Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Юни 2020 (1)
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Носталгията по детството в руските филми за деца през 80-те години
7-10-2009, 17:09 | Автор: dani | Категория: Свободно време / Нашите филми
           Първи филм - "Мери Поппинс, довиждане"
Отдавна исках да на пиша нещо по тази тема, но едва сега се реших. Филмите, за които ще стане въпрос, присъстваха поне веднъж всяка година в програмата на БТ и се надявам, че ще говоря за познати ви неща. Особен, носталгичен акцент има в руската екранизация по мотиви от книгата на П. Травърс "Мери Попинс"
Режисьор: Леонид Квинихидзе
Сценарий: Леонид Квинихидзе, Владимир Валуцкий
Композитор: Максим Дунаевский
Именно "по мотиви", защото филмът на Квинихидзе е една съвсем друга история. Историята за децата и възрастните около тях, загубили своето детство и дори не подозиращи това. Джейн и Майкъл- двете деца, за които се грижи Мери Попинс, - я питат:" Значи нашите родители са разбирали някога езика на животните... , а защо сега са станали такива неразбиращи"? "Защото са пораснали"- отговаря Мери и след това пее песента за детските сънища:" Нашето детство отдавна отмина, прочете буквара на преминалия "детски" живот"/ Лято, есен, зима, а няма пролет... Щастлив е този, щастлив е този, който има детсттвото си."
Около Майкъл и Джейн наистина се е събрала странна тълпа от възрастни. Таткото - мистър Бенкс, който живее единствено със своите борсови операции, а на децата си гледа като,източник на неприятни месечни разходи . Мисис Бенкс, която не пропуска събранията на женското дружество на Вишнева улица, и поради това няма време да се занимава с такива подробности като отглеждане на деца (именно затова е назначена в дома за гувернантка Мери Попинс). Адмирал Бум, който си е построил подземна къща, наподобяваща подводница и постоянно очаква нашествието на извънземните. Стария джентълмен, за когото плоската сапунена сага в любимото му списание е нещо по-реално от живота наоколо... И не на последно място ужасната мис Ендрю (ролята се изпълнява от Олег Табаковsmile ), за която няма по-голям проблем на тоя свят от децата, а решението на проблема е в нейния метод на превъзпитание: да лиши децата колкото се може по-скоро от детското им светоусещане.
Мери Попинс се появява на сцената не толкова да наглежда подопечните й Майкъл и Джейн, колкото да припомни на възрастните, че и те са били деца. Невероятно хубава е сцената в края на филма с въртележката.
 
вижте сцената с въртележката
 
На детската въртележка се возят същите тези възрастни, но ... такива, каквито са били в детството си. Всеки от тях се среща и разговаря с детето, което е бил.  "Аз трябва постоянно да инвестирам моите финанси в разни предприятия. Друго просто няма какво да правя, защото съм финансист"- казва мистър Бенкс на своята детска проекция. "А може би на теб само така ти се струва, че си финансист"- отговаря детето , което той е бил някога. "А кой съм аз тогава" - се пита мистър Бенкс и всички останали? Кои сме ние, възрастните, задават този въпрос на зрителите си авторите на филма. Двадесет и шест години по-късно порастналите зрители, стоейки от "възрастната страна" на въртележката, трябва да отговорят на този въпрос. Наистина ли има нещо, което да ни задължава да сме "финансисти", "адмирали", "полисмени"... но не и деца? Кое е това, което така силно ни влече към времето на детството? И дали наистина искаме да знаем отговора на този въпрос? Дали някъде там, на прага на "възрастността", не сме оставили като ненужен багаж нашата детска простота и невинност, за да получим някакъв "ценз" в света на възрастните?
Въпроси, на които всеки сам трябва да намери отговорът.
А въртележката, при която става срещата с детството, е самата Земя, която ни завърта в пътешествието си около слънцето. Но самото детство не е невъзвратимо, поне така се твърди в последната песен от филма:"Върти се Земята както въртележката от детството..."
п.п. Обезателно прочетете коментарите под клипчето от горния линк, те допълват всичко , което не съм донаписал.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (7 октомври 2009 19:09)
Дани, благодаря!



--------------------
 
 
№2 от: Pavlina Iossifova (8 октомври 2009 21:44)
Чудесно, Дани! Благодаря!
За да не се отплесна аз в носталгия по съветското кино изобщо ще кажа само, че за мен и до днес няма ДРУГИ екранизации освен съветските на "Тримата мускетари", на Шерлок Голмс и Доктор Ватсон и повечето от вече недетските екранизации на западни класически романи, особено тези, дело на Рижската киностудия. Ами Робин Худ с Висоцки!!! И защо ли не харесвам нито една (не само американските, но немските, които се появиха напоследък) западна екранизация на руската класика!? Не харесвам дори е слабо, дразнят ме.

"Поpа, пора порадуемся на своем веку
Красавице и кубку, счастливому клинку.
Пока, пока, покачивая перьями на шляпах Судьбе не раз шепнем - мерси боку Опять скрепит потертое седло И ветер холодит был..."

http://www.youtube.com/watch?v=4CRn9kNzck4&feature=related





--------------------
 
 
№3 от: isi (8 октомври 2009 22:22)
А аз всъщност искам да добавя за какво точно благодаря на Дани:
Съветският филм "Довиждане, Мери Попинс"  ми беше един от любимите, но не това имах предвид по-горе. Благодаря за погледа върху филма, Дани :)) Тогава  не съм разбирала въртележката и вятъра, сега ...  
Какво да ви обяснявам точно на вас :)))  Сега си седя срещу себе си  с червени кордели на бели точки и си разговаряме. Разговаряме си,  докато се возим на въртележката на Нашето детство.  До кого мислите, че пиша тези неща?  Кой друг го интересуват, освен мен самата?  За мен е много важно какво има да ми каже онова момиченце с корделите ... Даа,  и наистина -  щастливи са онези, които не са се били отдалечили толкова много от Детството, че  да имат нужда от такава среща със себе си :)))



--------------------
 
 
№4 от: dani (11 октомври 2009 06:17)
Има нещо особенно в това съветско-руско кино.  Нещо такова, дето ме привлича като Маелстрьом... И не е само затова, защото съм гледал като дете руски филми. Гледал съм и полски, и чешки...,но тях не ги "превъртам" сега на компютъра. Има нещо много тайнствено, дълбоко, красиво и умно в тия руснаци... Все още не знам какво точно е, но го няма никъде другаде по земята.



--------------------
 
 
№5 от: felice puba (13 октомври 2009 19:22)

Дани пак извади вълшебното перце...

"Мери Попинз" беше /грешка, все още ми е любима книга/, и съответно руската екранизация към нея, но никога не съм се замисляла, че Мери Попинз изпълнява толкова важна роля-да напомня на възрастните че са били някога деца. И нямаше и да се досетя, ако не бях прочела това! Което пък ми напомня, че пак трябва да изгледам филма.

Обаче за едно съм много доволна-Дани най-накрая си призна, че детството не е невъзвратимо, че частица от него остава у нас завинаги, или поне така се твърди в последната песен от филма... Вероятно въртележката може да ни понесе пак на крилете си, стига да не забравим пътя към нея.

А според американския институт по кинематография мюзикълът Мери Попинз (Mary Poppins, 1964) на Уолт Дисни с участието на Джули Ендрюс е на шесто място сред 25-те най-добри музикални филми в историята на киното. На мен пък изобщо не ми харесва! Прекалено сладникаво, няма я носталгията, няма го детството ни. Е, Уолт Дисни е сред любимците ми, обаче  в Мери Попинз има повече смисъл.




--------------------
 
 
№6 от: cyberbob (5 ноември 2009 22:45)
Мэри, леди Мэри,
Вы само совершенство,
От улыбки до жестов
Выше всяких похвал.....fiufiu

 
 
№7 от: иванка славова (26 октомври 2012 16:55)

А какво ще кажете за " Гостенка от бъдещето"? Бях много малка, когато го даваха- беше сериал за момиче на име Алиса Селезньова, което отиде в миналото да търси един апарат и тръгна на училище там. Никога повече не го пуснаха отново по телевизята. " Синьо лято" го излъчваха два пъти, а Гостенка- та нито един път.


 
 
№8 от: bat_mitco (26 октомври 2012 17:11)

.

Цитат: иванка славова
...а Гостенка- та нито един път.
 

 

  ЕЕЕЕХ, ВАНЧЕЕЕЕ...НЯКЪДЕ МОЖЕ ДА Е НИТО ЕДИН ПЪТ...А ПРИ НАС Е ВСЕКИ ДЕН И ВСЕКИ ЧАС...В НАШИЯ САЙТ ИМА ПОНЕ 5-6 СТАТИИ...ВСЯКА С МНОГО КОМЕНТАРИ...ЛИНКОВЕ КЪМ ВСИЧКО ЗА "ГОСТЕНКА ОТ БЪДЕЩЕТО"...НА НАС ГОСТЕНКАТА ОТ БЪДЕЩЕТО НИ ГОСТУВА БЕЗКРАЙНО...

   




--------------------
 
 
№9 от: boysta3 (26 октомври 2012 23:06)

Дани, радвам се че си спомняш за този съветски филм и си го припомнил тук с тази си статия , която аз сега открих благодарение на последните коментари и жалването на Иванка (Добре ни дошла!) от липсата н аинформация за Гостенката.
Филмчето може и да съм го гледал , но определено като 6 годишен , не ми е останал трайно в съзнанието, но другите припомнени от теб филмчета - особено за "Риж, честен влюбен" бях бръкнали дълбоко в душата ми и останали там до ден днешен, и естествено твоите статии бяха много умилителен за мен момент да чуя че и други деца си спомянт тези красиви филмчета.
Ето и малко информация за това кога е давано филмчето по Българска Телевизия:
в петък (а кога в друг ден) 15ти март 1985 г. от 18.45-19.50 - първа серия, под заглавието "Довиждане, Мери Попинз!"
и втора серия, на следващия ден в събота, 16ти март 1985 г. от 17.40-18.55
а относно Гостенката,
нея я излъчват следващата година през октомври.
От петък (отново, защо ли този ден?!) 10ти октомври 1986 г. (първа серия) от 18.10-19.15 ч. до събота, 1ви ноември 1986 г. (пета серия, а 4та я дават предния ден в петък на 31ви окт 1986) под името "Гостенка от бъдещето".
Този период октомври-ноември 1986 г. е еедин от най-благодатните за децата. След края на Гостенката почва "По следите на капитан Грант" (от петък), а пък ден по-рано от четвъртък почва любимия на хиляди "Господин Тау". Успоредно с това тече "Пчеличката Мая' (към 20ти епизод). А по кината тръгва детския филм "Мария Мирабела" (копродукция на СССР-Румъния, с анимационни герои в него). А към края на ноември тръгва и епичния българския сериал "Капитан Петко Войвода".
А относно заключението на Иванка , че Гостенката не е давана никога повторно от БТ, както примерно Синьо лято, мога да й кажа, че отзивите за Гостенката от страна на децата са толкова СИЛНИ, чрез писма до Детска редакция на БТ, че те отново пускат 5те серии още следващата година - за лятната ваканция от 6ти до 20ти юни 1987 г.
Надявам се, съм припомнил на повечето деца тук за кои времена е ставало на въпрос, когато са гледали филма.
Лека.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?