Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2017    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Ноември 2017 (1)
Октомври 2017 (3)
Септември 2017 (4)
Май 2016 (1)
Април 2016 (4)
Март 2016 (3)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
За морето, мостчето и още нещо
27-11-2013, 21:17 | Автор: kitten | Категория: Свободно време / Игри и забавления

Мили другарчета,

Ще ви разкажа нещо от началото на 80-те години. Тогава ходех на детска градина и страшно я мразех, защото трябваше да се яде. А аз, както неведнъж съм писала, бях най-неящното дете, което някой може да си представи. Затова с “четири очи" чаках да дойде лятото и градината да излезе във ваканция. И така, дойде поредното лято и ние с майка и татко заминахме на море на Слънчев бряг на една прекрасна станция, за която даваха карти от работата на татко. Между другото, тази станция, както и нейния управител дядо Ламбо, ги знае и Anakin. За тези, които познават Слънчев бряг от 80-те, ще поясня, че станцията беше под вятърната мелница и Ханската шатра. И плажът беше близко, като за да се стигне до него, се минаваше и по едно мостче над една малка рекичка. (Въпросното мостче има ключова роля в този разказ). Всеки обяд се връщахме от плажа в станцията. И понеже майка и татко се влачеха бавно, заедно с други колеги на татко и жените им, аз вървях напред и ги изчаквах на стъпалата на мостчето. Там си имах задължителна процедура. Извънредно грижливо си почиствах всяка песъчинка от краката и после старателно си закопчавах сандалките. Горе-долу тогава пристигаше и родителската група. Но какво стана един ден. Аз не си го спомням добре, но в замяна на това майка и татко много ясно го помнят. И тук започвам да разказвам от тяхната гледна точка. Пристигат те на мостчето и виждат, че ме няма. То всички родители биха се стреснали, а майка и татко, дето ме гледат като писано яйце, направо изпаднали в паника. Организирало се голямо търсене. Гледали и в реката и, за радост, не ме открили там (аз в една малка рекичка съм падала със шейна, но това е друг случай wink). После групата се разпределила и започнали да оглеждат всеки квадратен сантиметър между мостчето и станцията. Безуспешно! Тогава на жената на един от татковите колеги й хрумнало все пак да погледне и вътре в станцията, и по-точно, пред нашата стая. И ме намерила, че си седя там пред вратата и си пея “Тих бял Дунав" connie wink . Явно ми е било писнало да ги чакам да се дотътрят и съм се прибрала самичка. След това всички сме отишли спокойно на обяд. smile

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: ShadowMaster (27 ноември 2013 23:31)

wink  Късметлийка си, че не си яла бой


 
 
№2 от: kitten (28 ноември 2013 02:53)

Мда, нямаше бой, споменът ми е само за радост и прегръдки. smile




--------------------
 
 
№3 от: Anakin Skywalker (28 ноември 2013 11:48)

Цитат: kitten
споменът ми е само за радост и прегръдки.

 

Че такова добро дете бие ли се??? wink  като се замисля какви калпазани е имало сред нас и пак не ядоха fellow (ядохме tayna ) шамари, та Китенчето ли да наказват...

 

На тази почивна станция съм бил само веднъж при дядо Ламбо. В началото на лятото с мама на счетоводен семирнар, и после и карта взеха нашите за там. Много беше хубава станцията, но малко скучно ми беше по врме на самата почивка защото тогава за разлика от семинара, нямаше момчета на моята възраст с които да играя. И мостчето помня много добре, над рекичката, по-скоро малко поточе вливащо се в морето. Там близо до него през лято1980 един възрастен дядо разпъваше сергия и продавеше глинени съдове  и дървени лъжици. Нашите купиха от него гърне за варне на боб.  Няма да забравя и вкусните питки със сиренце и кърначетата с кока-кола pian2 на р-т Вятърна мелница.

 




--------------------
 
 
№4 от: 9585 (28 ноември 2013 16:10)

Ние пък с майка ми веднъж бяхме отишли само двете на почивка в Китен. Била съм между 1-ви и 2-ри клас. Аз май съм ви разправяла и друг път за тази почивка ... Накратко - там имаше едни деца на лагер, а учителят им, честна дума, беше Корадо Катани malee2 Ясно си спомням как казах на майка ми: "Мамо, моля те, ожени се за Корадо" xixi Майка ми ми обясни, че тия работи не стават просто така. А как тогава стават, питах се аз, но отговор нямаше neznam

Също тогава ни бяха настанили в стаята на почивната станция с една леля Цонка от Сливен. Настаняват те с напълно непознат човек, няма проблеми smile Това винаги много ме е учудвало.

Но главното нещо, което всъщност искам да разкажа е, че един път бяхме на плаж. Мама нещо получи слънчев удар и искаше да се приберем, обаче аз исках да останем, затова тя ме повери на едни хора от нашата станция, с чиито деца се бях сприятелила. Момичето беше колкото мен, а брат й - голям. На 12. Те решиха да влязат навътре до шамандурата и ме викнаха и мен. Аз не можех да плувам, ама то не било страшно ми казаха. Кой, мен ли ме е страх? Глупости. Веднага тръгвам и аз до шамандурата.

После малко ми се губи, в смисъл не съм се давила или нещо, но по някакъв начин плувахме до там и наобратно. Явно точно в това време съм се научила да плувам или не знам. Обаче очевидно сме се бавили сууууупер много време, а родителите на брега са откачили от страх, а майка ми в станцията после щеше да ме унищожи. xixi Не ядох бой и аз, но нали разбирате :)


 
 
№5 от: kitten (28 ноември 2013 18:37)

9585, твоята история си е направо страшничка. Аз може и друг път да съм цитирала Калоянчев от "Вестникар ли", ама и за твоя случай много върви: "льольох, льольох, льольох".  smile




--------------------
 
 
№6 от: bat_mitco (2 декември 2013 18:27)

МЕН ДА ПИТАШ ДРУГА Е ПЕСЕНТА КАТО ЗА СЛУЧАЯ... yajuyo

http://www.youtube.com/watch?v=itrXYze-itI

ТАКА ДЕ...КАТО ЩЕ ИМА БОЙ...ПОНЕ РИЗАТА ДА СЕ БЕЛЕЕ И ПЕРЧЕМ ДА СЕ ВЕТРЕЕ... yajuyo lol

ВПРОЧЕМ СЕГА СЕ СЕЩАМ ЗА ЕДИН ДЕТСКИ БЪЛГАРСКИ СЕРИАЛ...НЕ ПОМНЯ ЗАГЛАВИЕТО...НЕЩО ОТ СОРТА "МОМЧЕТАТА ОТ "ЗЛАТЕН ЛЪВ"...НЕЩО ЛЯТНО БЕШЕ...ЛЕКО КОМЕДИЯ,ЛЕКО КРИМКА...ТА ГЕРОИТЕ В ЕДНА ОТ СЕРИИТЕ БЯХА ЗАТВОРЕНИ В НЯКАКВА МАЗА...И ТЯ НЕЩО СЕ НАВОДНЯВАШЕ...ТА ТЕ ТАКА А В ЕДИН МОМЕНТ ПОДКАРАХА БОТЕВАТА...А НЯКАКЪВ ПРИЯТЕЛ ,КОЙТО ИМ ДОЙДЕ НА ПОМОЩ ИМ РАЗПРАВЯШЕ ЗА ЗАКОНА НА АРХИМЕД...

 




--------------------
 
 
№7 от: емо макаров (7 март 2014 09:40)

http://biblio.bg/Роден-в-социализма/Емо-Макаров/100-01-44821-44821?type=1

 

прегледайте тази книжка - заслужава си!


 
 
№8 от: kitten (7 март 2014 20:37)

Цитат: емо макаров
прегледайте тази книжка - заслужава си!


Добре. smile  




--------------------
 
 
№9 от: kitten (9 март 2014 23:33)

Цитат: bat_mitco
МЕН ДА ПИТАШ ДРУГА Е ПЕСЕНТА КАТО ЗА СЛУЧАЯ... http://www.youtube.com/watch?v=itrXYze-itI

bat_mitco, това ми е едно от най-любимите стихотворения, не само Ботеви, а изобщо!
Но "Тих бял Дунав" си я свързвам точно с морето. smile  




--------------------
 
 
№10 от: bat_mitco (10 март 2014 20:37)

 Е...АЗ ТАКА,ЗАЩОТО ПРИ ТАКАВА СИТУАЦИЯ ЩЯХ ДА ОТНЕСА ЕДИН ЗДРАВ КЕЧ... feel




--------------------
 
 
№11 от: kitten (10 март 2014 23:20)

Цитат: bat_mitco
Е...АЗ ТАКА,ЗАЩОТО ПРИ ТАКАВА СИТУАЦИЯ ЩЯХ ДА ОТНЕСА ЕДИН ЗДРАВ КЕЧ


хихихи, а аз нищо не отнесох, само прегръдки и целувки имаше. smile  




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 5
Потребители: 0
Гости: 5

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!