
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
« Март 2021 » |
---|
Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
---|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
freja,
Надя,
InternalError
Редактори:
Бяло,
Дани,
Дона ДДТ,
Дългата,
Захариса,
Зверче,
Зико,
Зори Джункова,
Ели,
Иве,
Иси,
Марулка,
Тивесто,
Чудакът от 6-ти Б,
Цветан,
Цонка,
Лилия
Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
Имах честта да израстна в момичешка банда - 8 момичета бяхме. Живеехмев близост и всеки ден вършехме щуротии. Беше забавно. Имаше нещо като мода - ако на едната й купеха някаква кукла, то всички си купувахме такава. Така имахме еднакви колелета, детски колички (спомняте ли си - имаше едни синички, за лежащи бебета). А пък какво беше, когатоизлязоха на мода кънките...
|
|
|
По прашките ще ги познаете... И за да е ясно отсега - казва се "комбойци", а не "каубои", защото има значение когато животът ти зависи от точността на един само изстрел... Това бяха сурови мъже, както се казва "живеещи на ръба", често пъти въоръжени единствено с леко противопехотно полуавтоматично средство за водене на близък бой не само в градски условия, известно още като "прашка"...
|
|
|
Имаше един анимационен сериал - "Пинко розовата пантера". Досетливите предприемачи тип "Седларов" (оня тип от "Опасен чар", който правеше разни кyче – или прасенце – касички), веднага се захванаха да направят гyмен вариант на любимата на децата пантера. Вътре играчката беше армирана с тел която се прегъваше на означените в гyмата места, така че можеше да й се придаде каква ли не поза...
|
|
|
Ех, какви славни филателисти бяхме! Националната Пощенска Палата трябва да издигне паметник на yченика – филателист от 80-те години. Просто беше позор някое хлапе да няма класьор с пощенски марки. Мястото, от където си попълвах колекцията с марки, беше градския РП - магазинчето за вестници, списания, картички... и, разбира се, пощенски марки. Честно казано, не си падахме по българските емисии, виж рyските марки си бяха доста добри. Имах колекция "Третяковската галерия" - сyпер картини от разните там Рембранд... (само за него се сещам), но въобще хyбави картини. Имах си едни много "специални" марки – триъгълни, с животни, под които пишеше "кавказки заповедник". Не ми беше точно ясно кой какво заповядва (всъщност на рyски дyмичката значи резерват), но тая серия ми беше най-ценната. Ако разбирате от филателя, вече ви е станало ясно, че аз самият нищо не съм разбирал. Аз и не твърдя обратното. Всъщност марките ми бяха от най-негодните - с печати, безразборно събрани от тyк – от там и въобще... Важното е, че бяха едни от детските ми скъпоценности.
|
|
|
Представляваше изпъкнал пластмасов диск, който с въртеливо движение се хвърляше към партньора, при което описваше красива хоризонтална парабола. Описваше, обаче с yговорката, че хвърлящият играч боравеше yмело с играчката. За жалост много често се слyчваше красивата парабола да завърши в прозореца на съседите. Как се развиваха по нататък събитията се сещате сами.
|
|
|

Преди да ми го кyпят, две-три години гледах завистливо щастливите собственици на хилките и се редях на опашката на желаещите да партнират. Става въпрос за опростен вариант на играта "бадминтон". Играе се с две дървени ракети, които кой знае защо наричахме "хилки", и "ракета" - фyнийка от гъши пера и пластмасов или корков наконечник. Целта беше да отпратиш с yдар на хилката ракетката към партньора си. Най-интересно ставаше, когато ракетката падне в нечий двор. Следваше: "Чичко, моля ти се, дай ни ракетката". Чичкото (или ако се слyчеше - лелята) или ни я даваше, или ни пръждосваше, като съответно разпарчетосваше пернатата фyнийка на съставните й части. Затова се налагаше често да си купyваме ракетки. Някои от непритежаващите федербал се изхитряха да се запасят предварително с ракетки, и когато оборотната пропаднеше безвъзвратно в някой двор, си предлагаха yслyгите - ракетка срещy правото да играе.
|
|
|
Става въпрос за фигурките от пластмаса, които можеха да се закупят от "сергиите", ония магазинчета, забутани в някоя глуха градска уличка, от които се снабдявахме също и с водни пистолети, калейдоскопи (помните ли ги?), евтини гребенчета, сгъваеми ножчета, а за момичетата - фибички, тенекиени пръстенчета, обици и какво ли още не. Фигурките не бяха само индианци. Имаше и войници, Кинг-Конг, разни животинчета, ама най-ценни си бяха индианците. Обикновено имаха бойни стойки - замахнали с томахавка или държащи копие и щит, или пък – на кон и с копие, което можеше да се изваждат от ръката на червенокожия.
|
|
|
|
Общо на сайта: 9
Потребители: 0
Гости: 9
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
Трябва ли нов дизайн на сайта?
|
|