> Игри и забавления > Спомени за отминалия сняг

Спомени за отминалия сняг


26-11-2010, 12:02. : ssi

Предполагам, че всички забелязвате, как зимата вали все по-малко сняг и как не се задържа, а се топи на следващия ден. За мен винаги с тръгването на училише най-голямата надежда е била да завали по-скоро сняг. Това е най-красивото нещо през зимата. Да излезеш навън, с дебела шуба, топли ръкавички и обут с чорапите на Баба, която ги е оплела преди седмица....намъкнати в апреските или гумени ботушки..., а снегът под тях да скърца приятно. Снежинките падат бавно...., лъкатушат из въздуха и всичко е много тихо. Дори камионите които минават по шосето едва-едва се чуват. Единственият звук, като се заслушаш, е падането на снежинките по останалите изсъхнали листа тук-там по дърветата.

Сега ще ви върна назад, към една година, която не мога да си спомня точно, но да кажем, че е около 1980. Намираме се в село Преселенци, окръг Толбухински, на 15-тина километра от Генерал Тошево.

Къшата на баба и дядо се намира накрая на селото и от близката гора ни дели едно поле и един дол. Дворът е голям ...10-тина декара. Вечер е, а навън прехвърча сняг. Снегът в Добруджа е рядка гледка, заради климата, влияещ се от близостта с Черно Море. Дори когато вали сняг, там полята остават непокрити, заради равнинноста на терена и вятъра. Поради тази причина навсякъде има изградени пояси от дървета, за да предпазват полята и насажденията.

С брат ми играеме на топло вкъщи на стрелбище. На гардероба са залепени изрязани картинки на различни животни, на които са нарисувани с фулмастер мишени. Имаме изкуствено направен "щанд» от кашони и столове, зад които седя аз, а брат ми идва с тръбичка и фунийки и стреля по мишените, а аз давам подаръци (всички играчки, които са наредени до мен), в зависимост от това, дали е уцелил десятката и под коя картинка с цел каква играчка пише.

Нашите се лутат насам-натам и си вършат разни работи, а от кухнята мирише на вкусна домашно приготвена гозба.

След вечеря гледаме "лека нощ деца» и си лягаме.... Е поне аз де!

Заспивам приятно, когато знам, че навън вали сняг и с нетърпение чакам да се събудя и да изляза на двора, където Баба Зима е дошла.

На сутринта ставам и веднага поглеждам навън. Усещам как сърцето ми ще изкочи от радост. Цяла нощ беше валяло и имаше много сняг, макар че по нивата се виждаха тук–там черни буци от оранта. Обличам се и минавам по коридорчето, за да отида при нашите, които отдавна са станали. Минаването по коридорчето ми беше любимо, защото дядо нареждаше от едната страна щайги, пълни със слама и ябълки от градината. Понякога тези щайги стигаха до тавана, а в коридорчето миришеше толкова приятно и апетитно, че сега като се сетя, като че ли усещам уханието. Влизам в стаята при нашите и казвам "добро утро», а  в очите им усещам леко закачливо удоволствие от моята радост, че ще изляза да играя на снега. Брат ми естествено беше излизал и сега ме чакаше, за да ме изведе. Хич не ми се бърза по време на закуската, но не мога да се сдържа. Безброй мекици ме чакат на масата със домашно овче сирене в тях и в допълнение голям избор от сладка, мед и пудра захар. Натъпквам се здраво и се обличам с помощта на по-големите (някои от дебелите дрехи още не можех да обличам хубаво сам). Шалче, ръкавички (домашно производство от овча вълна) и съм готов.

Няма да ви кажа как се облещих, като излязох. Така беше валяло цяла нощ, че се бяха образували огромни преспи. Някои от сградите в двора не се виждаха, както и някои от по-ниските дървета. Сега като си помисля, на места трябва да е било към 5-6 метра. Голяма игра падна.

Брат ми помага, защото често пропадах целия в преспите и трябваше да ме изравя и да ме издърпва. Идеите за игра естествено ги дава той, като по-голям, а на мен страшно ми харесваха. Качвахме се на въха на пряспата и брат ми сядаше на един найлонов чувал, като се спускаше надолу и криволичеше, докато направи улей в пряспата. Няколко пъти така, за да се утъпче хубаво снегът и да се заледи лекичко улеят отгоре и след това бях аз.... Няма да ви казвам какъв хубав "бобслей» си направихме така. Игрите продължиха докато се изморих, след което трябваше да се прибера преди обед, за да си почина и да се изсуша. Брат ми отиде да играе с неговите приятели комшийчета и после ми разказваше как са минавали над една стара круша, което е била напълно затрупана от снега.

Доволен бях....много....и все още съм доволен, че имам такива спомени, макар и да ми е тъжно, че дъщеря ми едва ли ще има щастието да си играе в снега, както ние някога си играехме.

Почивка.....

Сега ви пренасям години след това, когато бях ...да кажем в 4-5 клас. Сега мястото е гр. Пелово окр. Плевенски (сега се казва Искър). Пак е зима. За разлика от Добруджа, тук снежната покривка ставаше еднаква навсякъде, и снега се задържаше със седмиците, а понякога и месец и нещо. Не се топеше както сега. Валеше тихо и когато спреше не пекваше слънце, а след няколко дни пак заваляваше.

Тук дворът не е токлова голям, но това не ни пречеше да играем пълноценно и да измисляме всякакви неща. Беше навалял хубав мек сняг, който много добре лепнеше (като направиш топка и тя става здрава). Бяхме абонирани за руски списания и всеки месец ги чакахме с нетърпение в пощенската кутия. В някое от тях брат ми беше видял как се прави иглу. Аз като добър помощник "запретнах ръкавите» и започнахме... Намерихме една щайга на която страниците и бяха направени от цели дъски. Избихме й дъното и слагайки я на земята, я пълнехме със сняг. После хубаво утъпквахме с крака съдържанието и слагахме още сняг докато се напълни. Цялото това се взимаше в ръце и крайчеца се почукваше във изпъкналия външен перваз на прозореца. Един от нас чакаше с опънати ръце под дъното на щайгата, за да хване готовата тухла от сняг, която се изхлузваше от кълъпа (щайгата). Така напревихме много тухли и започнахме да ги редим върху предварително почистената от сняг земя. Между тухлите минавахме с един дълъг нож за да направим двете повърхности равни и да се прилепят идеално. Ако останеше дупка някъде, я запушвахме със допълнителен сняг. Стана си истинско иглу. С отвор за врата, като в последствие сложихме там една черга. Имаше си и мънички прозорчета от стъкло (бяхме намерили някакво счупено). Нагоре тулите леко ги накланяхме навътре , като по този начин завършихме покрива като част от сфера. От това, което бях гледал по телевизията и чел в книжките, си стана истинско иглу. Освен отвора за вратата направихме още един подобен отвор от едната страна на иглуто. Там започнахме да правим стълби. Около цялото иглу накрая направихме крепостна стена (висока, отвътре с борд за да се ходи), а стълбите от иглуто ни извеждаха горе на самата стена. Няма да обяснявам колко деца събрахме, за да играем, и как се разделихме на два воюващи лагера за да се целим със снежни топки.

Цялото съоръжение изтрая близо 2 месеца преди да се стопи от слънцето. Представете си колко сняг имаше, за да го направим това нещо.

Много мога още да ви разказвам за снега едно време, но това са двете неща които са се запечатали най-добре в съзнанието ми. Сигурен съм, че много от хората, пишещи в този сайт, имат подобни случки, но идеята да го споделя с вас е да успея да запаля искрички в тези у вас които са забравили и да си кажете "Еййй, вярно беше така»!