Нека се върнем към един доста странен български филм, заснет през 1987 г. Този филм остана в сянка, но на мен ми харесваше, защото виждах себе си в това момче - главният герой Жирафчето/Жири се казва Росен Пенчев и е роден на 6 януари 1975 г. Същият набор като моя. 

Повече от 20 години издирвах един детски филм, най-накрая го открих. Единственото което си спомнях от него е сцената с детето на покрива. Филма се казва "Крокодилите" и е сниман през 1977 г. във ФРГ, излъчен е по Българска Телевизия между 1982-1985 година.

Приятели, някой спомня ли си го?

https://www.youtube.com/watch?v=TeVHVqzxW5c

Здравейте, приятели!

Нека подобаващо отбележим началото на лятната ваканция - 15 юни.  

Добра ви вечер, другарчета!

В днешната съветска киновечер ще видите една от класиките на нашето детство: „Белият Бим Черното ухо“.

Привет на махалата. Преди да е започнала учебната година искам отново да привлека вниманието на киноманите, каквито със сигурност сме много в нашия детски сайт. И така, след като през ноември 1987г София за пръв път стана домакин на Панорамата на световното кино и в НДК се прожектираха  всички хитови заглавия едновременно с премиерата им в Западна Европа, САЩ и (защо не и СССР). Представям на аудиторията Панорамата от 1990г, една интересна и преломна година в която някои от нас вече са се сбогували с детството и са навлезли в света на възрастните, други са продължавали с детските игри (и тийнеджърски купони ) Приятно гледане!

Добра вечер, другарчета!

За тези, които не са футболни запалянковци, „Съветска киновечер“ ще излъчи филма „Клад“ от 1988 г.

По желание на наши другарчета рубриката „Съветска киновечер“ ще продължи с прожекцията на филма „Съдбата на човека“ от 1959 г.

В петъчната вечер за пореден път се прехвърляме в една друга епоха.

Днес ви предлагам да почувствате духа на 70-те с филма „Потрет с дъжда“.

   Мили другарчета, днес отново ще върна спомените ни на тема кино. И по специално на комедийното европейско арт кино. Представям на вниманието на махалата комикът от тогавшната ГФР Дитер Халерфорден. С право наричан немският Бени Хил или немският Луи дьо Финес...

Във всеки малък град имаше поне три кина - лятно, зимно и видео клуб. И всичките бяха пълни, винаги! Страхотни времена бяха. Имахме и годишни училищни карти "Знаме на мира" с гълъбчетата отпред - 6 безплатни прожекции, "таксувани за 20 стотинки" според картата. Разбира се, с тази карта можехме да гледаме само соц-филми - нямаше как да гледаме "Междузвездни войни" или "Умирай Трудно". Но с тази карта можехме и да посещаваме съботното и неделното кино-утро - помните го, нали?