ПРЕДИ ДА ГЛЕДАМ "КАПИТАНЪТ" КАТО ФИЛМ ГО БЯХ ЧЕЛ КАТО КНИГА...ВПРОЧЕМ В СЪЩИЯ ТОМ ИМАШЕ И ЕДНА ПОВЕСТ, КОЯТО ПЪК ПЪРВО ГЛЕДАХ , А ПОСЛЕ ЧЕТОХ...БЕШЕ НЕЩО ЗА ЕДНИ МОМЧЕТА, КОИТО СИ РАЗМЕНИХА СЕМЕЙСТВАТА...АМИИИ, ДА..."СЛАВНОТО МОМЧЕ"...

ОТ ХУБАВА ЛИТЕРАТУРА - ХУБАВИ ФИЛМИ...

Благодаря за припомнянето! С удоволствие го гледах пак.  

Предполагам , че е градът е Враца. И ако официално е излезнал 1963 г. по кината , сигурно е сниман 1961 или 1962 г. Личи си че града е яко изтърбушен от новата вълна на соц индустриализация и тежка индустрия засмукваща огромни потоци селско население. Враца от 16 хил 1942 г., към 1985 стига до 80-90 хил. !!! (ститистика точна ТУК) Има чугуно-леярски заводи, химически, мебелна индустрия, шивачески предприятия и пр. бубарство и т.н. както и земеделие. Точно в този период се строят 1960-1965 химическия комбинат и др. големи предприятия, което явно е дало основание да се поразчистят къщичките на малкото (бившо) балканско градче и да се направят кутийки за новодошлата работна ръка, жадна за по-висок стандарт на живот и авторитет в обществото.
Видях един път със скали отзад за фон, което ме навява , че може би това е пътя за прохода Вратцата, там минава и река Лева. Но самите снимки около реката, която е заснета, според мен са от река Осъм край Дунав. Тоест някъде около Мизия, Оряхово и др. селища около нея. (ето снимка тук). Вижда се , че релефа е равнинен, което ме навежда на мисълта че е точно тази част на България, която е и в близост до Враца (около 110 км), а не до Ловеч, където са сигурно поне 220 км.
Интересно ми бе да видя и бащата на Андрей Слабаков, като млад актьор. В последствие доста сниман.
Предполагам, че училището е някое по центъра на Враца, или това срещу читалището, или Иванчо Младенов. Повече информация може да даде човек роден началотоо на 50те, когато е бил дете във Враца. Този филм, и Момчето си отива са филмите запечатали Враца такава каквато е била от 40те, защото от средата на 60-те или по-скоро средата на 70-те се изменя коренно центъра (Главната) в града, прекроени са улици, заличени са квартали с къщи, за да се построи хотела на площада. Залесява се Главната със дръвчета някъде около 76-77 г., които сега са големи и красиви, но тогава са били едни фини фиданки.
Целия филм ТУК (от Лора Марина в ютюб, както и десетки други , качени като една цяла част).

И на мен ми направи впечатление тази снимка и ме накара да си спомня за детството , когато съм бил на село и сме брали царевица, окопавали или просичали, или пък лозето. Е така се правеше, едно тънко одеялце (завивка), или подобно, разпъваше се и се седяше на една кълка приседнал, слагаше се по средата всичко и като шведска маса, всеки си взимаше , от което му е вкусно. В същата бяла паничка порцеланова с лек релеф отстрани, си правехме на село попара с чай или пък с прясно мляко от козата. Естествено не мога да не отбележа доматите от градината, слънчеви и вкусни без грам тор (ако не броим тази от обора естествена), бучка домашно сирене, и парче шпек, има чушчици, един компот (това не се носеше), консерва копърка, и типичния от селските фурни бял пухкав хляб без грам КОНСЕРВАНТИ... Е , кой не е бил гладен от търчане и игра по цял ден или на село или в града, и след това за следобедна закуска да си направи 2 филии с домашна лютеница поръсеца с натрошено домашно сирене, или пък мармалад домашен от шипки (или държавния соц) такъв отново с натршено сирене отгоре, а може и тънък слой масълце да му мазнем на филийката - или пък направо хляб сирене и домат... или пък едра зелена месеста чушка натъпкана със домашно сирене, лелееей... умрях прав, или пък... айде да не прекалявам.

 Не си спомням да съм го гледала този филм,но ми е толко познато.И цъфналите сливи какво ли ще е днес,ама точно днес да те изкъпят под цъфналата слива на двора ?

Този филм досега не съм го гледал. Интересно е, че е цветен. Освен него и Кит, други български цветни филми от 60-те не съм виждал. Колко много време е минало от тогава, а колко са еднакви детските игри...

Yogimax Цветен филм от 60те години е също и Хитър Петър

А някой може ли да каже в кое градче е сниман "фильо и Макензен"?

Благодаря, Цоне  наистина не го знаех. А и не бях ходил в Кюстендил до 2008г
А за Оркестър без име да добавя освен в Айтос, също и в Златни Пясъци, Дружба(св.св. Константин и Елена), Созопол и Китен.

Бойста,
Е, това е истинска храна!

Anakin, във " Фильо и Макензен" има кадри и от стария Пловдив - аз самата бях доста изненадана, но съвсем скоро изгледах всички серии и го разпознах.

Цоне, сега го изгледах филма, изобщо не съм знаела за него, голямо удоволствие ми достави, благодаря!

Криси, да призная тук в Нашето детство го гледах за втори път този филм. По същия начин гледах за втори път и един друг подобен - "Следите остават". Даваха ги някога през 80те, но и на двата филма сякаш не се отдаваше заслуженото внимание през годините.От дистанцията на времето и двата са свежарски и приятни за гледане, обаче са по близо до детството на нашите родители, от колкото на нас. Някак изглеждат навивно идеалистични, голям пионерски патос и ентусиазъм струи от тях  Не такива са нашите детски любимци! Героите на Братя Мормареви, далеч не са примерните пионерчета, винаги готови, заклеващи се, даващи тържествено обещание пред портрета на Ленин, или стоейки с наведени глави пред дружинната, която ги мъмри....Нашите герои са хлапаци-бунтари. Увлечени от поредната лудория, те неволно или съзнателно се противопостяват на фалшивия морал на възрастните. Те също са пионери, но не зубрачи и натегачи. Готови са заради един бас да избягат и от даскало и от вкъщи и да се качат тайно на кораба при тати, да счупят с тухла стъклото на корекомския Форд на номенклатурчика-нахалник, който иска да си строи гараж на игрището им, да снимат компроментиращо кварталния Дон Жуан, отишъл командировка на море с чужда жена...и още много примери могат да се дадат....
И все пак за финал "Капитанът"  ми харасва като филмче и казвам и моето голямо благодаря на Цонка

 
 Anakin, точно така си изглеждаха и тогава тези филми, наивно идеалистични, с фалшив патос, но такава идеология ни налагаха. Очевидно нещата са се променяли с времето. Възможно е да е имало и наивни идеалисти, но поне аз такива не познавам. 

Anakin, много точно казано. Сравнявайки със Следите остават, където присъства още и врагът и готовността за саможертва в името на насаждани убеждения, тук нещата са сведени само до силен хъс към пионерски изяви, "художествена самодейност", "млад конструктор", докато при филмите от 70-те, вече нещата са на друга плокост, вече е натрупан опитът от соц-а, ценностите вече са поолекнали и героите са ни наистина по-симпатични и по-близки.

Но при мен този филм предизвика отново носталгия - спокойните улици, празните тротоари, къщичките, градинките...

Явно защото не съм го гледала, изпитах удоволствие, пак да се върна във времето, па макар и с цената на малко идеология, и това си мисля, че ако го бях гледала през соц-а, щях да съм на друго мнение.

Подобно се получава и с филма, за който ти писа, "Ако можеш забрави", понеже и него не бях гледала, сега за мен той по нищо не отстъпва на бг класиките - Оркестър без име, Топло, Дами канят и т. н. Може би ако го бях гледала по-рано, нямаше да го усетя по този начин, но от позицията на нов за мен филм, първата ми реакция беше, защо не е станал така известен както другите филми.

И много ви се радвам, защото благодарение на вас другарчета имах щастието да гледам нови стари филми.