"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Мили деца, продължавам с поредицата от малко известни български филми от последните години на соц. реализма. Този път на вашето внимание ще представя филма създаден по мотиви от разкази на Йордан Йовков - "Степни хора". Този филм...
Бел. админ: Засега статията е съвсем накратко информационна - но идеята и осъществавянето е хубава, тъй че:
Започвам проект "Студио Х". Филмите се качват в Замунда. Търсете ги по оригинално заглавие.
Засега са качени:
1. Dogkeselyu / Лешояд (1982) - унгарски
2. La polizia sta a guardare (1973) - Полицията наблюдава
Предстои да се качат още 14 заглавия + 2 сериала - Професионалисти (Английски), и Линда (унгарски)
Докато чакаше "проверка" статията бяха качени още доста много неща - например в ЛС, nimo спомена за "Децата на Сириус" - наистина без субтитри :em_8: ). Надявам се в коментари автора да съобщава за напредъка на проекта :em_115:
Дълги години този ден беше пренебрегван и едва ли не отричан, въпреки че на фасадата на Народното събрание е написано именно, че Съединението прави силата!
По този повод искам да ви поздравя с филм отразяващ събитията в навечерието на Съедниението. "Съдията" където ще видим г-н Велински(Георги Черкелов) в малко по различна светлина и Джоко Росич , с когото имах честта да се запозная точно в онази година 1986 когато е правен и самият филм. Първият български уестърн (или по правилно ийстърн) по нашите географски ширини. Филмът е заснет в крайдунавското силистренско село Попина, като в снимките са участвали и местни . И така пожелавам приятно гледане.
http://youtu.be/oP4V9Is1hK8
Благодарение на LoraMarina имаме възможността да гледаме много ценния български филм "Следите остават". Филмът е заснет вероятно през 1955 г., след като премиерата му е през 1956 г. Това е може би най-ранният български детски филм. При това е наистина добре направен и интересен. Създаден е по едноименния роман на Павел Вежинов. В една от главните роли ще видим малкия 13-годишен Стефчо Данаилов. :)
Не може да не направи впечатление чистотата, поддържаните градинки, дори подкастрянето на декоративни храсти. В онова време още няма телевизия, а по улиците е спокойствие, само от време на време минават прастари автомобили. Но има радио...
С риск да ме обвините, че излизам от темата, искам да ПОЗДРАВЯ всички и най вече ivelin71 с една любима моя песничка!
ми хрумна да направя отделна статия за нашите любими детски анимационни. За съжаление България не може да се похвали със свои авторски песни на шапките на аниметата, затова почти на 100% те ще звучат на друг език, различен от родният ни (изключение са Чип и Дейл от края на 1991 и пролетта на 1992 г. и др. подобни за съжаление американски). Жалко наистина предвид десетките ни прекрасни гласове от естрадата...
Отново съм тук и ви пиша тези редове , за да припомня на вас , а и на случайни минувачи, за един българин разгърнал таланта си и дарованието в една славянска и близка нам по душевност страна - Чехословакия.
Информацията за него не е малка, а и има бая оставено, създадено творчество от него, така че ще има периодични добавяния във времето като снимки, видео и музика...
Веднъж като четях програмата на ТВ от януари 1977г, видях "Темната кория" по Първа програма в празнчния ден 01.01. И си казах: Хайде да се върнем тогава и заедно да се посмеем:em_73:
Отдавна не сме се занимавали с уестърни, по-точно "спагет-уестърни". Иска ми се да си припомните един не толкова известнен: "Кеома" (1976) с великолепния Франко Неро. Аз съм го гледал към средата на 80-те, ако не се лъжа. Този филм е всъщност последния голям филм от този вид - нещо като реквием за жанра. В него липсва голяма част от хумора и жизнерадостта (доколкото може да се каже така) на "Един пробит долар" или филмите на Серджо Леоне. Той е по-скоро мрачен и тъжен филм. И въпреки това, като всеки спагет-уестърн завършва повече от оптимистично. В него главния герой казва накрая: "Ние никога няма да загинем! И това е така, защото сме свободни. А свободните хора никога не умират!" (приблизително, по спомени).
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).