Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
Август 2019 (3)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Хей, я не късайте там, че ще ви скъсам ушите!
31-01-2015, 18:42 | Автор: tivesto | Категория: Свободно време / Игри и забавления

     Днес, докато правих снимки в гората за една моя отдавна замислена статия, открих нещо, което върна позабравени спомени от моето детство!

Хей, я не късайте там, че ще ви скъсам ушите!

     Ще ви разкажа за една мания, която беше завладяла голяма част от децата в началното ми училище! Знаете, че постоянно излизат разни моди, по които се увличат всички в училище. Така е и до днес! Събиране на картинки от дъвки, нареждане кубчето на Рубик, щъкането на двете топчета вързани с канап за пръстите, правене на бобслей от пластелин и състезания в снега и много, много други! Сега ще ви разкажа за манията да плетем разни неща от ресни против мухи или най-вече за това как си набавяхме материала. Не помня от къде започна всичко. Явно от някой от по-горните класове. Достатъчно е на един да му хрумне някоя идея и всички останали се включваха в тази нова мода.
     Беше началото на 80-те години! Малко село в балкана, с няколко магазинчета на центъра, фурна правеща страшно вкусен топъл хляб, сладкарница, пивница, бръснарница и читалище. На вратите на тези заведения слагаха едни пластмасови ресни, който да пазят помещенията от досадните мухи. А ресните едни такива шарени, хващат ти окото. Не са като сегашните едноцветни и скучни. Най-хубавото обаче беше, че самата ресна е с едни улеи по цялата дължина и можеше да се разделя съвсем лесно на каквато си искаме ширина. Така можехме да си плетем най-различни неща дебели колкото си пожелаем. Стандартно се плетеше пръчка с квадратно сечение, дълга колкото позволява набавения материал. В последствие се научихме да ги плетем с кръгло сечение, а аз се изхитрих и слагах вътре пълнител от химикал. Така си правех много интересни и шарени химикалки. Цаката за шаренията е в метода на плетене. Но да се върнем на самото набавяне на материала.
     Хлапета от първи втори клас нямахме работа в селската пивница, обаче вратата на сладкарницата беше широко отворена за нас! А там на вратата едни хубави цветни ресни, чакащи някой да ги откъсне. В началото беше лесно, много ресни и едва ли продавачката ще забележи ако липсват една две! Влизахме на група. Докато едни посочваха на лелката какво искат, други се суетяха на вратата. Пробвахме с дърпане, но ресните бяха здраво закрепени за две дървени летви в горния си край! Ясно, трябва джобно ножче! Това беше лесно! Редовно носех в джоба на жилетката си джобно ножче, та нали в междучасията играехме на ножче.

Хей, я не късайте там, че ще ви скъсам ушите!

     Свирукайки си небрежно и гледайки небето, дали случайно днес ще вали, незабелязани от никого успявахме да си отрежем някоя друга ресна. Пфуууу, да бяхме пораснали малко повече, оплетките ни щяха да са по-дълги, ама нищо, за сега и това ще свърши работа. Понякога карахме някой батко да ни отреже баш от върха. Голям кеф! Кеф, но ресните ставаха все по-рехави и все по-често виждахме лелката да трепе мухи с навита на руло амбалажна хартия. Както се очакваше усети се жената и взе зорко да наблюдава вратата. Трябва да се пази инвентара, нали й е зачислен! Така се стигна до деня, в който подавайки нещо не клиент изкрещя:
-    Хей, я не късайте там, че ще ви скъсам ушите!
     Ушите са ценна наша собственост и само родата има право да ги дърпа и къса, колкото и да не ни е приятна тази работа. Пък и много болеше! Затова се изнизвахме на бегом и на следващия ден твърдяхме, че не сме били ние, а едни от другия клас и може ли от ония зелени бонбони с какаов пълнеж вътре…
     Така идваше момент, в който приключвахме с една мода и се улисвахме по друга! Лелката в сладкарницата обаче винаги си имаше едно на ум и хвърляше око на инвентара, че то всичко може да се очаква от тези калпазани!

 

Допълнение: Показвам ви измитата и дооплетена находка! Когато намеря и извадя от кашоните моята оплетена "пръчка" ще ви я покажа! Интересно ми е да разбера какви увлечения е имало във вашите училища!

Хей, я не късайте там, че ще ви скъсам ушите!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (31 януари 2015 19:03)

Йеее, статия!!!  hiphip Супер!
Дааа, ресните... Любими! xixi
Имахме и абсолютно, ама съвсем абсолютно същото джобно ножче. Даже още си стои в едно чекмедже на мивката в кухнята на майка ми.
Майсторска работа тая плетка, Тишко! Ние правехме по-простичък вариант и то най-често от хартия.
Много ме зарадва статията!!! Благодаря! Сега ще поразсъждавам над темата, която си задал с последното изречение girl_sigh




--------------------
 
 
№2 от: tivesto (31 януари 2015 19:33)

Цоне, от няколко дни ме сърбят ръцете да напиша нещо. Имам идеи за поне десет статии. Днес реших да направя снимки за материал, който мислех да напиша тази вечер! Уви, оказа се, че мисията е почти невъзможна. Събитията, които исках да опиша са от преди 30 години. Не е останало нищо от онова време. Много се изненадах! Мислех, че това, за което исках да разкажа няма как да се промени... Нищо, аз пак ще си го разкажа, а вие ще си го представяте! И докато снимах, намерих това оплетено нещо, което не се знае колко време е стояло там. Веднага се сетих за случките от детството и реших да ги разкажа тук!

Накрая нещо, което не смятах да разказвам, ама като е тръгнало... Това от снимката беше на едно стръмно и хлъзгаво място. Като се наведох да го взема се подхлъзнах. Взех го и отидох на равно място да го снимах. Като приключих се оказа, че телефона ми е изчезнал. Не знаех къде съм го загубил, бях изминал повече от километър. Реших да се връщам назад по местата, където съм бил. Телефона се оказа точно там, където беше оплетката. Луда работа! Тамто за кукуриго както казваше баба ми! hum-hum 




--------------------
 
 
№3 от: bat_mitco (31 януари 2015 20:18)

  ТОВА ИЗДЕЛИЕ РЪКОДЕЛИЕ ГО ИМАШЕ И ПО НАС, НО ЗА СУРОВИНА СЕ ИЗПОЛЗВАХА ОСТАТЪЦИТЕ ОТ НЯКОЯ СЧУПЕНА ДАМАДЖАНА...ПРИМЕРНО ТАКАВА...

 СЛЕД КАТО СЕ ПООБИКОЛЯТ НЯКОИ ПОТЕНЦИАЛНИ МЕСТОНАХОДИЩА НА СЧУПЕНИ ДАМАДЖАНИ И ВСЯКАКВИ ДРУГИ СКЪПОЦЕННОСТИ, ОТ ИЗПЛЕТЕНАТА ДЖУНДЖУРКА ОБИКНОВЕНО СТАВАШЕ КЛЮЧОДЪРЖАТЕЛ...

  А ИНАЧЕ УВЛЕЧЕНИЯ ДА ИСКАШ...

ИГРА НА "СТОЙМЛЪК И ХОПТРОП...НЕ ПОМНЯ ПОДРОБНОСТИ,НО НЯКОЙ ТЕ ПОСОЧВА И ДАВА КОМАНДА СТОЙМЛЪК И ТИ СТАВАШ СТАТУЯ...ИЛИ АКО КАЖЕ ХОП-ТРОП ТРЯБВА ДА ПОДСКАЧАШ..ИМАШЕ ЕДНА ТАКАВА-НА КОПЧЕ...ТОВА БЕШЕ МНОГО ВАРВАРСКА ИГРА...АКО ИМАШ КОПЧЕ ОТ НЯКАКВА ДРЕХА, А НАЙ-ДОБРЕ ПОВЕЧЕ - МОЖЕШ ДА ТЕГЛИШ ЕДИН ШУТ В СЕДАЛИЩНИТЕ ЧАСТИ НА НА НЯКОЙ КОЙТО ХОДИ ПО УЧИЛИЩНИЯ КОРИДОР БЕЗ ДА Е ОПРЯЛ СЪОТВЕТНАТА МИШЕНА В СТЕНАТА...И СЛЕД ТОВА СРИТАНИЯ ПОЛУЧАВАШЕ КОПЧЕ...ОБАЧЕ МАЙ НЕ МОЖЕШЕ ДА ВЪРНЕ КОПЧЕТО НА ПРЕДИШНИЯ МУ СОБСТВЕНИК...ХОКЕЯ В УЧИЛИЩНИЯ САЛОН,ЗА КОЙТО СЪМ РАЗКАЗВАЛ, СЪЩО БИ ТРЯБВАЛО ДА ОТ УВЛЕЧЕНИЯТА...

 




--------------------
 
 
№4 от: Private (31 януари 2015 21:26)

В началното училище отнякъде се появиха парчета

от такъв телефонен кабел, които в сръчните ни ръце

станаха на множество плетени верижки. wink 

 




--------------------
 
 
№5 от: Anakin Skywalker (1 февруари 2015 13:06)

Отдавна не се беше появавала в сайта ни такава интересна статия с артефакти от детството. ok2  Тишо, давай още! Находката от снимката може наистина да си е стояла там от 80-те години. Както знаем найлоните и пластмасите не гният и бактериите още не желаят да си хапват от тях.  На село в онези години беше повече на мода да се облепват шишета с борова кора или ехлови клонки и сякаш тези разноцветни ресни бяха пощадени - в магазина, в сладкарницата, във фурната или хоремага. Беряхме и пълнехме цели торби и чували от гората и после чистейки игличките правехме боклук на бабите в двора. Имаше момчета от тайфата дето цяла колекция си правеха от облепени бутилки от вносни (корекомски) напитки. Упорити и въоржени с повече мерак и търпение. Аз се задоволих само с едно шишенце.

 

А варварската "игра" на копче, не бих се сетил, ако Бат Митко не беше я припомнил. dolu  В пети клас я изпитах на гърба си от осмокласника Насо в голямото междучасие. Така ме изрита по задните части че сигурнои съм подскочил метър. И се беше приближил коварно отзад без да го усетя и да избягам. Той пък не беше забелязал преминаващия съвсем наблизо строг учител по физ.въз. другаря Игнатов. Последва издъпрване на ухото му и два яки шамара. Други наказания нямаше, но смехът и подигравките на останлите дечурлига бяха за негова сметка, че се прави на бабит посягайки на по малките. За мен беше просто възстановяване на справедливостта и липсата на какъвто и да е бил присмех по мой адрес, каквато е била целта на "баткото"'.




--------------------
 
 
№6 от: ssi (1 февруари 2015 14:38)

Много хубаво, че си го намерил и си си спомнил преживявания от едно време. Ние (като деца) също правихме много, но повече правихме такива украшения! Наблизо имахме комбинат и лесно можехме да се сдобием с еднакви етикети, я от консерви, я от буркани. Интересното е , че ясно се вижда креативноста в тогавашните детски среди. Сега....не знам дали мога да кажа, че виждам такава ....защото, май не виждам. Може и аз да недовиждам вече.
Както и да е . Та Брат ми , ме научи да плета такива "ключодържатели", но...не съм сигурен от какви материали. Най-вероятно... - "крадени". Обичахме да правим "от нищо-нещо" . Сега всичко е дадено...като се счупи - мама и тате купуват друго!!!
Като споменахте тези "ресни" се сетих как с колан (превит на две и хванат отстрани с двете ръце), плющяхме в класните стаи и плашехме момичетата.
И за кондензатора (2uF/250V) се сетих, дето го зареждахме в контакта и го мятахме на някой да го хване в класната стая, ама това май вече съм го разказвал...


 
 
№7 от: Зико (1 февруари 2015 15:18)

Калпазани с калпазани! xixi 

ok2


 
 
№8 от: Надя (1 февруари 2015 16:42)

А-а, това е сигурно прародителя на днешните силиконови гривни  wink 

Майка ми е работила известно време в цех за плетени дамаджани и с удоволствие си спомняше за приятните часове с други жени, в кръг, почти като едновремешна белянка. 

Иначе аз помня само плетките на канап, но тук някъде имаше вече статия за тях. Ножчето е на дядо ми Кольо, с което обядваше всеки ден на нивата. Благодаря за хубавия спомен.


 
 
№9 от: Айви (6 февруари 2015 00:28)

Тишо, статията е супер! hiphip 

Находката ми е позната като визия, но не съм правила такива неща, нито някой от познатите ми. Дори не знаех, че ставало от ресни против мухи.  wink 

Нашият клас по едно време беше обхванат от манията да плетем плитки от цветни конци. Обикновено ги правихме от три различни цвята.Първо ги изработвахме за нещо по Трудово обучение, после се ''запалихме'' и започнахме за удоволствие.  wink 


 
 
№10 от: Бебо (7 февруари 2015 08:16)

Страхотен спомен!!!

 

Някои деца квартала можеха да плетат такива, тогава не знаех откъде намираха лентичките, но им завиждах на заниманието и умението да плетат такива готски неща. Виждал съм такива миниатюрни, от по-тънки лентички, сложени в последствие на ключодържатели.




--------------------
 
 
№11 от: Krista (14 февруари 2015 11:56)

Мдаа, статията навява живи спомени. Но и при нас тази мода не е била налична...Друго си спомних, че правехме от подобен материал, но не съвсем...пфф как тъпо го обяснявам...Става въпрос за едни спирали, които правехме от плосък пластмасов "канап" или по-скоро, средство, с което се прикрепят картонените опаковки на големи шкафове или електроуреди. Едни такива пластмасови ленти, които се навиваха на руло, потапяха се във вряла вода и после: та-даааа! разгъната спирала, която се размяташе с гордост! :) Нямам идея дали с моето нескопосано описание, някой ще се сети за какво говоря, но това е моя спомен... request 

Хубаво е, човек да забележи, че дори и днешните деца се увличат в подобни "течения". Преди няколко години, дъщеря ми с удоволствие плетеше подобни ключодържатели с цветни връвки, купувани от Джъмбо. А какво ще кажете за последното увлечение - плетени гривни от силиконови ластичета? Понякога ни се струва, че нашите деца не са като нас, но....дали наистна толкова много се е променил света? winked  


 
 
№12 от: Цонка (14 февруари 2015 12:10)

Цитат: Krista
Едни такива пластмасови ленти, които се навиваха на руло, потапяха се във вряла вода
Дааа, много ефектни играчки бяха :) По едно такова навито колелце във всеки джоб на престилката, в готовност да изненадаш някого, като му го разгърнеш пред лицето. 




--------------------
 
 
№13 от: Frangata (20 февруари 2015 16:18)

Скоро не съм виждал да водят пищящо дете по улицата за ухото. Дали не се е позабравил древният занаят за извиване на уши, някога практикуван често, тъй щото да може пациентът да бъде влачен към къщи за ухото, приведен към земята и управляван с леки движения на китката, докато обещава, че "повече няма да прави така" или пък напротив - ако ухото му бъде извито наопаки, в другата посока, да гледа към небето като звездоброец, молейки за пощада от майстора по късане на уши, докато последният го тътри по тротоара?

xixi




--------------------
 
 
№14 от: plamen69 (10 юни 2015 17:06)

Явно жълто-синьото е било на мода тогава. И моето е в същия цвят :)

 

Цитат: Krista
Става въпрос за едни спирали, които правехме от плосък пластмасов "канап" или по-скоро, средство, с което се прикрепят картонените опаковки на големи шкафове или електроуреди. Едни такива пластмасови ленти, които се навиваха на руло, потапяха се във вряла вода и после: та-даааа! разгъната спирала, която се размяташе с гордост! :)

Сигурен съм, че имам едно такова скрито някъде. Ако си ходя скоро, ще го намеря и ще го снимам.


 
 
№15 от: dimder (27 юни 2015 14:03)

А при нас манията се доусъвършенства. Наричахме тези творения бичове и ги заплитахме на шест и осем стени. В Каран Върбовка, Русенско имаше лагер, в който бях запоследно съвсем скоро след Чернобилския ад, на военно обучение (за тези, които още помнят е ясно). Даже след обед когато дремеха, ходех до селото всеки ден за пощата 7-8 км туда и обратно, общо 20-ина км. А кой е правил катинарчета от симетричен кабел 2 кв. мм?


 
 
№16 от: tivesto (27 юни 2015 20:44)

Цитат: dimder
А кой е правил катинарчета от симетричен кабел 2 кв. мм?

Ееееееей, вярно! Направо ги бях забравил тези катинарчета! Разбира се, че съм правил! Благодаря за припомнянето!




--------------------
 
 
№17 от: dimder (28 юни 2015 10:55)

А скобник с парченца тел? Хартиени самолетчета (някои даже със стабилизатор(и))? Сгънат кламер закачен на ревера имитиращ сърце? Пергел вместо дартс (стрелички демек)? Спомням си даже и специални стрелички от 7 компонента: 4 бр. кибритени клечки, помежду им острие от пергел всичко това пристегнато с конец, а посредата на клечките се образува кръстовидна фуга в която точно влиза стабилизаторът направен от квадратче хартия(разбирай лист от тетрадка) сгънат на 8, първо по страните, после по ъглите. Челик? Бомбички от сламучки, сух бронз и миниум? Димки? Гърмящи болтове с една гайка помежду и парче найлон за стабилизатор? Монети и пирони по релсите на влака? Пирон в оловно парче, а после барут от кибритени клечки помежду? А барут от патрони "Флобер", АК 47, пищялка за сигнални ракети с капса? Лъкове със стрели... хе, хееее... От дрян! Изрязана тиква или голяма краставица за фенер? Светулки в бурканче? Ех, спомени...


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 8
Потребители: 0
Гости: 8

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!