Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Юни 2020 (1)
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
А НЯКОГА ИГРАЕХ ТУК...
25-04-2015, 12:14 | Автор: tivesto | Категория: Свободно време / Игри и забавления

     Това дърво е много старо! На това място е от както се помня. Вече е старо. Без клони, без корона, без многобройните и вкусни ябълки, заради които се катерехме по него. Но не се предава. Все още има живот в него. И спомени! Спомени за няколко поколения...

А НЯКОГА ИГРАЕХ ТУК...

А НЯКОГА ИГРАЕХ ТУК...

     Непослушни хлапета, късащи все още малките ябълки и замеряйки се едни други. Забързани възрастни, които отивайки на работа, ей така пътьом си откъсваха някой друг плод за залъгване на глада. А най-хубавите спомени бяха от пролетта. Тогава дървото беше най-красиво. Ниските клони се отрупваха с мартеници, завързани там с надеждата за здраве и дълъг живот! Стотици пъпки разцъфтяваха и дървото се отрупваше с прекрасна премяна. И ухаеше на пролет!

А НЯКОГА ИГРАЕХ ТУК...

А НЯКОГА ИГРАЕХ ТУК...

А НЯКОГА ИГРАЕХ ТУК...

А НЯКОГА ИГРАЕХ ТУК...

     Година след година… Дървото растеше. Клоните избуяваха. Короната ставаше по-голяма. Ние хлапетата постоянно си играехме в клонаците. Дървото беше наш приятел. Приятел изпълняващ много роли. Веднъж е кораб, който се клати по морето, а ние сме накацали по мачтите и търсим острова, на който е закопано пиратското съкровище. Когато ни омръзне да бъдем моряци, решаваме, че ще сме летци и тутакси нашия приятел се превръща на самолет, който е попаднал във въздушна яма и много се тресе и клати. Когато ни нападнат врагове, се превръща в бомбоубежище, а в наличност разполагаме с бомби, които хвърляме по нападателите. Е, случва се от тези игри да пострада някой клон, но ние знаем, че на негово място другата година ще израсте друг и ще има къде да си играем. Дървото не ни се сърди. Нали сме приятели и с нас е по-весело. Важното е да се забавляваме.
     Сега дървото е тъжно и самотно. Няма ги веселите хлапета, които се катереха по клоните му. Няма ги и самите клони. Дървото е без корона. Самотно!

А НЯКОГА ИГРАЕХ ТУК...

     Пак си е там. На същото място. Само със спомените си за отминалите дни. Но е живо. Не се предава. Пуснало е няколко млади клончета. Разцъфтяло е. Ухае на пролет!      Ще зарадва някой с вкусни ябълки, макар и малко на брой. А децата? Децата пораснаха! Случва се да познае някое и да трепне с клонче за поздрав, но никой не се спира до него!

     Само старата бетонна врата, с която са на почти еднаква възраст му прави компания и заедно си спомнят за отминалите дни, изпълнени с весели детски викове и игри…

А НЯКОГА ИГРАЕХ ТУК...

А НЯКОГА ИГРАЕХ ТУК...

А НЯКОГА ИГРАЕХ ТУК...

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Зико (25 април 2015 12:37)

Да се катериш на дърво - класика! Почти колкото снега. laughing 

Предполагам, че това е едно от нещата, които децата са правили и правят откакто свят светува. И когато няма смартфони и компютри, децата все още ще се катерят по дърветата. hiphip 


 
 
№2 от: Чочко (25 април 2015 13:11)

Много хубава статия, bravo2 напомня ми за разказа"За да имаш приятели", мисля че беше от Йордан Радичков.

Безценни спомени от детството, това на село ли е,  май не, защото на последната снимка се виждат и блокове?  


 
 
№3 от: tivesto (25 април 2015 13:37)

Чочко, дървото се намира до моя блок, в който живея вече 42 години. И си е все там. Бетонната врата и тя. Много съм се катерил по тях. След вратата в първите години все още имаше една къща, която впоследствие събориха. От другата й страна и сега си стои една самотна, но обитаема къща, която е една единствена и се намира на ул. "Лястовичка" №1. Друга къща на тази улица няма. То и улица вече няма, но адреса си стои.




--------------------
 
 
№4 от: bat_mitco (25 април 2015 13:50)

Всеки човек е едно странно дърво,
с клони, ръце протегнати към бъдещето
и корени - спомени далече назад,
кой ще разбере моят език от листа?

Отдавна мойте ръце са впити в черната пръст.
Аз чувствам земният пулс, туптят сърца.
Това са вашите деди, които спят край мен.
Аз виждам техния сън, прекрасен свят.

Свят без омраза, в който няма войни,
жестокост, злоба и страх за да няма сълзи.
Там тичат коне, по зелена трева,
няма дим и мъгла, а блести светлина.

Протягам свойте листа, оглеждам синия свод,
бучи моторен шум, метален звън.
Машини идват към мен, вървят роботи в строй,
дълбоко гроб копаят за сън
Аз, който растях с вашите детски игри,
макар че дълго живях сега ще ме отсекат.
Аз, който без глас прося милост от вас.
Хора спрете!
Аз моля без глас-не за мен, а за вас.
Прося милост пред вас.
Не за мен, а за вас.
Прося милост без глас.

Хора чуйте, шум от мотори, метален звън.
Хора спрете, спрете, спрете, спрете!
Но те ще ме отсекат, те ще ме отсекат,
те ще ме отсекат, те ще ме отсекат...

 




--------------------
 
 
№5 от: kitten (25 април 2015 19:51)

Тишо, чудесна, носталгична статия!

 




--------------------
 
 
№6 от: anni (25 април 2015 20:36)

Сигурно знаете - практически е доказано,че дърветата, без наличието на нервна система, по неизвестни вселенски причини са в състояние да изпитват чувства,  подобни на човешките. Подозирам, че дървото на Тиш сериозно страда от липса на приятел.

Хубаво казана статия!




--------------------
 
 
№7 от: Бебо (27 април 2015 22:36)

Anni, така е, дори е научно доказано много отдавна от японски и от руски учени. Има един безценен документален филм, в който е демонстрирано това, музиката към филма е на Стиви Уондър, който дори се появява накрая.

 

Аз и моя най-добър приятел от началното у-ще имахме едно любимо дърво точно до училищния двор и след часовете ходехме и се катерехме по него. Беше огромно и много старо, може би беше черница, но не съм съвсем сигурен. Всеки си имаше свое собствено "гнездо" в короната на дървото. Така седейки там скрити от погледите на минувачите обсъждахме най-различни неща. Лятната ваканция спряхме да ходим там. После разбрахме, че един от основните клони се е отчупил (този на моя приятел), паднал върху един Вартбург и го унищожил тотално. След този случай вече ни беше страх да катерим по него. tup1 




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: