Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Април 2020 (1)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Пощата

На баща ми, един от пощенските труженици пренесъл стотици хиляди писма и колети от ЖП гарата до пощата, в делник и празник, и денем и нощем.

 

Колко вълнуващ е онзи миг, в който зърнеш бялото на плика през дупките на пощенската кутия. Айййй, направо ти издва да подскачаш и да изиграеш танца на радостта. Няма значение от кого е писмото и за кого е, толкова е хубаво да се получават писма. Помнех кога точно пристигаше пощальонката с голямата кожена чанта, между 13.30 и 14.00, дебнех я като ловец и когато успявах да я хвана, прелитах стълбите от четвъртия етаж, като спестявах някой от тях с отиграно движение – плъзгане по перилата по задни части. За съжаление нашата кутия беше на най-горния ред и не можех да издърпам от процепа нищо, даже и като се повдигна на пръсти.

Статията тук обаче е не само за пощата, която стигаше до нас: вестници "Работническо дело", "Земеделско знаме", "Народна младеж", "Септемврийче" списания "БТА Паралели", "Лада", "Жената днес", "Пламъче", "Мурзилка" и т.н, телеграми, писма, картички, тази статия е и за пощата, онази голяма бяла сграда в която отивате да получите колета от баба, да пратите нещо на леля, да пуснете поздравителна телеграма или да изпратите пари на батко в казармата.

Пощата престана да ме вълнува в мига в който в нея започнаха да се плащат сметки и в мига в който отварайки пощенската кутия намирах само въпросните сметки и няколко брошури и реклами. Хората спряха да четат, но едновремно с това спряха и да пишат. Вече разказахме за писмата от другарчета с адреси раздадени от класната, а помните ли и писмата на роднините от далеч.

"Мило семейство, има още сняг при нас, с баба Любка палиме печката и четем вестника на топло. Кога дойде пролетта ще се видим с всички вас...." – тук по памет цитирам дядо ми.

Или

"Мила Дачи, изплетох оня червения пуловер, но сега Борето ме моли за една бяла фанела. За Нова година ви изпращам фъстъци да се почерпите със здраве...." – също по памет е от леля ми.

Зърррррррр, зъррррррр "Телеграмааа", тя никога не се качваше до четвъртия етаж, трябваше някой от нас да слезе и да се разпише. Понякога носеха лоши вести, но в повечето случаи бяха еди такива шарени: Мило Наде точка Честит Рожден Ден точка Бъди жива и здрава точка сем. Кирилови. Страхотно, самата телеграма беше нещо страхотно, някой си беше направил труда да иде до пощата, да се реди на опашката, да изпише всичките тези думички, да се скара с лелката няколко пъти за изпуснатата точка и да плати за да те зарадва за празника. Направо великолепно!

Сега телеграми няма...премахнаха ги..

Все още има колети, аз все още обичам да пращам колети, ама не от ония по куриерите, а от обикновените, пощенските, нищо, че преминавам през тарана на лошите лелки зад малкото прозорче.

А сега същността, за която благодаря съвсем искрено на Дона от която получих толкова много снимки, за да можем всички заедно да си припомним Пощата.

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата


Пощата

 


Пощата

 

 

Пощата

 

*** Добавено от donaddt

Като си търсех разни работи тия дни из къщи,  открих радиоабонаментните книжки. И се сетих, че и това бе дейност на пощата - да събира такси за ползването на радиоприемник и телевизор. Тези суми се отбелязваха във въпросните книжки. Понеже при едно преместване не можахме да си намерим книжката, извадихме дубликат. А после първата се намери. Както всички данъци, ако платиш до определен срок, ползваш намаление. 


Пощата

Пощата

Пощата

Пощата

Пощата

Пощата


Добавено от freja:

Още два плика с картинки от borovinka smile :



Пощата

Пощата

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (10 октомври 2008 17:17)

Уау! Просто великолепно! Не мога да повярвам - толкова мнооого писма, пликове, марки! И толкова разнообразни! donaddt, все едно всички твои познати и приятели са се били наговорили да ти изпращат писма задължително в РАЗЛИЧНИ пликове, без повторения!
Надя, благодаря за милите спомени, липсваше ни!

А аз по-късно ще се включа с един спомен за Пощата, силен, но ....   




--------------------
 
 
№2 от: donaddt (10 октомври 2008 19:49)
Писмата, картичките и телеграмите бяха моя грижа. Задачата ми бе направо поставена и аз съвестно си я изпълнявах. Баба ми се сърдеше, че не й пишем и аз какво да правя - пишех й.
"Мила бабо, ние всички сме добре. Ти как си? Завърших срока с отличен. ... Ходихме с майка в ЦУМ да ми купи нови гуменки. ... Ще празнуваме Нова година на ресторант ... Онзи пуловер, който ми изплете, много ми топли. ... Много поздрави на всички в къщи. "
Примерно нещо такова са съдържали писмата. Освен това изпращах картички за Нова година, за баба Марта, за 8-ми март, за рожден ден. А когато забравя да ги изпратя навреме, поне 3 дена по-рано, за да не стигнат късно, прибягвах към телеграмите - луксозна, бърза беше най-често изпращаната. Имаше обикновена, бърза и светкавица. А луксозните се избираха от каталог и служителите бяха написали коя за какъв повод е.
"Вуйчо, честит юбилей. сем. Чолакови" - хем му пиша вуйчо, пък хем всички го поздравяваме, help (е, тук вместо SOS телеграфистът изпраща моето съобщение). Телеграмите са услуга, която не се предлага поне от 2 години насам. (Офтопик: Тази зима бях с колеги на театър в театър-лаборатория Алма алтер. Нашата фирма е партньор на театъра и от време на време има възможност служителите да посещават представленията. То не че входът е платен, но се запазват места. Та понеже ръководителят на театъра искаше да си рисуваме запетая на лявата ръка - това уж е входния билет, на което аз се възпротивих, понеже сме представители на фирмата - партньор. И като се почна, настаниха ни на най-хубавите места и изобщо ни обръщаха внимание. То и пиесата беше експеримент - диалог с публиката. Та там стана дума, че една от героините получава телеграма към настоящия момент. На което аз се възпротивих, че това не може да е вярно, защото услугата телеграма не се предлага от 2 години и се смени думата телеграма в постановката с SMS. И понеже все бях в опозиция та ми излезе нарицателното цербер.)
А писма си пишех доста с разни мои приятелки. От морето, от лагерите, дори по едно време си пишех с една приятелка от София до София, ние живеехме в съседни квартали, ха сега де! Също така получавах писма като ходех при баба ми в Стара Загора. И оттам имам интересна история. Приятелката ми се казва Жаклин, а баба ми не може да проумее, че това е женско име и смята, че си пиша с момче. Аууу, излезе ми пяна на устата от обяснения, накрая почнах да обяснявам, че писмата са от Жаклина и баба ми миряса. Вижте пликовете от последната снимка. Там има сини и червени марки от 2 и 5 стотинки. Има ги и на някои други картинки. Тези марки са от автомат за марки. Пускаш стотинките и в едно прозорче пада марката. Много обичах да си купувам такива марки. Изобщо пропусках срещата с намръщената леля зад гишето. Писма получавах и на лагерите, на които съм била. Пишех оттам на приятелки, а те ми пращаха отговор до адреса на лагера, бунгало 51 или 6-ти отряд. Голяма радост си беше да получиш писмо в лагера.
Иси, има повторения, но аз предварително ги сортирах, при това прескочих пликовете, които нямат картинки или количество марки. Пазя всичките писма в една картонена кутия. А писмата от различен човек са в найлоново пликче, грижливо подредени. Там са писмата от приятелките ми, както и тези от съветските другарчета. И нещо полезно от моя страна, оказа се, че съм си надписвала писмата от задната страна на плика - 1, 2, 3 ... 78, 79 и т.н. Това се оказа много полезно, защото отделих пликовете, които реших да наснимам и като свърших със снимките, безпроблемно ги подредих където са си били. Освен това съм си писала отзад, че е имало нещо, което съм извадила, например снимка, защото снимката е преместена в албум. Изобщо съм била изненадващо подредена. И сега пак да се върна на последната снимка - на плика в ляво горе в левия ъгъл има хиксче. Аз съм го сложила, за да ми напомня, че там е имало марка, която съм отлепила. А марката сигурно е заминала в онази тетрадка с народните носии. И докато преглеждах писмата, открих още народни носии и добавих снимки в статията с фолклора. Изобщо това ровене се оказа много полезно за мен, освен приятните спомени, които върна за малко.

 
 
№3 от: isi (14 октомври 2008 22:45)
Ами аз чаках първо вие да понапишете нещо весело, че тогава аз...
Но все пак трябва да добавя моя силен спомен! Накратко, защото ...
Съвсем наскоро си припоних всичко. Като малка доста ме беше потресло и уплашило, но с годините - просто бях забравила. (Интересно е наистина как човешият мозък "изтрива" лошите неща!): 
  На 06.04.1984г. в Пощата в моя роден град  Горна Оряховица избухва бомба. Има 3-ма убити и много ранени. Такова нещо ми беше трудно да си го представя тогава, трудно ми е и сега! Нямаше как всички да не разберем. Естествено се говореше, коментираха се версии... Бомбата била скрита в КОЛЕТ! Представяте ли си! Години след възстановяването на Пощата на мен ми беше трудно да минавам дори КРАЙ нея! За колетите - какво изобщо да говорим. И най-гадно беше, че са загинали хора, точно защото просто са си вършели работата.
Вие или дори вашите родители може и да не сте чули тогава за тази бомбена експлозия в горнооряховската поща, съмнявам се да е било разгласено. Не знам обаче кое е за добро, кое за лошо - да знаеш или да не знаеш?



--------------------
 
 
№4 от: freja (15 октомври 2008 03:51)
Какво съвпадение, donaddt! И моите писма си ги надписвах (на гърба, с молив) по реда на получаването и си ги складирах в картонени кутии: в една кутия - българските, във втора кутия - от русначетата (тя е най-претъпкана) и в трета кутия - от всякакви други националности. Последната е най-красива, розова, от едни китайски обувки. Но писмата от един и същи човек не отделях в пликчета, ами (от гледна точка на пестене на място) бях измислила следния начин: на дъното слагам писмата от А, обърнати с горния ръб наляво; върху тях - писмата от В, но обърнати с горния ръб надясно; върху тях - тези от С, пак обърнати наляво и т.н., едните насам, другите - натам.

Аз бях писмофилка, при това - късметлийка. На 100-тина метра от нас, на партера на един блок, имаше пощенски клон, сякаш сложен там, за да ми бъде под ръка (за разлика от Централна поща). И също дебнех пощальона. При нас той идваше в 10 ч. и в 16 ч. и понякога, като му омръзне моето "Има ли нещо за трети апартамент?", отдалеч ми викаше: "Няма, няма". Или пък: "Нали сутринта ти донесох, пак ли искаш?". Да, исках пак! Неповторимо е усещането да ми подаде плика и да бързам нагоре по стълбите да го отворя. Защото аз обичах да си чета писмата насаме и на спокойствие, така удоволствието беше стократно по-голямо. Все пак, въпреки репликата на пощальона, случвало се е да получавам поща по два пъти на ден. А ако се случеше да изпусна раздавача и виждах пликът да се белее през кръглите дупчици на дървената вратичка, винаги можех да го извадя оттам без ключове, с помощта на една пръчица. Тя стоеша над пощенските кутии и беше универсална, всички я използваха. На мен обаче рядко ми се налагаше да прибягвам до нея, защото лесно вадех почти всичко с ръка - можех да бъркам почти до дъното на кутията. Ами тогава ги правеха с широки процепи, не като сегашните. Друг път пък дядо ме изпреварваше и прибираше пощата преди мен. В тези случаи задължително следваше едно "Скачай сега три пъти" или "Клякай сега три пъти", а после скачах по още 1000 пъти от радост с писмото в ръка. Понякога ме лъжеше на шега; аз го питах: "Дядо, имам ли писмо?", а той: "Писмо ли? Нямаш писмо от Анджела!", с което ме информираше не само, че имам писмо, ами и че писмото е точно от Анджела. Дядо знаеше имената на всичките ми другарчета по писма, даже и на япончетата научи по-късно.

Моят куриоз в тази материя беше кореспонденцията ми с една съученичка. Много ясно, че бяхме от един град, даже учехме заедно до седми клас. Но след това трябваше да се разделим и като ни стана едно тъжно, тъжно, тъжно... Чак се разплакахме. И си обещахме... да си пишем! Не да се виждаме, не да си звъним, а да си пишем! Навик, какво да правиш. Освен това, тя живееше в онзи блок, за който вече споменах - блока на 100 метра от нас. И аз всяка седмица й пишех писмо, отивах до пощата, която се намира два етажа под техния апартамент, и го пусках по каналния ред - с марка и клеймо. Тя съответно го получаваше след два дни в пощенската си кутия и не закъсняваше по същия начин да ми отговори. Писахме си така около две години, после започнахме да изхитряваме и си пускахме писмата директно в пощенските кутии, при това - все по-рядко и по-рядко... докато накрая се забравихме.

Апаратите за марки и аз ги помня. Имаше също апарати за картички и за пликове. В моя град обаче тези апарати бяха само в Централната поща. Но това не ме спираше да извървя километър-два до там, само за да проверя дали не са ги сменили с нови. А картичките бяха само с изгледи от града ни, което ме кара да мисля, че може би апаратите са били предназначени за туристи.

Ама вие сериозно ли? Телеграми вече нямало???!!?uuux uuux Не, че много съм си падала по тях, обаче като част от спомените ми, ми е мъчно...

Телеграми не пращах, но и на мен ми се падаше семейното задължение с поздравителните картички и редовните писма до дядо и баба, леля и свако. Изписвах пожеланията и покрай мен се чуваше: "Да, да, точно така, много хубаво!" или: "Я го украси малко там горе, с вълнички/снежинки", или: "А, това не го пиши". Между другото, пазя си първото писмо в живота. Намерих го преди няколко години. Писала съм го в първи или преди първи клас, т.е. през 1980/81, а баба на село го е пазила през всичките тези години при вещите си... Ще ви го покажа, заедно с някои други антикварни пощенски находки, в отделна статия.

Красиви пликове сте ни показали с Надя, donaddt! Ще разгледам моите и ако открия някой, който го няма тук, ще допълня колекцията на "Нашето детство". 

isi, за случая в Горнооряховската поща не знам дали се е разчуло тогава. Аз съм била в трети клас и такова нещо не си спомням. Но е било ужасно, наистина. Какво е станало после, разкрили ли са извършителите? Обаче си спомням, че по едно време беше настъпила някаква масова психоза относно бомби в колети. Аз бях убедена, че такова нещо не може да се случи в България и бях спокойна. То все едно като осакатяващите играчки-бомби след войната, които съществуваха само в ужасните разкази на очевидците, но не можеха да се случат в социалистическа, мирна и тиха България от '80-те. Знам ли, слуховете за бомби в колети (които се рапространяваха на ухо и по новинарските емисии не са ги споменавали) може да са тръгнали точно от Горнооряховския случай и да са били съвсем основателниneznam .

 
 
№5 от: isi (15 октомври 2008 11:47)

freja, не само че са разкрили извършителя, но и дори....  И то много бързо! Всъщност наистина не искам и не трябва да коментирам тук в "Нашето детство" - така или иначе като малка тези подробности не съм ги била разбрала. Ако искате,  прочетете ЕТО ТУК - но само ако искате, защото вярно, че е показателно за него време, но не е е приятно.




--------------------
 
 
№6 от: Надя (15 октомври 2008 14:06)
Аз помня, помня доста добре и помня как говореха хората приглушено за това, опитваха се да потулят нещата. Ами че как във светлия социализъм се случват пододни неща, нечувано и невиждано. Благодаря за линка Иси, ще го покажа на нашите, те отдавна чакат да разберат истината за това какво всъщност се е случило там и тогава.
Ето че и Фрейа е била писмописка  като мен, аз по едно време се бях пристрастила, защото установих че отделям солидни финансови средства за пликове, марки, колети и картички та намалих темпото до преди 3-4 годинио когато пак започнах, явно няма спасение.
poshta

 
 
№7 от: donaddt (29 октомври 2008 21:56)
Като си търсех разни работи тия дни из къщи,  открих радиоабонаментните книжки. И се сетих, че и това бе дейност на пощата - да събира такси за ползването на радиоприемник и телевизор. Тези суми се отбелязваха във въпросните книжки. Понеже при едно преместване не можахме да си намерим книжката, извадихме дубликат. А после първата се намери. Както всички данъци, ако платиш до определен срок, ползваш намаление.

 
 
№8 от: dulgata (5 септември 2009 23:22)
Тук ми се ще да спомена и за моите не спомени, защото самата аз работех в Централна поща  като студентка. Когато започнах не беше никак лесно.
Помня обаче, колко симпатични бяха служителките и как набързо ме научиха на най-важните неща. Работех в разпределяне на писмата. От всички точки на страната те идваха в едни големи чували, първо се разделяха по сектори: Северна, Западна, Източна България и т.н. . Изсипваха чувалите и ние започвахме да ги редим по общини, градове и села. Няма да забравя една жена която ми обясни, че във всяко писмо и най-обикновеното може да се крие съдба, зов за помощ, любоов, приятелство и какво ли още не, но ми го разказа по такъв вълнуващ начин, че изведнъж се почувствах много важна и значима, като преди това, признавам,  имах тази работа за някаква досадна и механична ...нищо повече. С времето все повече разбирах, какво е искала да ми каже и колко е била права тази жена. Имаше "нацелувани" писма, писма ухаещи на парфюм, имаше и такива недодялано надписани, но с надпис, да речем: "С татко ти чакаме да пишеш!" ... и още много, много ... Можех само да предполагам какво се крие там  вътре, но докато вземах плика и четях за къде е писъмцето  си представях цели истории, дори признавам някои писма слагах най-най-отгоре, като много важни.  Сега често ми се налага да ходя в Централна поща, за да изпращам документи и други неща и когато видя позната физиономия на "колежка" от онези години ми става толкова драго да си побъбря, а също знам и къде отива моето писмо, както  и че толкова хора се стараят то да стигне където трябва. Нямаше как да знам всичко това, ако не бях живяла, работила и делила залъка си върху чувалите в почивката с тези хора!  Невероятна професия е това!   Никога не съм чувала за загубено писмо при нас, а и никога мое писмо не е изчезнало през тези години. 

 
 
№9 от: freja (9 септември 2009 04:28)
Добавих два плика с картинки, които borovinka е запазила .

Цитат: borovinka
Намерих само два, но сигурно вие сте имали повече - нали пишехме картички от всяка почивка, писма до приятелката от летния лагер, разни братовчеди от други градове. Ако някой случайно намери още, нека ни ги покаже! Спомням си, че имаше с розоберачки, различни цветя...

 
 
№10 от: dflame (9 септември 2009 17:06)
Много хубава статия!
Между другото ми напомни, че имам богата колекция от български и руски пощенски пликове, при това чисто нови, ненадписани! Просто излезеше ли нов плик в пощата, се купуваше моментално!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 0
Гости: 17

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!