> Игри и забавления / Моето семейство / Моят град / Светът на възрастните > Пощата

Пощата


10-10-2008, 16:51. : Надя

На баща ми, един от пощенските труженици пренесъл стотици хиляди писма и колети от ЖП гарата до пощата, в делник и празник, и денем и нощем.

 

Колко вълнуващ е онзи миг, в който зърнеш бялото на плика през дупките на пощенската кутия. Айййй, направо ти издва да подскачаш и да изиграеш танца на радостта. Няма значение от кого е писмото и за кого е, толкова е хубаво да се получават писма. Помнех кога точно пристигаше пощальонката с голямата кожена чанта, между 13.30 и 14.00, дебнех я като ловец и когато успявах да я хвана, прелитах стълбите от четвъртия етаж, като спестявах някой от тях с отиграно движение – плъзгане по перилата по задни части. За съжаление нашата кутия беше на най-горния ред и не можех да издърпам от процепа нищо, даже и като се повдигна на пръсти.

Статията тук обаче е не само за пощата, която стигаше до нас: вестници "Работническо дело", "Земеделско знаме", "Народна младеж", "Септемврийче" списания "БТА Паралели", "Лада", "Жената днес", "Пламъче", "Мурзилка" и т.н, телеграми, писма, картички, тази статия е и за пощата, онази голяма бяла сграда в която отивате да получите колета от баба, да пратите нещо на леля, да пуснете поздравителна телеграма или да изпратите пари на батко в казармата.

Пощата престана да ме вълнува в мига в който в нея започнаха да се плащат сметки и в мига в който отварайки пощенската кутия намирах само въпросните сметки и няколко брошури и реклами. Хората спряха да четат, но едновремно с това спряха и да пишат. Вече разказахме за писмата от другарчета с адреси раздадени от класната, а помните ли и писмата на роднините от далеч.

"Мило семейство, има още сняг при нас, с баба Любка палиме печката и четем вестника на топло. Кога дойде пролетта ще се видим с всички вас...." – тук по памет цитирам дядо ми.

Или

"Мила Дачи, изплетох оня червения пуловер, но сега Борето ме моли за една бяла фанела. За Нова година ви изпращам фъстъци да се почерпите със здраве...." – също по памет е от леля ми.

Зърррррррр, зъррррррр "Телеграмааа", тя никога не се качваше до четвъртия етаж, трябваше някой от нас да слезе и да се разпише. Понякога носеха лоши вести, но в повечето случаи бяха еди такива шарени: Мило Наде точка Честит Рожден Ден точка Бъди жива и здрава точка сем. Кирилови. Страхотно, самата телеграма беше нещо страхотно, някой си беше направил труда да иде до пощата, да се реди на опашката, да изпише всичките тези думички, да се скара с лелката няколко пъти за изпуснатата точка и да плати за да те зарадва за празника. Направо великолепно!

Сега телеграми няма...премахнаха ги..

Все още има колети, аз все още обичам да пращам колети, ама не от ония по куриерите, а от обикновените, пощенските, нищо, че преминавам през тарана на лошите лелки зад малкото прозорче.

А сега същността, за която благодаря съвсем искрено на Дона от която получих толкова много снимки, за да можем всички заедно да си припомним Пощата.

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата

 

 

Пощата


Пощата

 


Пощата

 

 

Пощата

 

*** Добавено от donaddt

Като си търсех разни работи тия дни из къщи,  открих радиоабонаментните книжки. И се сетих, че и това бе дейност на пощата - да събира такси за ползването на радиоприемник и телевизор. Тези суми се отбелязваха във въпросните книжки. Понеже при едно преместване не можахме да си намерим книжката, извадихме дубликат. А после първата се намери. Както всички данъци, ако платиш до определен срок, ползваш намаление. 


Пощата

Пощата

Пощата

Пощата

Пощата

Пощата


Добавено от freja:

Още два плика с картинки от borovinka smile :



Пощата

Пощата