Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
Юли 2021 (2)
Юни 2021 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
МУХА В УХОТО
2-06-2015, 18:10 | Автор: tivesto | Категория: Свободно време / Игри и забавления

     2 юни – Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Всеки българин знае и помни тази дата. С голямо нетърпение всяка година чаках да стане 12 часа и да завият сирените. Като малък ми беше много интересно да ги слушам и да наблюдавам неподвижните автомобили и хора по улиците. Винаги свързвах 2 юни с това. Но всичко се променя. Сега този ден го свързвам с една случка, за която точно днес ще ви разкажа…
     Денят е 2 юни. Годината е 1984-а. Събота – почивен ден! Цялото семейство сме на село. Време е за бране на череши и правене на компоти. Сутринта висяхме по дърветата и беряхме. Обичам да се катеря по дърветата и да ям череши, но много мразя, когато трябва да ги бера и слагам в торбичката, която е закачена на моя врат. Ами тежи все пак и изобщо не е удобно да се прехвърлям от клон на клон с нея. Затова наблягам на яденето. Следобед черешите са измити и насипани в буркани. Аз се натискам да ми позволят да слагам захарта. Много искам, защото тайно, без да ме видят слагам допълнително по още една лъжица захар. Ами обичам сладки компоти, какво да се прави! После вода, капачки, запечатване и най-интересното – варенето на бурканите в казана на огъня. Моята задача е да поддържам огъня равномерно. Да не изгасне, но и да не е прекалено силен, че ще се напукат бурканите. И да не си играя много с огъня, че който си играе с огън се напикавал. Бабини деветини, баш пък мене ще излъжат. Че аз имам цял пожар зад гърба си. А щом водата заври, трябва да докладвам, че майка ми да засече на часовника колко минути да се варят. И така, забавлявайки се покрай огъня, бях сполетян от нещастие! Чудя се, дали не е заради допълнителната лъжица захар? Та на този исторически ден, една гадна муха, както си летеше и се наслаждаваше на чистия балкански въздух, взе че влетя в лявото ми ухо. Първата ми реакция беше да се перна с ръка по ухото, та да излезе гадината. Да излезе, ама мухата няма задна, пък в ухото тясно и не може да се обърне. Аз удрям, тя влиза навътре. Аз удрям, тя още по-навътре. И бръмчи като вертолет. Имах усещането, че ми се разхожда в мозъка. Залепна за тъпанчето ми, а продължава да пърпори с крила и да се опитва да излети. Ама как да излети като е в капан в моето ухо. Надух аз гайдата и подскачам покрай огъня и си бия шамари, а родителите помислиха, че съм се изгорил на някой въглен. Обяснявам аз, че муха имам в ухото, а оная бръмчи ли бръмчи. Главата ми се пръска от вибрациите. Баща ми се опита да я извади с едни пинсети, но не успя, защото беше много навътре. Заклещена в ухото ми, тя продължаваше да прави опити да излети а това ме влудяваше. По едно време започна да се уморява. Имаше време, когато не жужеше. Тъкмо да се успокоя и пак почваше. Капнаха ми няколко капки олио, но и това не помогна. Не излиза и това си е. Ясно беше, че трябва да умре, за да има спокойствие за мен. Главата ме болеше, ухото ме сърбеше а мозъка ми щеше да се взриви. Стана време за сън, но мухата не се предаваше. Тъкмо да задремя и тя пак почваше да дълбае. Беше тежка нощ. Чак на сутринта в неделя предаде богу дух и ме остави на спокойствие. Вече можех да поспя малко. Вечерта се прибрахме в града и на другия ден баща ми ме заведе на УНГ. Разказахме на доктора каква е ситуацията, той си сложи онова кръглото с дупката по средата и започна да бърка с едни дълги пинсети. Нищо не можа да извади. Мухата залепнала за тъпанчето ми и не се пуска. Тогава ми капнаха някакви капки в ухото и после стоях поне 20 минути легнал на една страна. Като влязох отново, доктора взе една ГИГАНТСКА според мен спринцовка и взе да я пълни с вода и да пръска в ухото ми. Имах усещането, че се забавлява този човек. Много спринцовки изпръска. Накрая все пак мухата излезе и аз си отдъхнах. Големи мъки бяха с тази гадинка. Кажете ми сега, с какво да свързвам този героичен ден? С Ботев или с мухата?
     Вчера, ден преди 2 юни, се сетих за тази история и реших, че на всяка цена трябва да я разкажа. Исках да разкажа за нещо, което ми се случи преди 31 години. Оставих писането за днес. Имало защо! Ами тя историята си намери своето продължение…
     Днес 2 юни 2015 година, една малка мушичка обърка пътя и влетя в лявото ми ухо. Отново. Поне е малка и мълчалива, та не издава звуци и не дълбае в мозъка ми. Още я усещам в ухото си. Дразни ме, ама поне мълчи. Няма да ходя при доктора! Да се забавлява с ГОЛЯМАТА спринцовка с някой друг! Нека си постои малко вътре, годишнина имаме все пак…
     Та се замислих за съвпаденията… Какъв е шанса едно и също събитие, да се случи на една и съща дата…? Мисля си… Баба ми би казала, че пак ми е влязла някоя муха в главата…

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: 9585 (2 юни 2015 19:02)

Ох, зверски ме засърбя ухото  malee2 

Между другото, в началото като видях, че случката е била на 2 юни, помислих, че точно като ти е влязла мухата в ухото, са завили сирените и ти, понеже си примерен, си стоял мирно, докато мухата те е изтезавала. За момент си представих картинката и започнах да се смея, извинявай  xixi 


 
 
№2 от: Чочко (2 юни 2015 19:24)

Дали пък ти сам не си предизвикал съдбата с мислите си..... girl_sigh 

На мен пък ми влезе муха в устата, но като голяма и то .... на рожденият ми ден wink  Ама, че нахални мухи. wink 


 
 
№3 от: bat_mitco (2 юни 2015 19:53)

СЛУЧВАЛО МИ СЕ Е И НА МЕН...САМО ЧЕ ПРИ МЕН ИЗЛЕЗЕ СРАВНИТЕЛНО СКОРО...И БЕЗ МЕДИЦИНСКА НАМЕСА...УСЕЩАНЕТО Е НЕСРАВНИМО...БРЪМЧИ ДИРЕКТНО В МОЗЪКА... chorchik 




--------------------
 
 
№4 от: Frangata (2 юни 2015 19:53)

Горкото дете. Едно разказче за утеха: http://chitanka.info/text/34362-vyzdushni-pirati

kniga




--------------------
 
 
№5 от: Цонка (2 юни 2015 19:59)

Много се смях! Много!!! puh_uap 

тайно, без да ме видят слагам допълнително по още една лъжица захар
Върви после разправяй, че си от Габрово lol

ама мухата няма задна
Мухахахахаха xixi

залепнала... и не се пуска
 yeyeye

help "Спринцовка на Жанет" е онзи уред. Преди години ходих да ми отпушват главата откъм дясното ухо, а докторът един приказлив и явно не твърде зает, топли едни водички, разнася едни бъбрековидни легенчета, дърдори, накрая измъкна чудото спринцовка, пак дърдори и ме светна за името на инструмента, после изведнъж сякаш пусна казанчето на тоалетната в главата ми, тоест съдържанието му tup1 Беше интересно.
Благодаря, Тишко, за чудесния разказ!  hi 




--------------------
 
 
№6 от: anni (2 юни 2015 20:35)

Тиш, ще ме извиняваш ама и на мен ми стана много смешно.

Как така заседнала мухата, че и залепнала даже??? Предполагам, че лявото ти ухо е доста гостоприемно място.

Колкото до съвпаденията-има една интересна теория, според която събитията в живота са взаимносвързани и всъщност няма нищо случайно.




--------------------
 
 
№7 от: regina (2 юни 2015 21:13)

О, на мене ми е влизал молец в ухото, докато спя! Чува се умножено по десет! Събудих се с истерични викове "Имам пеперуда в ухото!" - след което казват, че молецът сам изпълзял от ухото ми. Било е гадна гледка, нещо да изпълзи от тебе навън. Бях учудена как може да е толкова малък. Усещането беше като за някакви гигантски крила, друг е въпросът как ще се поберат в ухото :)

Чудесен разказ, Тишо!!! Много точно описание :)

 


 
 
№8 от: trak123 (3 юни 2015 12:38)

Хей, досега не бях чувал на някого да му е влизала и да се е заклещвала муха или друго насекомо в ухото, а виж ти колко случая имало :) Колко пъстър е светът!

Аз си спомням за моята първа осъзната среща на ухото ми с насекомо. Беше пчела и се случи, докато бях в детската градина. Беше хубав пролетен ден и излязохме на чист въздух и слънчице в двора на градината. незнайно откъде се появи пчелата и прояви интерес към ухото ми (не си спомням вече лявото ли бе или дясното), кацна на него и взе да го изучава (без да прави опити да се вмъква вътре). В крайна сметка ме ужили, което ме изненада доста неприятно. Леличките бързо ме намазаха с някакъв чуден мехлем и не си спомням да е имало някакви последствия. Всички останали ужилвания след това (основно по ръката, не толкова много на брой) бяха последвани от чуден оток и упорит сърбеж. Последния път берях горски ягоди и според пчелите явно се бях приближил прекалено близо до кошера им (според мен не). Нападнаха ме без предупреждение и бяха многобройни, все пак бяха така добри да ме прогонят с едно единствено ужилване по ръката. Но горските ягоди не изпуснах и бяха много сладки и ароматни. 


 
 
№9 от: ssi (3 юни 2015 14:21)

xixi Как ви се случват такива работи не знам! Аз като чуя пчела или оса и я отбягвам като нинджа. Мухите пък.....чупя мухобойката...
Комшията на село имаше пчелин и пчелите минаваха над пътеката за в къщи. Там се прибирах на прибежки и припълзявания wink 

Сега уж съм по-спокоен, ама не мога да ги понасям наблизо. Нямам алергия (или както казвам "алегрия") , защото са ме жилили като малък, покрай градината с цветя, но не понасям нарушаването целоста на кожата ми.

Много съм желан иначе...комари , бълхи... само при мен идват.


 
 
№10 от: Бебо (3 юни 2015 14:53)

Много ми хареса разказа! bravoo 




--------------------
 
 
№11 от: катя милушева (4 юни 2015 23:14)

Аз обичах този празник,да празник, на площада се палеше огромна клада,големите дефилираха с факли в ръце, имаше канонада от гърмежи,и заря! И " Геройски загиналите за свободата България.... ../изброявани бяха имената на герой ...много тържествено... и после   заря...! И това в едно малко селце край София....

 


 
 
№12 от: Надя (6 юни 2015 21:06)

В ухото не, ама в окото са ми влизали разни гадини, особено в безбрежните житни поля зад двора на баба и дядо. С много мигане всичко се опарвя.

Но си прав за съвпаденията, тъкмо се връщаме от възпаление на ухото на детето и видях целия инструментариум и отварям да чета това. Ха сега де. fellow 

Трябва да илюстрираш с казан(харания) с буркани, за по-нагледен ефект:)


 
 
№13 от: Бебо (7 юни 2015 15:10)

Като хлапе много исках да имам тръба за фунийки, батковците имаха, а аз само гледах жално отстрани. Най-накрая се сдобих с тръба, но имаше друг проблем - не можех да завивам фунийки - имаше си "технология", която не можех да усвоя. Винаги, когато стигах до плюнченето/залепването на острието, фунийката ми се развиваше в ръката. Намерих му цаката - след като батковците бяха свършили с играта на фунийки, аз обикалях и оползотворявах повторно намерените по земята и тревата боеприпаси. Е, до един ден, когато се наведох, взех поредната фунийка от треволяка, сложих я в тръбата, лапнах края, готов да я изстрелям и....

 

Тогава от фунийката изпълзя една щипалка в устата ми. Даже в суматохата леко я "гризнах" - не беше вкусна, беше горчива. От този ден нататък се научих да си правя фунийките сам. viktori 




--------------------
 
 
№14 от: kitten (7 юни 2015 15:37)

Олеле, Бебо, щипалка в устата. Добре поне, че не е било хлебарка. От такива гнусни създанийца винаги съм пищяла.




--------------------
 
 
№15 от: trak123 (2 август 2015 19:41)

Другарчета, днес и аз имах честта... Докато се излежавах сред природата, нещо много бързо ми се вмъкна в ухото и като се почна едно барабанене по мембраната и гъделичкане в мозъка  lol Съвсем неизпитвано досега чувство. Веднага се сетих за статията тук и това ми помогна да не изпадна в паника. Знаех, че решение има, в краен случай посещение при чичо доктор. Реших обаче първо да помоля за помощ ... гравитацията. Вирнах дупето нагоре към небето и ухото надолу към земята. Запуших нос и почнах да надувам налягането в ушите... След десетина минута лутане и за моя огромна радост и късмет, с облекчение усетих как "нещото" успешно изпълзя навън - беше мравка... Още малко след това ме сърбя ухото, но вече съм като нов.  yajuyo 


 
 
№16 от: tivesto (3 август 2015 21:26)

Да, много е гадно някоя твар летяща или пълзяща да ти влезе в ухото... Хубаво е, че тази статия ти е помогнала поне малко, чисто психически! Добре, че не се е стигнало до лекарска намеса. Радвам се, че сподели тази случка с нас!




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 22
Потребители: 1
Гости: 21
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: