> Игри и забавления > Игри навън - стъклени топчета

Игри навън - стъклени топчета


11-10-2010, 20:25. : boysta3
Каква е тази игра? Сигурно много от днешните деца биха се запитали, или направо да си кажем, всички родени след 1985 г. Но за децата расли през 50-те, 60те , 70те и 80те тази игра беше доста вълнуваща и изпълнена с много трепети, завидно спортно майсторство, здрави нерви, прецизно око, и най-важното... усет и сигурна ръка.
Игри навън - стъклени топчета
Какво беше нужно за играта. Стъклени топчета и равен терен от земя или в по-лош и непредпочитан случай цемeнт или асфалт. По принцип и задължително се играеше на земя, която преди разчертаване се почистваше старателно от камъчето и други боклучета и възвишения. Чертаеше се правоъгулник с форма 1,5 м ширина на 3 м дължина (или 2 х 4 м). Топчетата се набавяха от стрелбищата, това беше най-достъпния за децата Кореком (КОрекома бе магазин за богоизбрани деца, или по-точно на такива, на които бащите им бяха или ТИР-аджии, или работеха в Либия, поне такава бе моята представа, тъй като в моя се случи да има две деца на такива родители и разликата в обличането и играчките им беше оттука до небето, Та в този магазин имаше стоки целия свят или по-точно от страни извън СОЦ блока разб.Източна Европа, или т.нар. Капитализъм). Та стрелбищата се зареждаха яко със стоки от Турция, а пък от Турция идваха стоки и от Близкия изток, страни като Сирия и др.). Та там имаше всякакви видове топчета бирички по 50 ст., американчета по 30 ст., пластмасови по 10 ст. или по 5 ст. не помня, топузите бяха по 1 лв или по 1,50 лв. Говоря за средата на 80те. Обикновено първите топчета едно дете получаваше от някой батко, който обираше десетки в квартала, и не беше проблем да поискаш някоя топче след като си кибичил 1-2 часа да го гледаш. Имаше големи майстори, които целеха топчета с невероятна точност на роботи от разстояние 1-2 м, и при това без да пропускат. Беше немислимо за начинаещия, да достигне подобни умения. Естествено беше нужно и спортен хъс.
Ще ви разкажа някои неща , които си спомням.
Вариант 1. Играл съм най-често с 3-4 човека, като обще взето нямаше дупка. А просто се хвърляше топчето в полето и целта беше да остане едно топче на полето, като останалите изгаряха щом им се уцели топчето. Естествено в този вариант, най-голяма изгода има последния хвърлящ топчето или последния в зависимост дали можеш добре да си хвърлиш топчето на сигурно място. Как се ставаше първи ли, ами избира се далечната линия на полето и който е най-близко до нея е първи и така по ред на номерата. И така се играе до 5 игри или 11 , както се разберем.
Вариант 2. Играеше се на дупка. Трябваше да се вкара топчето в дупката преди останалите.
Вариант 3. Играеше се на триъгълник равностранен. Като на всеки ъгъл се слага малко копче или монета от 1 или 2 ст. Играеше се от трима човека или от 2ма , тогава не слагаше на единия ъгъл нищо. Целта бе да се изхвърли предмета извън триъгълника, а ако след удар остане в него, се продължава играта. В случая предмета задължително се губеше от заложилия го там участник. Някои играеха и като залог слагаха дребни суми (20 или 50ст) или топчетата с които играеха.
Игри навън - стъклени топчета
Как се стреляше? Това беше много важно. Аз главно съм виждал стрелба с дясната ръка, като топчето се слага между палеца и безименния пръст, докато показалеца бе изпънат напред. По същия начин имаше по-рядко стрелба вместо с безименния с показалеца. По-късно, когато се бе запалил и братовчед ми от Пловдив по тази игра, когато дойде във Враца, започна да стреля по тамошния начин популярен в града под тепетата. Ръката се свиваше в юмрук, като топчето се слагаше пред палеца, прикрепян от свития показалец. Стреляше се с палеца, като първо ръката (палеца) бе изправена, а току преди стрелбата същата полягаше хоризонтално и палеца изстрелваше топчето в желаната посока. Естествено пробвах този начин, но ми бе доста непривичен и се отказах да го ползвам, а и нямах никаква успеваемост. При стрелбата с безименния ще добавя , че се стреляше от мястото на топчето на полето, като имаше право да се вдигнеш във въздуха на каквото искаш разстояние. Това ставаше като теглиш черта на мястото и нямаше право да я преминаваш с тялото и ръцете си. Най-често се стреляше по земя, но големите майстори задължително стреляха от въздуха и направо до разлупваха милото топченце. Най-често пораженията бяха леки отломки, но по-некачествените американчета, се разцепваха на две и ставаха единствено за залагане на триъгълник.
==========
Тук копирам думите си за топчетата от темата "От къщата на баба 2 - игрите навън" (Виж колажа със топчетата по-горе!)
"...Стъклени топчета. Това са много малка част от топчетата ми. Тези с които играех, ги няма. Тези са по-скоро сувенирни, запазени като интересени екземпляри. На снимката са 8 топчета. >> Има два топуза (тези големите), те са топузи тип трицветка или двуцветка, взависимост от цветовете, или трилистник/двулистник в зависимост от листата в средата. Топузът червено-бяло-зелено ми бе донесен от Унгария от татко ми, когато бе в командировка там. Беше уникален, защото в България нямаше с цветовете на родината, а всякакви 100-цветки, многоцветки и пр. пернати видове. >> Биричката е това в кафяв цвят - тип шише на бира, кафяво. То е малко по-малко от топузите. >> Има едно топче пластмасово с релеф на кожена стара топка от 50-те. Тя беше от някаква игра, но не се сещам коя и откъде го имам. >> Сирийчето отново е с цветовете на България (червено-бяло-зелено на Унгария) (зелено-бяло-червено на Италия). То е най-удобното топче за игра, изчистено и с правилна форма. Обикновено беше трилистник. То е малко по-малко от биричката. Много се ценеше. >> Следват две американчета. Те бяха най-разпространени и най-евтини, също така бяха и най-неиздържливи, чупеха се лесно и бяха с неправилна форма. Различават се по това, че са като порцелан крехки, не бяха прозрачни, и бяха като размесени два цвята боя. В случая са бяло-кафяво и синьо-бяло-сиво. >> Накрая има една мастилница. Тя е най-малката от всички по размер. Доближаваше се до кубинчето по размери. Мастилницата се различава по това, че много тъмна и непрозрачна като мастило. Според мен, като гледам сега, май е същият тип като американчетата, но по-малки. Освен тъмносьоното има и лека, по-светла синя нишка в едната си част. А за кубинчето, което го нямам засега, то беше като сирийчето, но два пъти по-малко. Беше прозрачно с трилистник и беше с много правилна форма. Страшни игри е имало с тези топчета. Ама за това друг път...."