Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2022    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Януари 2022 (9)
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
ДЕТСТВО С ВКУС НА ДЖАНКИ
1-05-2012, 15:22 | Автор: tivesto | Категория: Свободно време / Игри и забавления

Въпреки че живея в град, около моя блок е зеленина и е пълно с дръвчета. Отивайки към магазина съвсем несъзнателно се протегнах и откъснах една джанка. Беше голяма колкото малко грахово зърно и все още без костилка. Веднага усетих неповторимия вкус на… моето си ДЕТСТВО! Онова ДЕТСТВО, за което би ме подсетила дори една кисела джанка! Сякаш бях избрал не червеното или синьото хапче от „Матрицата", а зеленото, което ме върна назад във времето…

ДЕТСТВО С ВКУС НА ДЖАНКИ

Ето ме там, на полянката до моя блок! Тревата е зелена и бърза да израсте колкото може повече, защото знае, че малки, големи и още по-големи крачета от сутрин до вечер ще подскачат по нея, ще я късат детски ръчички и ще се забиват джобни ножчета… Всичко влиза в употреба и възможностите са неограничени! С тревичка може да свириш, след като внимателно я поставиш между палците си и надуеш точно където трябва. След няколко опита вече си виртуоз на свиренето с тревичка. Но за оркестъра трябва и нещо по-басово. Откъсваш стъбло от глухарче, сплескваш го леко в единия край и надуваш… Звука е различен в зависимост от дебелината на стъблото. Колкото то е по-дебело, толкова по-басово ще звучи. А като сложиш двете шепи отпред пред устата си, може да докараш същия звук „МАМА", който издава куклата на съседката. Глухарчето също има много приложения. Обаче не го режете с бръснарско ножче. Много боли като се порежеш. От опит Ви казвам… След като се нареже на ивици стъблото и се потопи във вода се получаваха интересни спирали. Момичетата си правеха пръстени, венци, герданчета, гривни, колиета и за каквото друго се сетеха. Всяка тревичка и листенце влизаше в употреба в магазинчетата, които се правеха върху покрива на гаражите до блока. Горката тревичка! Не успяваше да порасне достатъчно високо. Постоянно беше газена, ритана, поваляна от търкалящи се по нея момчета и момичета, а забиването на джобните ножчета направо я довършваше…
     Все пак думата ми беше за джанките!

ДЕТСТВО С ВКУС НА ДЖАНКИ

Най-славния период преди да узреят черешите. Набезите започваха още щом окапят цветовете. Всеки ден се проверяваше и опитваше колко за пораснали джанките. Най-малките са най-хубавите, защото изобщо не са кисели и нямат никаква костилка. В последствие се оформяше мека сърцевина и си беше много файско да успееш да я отделиш в устата си само с помощта на зъби и език без да използваш ръцете си. Тази наченка на костилка се премахваше, защото леко горчеше. Имаше и друго предназначение. Издебваше се момента, когато някой се е заблеял и се стискаше пред лицето му. Цаката беше да му влезе сок в очите. Голям смях падаше после с обекта на шегата, който понякога успяваше да си го върне ако те стигнеше.

ДЕТСТВО С ВКУС НА ДЖАНКИ

Като станеха джанките по-големи, вече си имаха костилки, обаче пък ставаха по-кисели. Тогава почваше надпреварата. Кой ще успее да изплюе костилката най-надалече или да успееш да я вкараш в нечия пазва като я стиснеш с палец и показалец и така я изстреляш в нужната посока… И тогава идваше ред на войните. Разделяхме се на два лагера по равно. Първия етап е да се покатерим по дърветата и да се заредим с боеприпаси. Хубаво е джобовете да са с ципове, че инак в разгара на битката и при търкалянето, отбягвайки някой вражески обстрел, може да останеш без снаряди. Най-добре е всичко по теб да бъде изпълнено с джанки, та да може да обстрелваш безспир. Първо се пълнят всичките налични джобове и се затварят с циповете. Горнището на анцуга се сваля и му се завръзват краищата на ръкавите. Пълнят се с джанки и се завръзва здраво на кръста. Сега вече спокойно може да се напълни и пазвата. По желание крачолите на долнището се затъкват с чорапите и също се пълнят, но ваденето после не е от най-лесните и приятни неща в битката… А битката започваше с мощно „УРААААААА" и всеки почваше да цели всеки. Няма значение дали си уцелен или не, важното е да се воюва, до изчерпването на боеприпасите. Е, колкото повече народ уцелиш, толкова повече ще има да се хвалиш след това. Най-хубавото е, че като те удари „смъртоносен куршум" в гърдите, нищо не ти пречи да го изядеш. Дори след това ще направиш абсолютно правдоподобна кисела физиономия на умиращ. Ако пък вече си уморен, което се случваше твърде рядко, с „последни" сили грабваш всичко, което ти е останало по джобовете и правиш един мълниеносен залп с надеждата всичко живо да се натръшка… Е, всичко живо не се натръшва, но битката е прекратена от някой възрастен, който роптае, че всички джанки са изпокъсани и тая година също няма да дочакаме да узреят.

ДЕТСТВО С ВКУС НА ДЖАНКИ

И понеже сме били вагабонти, все не успявали да разберат тази джанка жълта ли е или червена. Даже не успяват и супичка да си направят подари нашите безчинства. Ама те родителите са ни виновни, че по цял ден не ни поглеждат. Ами как да ни поглеждат, нали петилетка гонят?
     Уморени след поредната битка, всички започваме да кроим пъклени планове коя череша ще нападнем и как ще се наядем, та чак корема да ни заболи, но това е друга тема.
     А днес? Днес поляната е обрасла.

ДЕТСТВО С ВКУС НА ДЖАНКИ

Никой не я гази, никой не я къса, никой не забива джобни ножчета в нея. Дърветата са се разпрострели и избуяли. Няма кой да къса клоните. И джанки вече никой не бере. Дори за супа. Разбра се коя с какъв цвят е. Като узреят ги брулят и събират за ракия. Никой не се кара навън на децата. А децата? Децата са в къщи! Чувам ги! В детската стая са! Играят на някаква компютърна игра и се нервират, когато някой го „убият". Рядко излизат навън! Не мачкат тревата. Не късат джанките и не познават неповторимия вкус на кисела джанка, който да ги върне назад във времето, както се случи на мен. Какво ли ще ги връща тях след години? Ще разберем! Някога…

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (1 май 2012 16:32)

lol Ех, че хубава зелено-кисела статия!!! tongue И страхотни свежи снимки!!! Благодаря ти, Тишко!
Сърцевината е гот да я стиснеш близо до лицето на някого, за да го изпръска, като пукне :) Още по-гот е да го изпръска в окото. А най-гот е да избягаш навреме, преди да те е наюмручил другарски.
Сега отивам да опоскам някое дърво :)) А тук - дърво до дърво... Лелее... Ако знаех като малка, че един ден ще живея в царството на зелените джанки, хич нямаше да се мъча с джанката на леля... /забравих й името/, от която джанка, докато късаме с приятелката ми Искра, се облягаме на дървената оградка и падаме с нея /оградката/ в градинката при доматите... chorchik Хем от доста високо. След което се изтупваме и ни джанки яли, ни джанки мирисали, се изнизваме от двора и хукваме към къщи.
Обаче сега, представяш ли си, тумба момчетии, въоръжени с пълни с джанки джобове и крачоли :), как нападат момичетата от махалата, които точно в този момент, седнали на стълбите пред блока, си показват, примерно, новите аксесоари за ГСМ :)??? Ех, как бих се радвала да видя такава сцена... wink
Много хубава статия! kiss2 И малко тъжна накрая... sad




--------------------
 
 
№2 от: ssi (1 май 2012 17:11)

bravo2

Точно така. Ще добавя и аз малко.

Тайфата чакахме с нетърпение да се появят малки джанки и всеки път на връщане от учиище проверявахме как са. И от малки си имаха различен вкус от различните дървета. Покачвахме се на дърветата и ядяхме. Като се оформеше костилката, вече ставаха за прашките. Муниции навсякъде. Като по-големи си носехме малко сол в джоба и като че ли киселите джанки ставаха малко по-некисели. Отхапваш малко и топваш лекичко в солта ..и после хам...цялата я схрускваш и изплюваш костилката. Колкото и да сме брали, винаги оставаха за ядене когато са зрели, после за ракия, че дори оставаха опадали по земята много.

Като омекнеха отвътре, вече не ги харесвах. Някои от тях бяха с жилава люспа и дори презряли, пак бяха кисели.

Природата си ни предлага всичко, ама ние НЕ! Ще измисляме всякакви простотии и изкуственяци, та да се тровим и да си плащаме.

Диви круши, дренки, череши(червени и бело-жълти), вишни, трънки, глогинки (червени и черни(черните бяха с четири костилки вътре)), горски ягоди, орехи, лешници, бадеми, грозде, корени от балдаран (бучимиш),.....знам, че има още , ама не се сещам.. Всичко това можеше да се намери в околностите където играехме...и после..."Детето неще да яде!!!"


 
 
№3 от: bat_mitco (1 май 2012 17:52)

 

   ДАТАТА Е 28.АПРИЛ.2012...МЯСТОТО - ПРЕД АКВАРИУМА ВЪВ ВАРНА...А НА СНИМКАТА СА МОИ УЧЕНИЦИ...

  НЯКОИ НЕЩА СА СИ "СОН ШОНЖМОН"...И СЛАВА БОГУ...




--------------------
 
 
№4 от: Гергана (1 май 2012 17:53)

Чудесен разказ, Тихомире! hi


 
 
№5 от: anni (1 май 2012 19:59)

Не знам за вашата джанка, Тишо, но нашите пред блока вече ги нападнаха децата.Явно все пак някои неща не се променят. А най-хубавите джанки, които съм яла бяха в детството. Растяха в двора на хазяите и баба Радка, едната хазяйка хич не ни даваше да си берем. Да се чудиш защо, след като никой не ги ядеше.Сигурно си правеха компоти, бяха от онези големите и сладки джанки много вкусни дори и зелени. Но ние живеехме на втория етаж ,а горните клони -достигаха точно до нашата тераса,така че ние с брат ми всеки ден си късахме.




--------------------
 
 
№6 от: arielle84 (1 май 2012 21:53)

Ох как ми липсва това време yajuyo


 
 
№7 от: Simpra (1 май 2012 21:57)

Джанкиии! hiphip На една такава беше вързана люлката, на която се люлеех всяко лято, всеки ден...




--------------------
 
 
№8 от: катя милушева (1 май 2012 22:16)

grabgrabЕ, тук още не е yajuyo фтасал този деликатес! hiphip


 
 
№9 от: Айви (2 май 2012 11:05)

  Много хубава и "зелена" статия, Тишо! bravo2


 
 
№10 от: dani (3 май 2012 23:40)

Имаше една хубава книжка на братя Стругацки, в която на една планета хитри пришълци отвличаха децата на хората, като ги подмамваха с разни лъскави играчки и после ги отвличаха в неизвестна посока ("Бръмбър в мравуняка"). Така и с днешните деца. Дали ще можем да обърнем процеса обратно. Да подмамим дечурлигата, зазяпали се в екраните на "телефоните", с шепа джанки... poches Ако някой му се чете фентъзи в тази посока, имам едно разказче в "Читанката" (и то впрочем е посветено на админа ни:)
Тишо, имам усещане  че съм си играл на твоята поляна. Защо детските игри са едни и същи  навсякъде без да има някаква официална "координация" hum-hum




--------------------
 
 
№11 от: Anakin Skywalker (4 май 2012 22:22)

Тишо, много ме развълнува и мен разказчето! bravo2

Цитат: катя милушева
Е, тук още не е фтасал този деликатес!


Кате, наистина и на нашата джанка на ъгъла на блока още не стават за ядене плодчетата. 




--------------------
 
 
№12 от: незнайко незнамов (10 май 2012 11:03)

зелените джанки / които при нас са си сливки/ са неразделно свързани с първите "колиби" - от първата избуяла трева и клони правехме не без помощта на някой възрастен едни такива землянки, понякога даже прав можеше да стоиш вътре, особено ако си около 1-1.20м висок mig_mig ; уникално преживяване си беше да те оставят вечер с тайфата да се редувате да влизате в колибата - не се събирахме всички заедно, влизаш, чуваш някой нов виц и излизаш, за да може всички да са "пребивавали" вътре поне за малко; и точно в такава колиба опитах върховния специалитет - салата от краставица /супер дефицитни по това време на годината/ със зелени сливки! много често поправяхме вече поувяхналата колиба с бъзови стъбла, и цапат и миришат, но ценен строителен материал


 
 
№13 от: chavop (21 май 2012 13:50)

Супер са джанките (в Търново им казвахме кумбулки). Заразил съм и 6-годишната си дъщеря с джанковия 'вирус" :)


 
 
№14 от: GalkaBalka (23 май 2012 09:18)

Много хубава статия! Но и малко ме натъжи. И аз се замислям за това, че не виждам децата в днешно време да вилнеят из поляните както ние едно време. 

не съм хапвала зелена джанка от много години. Помня веднъж... живеехме на село още и имаше една джанка в двора срещу нашата къща. Джанката беше съвсем в края до оградата, а там имаше натрупани камъни на които се събирахме децата и си правехме седянки и играехме. Също и хапвахме джанки. Веднъж толкова много джанки излапах, че после 3 дни ме болеше корем и не можех да излезна от тоалетната... Като се замисля може и това да е било последното ядене на зелени джанки.

Ако сега попадна на някое дръвче задължително ще си откъсна :)

Как искам да видя деца тършувайки из раззеленилите си дървета и да чуя детски смях... 


 
 
№15 от: tivesto (1 май 2013 10:42)

Днес, година след написването на тази статия отново опитах от малките джанки! Страхотен вкус!




--------------------
 
 
№16 от: regina (30 май 2013 14:34)

Каква е тази супа от джанки?
Моля някой да даде рецептата. 


 
 
№17 от: tivesto (30 май 2013 17:24)

Вярно, че навремето на село правеха супа от джанки. Трябва да попитам за рецептата.




--------------------
 
 
№18 от: regina (30 май 2013 23:58)

Тази супа трябва да е била доста кисела:)
Доколкото знам, с джанки могат да се подкиселят някои чорби - например такава от зелен фасул. Не мога да си представя супа изцяло от джанки. Моля споделете ... 


 
 
№19 от: tivesto (31 май 2013 17:58)

Значи грешката е била в мен. Помня, че ме пращаха да бера джанки за някаква гозба, ама не било супа от джанки! Сега разпитах. Майка е готвела бакла и вътре слагала една шепа зелени джанки за леко кисел вкус. Иначе баклата трябвало да се залее с гореща вода, за да не стане твърда. По някои краища на България може и супа да са правили. Ако някой знае нека сподели.




--------------------
 
 
№20 от: tivesto (1 май 2014 10:57)

Хей, джанките станаха! Ще берем ли?




--------------------
 
 
№21 от: Anakin Skywalker (1 май 2014 11:39)

Цитат: tivesto
Ще берем ли?

Чакай малко Тишо, stop прекалено зелени са и костилката им още не е твърда. Началото на лято sun лекичко да узерят, тогава са най вкусни! ok2




--------------------
 
 
№22 от: tivesto (1 май 2014 11:46)

Аз тъкмо сега най-много ги харесвам, когато са малки и нямат костилки! Ммммммм, детска радост и светулки... Ха, сетих се, че си купих бонбонки "Детска радост". Отивам да проверя как е "римейка" им! hum-hum




--------------------
 
 
№23 от: Anakin Skywalker (1 май 2014 17:42)

Цитат: ssi
Като се оформеше костилката, вече ставаха за прашките.

Аз пък ще кажа и за ядене! tongue2

 

Цитат: anni
баба Радка, едната хазяйка хич не ни даваше да си берем. Да се чудиш защо, след като никой не ги ядеше.Сигурно си правеха компоти, бяха от онези големите и сладки джанки

Или на ракия pian2 след като презреят в средата на лятото и станат на джибри chorchik .  На село пък тази забрана я свързвам с дядо Даню и неговия коч. Къщата му беше накрая на селото откъм местността Кабата. От оградата на двора му започваше вече поляната и гората. И там в неговия двор растеше голямо джанково дърво именно с този едър сорт. Половината клони му бяха извън оградата над полянката и пак се сърдеше, караше ни се (размахваше и гьостерица angry3 ) и не даваше да берем, че уж сме се качвали по дувара му, чупели сме клоните. Имаше си той и овчици и козички и един млад коч за разплод(за дамазлък казано на селски диалект fellow )  И така втората половина на юни, някъде 1981 или 1982г, вече сме във ваканция на село. Сезонът на белите череши, петровките ябълки и разбира се най хубавия вкус (за мен) на джанките леко узерли хрупкави и сочни. Но цербера дядо Даню ни гонеше хлапетата, че сме му правили бели. Казваше: "Само яз шъ ви бера джанки вие - Нье!!!" И така веднъж пак ни беше набрал пълна тава и ни я донесе на тревата пред портичката му. Ние насядахме и тъкмо да ги хапнем, коча който пасеше на другия край, довтаса навря се между нас и... ги подбра без ни най малко да се притесни. Половината ги изхрупа, половината ги облиза.... gyavol2




--------------------
 
 
№24 от: kitten (12 май 2016 18:36)

Тишо, днес като се прибирах, си откъснах една такава зелена джанка и усещайки вкуса на детството, веднага побързах да намеря статията ти. Едно такова мъничко зеленичко плодче, а вкусът му носи толкова емоции - и в България, и извън нея.




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 22
Потребители: 2
Гости: 20
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?