези Марица-Пловдив - обикновените, както и софийските солетки, не си спомням само кой ги правеше. Имаше вафли с локум, едни мекички такива.
Цитат: ssi
А колко пъти съм заспивал с дъвка. И понякога се събуждам сутринта с дъвка в косата..
Да, да. Точно така. Този номер съм го правил по времето на мания с дъвки Турбо. Тогава много дъвки се издъвкаха някъде в периода 1986-1990 - направо стотици дъвки! Само се чудя колко дъвки са продали единствените стрелбища с подобни изкушения, които бяха до нашто училище и в началото на Главната (улица за пешеходци в центъра). Та обикновено като си лягах си дъвках по някоя дъвка и тогава ако се сетя я слагам отстрани на кревата. Но се случваше и да заспя с нея и номера с дъвката и косата беше кошмарен, защото влизаше в действие ножицата, а освен това и хокането от страна на мама. Да не говорим, ако дъвката е паднала от устата и е полепнала по пижамата, о , ужас. А в клас също се правеха номера с дъвка на мястото за сядане на чина... много гаден номер... Ех тези дъвки ИДеал. Така и не се научих да правя големи балони, а с триста зора само маки, които бързо се пукаха.
Хубав спомен Есесай. Благодаря.


 
 
№4 от: tivesto (18 април 2012 19:07)

Чудна статия! Благодаря за припомнянето, Светльо! Всичко си беше точно така, както го разказа! Направо ме върна години назад и сякаш се гледах отстрани!




--------------------
 
 
№5 от: Frangata (18 април 2012 19:23)

Малко закъсняло, но може да свърши работа и на по-големи деца. И така, как се отлепя залепена за дреха дъвка (с коса не е пробвано): взема се една туба газ за запалки. Разтръсква се. Пръска се върху залепената дъвка. В резултат на това последната се замразява. Парчетата от нея просто се отчупват от дрехата.

read




--------------------
 
 
№6 от: didimus (18 април 2012 20:36)

Този момент с отлепянето на корите на вафлите толкова ми липсва сега - с днешните вафли не става и не става! Честит Рожден Ден ! duvka  


 
 
№7 от: yogimax (21 април 2012 13:54)

Розовите дъвки се появиха към средата на 80-те, преди това бяха само бели. А редовният номер беше да ги сдъвчем със стръкчета магданоз, от който белите ставаха наситено зелени :) За вафлите явно е приумица на всяко дете-да отлепя вафлата кора по кора и да облизва първо вътрешността.




--------------------
 
 
№8 от: ssi (23 април 2012 17:07)

Сигурно си прав за розовите дъвки. Вече не помня добре, така че ме извинете. По едно време бяхме луднали да ги разтегляме като спагети и след това да си ги прибираме в устата само със зъби и устни. Това леко променяше цвета на дъвката, понеже ръцете ни в повечето случаи бяха мръсни. Понякога и ихрущяваше някоя песъчинка попаднала там wink

 


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 6
Потребители: 0
Гости: 6

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?