Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Юни 2020 (1)
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Синьото слонче
23-08-2013, 13:13 | Автор: kitten | Категория: Свободно време / Игри и забавления

Мили другарчета, ако се чудите дали синьото слонче беше някакво филмче, веднага ви казвам – не, не е филмче. Това е една моя мъничка играчка от детството. И досега си я пазя в нощното шакфче, защото ми навява толкова мили спомени. Вече съм имала случай да ви разкажа, макар и в коментар, за баба Мика и дядо Пешо – майката и бащата на майка. Те за мен бяха най-добрите баба и дядо на света, които винаги са ме обграждали с изключителна обич, грижа и  нежност. В коментара ми за куклата на Диди Христова разказах за това как дядо, който беше шофьор в Сердика и караше сладолед в различни градове на България, понякога ни взимаше и баба и мен със себе си.

Сега, разбира се, няма да повтарям разказа, а ще разкажа един конкретен епизод. Това беше по времето, когато даваха английския сериал „Цитаделата“. Беше някъде в средата на 80-те години. Може да е било през 85 г., между първия и втория сезон на “Седморката на Блейк". Така или иначе, с моите другарчета бяхме твърде малки, за да гледаме такъв сериозен филм, вместо някое деЦко. Но все пак го гледахме, защото в ролята на д-р Дени беше Gareth Thomas – Блейк. Точно в деня, след който беше предвидена първата серия на въпросната „Цитадела“, дядо щеше да вземе мен и баба с него. Затова трябваше да си легна по-рано. Майка и татко винаги държеха на режима ми на лягане – нещо, което много адмирирам и което, както и сега им казвам, ще прилагам и аз един ден към детето си. Е, във въпросната вечер не бях много очарована, че не мога да гледам цялата серия, но поне “изкрънках" да я гледам до момента, в който се появи Блейк. Речено-сторено. И досега си спомням тази сцена – д-р Дени с един черен пудел. И после веднага отидох да си легна.

А на следващия ден потеглихме с баба и дядо и с камиончето (за Пловдив ли, за Кърджали ли, това вече не помня). Тогава се случи заедно с нас да се движи и един колега на дядо с неговия камион – на колегата му викаха Киро Шопа. А с него беше и синът му, известен като шопчЕто (буквата “е" е голяма, защото там е ударението smile ). Това шопчЕ беше един батко, няколко години по-голям от мен и държащ се много мило и кавалерски (по-късно ми беше подарил и една своя книга). Заедно с него търчахме навътре и навън от студените каросерии-фризери на камионите, в които беше сладоледа. Това търчане напред-назад беше голям ужас за баба, която много се страхуваше да не изстина. (Е, не изстинах, де.) И по едно време взех разпалено да обяснявам на шопчЕто, че от доста време насам си търся едно синьо слонче и не мога, и не мога да го намеря. (Този въпрос много ме занимаваше, защото бях обърнала цялата къща в търсене на това животинче.) И когато малко по-късно баба извади нещо от жабката на камиона, видях, че вътре е и въпросното синьо слонче и с триумфален вик го грабнах и хукнах да го покажа и на шопчЕто. Та затова и до днес тази мъничка играчка ми е мила и скъпа. Слагам я и на снимка, макар че е толкова миниатюрна.

П.П. Понеже по-рано бях сложила снимка с баба и дядо само в коментар, сега слагам и нея тук.
Синьото слонче
Синьото слонче

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Чочко (31 август 2013 17:32)

Kitten,  напълно те разбирам за обичта и привързаността ти към слончето, аз като дете имах куп такива дребни животни и играчки с които много си играех и до днес си ги пазя и са ми скъпи. Браво, че пазиш слончето! bravo2   


 
 
№2 от: kitten (31 август 2013 20:24)

Да, Чочко, така е. И до днес, като погледна това синьо слонче, сякаш се връщам в детството.




--------------------
 
 
№3 от: kitten (11 октомври 2013 22:36)

Мили другарчета, тъкмо си пуснах "Лунната соната" и в съзнанието ми нахлу един мил спомен, който ми се прииска да споделя с вас. Изпълних се едновременно с чувство на топлота и носталгия към ранните ми детски години. Споменът е за нещо, което беше типично за мен в началото на 80-те години. Взимаха ме от детската градина и след това, като се приберехме у дома, сядах на пода в хола, слушах плоча на грамофона и си играех. А баба и дядо седяха на дивана и всички чакахме майка и татко да се върнат от работа. Понякога съм била само с баба, защото дядо също е бил още на работа в "Сердика". А плочите са били най-различни. Обаче споменът ми се е оформил точно в една картинка - часът е пет и нещо следобяд, аз си играя, баба и дядо седят на дивана, навън е студено, но вътре е топло и уютно, а плочата, която слушам, е "Пепеляшка". Защото именно "Пепеляшка" започваше с "Лунната соната", поради което тя и до днес за мен е нещо много специално. А вие свързвате ли "Лунната соната" с "Пепеляшка"?




--------------------
 
 
№4 от: Цонка (11 октомври 2013 22:57)

Много мил спомен за плочата на грамофона, студеното навън, уюта на стаята, баба на дивана, пет и нещо, а точно в пет и половина нашите се прибират от работа... yajuyo При мен беше най-често "Жабче пътешественик". На баба ми й беше втръснало от "жабата" wink
А лунната соната я свързвам с две неща:
1. ФрЕнк Лойд Райт xixi
2. Едно великолепно изпълнение на третата й част и после две дъвки, залепени и забравени на подлакътника на един фотьойл, намерени по-късно от една майка... xaxa2




--------------------
 
 
№5 от: kitten (11 октомври 2013 23:04)

Цонче, вярно, че може да се свърже и с ФрЕнк Лойд Райт wink, но при мен това ще е втората асоциация, след "Пепеляшка". А "Жабче пътешественик" нещо съм го пропуснала, трябва да я издиря или още по-лесно: да я взема от теб и да я чуя.  smile




--------------------
 
 
№6 от: Цонка (11 октомври 2013 23:08)

Дени, ето тук ще намериш любимите плочи. И жабчето е там, и Бърборино... И Пепеляшка е там... А Бърборино го имаме и в сайта като статия.




--------------------
 
 
№7 от: kitten (11 октомври 2013 23:13)

Чудесно, Цонче, много ти благодаря! Има да си слушам...




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?