> Игри и забавления / Разни - безобразни / Бели и хитрувания > Реката – мистериозно място от детството
Реката – мистериозно място от детството13-04-2010, 19:54. : donaddt |
|
Реката от приказките, тази река, в която плува кошницата с
бъдещия цар на страната. Отгледан и възпитан в скромно семейство, а после
станал много силен и върнал си трона. После многоцветната река – синя, червена,
жълта, зелена, бяла, черна и най-накрая златната река. Където бабата пуска
доброто момиче и то като се усмихне... от устата му валят жълтици - малко
пообърках приказките, ама карай. Реката от картината на черната дъска и
съчинението, което правим по картина. За сезона, който не помня есен ли е бил
или пролет, но двете момчета, които пускат корабчета в реката, помня. Макар че
може и да ги е нямало на картината. И че мечтаят да станат капитани на кораби. А
после идва истинската река. Тя е с каменно корито и в нея много хубаво се
джапа. Задължително сандалите са на бос крак, за да изсъхнат по-бързо. Защото ако
имаш и чорапи, ще те хванат веднага къде си бил. Пък така винаги може да
смотолевиш нещо за някоя локва. Нашата река, обрасла с люляк и форзиция (това
са онези жълти храсти, които рано напролет цъфтят заедно с вишните и джанките,
а името помня от книгата на мама, ама само колко си го повтарях, за да го
запомня и онова другото име – гипсофила!). И още ми звучи в ушите упрекът на
онзи пенсионер, който се караше на младежа, откъснал люляк за момичето си: "Как
не те е срам! Да крадеш цветя." После се
обръща да се кара на момичето, че и на нея моралът й бил толкова, щом приема
крадени цветя. Ама-ха! А на мен ми беше смешно. То и аз съм късала люляк и форзиция
покрай реката за букетче на мама или просто да си ги натопя вкъщи в кристалната
ваза. А откъде извира река Дунав? Как откъде – от планината Шварцвалд. Значи е
време да проверим откъде извира нашата река. Тръгваме срещу течението на реката
по улицата и шляпаме сандали. Стигаме до през два-три квартала, където реката
вече не е канал и може би малко ни дострашава, така че се връщаме. То, нашата
река извира от Витоша, щото няма откъде другаде. А иначе в каменния канал също
става за джапане. И много бързо скачаш вътре, а и лесно може да излезеш. Покатерваш
се по камъните, има едни цепнатинки, в които залостваш подметки и се измъкваш. Пък
по-нагоре по реката какви джанки стават. От онези зелените с белите костилки,
които малко горчат, но пък колко хубаво можеш да се пръскаш с тях! А колко
топки сме гонили в реката. А пък колко интересно е да преминаваш над реката,
ама не по мостчетата. А например през тръбите над нея! Или пък по онази релса с
траверса по средата, която незнайно как се е появила там, но пък винаги си е
била. Колко пъти съм тренирала да преминавам реката именно по тази релса, с
малка почивка в средата, подпряна на траверсата. И да си мисля, че съм част от
героите в "Следите остават", които бяха посветени в тайната едва след като
преминаха по релсата. Е, имаше и малко жертви там, но аз никога не съм давала
жертва. А щом това го мога, значи мога да следя и диверсанти! Ама каква дума
само. И какви са тия диверсанти, които ще ни тормозят?! Няма да им се даваме. По-късно,
когато се преместихме в друг квартал, пак имаше река. Не беше още канализирана
и беше дори по-интересна. Е, после й коригираха коритото, мисля че това беше
терминологията. И реката в Стара Загора край блока на баба ми. Тази река,
покрай която имаше храсти, цъфтящи с такива ароматни бели цветове, а пък
плодчетата им бяха като стиропорни топчета. На прагчета – водопадчета. И онази
странно блатиста река край Приморско. Но пък рекичките, които се вливат в
морето – какъв кеф е джапаш с боси крака в тях и да вдигаш пръски чак до ушите.
Защото водата в тях е тоооооооооооооооооолкова топла.
|