Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Юни 2020 (1)
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Детските приказки на Балкантон
26-07-2008, 13:43 | Автор: marulka | Категория: Игри и забавления / Приказки
    На днешните деца може да им се струва невъзможно, но когато ние бяхме малки нямаше компютри, Cartoon Network, DVD-та и 24-часа телевизия. Дори и аз като погледна назад този свят ми се струва бекрайно далечен, почти невъзможен. И точно в това се крие голямото вълшебство. Ние, децата на 70те и 80те, не познавахме думата "скука"- четяхме като луди книги за индианци или гръцки богове и после разигравахме сцените навън с приятелчетата си. За нас детските предавания си бяха цяло събитие и нямаше как да сваляме песни от интернет и за това ги записвахме от радиото.
    Но в нашия толкова отдавнашен черно-бял за днешните деца и безкрайно цветен за нас свят имаше едно особено вълшебство - приказките. Да, ние ги четяхме - приказките на Братя Грим, Андерсен и Шарл Перо. Но никога няма да забравя деня, в който татко се прибра и ми донесе приказка, записана на касетка. Казваше се "Пуц, Жълтурко и техните приятели" и беше история за кучета. Не можех да се нарадвам на касетката, слушах я отново и отново. Дори си бях направила нещо като диалог с героите. Впечатлени от моя възторг, родителите ми започнаха да купуват още касетки и се събра една доста интересна колекция! И тук е мястото да кажа, че приказките бяха просто брилянтно изпълнени - от известни актьори, с много песнички, които бързо научавах наизуст.  Сестра ми е родена през 1988 година и приказките, които купувахме за нея бяха къде къде по-лоши, личеше си, че не са направени с любов. И сега стигам до най-добрата част от този разказ! НАМЕРИХ ГИ!!!! Вчера реших да google-na (колко ужасна дума) името на приказката за Пуц и Жълтурко и вижте какво открих : http://ljube.com/278 . Тук може да откриете много приказки (аз открих всички мои любими), а и да ги пуснете на Вашите наследници!!!
Приятно слушане малки, големи и още по-големи деца!!!
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: neural (26 юли 2008 17:09)
Да, наистина бе много забавно да се слушат приказки на касетофона. Но не във всички семейства имаше касетофони. Баща ми имаше модерен за времето тогава грамофон марка AKAI. Казваше ми, че го е купил от Кореком-а. Та на него слушах приказки от грамофонните плочи. Скоро ще пусна снимките от обложките на плочите в отделна статия.

 
 
№2 от: freja (27 юли 2008 03:19)
Е, и това ако не е Новината на деня!!!! Ако знаеш колко ги търсех всички тези приказки, marulka!! И аз като eli съм ги слушала на грамофон заедно със сестричката ми. Доскоро ги пазехме всичките, но нали и те в гаража бяха на съхранение, при това - в канала за ремонти (как се казва?), та през 2005 имаше огромно наводнение и всичко, което беше в този канал, беше безвъзвратно унищожено...

Любимите ми бяха:

* "Василиса Прекрасна" - в представите ми тя наистина беше прекрасна. Понеже не открих заглавието в оня линк, а бях решила да я открия на всяка цена... я открих - ето тук.
* "Пепеляшка" - най-обичах да седна до грамофона с обложката в ръка и през цялото време да я гледам - тя беше просто най-красивата, Пепеляшка!... Беше нарисувана как бяга по стълбите надолу, а зад нея - забравената стъклена пантофка... Много пробвах да я нарисувам съвсем същата, но не успях. Всичко беше нарисувано в лилава гама.
* "Барон Мюнхаузен" - и за него си имах ритуал на слушане. Баща ми беше купил една огромна 4-местна палатка-къща, която си стоеше в калъф зад вратата в хола (понеже другаде нямаше толкова място, а там не пречеше на никого). Този вързоп (на който имаше две зашити дръжки за по-удобно носене) ми стигаше до коленете, а беше дълъг почти колкото аз бях висока. Грамофонът също беше в хола и като си пуснех приказката, възсядах палатката, хващах дръжките и си въобразявах, че съм Барон Мюнхаузен, който лети над света. Когато дойдеше моментът, в който Баронът лети с гюлето, аз лягах върху вързопа, обхващах го с ръце и крака (нали така беше нарисуван на обложката Мюнхаузен върху гюлето) и си представях, че съм него...
* "Бърборино" - не я открих в нито един от линковете, за съжаление... И не помня за какво се разказва, само помня, че буквите на заглавието бяха разноцветни и заоблени, всичко на жълт фон.
* "Джуджето Дългоноско" - особено в онази част с билките и баницата "Сюзерена". Много изгладнявах на това място...

Знаете ли кое е по-странното. Че без картина ние "виждахме" историите съвсем живо и хилядоцветно, че можехме да слушаме една и съща приказка до безкрай и не ни омръзваше, че имахме по-богато въображение от всяко DVD...

Благодаря, marulka!

 
 
№3 от: eli (27 юли 2008 11:33)
Не знам как е с касетите, но аз поне не съм срещала човек, който да е слушал точно моите приказки на плоча (и обратното, от тези на Фрея имам само Мюнхаузен. Аз яздех таблата на леглото). Не знам колко приказки точно са издали Балкантон, но трябва да са ужасно многоtongue2

А иначе плочите си имаха своите предимства. Можеше да ги пуснеш на бързи обороти (не знам защо винаги го намирахме за смешно). Така се бях тренирала, че по улеите можех да уцеля точното място на любимата си песен. Помня, че вкъщи имаше картонена кутия с плочи за "големи" - опери и симфонии в луксозни обложки, които ни беше забранено да пипаме. "Като пораснеш", все ни повтаряха. Само заради това си струваше да порасна, а докато това стане, никой вече не слушаше плочи

 
 
№4 от: marulka (27 юли 2008 13:13)
ELI, "Моливко и Сръчко" и на мене ми беше любима, спомням си песничката:
"Грешиш, грешиш не се преструвам,
че съм художник даровит.
Картинки приказни рисувам
с шапката си от графит"
А и до днес, когато завали навън си тананикам за почуда на всички:
"Облаци тъмни летете, летете
и бързо дъжда надалеч отнесете.."
А като слушах "Джуджето Дългоноско" се вживявах малко в гъската Мими (нали съм Мария) и накрая си представях, че ставам принцеса printzesa2 .
Много е забавно, че и вие сте си имали ритуали като сте слушали приказките. Аз толкова се вдъхнових, че потърсих още и намерих http://www.anelim.com/svd/musika/detski/



--------------------
 
 
№5 от: isi (27 юли 2008 20:02)
marulka, много благодаря за детските приказки - за темата изобщо и за линковете със самите приказки! Аз сега се завръщам от ваканция и хоп - поредната приятна изненада! Но и аз имам за теб един подарък. По време на почивката свърших малко работа и ако щеш вярвай, част от нея е свързана точно с "Пуц, Жълтурко и техните приятели". Тази приказка, но върху грамофонна плоча, е любимата на моя съпруг! Аз като малка не бях я слушала. Преди няколко години (може би почти 10!) той ми я пусна на грамофона у тях. Грамофонът сега вече не работи толкова добре и затова е много приятно и полезно, че приказките ги има някъде съхранени! Мъжът ми и сега, когато му казах за твоята статия и за сайта с приказките, веднага си запя песнички от плочата:
 "Весело сега си лаем
  и на воля си играем!
  Ау, ау, ау, ау, ау, ау" 
и още (песничка на Микадо):
   "А аз съм куче от картинка,
   порода толкова обична,
   очички като на калинка,
   муцунка рядко симпатична!"
  
Наистина, всеки е имал определен брой плочи с приказки, може би различни от тези на другите деца, и те са му били любими за многократно слушане! Говоря все за плочи, защото аз като дете приказки само върху плочи съм слушала! Въобще с касетофон имах "работа" вече като по-голяма.
Моят хубав спомен е от една приказка, която ние със сестра ми я нямахме на плоча, но наши приятелки, също 2 сестри, я имаха - "Храбрият шивач". Слушахме я  у тях и не само на грамофонна плоча. По-голямата сестра, която беше кака на всички нас, ни я разказваше, беше я научила цялата наизуст - с интонацията, тембъра на гласовете, имитираше героите чудесно, пееше всичките песнички! А тези плочи с приказки наистина изобилстват от песнички!
И така - темата за плочите/записите с детски приказки е подхваната! Те наистина страшно много разпалваха въображението ни! Както между другото и приказките, които баба ни разказваше, но това е друга тема! А аз ще побързам да кача снимките на плочите, които открих, като задължително ще започна с "Пуц, Жълтурко и техните приятели"!



--------------------
 
 
№6 от: dani (27 юли 2008 23:28)

Браво на марулка! Това е откритието на месеца и съвсем заслужено може да й дадем преходната купа на отряда за юлиnomer1 printzesa2 Деца, взимайте пример от Марулка




--------------------
 
 
№7 от: freja (27 юли 2008 23:31)
Да, страхотно!!! Ако успеем да съберем обложките на всички плочи, ще бъде страхотно!!! Аз обаче, за жалост, няма да мога да помогна... what

 
 
№8 от: dani (27 юли 2008 23:35)
Админ Влади ги има един куп. Дано се навие да ги снима и да ни ги пусне в галерия.

Ей, хора, тъкмо си пуснах от аудиоприказките на Марулка "Коте котараче" и ... знам си я наизуст. В момента ми звучи в слушалките и аз суфлирам ли, суфлирам Благодаря много , Марулкеroza



--------------------
 
 
№9 от: marulka (28 юли 2008 00:29)
Много благодаря за милите думи. Много се надявах да ви зарадвам. Аз даже намерих и един торент, където има около 50 приказки, ама не знаех, дали мога да го публикувам. И аз днес цял ден си тананикам песничките от Пуц и Жълтурко. А явно утре ще съм на вълна:
"Аз съм Коте Котараче,
малко съм , но съм юначе"




--------------------
 
 
№10 от: Бяло (28 юли 2008 13:58)
Пък у нас най-много се слушаха две плочи - С ракета на Тулумбус и Сребърното копитце. Подозирам, че котката Мурка на Ели е от втората приказка. В нея се разказва за дядо Кукуваня, който останал сам-самичък на света и една съседка му предложила да вземе при себе си детето непомнякое, което живее в мазето, защото родителите му починали. То имало сестра, която едни хора прибрали, но него никой не го искал. И така нататък, детето казало добре, ама може ли да вземем и Мурка, чуй как сладко мърка....и песничката я знам наизуст. Никой не ни е карал, просто ни харесваше да им припяваме, а как да припяваш, ако не знаеш текстовете?

 
 
№11 от: eli (28 юли 2008 17:15)
Точно дядо Кукуваня беше, а Мурка си падаше нещо вълшебна или мъдраpodsmruk и спеше над печката, много ме впечатляваше това с печките в руските приказки, все не можех да си го представя. Еленчето пък като че ли потропваше по покрива...
И моят грамофон трябва да работи, само имам спомени, че на един купон някой му сви игличкатаangry2 Домашният касетофон ("Хитачи"hiphip) определено сдаде багажа преди няколко години, след вярна, тежка служба. (Наскоро видях на едно дърво лента от касета, помните ли как летяха! И за гадните топчета от хартия, с които запълвахме крачетата се сетих. Ех, минало незабравимоfrantic )

 
 
№12 от: dani (28 юли 2008 22:00)

Аз даже намерих и един торент, където има около 50 приказки, ама не знаех, дали мога да го публикувам - цитат:Марулка

За авторските права не се тревожете! "Балкантон" вече не съществува, а и дори да съществуваше, не може да бъде по никакъв начин правоприемник на "общонародната" държавна организация "Балкантон" от преди 1990 г.




--------------------
 
 
№13 от: donaddt (28 юли 2008 22:26)
Нашата любима приказка (на мен и брат ми) беше "Котарак и маймунки". Става дума за котарак, който лъже, но се представя за шегаджия. И излъгва две маймунки, че кълбото оси е топка. И те като я ритват, осите ги подгонват. Единственото спасение е в реката. За да не останат по-назад, по-голямата маймунка излъгва котарака, че е открила градина с наденички, които се оказват люти чушки...

 
 
№14 от: admin (1 август 2008 15:06)
Здравейте!
Ето още няколко много полезни връзки с приказки (първата е всъщност базисната колекция в нета, от която често взимат други сайтове). В другите две връзки има и по някоя приказка, несрещаща се в първата връзка. Имах инфо за още 5-6 (освен, тези което сте дали) източника, но нещо не мога да ги открия къде са.

http://store1.data.bg/jijix/mp3/Detski/PRIKAZKI/

http://store3.data.bg/shmirgi/detski_prikazki/

http://store2.data.bg/waroftheworlds/Detski_Prikazki/Prikazki/



--------------------
 
 
№15 от: rubbit (10 февруари 2009 00:40)
Мда.... Пуц, Жълтурко и техните приятели - слушала съм я милион пъти, плочата  още си стои в един шкаф в къщи и събира прах, но сърце не ми дава да я изхвърля. А също така си спомних, че в детството си доста често, когато останех сама у дома звънях на един телефонен номер (мисля, че беше 180), където разказваха приказки.
Сега се сещам, че май беше 120, а 180 беше "точно време". А в тоя ред на мисли, помня, че можеше да си поръчаш и събуждане по телефона...

 
 
№16 от: boysta3 (7 май 2010 16:00)

Благодаря за темата. Аз също имам хубави спомени от слушането на детски приказки на грамофона (ние нямахме) при баба ми. По памет сега си спомням за няколко , които ме караха да влизам в света на приказките с прекрасните гласове на българските артисти - Надя Топалова, Николай Бинев и др. Та ето някои от любимите ми: Лиско и... (нещо си там), Синбад мореплавателя, Аладин и вълшебната лампа (с прекрасната Бадрулбодура), Замакът на мишките (Мишеландия или нещо такова), Японски приказки за Заекът и костенурката, както и Малкото японче (което тръгва да се учи, но е толкова малко, че тръгва по рекичката в една чаша за лодка и сламка за гребло, може да е мъничко но знае и е хитро), Василиса прекрасна и др.


 
 
№17 от: ivelin71 (28 юли 2011 01:05)
Е-хааа.Припомнихте ми, че и аз израстнах с тези приказки.По думите на майка ми, още като съм бил в детската градина, съм си пускал сам плочите на грамофона/радиограмофона ве още го пазя,но за съжаление не работи/.Най-смешна ми беше тази за "Приключенията на Лиско".Други любими плочи бях : "Том Сойер", "Грозното патенце", "Тошко Африкански", "Патиланско царство", "Пипи Дългото чорапче", "Ян Бибиян".И сега пазя плочите с приказките , а също много плочи с музика- мои и на майка ми.Преди сестра ми да замине със семейството си в Канада, за племенника/на 3 години тогава/ бях прехвърлил от плоча на касети някои от плочите с приказки.Тъй като имам работещ грамофон и стерео дек-уредба, все още мога да си ги слушам или да ги прехвърля на касети, но мога да опитам през DVD-рекордера да ги запиша и на ДВД.Абе класиката си е класика - книжки, плочи,касети - друга е тръпката em_35 !

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 21
Потребители: 1
Гости: 20
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?