> Игри и забавления > Да си представим...

Да си представим...


29-06-2013, 16:28. : eli
По идея на regina ще публикуваме на главна страница някои от най-хубавите статии, написани в "Детството". Започвам с ето тази много симпатична статия на Ели. Ехей, Елииии, ние сме тук - на брега на лагуната и си бъбрим с русалките.
Дани mig_mig neznam girl_sigh
... как преди 25 години:
 
Едно момиче с плитка лепи къщичката на Тяпкин. С една ръка, с другата похапва шоколад "Крава". Опаковката отива за колекцията.

Едно момиче с къса коса майстори рози от листа. Навън е бяло, и то мечтае за слънце, гори, коне, да не му се карат, задето "преписа" от Гергана...

Едно момче скърца със зъби в къщи, а така му се иска да излезе вън и да порита, за да стане като Зико.

Едно момиче с опашки е седнало в лодка в детския кът, мисли за хралупата на мечето и мечтае за деня, в който ще събере смелост да влезе вътре, съвсем сама. Е, може и с Джеки, за кураж.

Едно момиче с опашки се мъчи да наизусти приветственото новогодишно слово в кожената папка, а умът ми витае сред кукли, детски перални, кога пак ще отида при баба, искам филия с лютеница "Хорце"...

Едно момче чете на свещ "Властелина на пръстените", а в главата му се въртят: мека шапка, кожена чанта и камшик. Ето това е животът!

Едно момиче си измисля приказки. Има лъвове и тигри, и Мечо е там и като сме двама никак, ама никак не ни е страх от тъмното.

Едно момче сглобява самолетче. Малко е понаказан, защото току-що разглоби един грамофон. Нищо, все някой ден ще може да си разглобява и сглобява на воля. И ще знае и може Всичко!

Едно момиче оцветява картинките в учебника по немски, но всъщност си мисли за строители и жички, и колекцията си от пликове, и онази, готината игра с лампичките. 

Едно момиче се готви да бие инжекции на куклите. После ще му се карат, с половин уста, току-виж станала доктор! А и куклите все пак са болни...

Едно момиче гледа филмчета на стената. Стената неусетно се превръща е истински екран, после съвсем изчезва и ето ни вътре в приказката! Ще си поплачем, но краят и пътят до него ще са щастливи.
Едно момче с огромна крива усмивка и къдрава коса играе джудже в училищната пиеска. Не е точно Билбо, а и реплики много няма, тъкмо моментът да си мисли за дотам. И обратно.

Едно миловидно момиче е подредило куклите и гордо им показва колекцията си от носни кърпички. После ще послушаме и приказки на грамофона, може да пием и чай...

Едно момче метЪл (а че е метал личи отдалеч, нали го е написал на чантата си!) пие "Алтай" в сладкарницата и се чуди дали да не запази капачката.

Едно момиче гушка рошавото си куче и усмихнато слуша "Пуц" на семейния касетофон.

Друго едно момиче с къс бретон е клекнало до храстите в детската градина, гледа облаците и се чуди кога ли ще дойде да ме вземе мама.

Едно момче с битълски бретон е приклещено с кухненската маса, но това си е нещо нормално, тя нека си вика, аз ще си представям ЦУМ и онази играчка... 

Едно момиче рисува бради и мустаци в учебника по руски и си мисли за други, ама много по-други рисунки, които всъщност са същите. И за един дъждовен, далечен град и куче, и коте...

Едно момиче лежи болно и разглежда книжки с картинки. Страниците си отбелязва с картичките с балерини. Веднъж да оздравея!

Едно мъж-момче гледа как синът му играе на люлките и мисли за пиленца, художници, трамваи, стадиони, Лили... Леле, откога не съм се сещал за Лили. Дали да не си пусна брада?

Едно момиче "инспектира" елхата на масичката. Вдигнало е пръст пред устата си съвсем като Малвина в книжката, но засега повече прилича на Алиса. И кой знае защо си мисли за мариновани лукчета.

Две момичета, които всъщност още не се познават, усмихнати четат "Надолу по вълшебната река". Едното след време дори ще се срещне с автора, другото бърза, трябва да чете и на дядо.  

Едно момче с пакостлива усмивка се е сгушило на дивана с котката и си мисли какво ли е да бъдеш голям, да тракаш по цял ден на машината и... ами, да бъдеш голям.

Едно момиче с шапка с широка периферия играе на кавбойци и се чуди кога ли пак ще се качи на онзи, веселия трамвай. Но тя си е такава, питанка, чуденка, чуданка, е, на устата ми беше...

Едно слабичко момче гали гълъбите си и си спомня рева на лъвовете. Ама страшничко си беше, а!

Едно момиче с опашка и дълъг бретон е седнало по турски пред купа книги, свалени от най-горния рафт на библиотеката и се чуди коя да избере. Топло е, елхата вече е подредена върху бюрото, навън вали...
Едно момче...
Едно момиче...
Едно момче...
Едно момиче...

 

 

Двама осезаемо липсват. Но пък кой мислите наднича замечтано през прозорците на всичките тези, и още куп деца. Толкова много момчета – и момичета, нищо че са по-умни – да паднат от количките си! Казах ти аз да направим по-голяма лагуната. Стига с тази лагуна, трябват ни още индианци. Индианци-пирати-индианци-пирати...

 

Мога да дръпна камерата назад, за да се види, че прозорците всъщност са екрани на компютри. Мога и да я приближа и подло да покажа някоя друга бръчка, уморени от монитора очи.

Но няма. По-скоро като в една съвсем друга книга ще духна свещичката...

 
Не съм мислела, че някога ще го напиша, ама и аз като в онази карикатура, обичам компютрите, повечето ми най-добри приятели живеят вътре! Весели празници, приятели!