Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Януари 2021 (8)
Декември 2020 (6)
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
КАК СЕ НАУЧИХ ДА КАРАМ КОЛЕЛО...
12-05-2012, 16:20 | Автор: tivesto | Категория: Свободно време / Игри и забавления

     Днес ще Ви разкажа как се научих да карам колело и какво се случи два дена след това…


     Преди няколко дена моя син паднал с колелото и се прибра в къщи кървящ и целият в рани. Едва тази сутрин забелязах, че предната капла на колелото е на осморка и реших да разкажа как аз се научих да пазя равновесие върху колелото и последствията от това!
     Ще започна малко издалеко, че да проследим етапите на израстването ми. Возенето в бебешката количка не се брои, там само съм се возил и не съм решавал аз за посоката на движение. Обаче пък съм пускал сирената и така съм вземал участие в предвижването, виейки от глад или заради нещо мокро. За паяк-проходилка нямам ярък спомен, затова го пропускам. Следва до болка познатото ни камионче-самосвалче на завод „КДН". Казвам до болка, защото наистина болеше. Слагаха ме да седна отзад и ме дърпаха с въжето. При по-рязко дръпване обаче, савосвала си изпълняваше стриктно дейността и изсипваше товара т.е. мен на земята. Имаше натъртено дупе или чукната глава в зависимост от посоката на сядане. Наложи се баща ми да пробие дупки в таванчето на кабината и на коша и да ги завърже заедно с тел. Тогава по-трудно се изсулваш на земята, обаче ако това се случеше, се изправяше цялото камионче. След известно време сам търчах с него и се спусках по калдаръма на баба ми. Добре, че имаше някакви прахчета, с които да ми пудрят след това ожулените лакти и колене.
     После ми купиха колело с три гуми. Малко, желязно с тънки гуми и педали на предната гума. Отзад от вътрешната страна на гумите имаше квадратни стапенки на които можеше да се стъпва и така да се возим по инерция без да въртим педалите. Много лесно се падаше по гръб, а колелото оставаше върху мен. Имахме и желязна количка с педали, донесена от СССР. Там мисля имаше някакъв чалъм да можеш да я караш ту напред, ту назад. На нея няма да се спирам, защото бях подразбрал, че баща ми реставрира едно малко колело само за мен и в най-скоро време ще ми го подари.

     Денят дойде! Бяхме на село и баща ми извади от багажника на колата едно колело, в което веднага се влюбих. Боядисано съвсем прясно с тъмнозелена боя. Имаше дебели червени гуми. Задната капла нямаше контра и по време на движение си беше кеф да въртя педалите назад, а колелото да върви напред. За спиране, на предната гума отгоре имаше една спирачка със жило. За начина на спиране ще разкажа по-късно. Казаха ми, че колелото било „Пеперудка". Аз много го харесах и опитите да се науча да го карам започнаха. Знаете как става. Някой те държи отзад за седалката и така се правят няколко „тегелчета" насам-натам. Когато придобиеш увереност, най-неочаквано на поредната права, възрастния пуска седалката без да ти каже и вървейки след теб си мислиш, че те държи. Когато разбереш за „измамата" си на седмото небе от радост, че вече можеш сам да караш колело. И аз така подскачах и се хвалех, че виждате ли, вече съм голям и мога сам да карам колело, хем без помощни колелца отзад.

КАК СЕ НАУЧИХ ДА КАРАМ КОЛЕЛО...

/Това е моя милост. Снимката е любителска и в оригинал не е на фокус!/

     Потренирах така един ден, но имах проблем със спирането. От страх да не се блъсна в дувара на съседката баба Събка, аз натисках до край спирачката и естествено спирах на мига, но се прехвърлях през кормилото от инерцията и се шльопвах по очи. Обаче дядо каза, че юнак без рани не може. Това е ясно, ама от баба пък знам, че шило в торба не стои. На втория ден решавам, че да карам по равния път е доста скучно и еднообразно. В едната посока къщата ни е от ляво, а в другата от дясно. Тъпо! Няма го менящия се пейзаж. Издебвам родителското тяло, когато са залисани с работа и тръгвам на пътешествие. Селото ми е планинско и май само покрай нашата вила беше равен пътя. Нагоре следваха големи баири и много завои. Ухаааааа! Първите завои са на около километър от нас и вторият е вече с около 40-45 градуса наклон. Решавам като за начало да се пусна от там, пък после ще ида по-нагоре. Речено сторено. Минавам мислено маршрута, защото не мога да си позволя, след развиването на голяма скорост да ударя спирачка. Знам ли къде ще се приземя после. В допълнение ще спомена, че в ония години нямаше никакво движение по пътя. Автобус минаваше само сутрин и вечер. По същото време минаваше и камиона, който вземаше жените да работят в ТКЗС-то. През деня рядко минаваше кола. Става въпрос за края на 70-те години. Та знам аз, че пътя е мой и се засилвам по големия наклон. Първия завой е наляво. Тъкмо го вземам и се радвам как вятъра развява перчема ми и от една къща излезе голямо черно куче, което се спусна към краката ми с цел да ме захапе. Аз ги вдигнах колкото се може по-високо и карах по инерция набрал голяма скорост, а кучето се спуска все по-близо към мен. Веднага следваше десен завой и аз си въртях главата ту назад към лаещия пес, ту напред та да не изпусна завоя. Назад, напред, назад, напред, назад, назад, назад… Оказва се, че точно преди завоя аз съм в лявата част на пътя или иначе казано в насрещното, ама те селските пътища ги знаете какви са. С пустия ми мой късмет точно в този момент от завоя излиза едно такси срещу мен. Виждайки го на метри от мен аз свивам рязко кормилото надясно, гумата застава напреки на пътя и аз политвам през кормилото. Шофьора прави същата маневра, ама той няма как да политне през стъклото. Да не повярваш, че съм можел да летя. Приземяването обаче беше твърде болезнено. Лицето ми пое удара. Счупих си носа и целия бях остърган в асфалта. Горната ми устна се бе обърнала на обратно и се допираше в носа ми, който чудно защо гледаше надясно. Някои моменти ми се губят. Шофьора беше пребледнял и ми ръкомахаше нещо, а аз едвам си стоях на краката. Не можех да си подкарам и колелото, защото предната гума и кормилото стояха успоредно. Прибирането ми в къщи бе дълго и мъчително. Не ме биха. Аз се бях пребил достатъчно. Разпитваха ме и ми се караха за моята безотговорност. Аз мълчах! И да исках не можех да говоря, джуката ми бе цъфнала кат на чичо Иван стенлейката…
     Това бе първото ми падане след като се научих да карам колело. Последваха още твърде много и нямам място, за да ги опиша всичките. Все пак най-скорошното след това падане бе пак със същото колело. Братовчед ми ме върза с въже за неговото голямо колело и ме дърпаше на буксир. Набрахме скорост, ама аз взех, че паднах на една страна, а той не разбра и продължи с дърпането. Кракът ми остана затиснат под колелото и се триеше в пътя. Кокалчето се остърга и един месец ходих при фелдшера на превръзки. Най-гадното беше отлепянето на марлята от раната. Мъкаааааа!
     После смених Пеперудката със Школник. Постоянно бях в ремонти. Добре, че имаше чантичка с инструменти. Задните оси останаха без резби от навиване и развиване на гайките, ама това е защото постоянно падаше веригата. Мисля, че имахме и Лястовичка ако не греша. Обаче най-доволен останах от бойното ми Балканче със сплесканата рамка, която се сгъваше. Имаше период, когато го маскирах като БМХ. На кормилото закрепих една тръба и му сложих всякакви екстри. Имаше си дори преден багажник и така се возехме по трима отивайки на съкрушак за череши.

КАК СЕ НАУЧИХ ДА КАРАМ КОЛЕЛО...

     След Балканчето, последното колело, което ми купиха беше един руски Аист. Беше малко тромав в сравнение с Балканчето, но пък за дълги преходи си беше супер. С две думи туристическо колело. Две огледала, звънец, фар, помпа, инструменти, всичко каквото ти потрябва. Няколко пъти си ходех с него на село, което е на 37 километра от града. Един път бе непоносима жега, а друг път ме валя страхотен пороен дъжд, ама все пак стигнах.
     Това е от мен! Другите ми многобройни падания ги спестявам, но ще се радвам ако споделите и вашите! Може да направим и списък с моделите велосипеди, които сме карали като деца. Те днешните са изкелеферчени, както казваше баба ми и вече не са интересни. Пък ако има и снимков материал ще е чудесно. Оставям продължението на вас…

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: shturcho (12 май 2012 18:12)

Много ме е срам, но ще призная - не се научих да карам колело! Обаче сега дъщеря ми се научи и ме е обхванал мерака като си смени колелото да се пробвам и аз. Само не знам какво ще правя с тези падания...  chorchik И защо така родителското тяло навремето не се занимало по въпроса не знам.  И така срам не срам, това лято ще мятам положението, някъде на скришно място.


 
 
№2 от: tivesto (12 май 2012 20:10)

Щурчо, най-искрено ти желая да се научиш да караш КОЛЕЛО!




--------------------
 
 
№3 от: shturcho (12 май 2012 20:45)

 
 
№4 от: mchukanov (12 май 2012 20:54)

  Ха - ужасяващата хрумка ПЕПЕРЕУДКА angry3  - с тая предна спирачка... - още пазя спомен и голям белег на брадата от забавленията с нея bomba

  Яхвай велосипеда, Щурчо winked




--------------------
 
 
№5 от: tanya_att (12 май 2012 21:05)

tivesto, ако аз бях написала статията, тя щеше да се казва "как НЕ се научих..." :).
Моите опити бяха на стръмната улица Хисаря във Вършец, която завършваше в едно дере до реката...Не че не упорствах, просто в един момент не остана здрава кожа - колене, лакти, всичко беше в рани. Тогава вуйчо ми официално ми забрани да се качвам на и без това чуждото колело...
Години наред, та и досега не съм преодоляла страха от тия падания и от, както ми се струваше тогава, невероятната скорост, която развивах шус по наклона...
Сега с колата ми е по-лесно :)
И за разлика от shturcho с новите й опити,  при мен просто няма шанс. Това, че между нас с колелото не се получи смятам за най-огромния пропуск в моето детство...
Страхотна статия! 


 
 
№6 от: tivesto (12 май 2012 21:15)

Голяма грешка е да се учиш да караш колело на стръмна уличка. После трудно се отърсваш от получения страх. Сина ми подкара колелото именно на такава уличка и след няколко падания вече не искаше да продължи с колелото. Престраши се чак на двора на съседното училище, където е равно и широко пространство и се усъвършенства и завиването.




--------------------
 
 
№7 от: tanya_att (12 май 2012 21:19)

Цитат: tivesto
Голяма грешка е да се учиш да караш колело на стръмна уличка


Така де, ама кой да ми каже... А и трябваше само на нашата улица да се мотая, да ме понаглеждат.


 
 
№8 от: didimus (12 май 2012 21:24)

Доста болезнено преживяване! Аз помня само едно падане - не знам как успях да падна точно по този начин, но се приземих директно на колене - няма такава болка! Не знам колко време стоях така на колене, чувствах се ужасно отмаляла и не можех да мръдна, после дойдоха моите дружки и ме замъкнаха до една пейка , м-да-а...


 
 
№9 от: boysta3 (12 май 2012 22:06)

Да ви кажа, аз май не си спомням точно как се научих, май, беше на Зайката по наследство от брат ми, а после на неговото Балканче (синьо светло, със сгъваема рамка) , както и на колелото на дядо на село, което бе доста голямо наситина. Ами, да съм бил около 7 годишен.
И така, след като вече имах някакъв опит с колеката по наследство, изведнъж , май след завършване на 1ви клас, някъде лятото, ми подариха мой си личен чисто нов за пръв път Школник!
За него съм разправял може би разни неща, но сега ще ви припомня едно паметно за мен падане. Ама, то дори не бе и падане, а направо лупинг.
Та, пред къщата на баба има асфалтирана улица, която бе превърната в пешеходна пътека и бе около 70-80 м и в дъното имаше място за паркиране и направено място по-широко за тази цел. Всичко това предполагаше една права отсечка с асфалт, по която минаваха само коли на живеещите по нея 4 къщи и евентуално за някои празници през годината, тъй като се намира на самия център до площада, на който се провеждаха разните чествания.
И след многобройни експерименти и карания вече 1-2 години с моя си Школник, решавам лятото да се пробвам колко мога да развия по правата. Бях чувал по телевизията че с колело се развивало около 40 км в час и реших да видя аз, колко са ми възможностите. Пробвах един два пъти и всичко бе наред. И още веднъж и още веднъж, докато при поредното развиване на скорост , виждам пред себе си една женица, която върви ту наляво , ту надясно, сякаш се чудеше къде да мине - вдясно по тротоара, или вляво по асфалта. Всичко това започна да ме кара и аз какво да правя, така че да не отнеса буквално жената - все пак развивах около 30-40 км в час. И докато се чудех как да я избегна, вече бях до нея на два метра, не знаех какво да правя и кривнах вдясно ... където обаче бе паркиран един здрав Москвич... Забих се в бордюра, оттам колелото ме изхвърли, паднах върху предния капак и след това на тротоара... Беше се чуло здрав трясък... Бабата (лелята) се обърна леко, видя ме че се изправям, и след това си продължи по пътя. За щастие, се отървах само с охлузвания, без счупвания и силни къвения... обаче когато погледнах колелото си, моя любим Школник, същия бе с изкривена на осмица предна гума и счупени тук-таме някои дребни части. По това време беше мода да се украсяват колелетата по почин на Банда БМХ. Използвахме някакви палстмасови плоскости , които бяха олекотени от два слоя, слепени с дребни влакна по средата и май бяха и прозрачни. Също използвахме и дебел картон, който боядисвах аз с водни боички за да са цветни. Бяха триъгълници, които се слагаха на спиците с тънък цветен кабел, от телефонен кабел май.
Ами това е общо взето с моите големи преживявания с колелото. Е, използвах и да го тормозя в пороен дъжд и да правя мощни навлизания с него в кал, където да правя контра и да кърша кормилото, като онези мотористи на калните писти, обикалящи в кръг. Беше голяма тръпка. Особено като се прибереш мокър до кости, но с кеф, че си влезнал смело в калта.


 
 
№10 от: veselin (12 май 2012 22:32)

Също като Тивесто и аз започнах да карам колело на прословутата “Пеперудка" (Бабочка) и след това минах на "Балкан"-че. Дори намерих снимка, на която карам въпросната зелена "Пеперудка" с червените колелета. Снимката е любителска (не само като заснемане, но и като промиване). Затова и качеството е лошо. Правена е в началото на 80-те години.

 

 


 
 
№11 от: tivesto (12 май 2012 22:47)

Точно това е колелото!  hiphip Така направена снимката отстрани ни дава пълна представа за това чудно творение на руснаците. Моята снимка, също е изцяло любителска. Снимане, проявяване на филма и снимките в домашната фотолаборатория на баща ми. Веско, много ти благодаря, че сподели снимката тук. Страшно много ме зарадва, защото аз имам колелото само снимано отпред! Имали сме абсолютно еднакви Пеперудки! Открих доста добра съвременна снимка, която ни показва как всъщност изглеждаше колелото. Липсва само багажника отзад.




--------------------
 
 
№12 от: boysta3 (12 май 2012 23:34)

Ами , като сте почнали с демонстрации на колелета с две гуми и две подкрепящи, аз да ви покажа Зайката на брат ми, на която се учих, но истинското обучение си бе на голямото Балканче и онова на дядо ми. Тук все още няма голяма височина и страха от падане не е толкова голям. Ето я и Зайката, пусната в статията на Мюзишън, 2011-07:колело зайка


 
 
№13 от: Цонка (13 май 2012 10:29)

Цитат: tivesto
Братовчед ми ме върза с въже за неговото голямо колело и ме дърпаше на буксир.
  chorchik oks xixi
Тишко, благодаря ти за тази статия!!! Много материал има по темата!!! С огромен интерес чета случките - твоите и на другарчетата в коментарите.
За да следвам плана на разказа ти, ще започна с първото си колело - с три колелца, с бяла седалка. Имам много ярък спомен, как се спущам по баира пред блока /по "Нашедетска" :))/, засилвам се и пускам педалите, защото е невъзможно да се върти с такава скорост - вероятно ми е изглеждала главозамайваща на онази крехка възраст :)) И все така, докато колелото ми "омаля" и... вече чак в пети клас, когато получих "Балканчето". Обаче докато го получа... Пфуу! Голям зор! Трябваше да положа сериозни усилия да докажа на нашите, че мога да карам. Що се опъваха толкоз тези хора, не ми стана ясно. Гледай колко време съм била без колело. Ми как да се научиш да караш колело без колело? Със задачата се захвана приятелката ми Искра от горния етаж. Сестра й имаше червено балканче и един ден го взехме и в задния двор на гимназията до нас, на баирче, естествено, /абе май все по баири сме се учили, като гледам по-горе :))/ седнах на колелото, Искра ме придържаше, после ме пусна и... така. Бързо стана. Обаче постоянно гледах в предната гума. Тя ми крещеше: "Гледай напред, гледай напред!.." Това ми е останало много ясен спомен :)) За да караш добре - гледай напред! Не надолу! Оказа се, че да стоиш на две гуми не е особено сложно. Но трябваше да се усъвършенствам, а за това трябваха постоянство и тренировки. Пък аз нямах колело! Ееее, ама!!! И се принудих да започна яко врънкане. Вечер, като се прибират от работа нашите, задължително трябваше да ме видят, как добре карам колелото на Искрината кака. Те виждаха. Обаче продължаваха да се правят на ударени. Пък аз се присламчвах и почвах: "Ай да си говорим за колелото!" Това - при всеки възможен случай. Накрая им писна! И ми купиха синьо балканче с мека седалка. Лафът "Ай да си говорим за колелото!" и до днес е в обращение :))
И нали съм нетърпелива да достигна съвършенството в карането на колело, реших, малко след като ми го купиха, да се уча да карам без ръце. Това се случи на кръстовището пред входа на същата оная гимназия. Засилих се по "Нашедетска", в края й завих към гимназията и там, върху пясък и дребни камъчета, насъбрали се от дъждовете, вдигнах ръце от кормилото.  Никога не се учете да карате балканче без ръце върху пясък и камъчета! Добре, че никой от махалата не ме видя!!! Щяха да ме спукат от подигравки!!! Станах, поизтърсих се, изтрих една сълза - повече от яд, че не успях, отколкото от болка - качих се на колелото и си тръгнах от онова глупаво място, на което не може да се кара без ръце!
Следващото ми падане с балканчето беше насилствено, тоест събориха ме брутално и с тежки последствия. Това съм го разказвала и преди, затова накратко: спускайки се бясно по "Нашедетска" /пак/ извиках към един от горната махала, че гаджето му го чака в гимназията, хем и по прякор се обърнах към него, и онова, което си спомням от този момент нататък, на забавен кадър :)), е, как той вдигна футболна топка с двете си ръце и с все сила я запрати към мен. Топката се удари в предната ми гума и... Това беше последното, което видях, преди МРАКА. Оттогава знам, какво има "оттатък". Има МРАК. Нищо друго! Ако някой ви разправя врели-некипели, да знаете, че си измисля. Там няма нищо. А МРАКА го видях, защото след сблъсъка на топката и предна гума на летящото ми със скорост по баира колело, съм паднала на главата си. И съм останала така. Съседите се разтичали, онзи, дето ме събори, връхлетял у нас без да звъни, и хвърлил бомбата: "Дъщеря ви падна на главата си и сега не мърда!". Само мога да си представям, какво са почувствали в тоя момент. После полежах в болницата седмица и се оправих. Всеки ден ме подлагаха на прегледи, аз успях да ги убедя, че нищо ми няма и ме пуснаха. Повече с балканчето не съм падала - нито естествено, нито насилствено.
Тридесет години по-късно :) Наши дни:
За простотиите и лудориите възраст няма - доказано! От едно известно време насам ни тресе нова страст - колоездене. И понеже нямаше да е истинско без едно хубавичко падане, преди няколко седмици си го спретнах, докато карах колелото на сина ми. И понеже не ми се получи добре превключването на скоростите, се наведох да гледам, как преминава веригата от венец към венец... Е, не видях, но когато си вдигнах главата, да погледна "напред", според както ме учеше навремето Искра, видях как бордюрът се приближава към лицето ми. След което се намерих в калната трева вдясно от алеята на големия магазин за техника, покрай който минава маршрутът ни. Разбих се на рамката на колелото. Още имам синина под коляното. Добре, че никой не ме видя. Е, освен другарчето ми де... После ме изпорти на детето. Каза: "Пък да знаеш, майка ти падна с колелото ти". В този миг, в очите на детето прочетох една думичка "Цигулката" :) и видях сътоветната сцена от филма. След инцидента бързо се сдобих със свое собствено колело. Тридесет години след балканчето :)))
Малеее... Извинявам се за гигантския коментар. Опитах се да пиша със съкращения, но темата е толкова обширна, че...
Благодаря отново, Тишко! 




--------------------
 
 
№14 от: Айви (13 май 2012 11:48)

  Чудна статия, Тишо! hi

Возенето в бебешката количка не се брои, там само съм се возил и не съм решавал аз за посоката на движение. Обаче пък съм пускал сирената

xixi2 xixi2 yess

 

Цитат: shturcho
Много ме е срам, но ще призная - не се научих да карам колело!

 tanya_att,ако аз бях написала статията, тя щеше да се казва "как НЕ се научих..."
 Пък аз си мислех, че съм единствена... request 

 Улицата ни беше (и още си е) много оживена, и трябваше да ходя да се уча доста далеч от къщи, и май нещо и нямах много мерак, и... така си остана Балканчето в гаража и до ден днешен. sad

 Но пък никога не е късно, нали? fellow Като се замисля - научих се да играя федербал на... 28 години! xaxa2

После ми купиха колело с три гуми.

 Толкова много исках такова, но никога не се сдобих. sad Май затова бях ядосана и реших, че няма смисъл от това на две гуми, след като съм пропуснала трите. xixi


 
 
№15 от: Цонка (13 май 2012 12:14)

Да живее контрата! wink
Забравих да спомена в предния коментар, че никога не използвах спирачката на балканчето. Контрата беше единственият начин да спра или да "почертая" по асфалта. Когато за първи път се качих на велосипед със скорости, така ме беше страх от начина на спиране... chorchik И не стига, че високо, ами и ако стиснеш по-рязко спирачките, преметнал си се като нищо. Дълго не можех да свикна без контра.
Ето малко картинки. Синът ни там е точно на 3 години, 1 месец и 12 дни :))), деня, в който за първи път подкара колелото на две гуми - руско, социалистическо, с контра, май "Мишутка", не съм сигурна. Другарчето ми го научи за няколко дни. Даже хлапето е ожулено на снимката... Аз нямам спомен от инцидента. Не и от този. Имам от един друг, малко по-късно, вече с по-голямо колело, когато хлапето не можа да спре и продължи с колелото по стълбите в края на уличката ни пред блока и ми го върна за онова, което аз навремето бях причинила на нашите :)




--------------------
 
 
№16 от: tivesto (13 май 2012 13:06)

Цитат: Цонка
Когато за първи път се качих на велосипед със скорости, така ме беше страх от начина на спиране... И не стига, че високо, ами и ако стиснеш по-рязко спирачките, преметнал си се като нищо. Дълго не можех да свикна без контра.

И аз така, Цоне! Постоянно си повтарях коя ръчка, коя гума спира и гледах да натискам само задната спирачка, че не исках да си обръщам носа този път наляво... xaxa2




--------------------
 
 
№17 от: Anakin Skywalker (13 май 2012 13:34)

Колелото на което се научичих в края на забавачката и лятото преди първи клас беше небезизвестният Школьник. Светлозелен на цвят с бели капли и с оранжеви гуми. Имах и аз своите страхове, но ги преодолях и накрая фучах като фурия с това велосипедче, докато не пораснах вече за Балканче. Интерено е, че с Школничето нямах някакви сериозни падания, явно съм бил по внимателен. Ожулените колена и лакти бяха в един по късен период, вече с Балканчето. Като подрастващи започнахе с каскадьорските изпълнения и подражания на Банда БМХ. И контузиите не закъсняха. Тогава още не познавахме думите Фрий Райдър и Екстрийм Райдър, но изпълненията си бяха аналогични. След тях освен че нашите крайнци трябваше да бинтоваме, се налагаха и поправки на леки щети и покупка на някои от счупените екстри като фарове, огледала за обратно виждане, задни стопове и повредени динама също. И сега ще припомня една интересна случка, писана в по отдавнашен коментар. След поредната каскада съм се изтегнал на дивана вкъщи на село вкъщи на село, бинтован, и си гледам "Шогун" идват приятелчетата да ме викат след филма да помагаме при извънредно произшествие: На едно от дебелите деца в махалата Данчо Сланината, му гръмнал стария телевизор Опера. Докато и той гледал Шогун-а нещо изкочили искри отзад зад капака, той се провикнал "Дядоооо, телевизора се запалииии"...xixi ..и дядката като чул "запали", тича с една кофа вода и без да изключат ТВ от контакта- пляяяяяс водата върху него, последвано от едно буууумbomba .....
Излязох за малко от сюжета по темата, ама казвам и какви други екшън случки имаше.... Мен като ме видяха като идващ от Пърл Харбър, ме заведоха само да видя опустошителните последици. Не да оказвам помощ. да изнасям обгорели и изпочупени бюфети и прозорци. Добре че иначе там нямаше пострадали, имаше само уплаха по лицата на дядото и внука и много сажди....smile24
И да се върна на екстрмнето каране ще кажа - имаше и по шантави приятелчета, които стигнаха и до гипсирани ръце и крака, слава богу тогава на мен ми се размина




--------------------
 
 
№18 от: tivesto (13 май 2012 14:38)

Хем си мислех да разкажа по-подробно за Школника, но се улисах и пропуснах. Наистина беше с някакви оранжеви гуми. Проблема в последствие се оказаха вътрешните гуми. Колкото и да търсехме, все не се намираха по магазините. Няма и няма, а на мене ми се караше. Тогава се стигна до побългаряване. Навремето имаше едни много корави тънки маркучи за поливане. Баща ми изряза две парчета дълги точно колкото да обхванат каплата. И така вместо вътрешна надуваема гума аз си карах с коравите маркучи. Нямаше нужда от помпене. Колелото по всяко време беше в готовност. Е, малко друсаше и возеше кораво, но се свикваше. Накрая от многото контри външните гуми се съдраха и маркучите излязоха навън и чукаха по калниците и рамката. След като нямах вече нито вътрешни, нито външни гуми, колелото беше захвърлено в плевнята на село и аз минах на следващото. Между двете все пак карах голямото колело на дядо ми, като си мушках крака под рамката и карах малко на една страна. Стигах педалите и като седна нормално, обаче трябваше да се качвам и слизам от високо, примерно от дувара на баба Събка или от някое дървено пънче. При внезапно спиране се катурвах на една страна, защото докато ми стъпе крака на земята и вече съм затиснат от колелото.




--------------------
 
 
№19 от: anni (13 май 2012 14:46)

Аз се научих да карам със старото Балканче на брат ми. А историята му е следната:в двора на село дядо ми отглеждаше зайци. В една ранна сутрин някакъв тип решил да  крадне от милите белички животинки, обаче в суматохата си забравил велосипеда. И така вместо със зайци се сдобихме с велосипед, на който брат ми се научи да кара, а когато му купиха ново , то остана за мен.Аз обаче се научих в доста напреднала детска възраст през една лятна ваканция.На село дворът ни е доста голям и позволява подобни тренировки, а тренировките бяха доста упорити, уверявам ви.Бях махнала седалката и се учих седнала върху багажника,докато започнах да пазя равновение.Никой не ми е помагал, сигурно затова бях и толкова щастлива, а и горда накрая.Признавам, че никога не съм карала на една гума, или продължително без ръце, но да караш колело  е едно от най-готините изживявания в живота Който не е карал колело много е загубил. Чудесен разказ Тишо !




--------------------
 
 
№20 от: Anakin Skywalker (13 май 2012 15:13)

Цитат: Цонка
как той вдигна футболна топка с двете си ръце и с все сила я запрати към мен. Топката се удари в предната ми гума и... Това беше последното, което видях, преди МРАКА. Оттогава знам, какво има "оттатък".
 

Ех, Цонче защо не съм бил наблизо angry3... какво ще се да му се случи на този тиквеник boksyor ... Такива неща не се толерираха в нашата махала. Ама и ти мълчиш толкова време, та не ни обади 30-ина години по рано. Вероятно и Тишо и другите момчетии щяхме да дойдем и онзи не го виждам изобщо....




--------------------
 
 
№21 от: tivesto (13 май 2012 15:32)

То е ясно, че Цонето щеше да бъде защитена и отмъстена. На мене обаче ми е интересно какъв е бил прякора на този, койте е метнал топката? hmmm

Сега се замислих и друго. Като са измисляли чарлстонките, сигурно не са се сетили какъв проблем е да се кара колело с тях... Много гадно беше веригата да ти захапе крачола в най-неподходящия момент. Нито можеш да врътнеш педалите, нито да стъпиш нормално на земята. Получаваха се и контузии и отъркани стъпала в асфалта. Затова предвидливо си втъквахме крачолите в чорапите. Това естествено когато нямаше предпазител на веригата. Едно време се продаваха доста причудливи изобретения. Дядо ми за тази цел ползваше едни скоби, които си слагаше на крачолите. Продаваха се в смесения магазин на село. Не вярвам да са запазени досега и да ги видя отново някой ден.




--------------------
 
 
№22 от: Цонка (13 май 2012 15:34)

xaxa2 Много мило, Жоре, ама нЕма нужда.
Аз съм сигурна, че той също е видял МРАКА в този момент :)) Освен това фактът, че лично е изтърчал до нашите да им каже за станалото, значи, че е имал смелостта да поеме отговорността за случилото се. А това вече е мъжкарска постъпка за един седмокласник :)) Предлагам да му простим! Освен това ние си бяхме големи драки, а който си го търси, съвсем закономерно си го намира :)
В болницата пък си прекарах много гот. Бях единственото дете сред сюрия лелички и по цял ден редяхме Черен Петър, оцветявахме книжки, играехме "Не се сърди, човече!" и изобщо бях щастлива - като на курорт.




--------------------
 
 
№23 от: Anakin Skywalker (13 май 2012 16:09)

Цитат: Цонка
Много мило, Жоре, ама нЕма нужда.


Добре Цоне, ама аз бях длъжен да помогна на другарче, при това момиченце!
Иначе моя милост също има едноседмичен престой в клиника, по специално в травматологията по спортна мецидина на проф Шойлев. Но не с колело, а със ски паднах и бях по голям, десетокласник вече. И там в една стая се запознах с актьора Джоко Росич, той пък с извадено рамо беше, след поредната каскада и падане от кон.




--------------------
 
 
№24 от: Лилия (13 май 2012 16:40)

През живота си съм карала колело само в три кратки периода. Първият беше, когато пеех в детския радиохор. Моята приятелка Даниела ме учеше с нейното колело - тичаше след мен, държейки седалката отзад и викаше -Държа те! Държа те! - докато в един момент осъзнах, че я чувам доста отдалече. Тя ме е пуснала, но продължавала да вика, за да не се уплаша. Мрънках на нашите за колело, но това не ги трогна (също, както за пианото). Вторият път беше много години по-късно, когато купиха балканче на сестра ми. Тогава започнах да ходя с него на лекции и тъй като те се провеждаха на партер - влитах с колелото директно в залата, защото нямаше къде да го оставя навън.

Цитат: Цонка
За простотиите и лудориите възраст няма - доказано!


Третият път беше миналата година (трийсет и няколко години по-късно), когато открих, че същото това балканче е живо и здраво (смених му само една гума и един педал) и започнах да си го карам в парка до нас. И най-после паднах! Никога не е късно, човек да стане за резил. Едно куче изкочи ненадейно пред мен и за да не го блъсна - хвърлих колелото на една страна, аз на друга и ожулих коляно. 

Веднъж много се учудих, когато едно хлапе се развика, дърпайки майка си за полата: -Мамо, мамо, виж бабата на колело! Огледах се наоколо да видя къде е тази баба и като не видях никого, се усетих. Каква ти баба?! Ми аз съм си дете…  tongue


 
 
№25 от: ssi (13 май 2012 18:17)

Не знам за чарлстона, ама анцунга си ми го захапваше. Нашите бяха ми взели някакъв анцуг, който нямаше онова "ремъче" продължение на крачола, дето се слагаше под петите и не даваше на крачолите да се веят.

Иначе аз не помня как и кога , както и на какво съм се научил. Знам, че можех да карам, но предпочитах да си слагам само единия крак на педала, а с другия се побутвах като тротинетка. Ако решах да карам само прехвърлях в движение крака с който се побутвах през колелото и ГАЗ...

Нямам големи пребивания....2 запомнящи се, като второто се отличава с това, че аз не пострадах физически, за разлика от москвича в който се врязах (показа се 1 метър повече на кръстовището отколкото трябваше) и огънатата предна капла на колелото.

За по късно....хмм блъснах една кола в София, като се връщах от работа...Много ми стана жал за собственика и жена му защото вдлъбнах цялата врата, а на колелото нищо му нямаше.


 
 
№26 от: Кот (13 май 2012 21:48)

Бре, много луди глави имало едно време! malee2 Аз нямах такива изпълнения с колелото, вече не помня достатъчно по тая тема. Помня само, че бяха много модерни и когато нашите ми купиха балканче, бях на седмото небе - синьо такова, много си го пазех и след 10 години, след 15 също си беше най-добре запазеното балканче, като ново. Нищо не му бях пипал, не бях махал калници и пр. и откъдето и да минех все си мислеха, че е ново. Обаче нещо беше дефектно и много трудно се въртяха педалите :( Не можа никой да го оправи, а аз го карах рядко, защото беше все едно да караш лека кола с педали или мотор. Качвал съм се и на други и имаше разлика. Преди десетина години го откраднаха от вилата и това е. Сега някой сиганин някъде се поти и мъчи с педалите :)  Оттогава (от детството сиреч де) имам желание да си купя нормално колело, ама като живях в София не посмях, защото с тия кучета щях да стана на варненско варено, то и без туй едвам се движех. Макар че гледах много смелчаци си карат. Тогава реших да си взема мотор, но така и не успях. А наскоро видях един познат, дето отишъл в някакво село и с гаджето на багажника се направил на състезател, докато не изникнала една лада, неочаквано, разбира се. Като го видях на снимката в болницата се отказах и от мотора... Може би все пак ще си купя колело някой ден, наблизо до новото ми местообитание продават по една случайност (но на какви цени, бхех!).


 
 
№27 от: dani (13 май 2012 22:21)

Тишо, поздравления за велосипедната статия. Катастрофата ти с таксито ме изправи на нокти. Почти си казах на глас" Бе, магаре такова, така ли се кара на пътя...", но се усетих, че това е реплика на възрастния Дани, а трябва да чета с очите на дете:)
Да се научиш да караш велосипед сигурно много прилича на това, как птичките се учат да летят. И аз си спомням първия ден, когато седнах на МОЯ СОБСТВЕН велосипед, "Балканче", в трети клас. Едни каки ме крепиха няколко кръгчета около блока и после - айдеее, сам на две колела. Кормилото малко "мърда' ту наляво, ту надясно. Коленцата ми треперят. Първо кръгче, второ кръгче и вече е сигурно, че съм велосипедист winked
През кормилото съм изхвърчал само един път, и без "МРАК". Покрай "Банда БМХ" всички балканчета в града станаха "БМХ" и можеха да "рипат" на скокчета ( правехме си ги от натрупана пръст и камъни) и разни други номера. На багажниците отзад возехме малките си братчета/сестричета. Връщахме се от гастронома с натежаваща на едната дръжка на колелото мрежа с кисело мляко, олио, салам, хляб... Новите панталони редовно се завираха между веригата и зъбчатката на педалите. "Аксесоарите" за колело не се продаваха в магазин, а си ги правехме сами : пластмасови цветни ленти, омотани по спиците; ръкохватки от навито върху кормилото тиксо; "бръмчалки", които при завъртане на колелото издават непоносимо досаден тракащ шум...
А как се лепеше гума. Леле, момчета, помните ли лепенето на спукани гуми. Това беше цяла церемония и си заслужава отделна статия.

Велосипедът за децата от онова време беше като коня за индианците от романите на Карл Май smile




--------------------
 
 
№28 от: Anakin Skywalker (14 май 2012 13:26)

Цитат: tivesto
Много гадно беше веригата да ти захапе крачола в най-неподходящия момент. Нито можеш да врътнеш педалите, нито да стъпиш нормално на земята.


Цитат: dani
Новите панталони редовно се завираха между веригата и зъбчатката на педалите.


Този момент наистина го мразех. Чарлстонки никога не съм носил. А колелета се караха най често по къси гащета и гуменетки на бос крак - класика ok2 Няма веригата да закачи чорапи или крачоли в този случай. В най големите жеги джпанките защипани за багажника отзад и караме боси и момичета и момчета. В по хладни дни с анцуг който имаше:

Цитат: ssi
онова "ремъче" продължение на крачола, дето се слагаше под петите и не даваше на крачолите да се веят.




--------------------
 
 
№29 от: Цонка (14 май 2012 13:45)

Имаше в махалата един ПИФ-а. Живееше отсреща в къщата /на Захари и Светла :))/. Той беше от големите, брат на една приятелка. Та него съм го запомнила ярко с три неща: 1. Как търчи по улицата като хуна. 2. Как крещи "охохо-о-о", когато имитира стрелба с фалшиво оръжие. 3. Как ходи винаги с навит до коляното десен крачол на панталона. Ей на това третото не можех дълго време да се начудя :)))




--------------------
 
 
№30 от: Anakin Skywalker (14 май 2012 13:52)

Цитат: Цонка
3. Ходи винаги с навит до коляното десен крачол на панталона. Ей на това третото не можех дълго време да се начудя :)))


Цоне, той нямаше ли къси панталонки??? tongue3
И ПИФ или беше прякора на онзи вагабонтин дето те събори с топката?
В София този прякор незнайно защо го лепваха на момчета с имена Иво и Ивайло.




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 0
Гости: 14

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?