> Игри и забавления > Дървени къщички от Дивия запад

Дървени къщички от Дивия запад


22-09-2008, 00:31. : pepino
 
Улицата, на която живеех тогава се казваше Владимир Заимов – булевард, който свързва паметника на Васил Левски в София и Подуянската гара. Някъде там в моето детство имаше една книжарница, която аз много обичах. Казваше се "Есперанто" и наред с канцеларските материали се продаваха и някои доста интересни играчки. Всеки път, когато минавах оттам, очите ми оставаха приковани на витрината, на която бе подредено едно малко момчешко съкровище – умалени макети на постройките от прашните градчета насред Дивия запад, така както ги представяха в уестърните. Къщичките бяха направени от дърво и доколкото си спомням бяха немски по произход – много качествено изработени, с много истински цветове и интересни детайли. Не бяха никак евтини и за да получиш следващата (по благоволение на родителите) се чакаше доста време, но всички знаем, че времето тогава течеше някак по-бавно от сега. Времето бе на наша страна – на страната на нашето детство. Съжалявам, че не мога да илюстрирам думите си със снимки, защото моите къщички отдавна са изчезнали някъде, но всеки, който ги е притежавал, ще си спомни за тях.

 

Дървен форт.
Представляваше двуетажна постройка, с мащаби, които абсолютно точно отговаряха на пластмасовите войници, които купувахме от стрелбищата. С други думи – перфектната къща за игра. Пластмасови индианци и каубои можеха да се гонят по горния етаж, да влизат през вратите, да надничат и да стрелят през прозорците, да се крият в широките стаи. Стените на форта бяха направени от малки дървени "талпи", наредени хоризонтално една върху друга. Отделно от централната постройка имаше конюшня, някакви малки пристройки и ограда. Последната бе от самостоятелни дървени плоскости с изрязани в тях кръгли отвори, служещи за бойници на пластмасовите войници. Когато частите на оградата не стигаха, за да се огради форта, добавях някакви предмети от пейзажа – кутия за обувки, покрита с одеяло ставаше хълм и готово fellow
 
Къщата на шерифа.
Беше малка, едноетажна, но от оцветено и лакирано дърво. Централно бе входът, а единият от прозорците бе с плетена решетка – затворът. Между прозорчето на затвора и вратата се мъдреше окачен плакат на брадясъл, издирван от закона престъпник с кръвожаден поглед и съответната награда в долари. Пред входа, разбира се – веранда и на нея – бурета с барут, а на покрива – надпис: "Sheriff".

 

 
Салонът ("Saloon").
Кой град в Дивия запад ще мине без любимото на каубоите питейно заведение, в което май повече се стреля, отколкото пие. За нуждите на стрелбата, на входа бяха монтирани и двете "летящи вратички". Как иначе ще влезе каубой и ще започне да стреля, ако ги няма летящите врати на входа, които да придадат допълнителен драматизъм на сцената?!?

 

Може да съм имал и други разновидности, но вече не си спомням. Вероятно направо съм прескочил на макета на "Пожарна" – на два етажа: долният – за противопожарните коли, горният – за пожарникарите, с характерната дупка и метална тръба между етажите, по която огнеборците да се спускат бързо към колите си.