Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930 
 
 
Архиви
Ноември 2018 (1)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
НА ЛОВ ЗА ПОПОВИ ЛЪЖИЧКИ!
1-06-2012, 22:02 | Автор: tivesto | Категория: Свободно време / Игри и забавления

      След проливните майски дъждове се образуваха големи локви, които се огласят от жабешки хорове. Слушайки „Одата на радостта" изпълнена в Квак мажор, аз си спомних как като деца ходихме на лов за попови лъжички.

НА ЛОВ ЗА ПОПОВИ ЛЪЖИЧКИ!

     На село си беше прекалено лесно да се практикува това занимание. Дерета и локви да искаш, а жаби още повече. Дядо ми си бе направил два герана, залепени до къщата. Не бяха точно герани, но изпълняваха същата функция. Най-горният им край беше само на една педя от земята и дълбоки около два метра. Използваха ги основно за напояване и изстудяване на бира, лимонада и вкусни сочни дини, но това е друга тема. Та тези герани си бяха жив развъдник на попови лъжички. По-нагоре от дядовата къща, при ремонт на водопроводната инсталация, бяха оставили една голяма дупка с размери два на два метра, която почти целогодишно беше пълна с вода и никога не пресъхваше. Там си беше направо рая на жабешкото царство и улова ни беше гарантирам. Както казват хората лесното не е интересно. Затова ще Ви разкажа за градския улов на попови лъжички, който започва още от ранното ми детство. Е, от тогава доста спомени бледнеят, но все нещо ще излезе наяве. Нашият квартал бе съвсем нов и не случайно са го кръстили „Младост". Изграден на самия край на града, от всякъде беше обграден от зеленина. Гората започваше само след пет блока от нашия. Рекички и дерета да искаш, а те бъкаха с всякакви животинки. Покрай нас минаваше едно поточе, обаче за лов на попови лъжички трябваше да търсим застояла вода. Големи ровове за бъдещи строежи, блатисти местности и големи локви. Като нов и бързо развиващ се квартал, беше пълно с изкопи чакащи полагането на основите на поредния блок или тръбите за парното. Обикновено тези дупки бяха пълни с вода и се огласяха от жабешки квакания.

НА ЛОВ ЗА ПОПОВИ ЛЪЖИЧКИ!

      Привлечени от тези чудни звуци, сякаш песен на сирени, ние малките хлапета знаехме, че там ще има интересни неща. Всъщност ловът на попови лъжички си е доста интересно детско занимание, което с напредването на възрастта, също се променяше. Първо трябва да се огледа и прецени обстановката. Търси се стратегически изход, че ако дойде някой възрастен да ни се кара, да има от къде да се изнижем. А такива навлеци не липсваха. Значи има ли комбинация хлапе и вода, все някой ще се появи да развали работата. Сякаш с магнит ги привличахме тези големите. Пък те едни устати…

     С наближаването на изкопа, десетки жаби  скачаха и се пльосваха във водата. С едно две движения достигаха дъното и се спотаяваха. Наклякали един до друг, чакахме да се успокоят и изплуват и по излизащите балончета гадаехме къде се спотайват. Следваше леко раздвижване и току някъде се покажат две ококорени очи на повърхността, а под тях една голяма уста някак странно и смешно разкривена от огледалния образ във водата. Когато „мишените" станат няколко, следва залп от камъчета и цялата повърхност на водата се осейва с разширяващи се кръгове. И така ден след ден, замеряне на жаби, докато не се появят първите малки черни точки във водата, които махат с опашки и са много бързи. Щом са бързи, естествено това е предизвикателство за едно хлапе, да покаже и то своята бързина. Първите опити са с ръце потопени до лактите и гуменки преливащи от вода и кал. Е, понякога успявахме да хванем, някой друг мъник в шепите си, но водата бързо се изнизваше през пръстите и в повечето случай уловът ни също. С порастването на поповите лъжички, растеше и нашето въображение. С кепче е твърде лесно, затова този вариант отпада най-категорично. Важното е да се хване попова лъжичка с майсторлък и тарикатлък /тези думи ги бяхме чули от някой голям/. Та за ловенето, най-много използвахме буркани от компоти. Ако няма празни в наличност, бързо се излива съдържанието в мивката, защото ако се изяде компота, трудно се кляка край локвата с издут корем.  Трябваше да си носим поне два. Единият стои на брега пълен с вода и в него се слага улова, а другия се потапя наполовина във водата хоризонтално и се насочва към целта. Щом поповата лъжичка застане пред буркана, се загребва рязко и тя се хваща в капана. Другия начин бе да вържем буркана с канап. На дъното му се поставят малко камъчета за тежест, а другия край на канапа се връзва за пръчка. Потапяме буркана малко под повърхността и щом нещо мине над него, рязко вдигаме пръчката. Така ръцете и краката ни оставаха сухи. Някои закрепяха буркан на чатала да дълга пръчка и направо гребяха. Беше много забавно и сред жабешко квакане и хлапашки крясъци, накрая брояхме в бурканите си колко попови лъжички сме хванали. Може да се каже, че проследявахме и еволюцията в развитието на жабата. Първо малки черни точки, после се появяваше и опашка, после покрай тази опашка и малки крачета, след това и предни крачета. Много смешно е да се види вече добре оформената жаба с опашка отзад.

     Ловенето беше съпроводено и от интересни случки и закачки. Редовно гледахме да се прецакаме един друг. Ама как пък съвсем случайно, ей така без да искаме ритвахме на някого буркана с улова, та се налагаше да започва отначало. Обаче след няколко часово висене покрай гьола, винаги се стигаше до мокренето. Виждаш някой, че се е съсредоточил в буркана си и естествено веднага пльосваш един камък във водата пред него. Ловеца ставаше целия мокър и кален и после имаше проблеми в къщи с родителското тяло. По този повод, а и някои други, майка ми счупи в дупето ми 4 точилки и накрая се отказа да купува. Научи се да дърпа тестото с ръце, вместо да го разстила с точилка, но това е друга тема. От тези игри в локвите имам страхотно развито периферно зрение. Едното око гледа буркана, а другото киризи кой ще метне камък по мен. Добре, че не станах кривоглед. Забавленията край локвите, както казах се променяха с възрастта, но ловенето на попови лъжички винаги присъстваше в дневния ред. На по-късен етап си беше жив талант да хвърлиш камък във водата пред някоя жаба и от образувалата се вълна да я метнеш назад по гръб. На още по-късен етап давахме начален тласък за скок със скоба от топлийка изстреляна от скобника, целейки жабата в задния й край, но това не е за разправяне. Лично аз не съм си слагал жаба в джоба, но се сещам за един филмов герой, който много обичаше да прави така.

     Вечер се прибирахме, кални, мокри, уморени, стискайки заветния буркан пълен с попови лъжички и се сърдехме, че не ни пускат в къщи с него. Ритуала по посрещането беше горе долу следния: Шляпване по дупето и даване начален старт към банята. По пътя се подръпваше някое друго ухо, защото сме си събули калните гуменки на пътеката в коридора. След събличането в банята, получавахме един удар по тила, понеже сме имали кал и по гърба. Реда на тези пошляпвания се променяше според настроението на родителското тяло, но как пък поне един път не пропуснаха нещо. За съдбата на буркана и ловът вътре не се коментираше. За какво ли и да питаме, утре ще си хванем други пък. Нахранени и изкъпани, уморени от целодневни игри си лягахме щастливи. Заслушани в приспивната песен на жабешкия хор, с натежали от умора клепачи и заспивайки сладко, се заканвахме, че на другия ден ще хванем още повече попови лъжички. Пък може този път да успеем да ги внесем в къщи. Обаче трябва да се бърза, че току виж станали на жаби…

НА ЛОВ ЗА ПОПОВИ ЛЪЖИЧКИ!

НА ЛОВ ЗА ПОПОВИ ЛЪЖИЧКИ!



 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: bat_mitco (2 юни 2012 06:22)



--------------------
 
 
№2 от: Цонка (2 юни 2012 10:56)

Ех амааа, страшна първоюнска статия, Тишко!!! xixi Как ги измисляш темите напоследък - интересни и с много материал по тях... Да си спомня човек или просто да се хили на разказите на другарчетата... Много гот! Благодаря ти!

Сякаш с магнит ги привличахме тези големите.
Даааа!!! Точно така!!! Бяха навсякъде това възрастните, да им се не види и шпионажът :))) Таман се заиграеш... Сякаш се наговаряха и дежуряха, за да могат постоянно да се бъркат в нашите работи!!!

Лично аз не съм си слагал жаба в джоба
Че то не е късно! lol

Моята среща с поповите лъжички се състоя в подготвителен клас. В почивката между сутрешните и следобедни занятия ходехме в Градската градина при езерото - да се шляем, да си хапваме сандвичите за обяд и да убиваме времето. Та при една такава разходка попаднахме на попови лъжички - скупчени до едно по-ниско ниво на алеята, направено специално за слизане в езерото. Бяха много! Ама много лъжички... Като да бръкнеш в тенджера с макарони "Едри фигури" и да гребеш с ръце. Естествено, не можах да устоя на изкушението. Запретнах ръкавите на престилката и бръкнах при поповите лъжички. Това действие отврати някои от съученичките ми, но пък, като си почнал веднъж да се правиш на интересен, точно такова отношение те мотивира да продължиш с простотиите и да станеш още, ама още по-интересен... winked Държах в ръцете си малките гадинки, а те стоят... Къде ще ходят, като водата е изтекла през пръстите ми... Голяма игра падна тогава.
Поповите лъжички, рибата попче и бялата планария са ми много, много симпатични създания. И мисля, че много си приличат, защото имат бузи. wink Обичам да рисувам планария :))) В седми клас учителят по биология ме караше понякога да рисувам по дъската в междучасието гадинките, които щяхме да изучаваме в часа. Помня, че съм рисувала амеба, чехълче, хидра, зелена еуглена, чернодробен метил и бяла планария... Оттогава имам страст към планарията :))
А, вероятно пак тогава е било, когато искаха да носим жаби в училище. И аз накарах баща ми да ходи да ми търси жаба... И той намери :))) Едно мъъъъничко жабенце... Ама наистина съвсем мъничко. Пуснах го в легена и дълго го тормозих, като си поставях пръстите последователно по стеничката на легена и го карах да се катери нагоре, като по стълба... chorchik Естествено, не го занесох в училище! Не помня обаче, какво му се случи. А беше толкова младо... Току що пораснала попова лъжичка...
Ех че статия! Върна ми толкова спомени!..

Всичко е точно на своето място:
рибите си летят,
тревата се смее в локвите бясно,
бързо флоти вървят.




--------------------
 
 
№3 от: катя милушева (2 юни 2012 19:22)

Едното око гледа буркана, а другото киризи кой ще метне камък по мен. Добре, че не станах кривоглед. blink3 uuux !Еха, къде ти сега такъв купон!!!!


 
 
№4 от: tivesto (3 юни 2012 18:03)

Точно на такива места ловихме попови лъжички и замеряхме жаби! Страхотно филмче! Сягаш се видях някъде там...




--------------------
 
 
№5 от: Anakin Skywalker (4 юни 2012 11:50)

Цитат: Цонка
когато искаха да носим жаби в училище.


И ние веднъж хващахме такива жабки(някъде в края на учебната година 6ти клас hum-hum ), но не стигнаха до кабинета по биология, а до момичешката съблекалня по физическо feel tongue2 . Пуснати вътре няколко по едри квакащи и скачащи екземпляра и познайте ефекта... mig_mig




--------------------
 
 
№6 от: anni (5 юни 2012 15:56)

Що за извратеност -  да искат жаби в училище, сигурно за да  може в кръжока по биология да направят дисекция на жаба или за да я препарират за идните поколения. Винаги ми е било чудно защо момчетията, а визирайки Цонка не само те, толкоз ги влече ловенето на попови лъжички.Сега разбирам научната целенасоченост на този процес- ето най-нагледния начин  чрез наблюдение да разбереш как поповата лъжичка се превръща не в принц, а в жаба!Много  образователно!Стига да успееш да пренесеш буркана в къщи, а съдейки по разказаното това май е най-трудното в цялата акция.Благодаря за разяснението, Тишо -много поучителна,пък и забавна на всичкото отгоре статия!




--------------------
 
 
№7 от: tivesto (1 юли 2012 15:00)

Добавих две снимки на жабата, която снощи се разхождаше под терасата! Беше трудна за снимане, защото постоянно скачаше и нищо не се виждаше в тъмното! Все пак успях да я щракна!




--------------------
 
 
№8 от: Simpra (1 юли 2012 21:38)

Тя тази жаба е като принцеса от приказките - толкоз жаба! Чак е по-хубава, отколкото я рисуват художниците по илюстрациите на детските книжки.




--------------------
 
 
№9 от: tivesto (1 юни 2014 13:15)

Честит празник, другарчета! Грабвайте бурканите и да ходим да ловим попови лъжички! След тези дъждове напоследък е пълно с локви!




--------------------
 
 
№10 от: Anakin Skywalker (1 юни 2014 15:50)

Честит празник големи, малки и още по малки хлапета! smile 

 

Цитат: tivesto
Грабвайте бурканите и да ходим да ловим попови лъжички!

 

Може и малки гущерчета, някои от любопитство ми се качват чак на балкона.




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 16
Потребители: 0
Гости: 16

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!