Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
КАК ХВАНАХ ПЪРВАТА СИ РИБКА!
24-08-2012, 22:31 | Автор: tivesto | Категория: Свободно време / Игри и забавления

     Всеки е имал смешни и забавни случки в детството си! За някои се сещаме всеки ден, други сме забравили напълно, но има такива, които незнайно как изплуват в съзнанието ни слушайки например любима музика. Така наслаждавайки се на прекрасните песни на любимата си група и разбирайки, че баща ми днес е бил за риба, аз се сетих как преди много години хванах първата си рибка…
     Бил съм може би в първи клас. Тогава живеехме на село високо в балкана. Природни красоти и чист въздух колкото си искаш. Така един ден решавам, че е дошъл момента да отида за риба. Тъкмо ми бяха подарили една малка „въдица". Трудно е да се каже въдица. На една пластмасова „джаджа" дълга около 15 сантиметра беше навита 2-3 метра корда, една доста голяма за представите ми оранжева плувка и кукичка. Именно с тези такъми аз решавам да направя първия си самостоятелен риболов. Червеи на село в изобилие. Набързо напълних едно бурканче. Два сандвича за обяд и джобното ми ножче в панталоните, бях готов за потегляне. От вода нямаше нужда, защото по онова време, навсякъде имаше изворчета с ледена вода и ги знаех всичките. Яхнах школника и тръгнах към поточето, което беше на 2-3 километра от дома. По пътя, който минаваше през гората си отрязах с ножчето една пръчка, която да приспособя за въдица. Стигнах до едно малко мостче с три тръби, в едната от които лястовички си бяха свили гнездо. Под мостчето имаше малък вир, в който знаех, че има много риба. Завързах кордата за пръчката, сложих стръв и хвърлих. Нищо! Чаках, чаках, накрая дръпнах и видях, че червейчето вече го нямаше на кукичката. Сложих ново и пак заметнах… Така няколко пъти а риба не хващах. Явно някъде грешах. Променях положението на плувката, слагах стръвта по различен начин, виждах от високото как рибките плуват край кукичката, но риба така и не хващах. Накрая оставих въдицата заредена със стръв във водата и седнах да си изям сандвичите, защото е трудно да се лови риба и много се огладнява сред природата. Като се нахраних станах и погледнах към плувката, а нея я няма! Вгледах се по-внимателно и виждам, че е под водата. С треперещи от вълнение ръце хващам пръчката и дърпам. Усещам, че има нещо тежко на края. Ура! Изтеглям една рибка дълга около 20 сантиметра. Това според моите представи е нещо наистина голямо. С още по-треперещи ръце я откачам от кукичката и с ужас установявам, че не съм предвидил нещо, в което да слагал улова. Ами сега? И ми е жал за рибката! Как така ще занеса в къщи умряла рибка?! Аз рибар ли съм или какво? Оставих я на сянка под колелото, защото край поточето нямаше никакви дървета и започнах да нося в шепички вода от вира и да я поливам. Като не забравих да заметна пак въдицата, че да й хвана едно другарче да не е сама. В един момент видях, че рибката взе по-рядко да помръдва и започна да бере душа. Тогава ми идва гениалната идея, че трябва да й дам да пие вода и да се освести. Стискам я здраво с две ръце и я потопявам във вира… Рибата не помръдва! Бре, явно съм я стиснал силно и съм я убил! Я, да поотпусна малко захвата… А рибата само това и чакаше, Плясна силно с опашка, опръска ме по лицето и изчезна във вира… Поплаках си малко! Не помня вече от яд, че я изтървах ли или от срам за глупостта, която направих! Друга рибка не можах да хвана този ден! Явно тази е предупредила останалите! Та това беше първата ми хваната и изпусната рибка.

     След това много пъти съм ходил на този вир! Понякога хващах много рибки, а понякога се прибирах с празни ръце. Няколко години по-късно реших да заведа един мой съученик на гости на село и да идем заедно за риба. Лятото се случи горещо. Отидохме до вира и какво да видим, вода почти нямаше! Целия вир почти беше пресъхнал и бе останал само около два на два метра. Рибата вътре беше повече от водата. А ние пак неподготвени. Гребем с ръце и вадим риба, гребем и вадим. Върнах си го тъпкано за изтърваната преди години рибка. Извадихме инструментите от велочантичките на колелата си и ги напълнихме с риба, а те колко ли хващат… Тогава си съблякохме фанелките и ги напълнихме колкото можахме с риба. После в къщи падна голямо чистене и пържене. Дори и котките намазаха, а нас ни домързя да се връщаме до вира за още риба.
     За риболова на по-късен етап няма да разказвам, защото обикновено се смята, че се преувеличава. Но нямаше как да не си припомня с умиление за първата си хваната и изпусната рибка!
     При вас как беше? Ще се радвам да споделите и вашите истории!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Simpra (24 август 2012 23:21)

winkТишо, ако щеш вярвай, но моята първа риба ме повлече надолу по стръмния бряг към водата и за малко да цамбурна, ако не ме бяха хванали за качулката.




--------------------
 
 
№2 от: Цонка (25 август 2012 16:44)

Цитат: tivesto
На една пластмасова „джаджа" дълга около 15 сантиметра

 
Такава ли бе, Тишко? wink Тази е точно 17 см :)




Цитат: tivesto
Стискам я здраво с две ръце и я потопявам във вира...
  xixi Браво! Наистина гениална идея!!!




--------------------
 
 
№3 от: tivesto (25 август 2012 17:15)

Да Цоне! Точно това е първата ми въдичка! И понеже е неудобно да се лови с нея, затова предвидливо на път за поточето си отрязах една пръчка. Завързах за върха й корда дълга колкото ми трябва, а останалата част я омотах около пръчката. Плувката беше дълга почти колкото тази пластмасова джаджа. Кукичката явно е била малко по-голяма от колкото е трябвало, та затова се е хванала само най-голямата рибка във вира. Все пак само с тези такъми съм разполагал тогава. По-късно ходех с повече принадлежности.

Миленко, явно някой е успял в последния момент да хване две рибки наведнъж... xixi




--------------------
 
 
№4 от: bat_mitco (27 август 2012 15:26)

НЯМАМ СПОМЕН ЗА ДРУГА РИБАРСКА СТАТИЯ...АКО Е ВЯРНО,НАПРАВО НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ... malee2

   ТА ТАКА...ПРИ МЕН НЕЩАТА С ЛОВЕНЕТО НА РИБА СА МНОГО СТРАННИ...ВЕРОЯТНО ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО ОТ ДЕТСТВОТО, С КОЕТО НЯМАМ НИКАКВА ВРЪЗКА...ЧУДЯ СЕ ЗАЩО СЪМ ХОДИЛ ЗА РИБА, ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ,ЧЕ ТОВА ИЗОБЩО НЕ МОЖЕШЕ ДА СРАВНИ ПО КЕФОДАВАНЕ С РИТАНЕТО НА ТОПКА, СЛУШАНЕТО НА МУЗИКА,РИСУВАНЕТО,ГЛЕДАНЕТО НА КИНО, ПЪРЗАЛЯНЕТО...МОЖЕ БИ ЗАЩОТО БЕШЕ ПОПУЛЯРНО, ТА И АЗ...ИМАХ СИ 3-4 МЕСТА НА РЕКАТА...ЕДНОТО МОЖЕ БИ НА 5 МИНУТИ ОТ ДОМА...ТОЧНО ТАМ В ЗЛОЩАСТЕН ОПИТ ДА ОТКАЧА КУЧИЧКАТА ОТ НЯКАКЪВ ВЪРБОВ КЛОН СЕ ИЗПЛЮЩЯХ С ДРЕХИТЕ ВЪВ ВИРА...ПОСЛЕ МАЙКА ЗДРАВО МЕ ОТПОРИ...ДОСКОРО СИ МИСЛЕХ,ЧЕ ТОВА СЛОЖИ КРАЯ НА РИБАРСКАТА МИ КАРИЕРА, НО ПОКРАЙ НАСТОЯЩАТА СТАТИЯ СТИГНАХ ДО ИЗВОДА,ЧЕ ТОВА ИЗОБЩО НЕ Е ТАКА...ПРОСТО СИ СМЕНИХ МЯСТОТО...ДАЖЕ ИМАМ СНИМКА, НО ЩЕ ВИ ЗАВЕДА ТАМ И НА ОЩЕ МНОГО ДРУГИ МЕСТА В КОНСТАНТИН, КОГАТО СТАНЕ ГОТОВА ЕДНА СТАТИЯ, КОЯТО ГЛАСЯ ОТДАВНА...ТОЧНО ТАМ МЕКСИКАНКАТА НИ УЧИ ДА ПЕЕМ СЕЛИТО ЛИНДО...СИГУРНО ДОСТА СМЕ УПЛАШИЛИ РИБАТА СЪС ПРИЯТЕЛЯ СТЕФЧО АВДЖИЕВ...

    ДА НЕ ПРОПУСНА ОСНОВНИЯ ВИД РИБА,КОЯТО ХВАЩАХ...ЧАК НЕ ПОВЯРВАХ,ЧЕ ДЕЙСТВИТЕЛНО ИМА ТАКАВА РИБА - КРОТУШКА...ЩЯХ ДА ПАДНА malee2 КАТО ПРОЧЕТОХ ЕДНИ УКАЗАНИЯ В МРЕЖАТА КАК СЕ ЛОВИ...ГАЧЕ ЛИ НЯКАКВА СУПЕРРИБА...

 

 




--------------------
 
 
№5 от: Цонка (27 август 2012 16:34)

Цитат: bat_mitco
ГАЧЕ ЛИ НЯКАКВА СУПЕРРИБА...
xixi2 xixi2 xixi2
Пък тя милата - кротушка...

Цитат: bat_mitco
ТОЧНО ТАМ МЕКСИКАНКАТА НИ УЧИ ДА ПЕЕМ СЕЛИТО ЛИНДО
Ааа, значи ще й дойде редът на Мексиканката, че откога я чакам!!! oks

Първите срещи на рибките в морето с моята "въдичка" и кукичка се състояха в Балчик, на плажа под Двореца и "Ивката", който вече не съществува, разбира се. Рибките бяха попчета и кучета. Инициаторка на "риболова" беше майка ми wink. Разполагахме с доволно количество миди /които не зная кой ни доставяше, вероятно баща ми :), който категорично отказваше да участва в заниманието ни, но ни уйдисваше на акъла с каквото може/, лимонадени бутилки с навита месина на тях, а в края на месината - тежинка и кукичка. Истински рибарки. Чукваш мидата с камък, изстъргваш съдържанието й и го поставяш на мястото за стръв :). После внимателно развиваш и спускаш от стената долу в камъните, където живеят попчета и кучета. И чакаш. Не дълго. Веднага някой се спуска на деликатеса, а ти разбираш по вибрацията на месината, която специално за целта придържаш с пръст. Дръпваш, да "засечеш" рибката, обаче тя е духнала с храната, завлачила я е под някой камък и сега ушите й плющят, докато ти изпълняваш процедурата отново. Може и рак да е. Да му е сладко и на него :)) Пускаш отново и чакаш...
Тоя път обаче съм по-бърза от рибката, засичам я и вадя. Брейиии... Наистина е риба!!! Всички наоколо идват да установят факта. "Това е куче" "Попче е!" "Куче" "Попче пък!"... "Куче, ма!" "Баба ти е куче, това е попче!" "Куче е, мойто момиче" - казва ми мило някой вещ колега на нашите и майсторски вади кукичката от зейналата паст на нежеланата риба. "Видя ли, че е куче, ма?" Аз нямам какво да отвърна и млъквам.
И така... Куче, попче, попче, куче... или в друг ред, не помня точно :)) Денят минал... Слънцето се скрило зад дърветата... Плажът свършил... Рибите са нахвърляни във водата живи и здрави, понеже всичко е само за спорта... Прибираме се в станцията с бунгалата, при студения душ и божествената скара в стола... "Въдиците" съхнат до следващия ден, а ние, децата, беснеем в гъстата зеленина на онова великолепно място от детството ми.




--------------------
 
 
№6 от: bat_mitco (27 август 2012 20:49)

 ЦОНЕ, МЕКСИКАНКАТА ОЩЕ ТОГАВА БЕШЕ НЯКАКВА МИСТЕРИЯ...КАТО СЕ ЗАМИСЛЯ ЩЕ ДА Е БИЛА МАЛКО НЕЩО КАТО ГЕРОЯ НА ДЖОНКАТА ДЕП ОТ ДОН ХУАН ДЕ МАРКО...АЗ ЗА РАЗЛИКА ОТ МАЙ  ВСИЧКИ ТУК СЪМ СЕЛСКО ДЕТЕ...ГРАДСКИТЕ ДЕЦА,КОИТО ИДВАХА ЗА ВАКАНЦИИТЕ БЯХА СПЕЦИАЛНИ, КАКВОТО И ДА СИ ГОВОРИМ...ИМАХА НЯКОЯ ОСОБЕНА ДРЕШКА,НЯКОЯ ОСОБЕНА ИГРАЧКА,НЯКОЙ ГРАДСКИ МУРАФЕТ( В ИНТЕРЕС НА ИСТИНАТА И НЯКОИ ГАДНИ ГРАДСКИ МУРАФЕТИ...),НЯКОИ ГОВОРЕХА ОСОБЕНО...МЕКСИКАНКАКАТА(ТОВА НЯМА ДА ГО ПОПРАВЯМ...ПО-ГОЛЯМА БЕШЕ И ТО СЪС 6-7 ГОДИНИ...) ОБАЧЕ БЕШЕ НЕЩО РАЗЛИЧНО,ДАЖЕ СРЕД ГРАДСКИТЕ ДЕЦА...ИЗГЛЕЖДАШЕ КАТО ОЖИВЯЛАТА ИЗИДОРА КУАРУБИО ОТ "КОННИКЪТ БЕЗ ГЛАВА" ...КОЖЕНИТЕ ПАНТАЛОНИ С КЛОШ КРАЧОЛИ, БРОДИРАНА РИЗА...ГОВОРЕШЕ С МНОГО ЛАФОВЕ НА ИСПАНСКИ ОТ ПРИКЛЮЧЕНСКИТЕ КНИГИ...КАРАМБА И ПРОЧЕЕ...АБЕ ,МНОГО СТРАННА ПТИЦА...ПРИЗНАВАМ,МАЛКО НИ БЕШЕ ШУБЕ ОТ НЕЯ...МОЖЕ БИ ЗАЩОТО ИЗ НЕЯ МАХАЛА ГРАДСКИТЕ  МОМЧЕТА НА НЕЙНАТА ВЪЗРАСТ БЯХА ГАДНИЧКИ...




--------------------
 
 
№7 от: tivesto (27 август 2012 21:42)

Цитат: Цонка
"Това е куче" "Попче е!" "Куче" "Попче пък!"... "Куче, ма!" "Баба ти е куче, това е попче!" "Куче е, мойто момиче"

Цитат: bat_mitco
ОТ НЯКАКЪВ ВЪРБОВ КЛОН СЕ ИЗПЛЮЩЯХ С ДРЕХИТЕ ВЪВ ВИРА...ПОСЛЕ МАЙКА ЗДРАВО МЕ ОТПОРИ...

Цоне, Бат Митко, чудесни историйки сте разказали! И малко музика по темата, пък който се сети за друго нека допълва!

http://www.youtube.com/watch?v=ItTUe3KMERs

http://www.youtube.com/watch?v=eIuqog2FAuU&feature=related




--------------------
 
 
№8 от: bat_mitco (27 август 2012 22:22)

Цитат: tivesto
И малко музика по темата, пък който се сети за друго нека допълва!

 

РАЗБИРА СЕ,ЧЕ СЕ СЕЩАМ...ПАРЧЕТО Е ОТ ПО-НЕПОПУЛЯРНИТЕ НА ИНАЧЕ ПОПУЛЯРЕН МУЗИКАНТ...

http://www.youtube.com/watch?v=jlIitXw5qps

...МНОГО Я ОБИЧАМ ТАЗИ ПЕСЕН...




--------------------
 
 
№9 от: катя милушева (27 август 2012 23:02)

Цитат: Цонка
Цитат: tivesto Стискам я здраво с две ръце и я потопявам във вира...
lol На мен ми припомни онзи виц, дето майката попитала детето:

- Смени ли водата на рибките?
- Не, още не са изпили тази!.... wink

Иначе много забавна история и оформлението й се заформя чудесно!

 


 
 
№10 от: tivesto (30 август 2012 20:21)

Година след риболовното ми кръщене в село се проведе голямо състезание по риболов за деца. Събитието дори бе отразено с голяма статия във в."Септемврийче". За съжаление съм запазил само снимките, но не и цялата статия.

Месец преди събитието с мой съученик решихме да избягаме следобед от занималнята и да отидем на бента да ловим риба на дънна. Речено сторено! Въоръжени с по едно лимонадено шише с навита корда, олово и кукичка, ние се измъкнахме още преди да е започнала занималнята и поехме към реката. Тогава занималнята си беше задължителна, защото учих в съседно село и автобуса беше чак в 17 часа. Учителят пък, който следобед се занимаваше с нас беше много строг и се разхождаше с една дървена пръчка, с която ни биеше по ушите. Риба не помня дали сме хванали, но цялото училище бе вдигнато по тревога да ни търси. Някой ни изпял и ни откриха на бента! Биха ни! После и в къщи ме биха! Щял съм да се удавя... Та не ме пуснаха на състезанието по риболов. После гледах само снимките в "Септемврийче". Въпросния бент е на снимката, ама мене ме няма там...




--------------------
 
 
№11 от: dani (4 септември 2012 00:23)

Позакъснях с четенето на тази статия, обаче задължително ще коментирам. Точно с такава въдичка, като на Тивесто, всяко лято тръгвах за село, където ходенето за риба по селските вирове запълваше една трета от дните на лятната ми ваканция.

Голямото торище на дядо с червеите; пръчката за въдица, отрязана в гората срещу къщата ни; чакането със затаен дъх, докато хитрите рибки ми изяждат червея; заплитането на кордата, докато замахвам да хвърля по далеч във вира плувката. И като се улови рибка - радост, Радост frantic И аз съм си връзвал "улова" в тениската, че съм забравял да взема плик за рибите. И на мен ми се е изплъзвала ( по абсолютно същия начин) риба, докато се опитвам да я "съживя" във водата. А също съм ловил риба с ръце. Бъркаш под камъните, там където водата е изровила в пясъка дупки под камъка, и където се крият най-едрите риби. Понякога вместо риба в ръцете ми се е намърдвала гадна жаба wassat

Винаги завиждах на рибарите, които ловяха риба на морския кей. Ние никога не носехме въдица, когато ходехме на море. В ловенето на морска риба имаше нещо "вълшебно". Безбрежният "вир", дъъългите пръчки, изсвистяването на кордата, когато рибарите мятаха навътре в морето. И оня невероятен мирис на море и на още нещо, много рибарско и приятно. Даа, морският риболов "миришеше" по-хубаво от селския, може би защото беше недостъпен за мен.




--------------------
 
 
№12 от: kak4eto (7 септември 2012 22:08)

Много ми стана весело и мило като прочетох вашия опит в риболова. Та и аз реших да споделя моето първо преживяване с тая страст. Така и не станах запалена рибарка и до днес, но на около 10 години, един не много приятен неделен ден татко реши да ни води мен и сестричката ми за риба на р. Марица. Голяма радост беше, голямо чудо! Градски чеда, много ни разбират главите като как трябва да изглежда "класическия риболов"! И в Пловдив, там, където някога имаше кейче, близо до моста на панаира, се изсипваме ние тримата, откършили относително права пръчка и с няколко метра конец, повтарям КОНЕЦ, с изкривена топлийка, почнахме да мятаме. Нямам спомен да сме закачали стръв, но кой да ти гледа тия неща! Мятахме-чакахме, мятахме-чакахме, накрая извадихме рибкаааа. И горди и щастливи се упътихме с улова към вкъщи. Много време след това разбрахме, че рибката е била всъщност осолена хамсия, закачена тайно от татко hum-hum xixi2


 
 
№13 от: shturcho (13 септември 2012 15:12)

И аз имам спомен от плажа под Албатрос на тогавашен курорт Дружба, на мостчето, точно с конец, за стръв какво беше вече не помня, ловях попчета, поне околните така казаха, че са попчета и съответно вадя попче, показвам и обратно във водата, изнервих рибарите наоколо, защото не им вървеше уловът, а при мен една след друга и обратно във водата. И това май беше първият и единстеван път. Между другото не мога да чистя риба, не мога да се превъзмогна. И ваденето на миди ми е много хубав спомен, цялата бях издрана, но пък гмуркането и брането ми доставяха голямо удоволствие, а за яденето после да не говорим - огън, тенекия...


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 26
Потребители: 1
Гости: 25
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: