Прекарах най-щастливите си летни ваканции (1990 – 1993) в едно тревненско село (баба ми е от Трявна). Във времето, когато „нямаше ни GSM-и, ни интернет“, връзката с околния свят бяха един черно-бял телевизор, една радиоточка и вестниците, донесени от града. В селото имаше само един телефон, в магазина. Възрастните трябва да са следили с вълнение новините по тези канали за драматично променящия се по това време свят, но едно дете, разбира се, гледа филмчета. За един научнофантастичен сериал, който гледах през ваканцията, става дума сега. Издирвам го, за съжаление без успех до този момент. Може би някой тук ще се сети кой е филмът? Единственото, което помня от него, е, че от цялото човечество бяха останали само двама-трима мъже и една жена, и те се бореха с извънземни (?) същества, които искаха да ги унищожат....

Едно интервю с Васил Кожухаров и много носталгични спомени

Докато търсих отговор на съседната тема, за съжаление безуспешно, попаднах на филма "Опасния залив" и сърцето ми не остана безразлично. Веднага оживя онова нетърпение и онзи интерес, с който тогава следях този сериал. Прозорче към Запада, с неговите приключения и безкрайни възможности, в които можеше да се потапяме и ние поне за половин час. Толкова различен от нашия свят.

Последните мигове на 80-те, последните деца, които имаха истинско детство с игрите навън. Тези деца са родени някъде между 1976 и 1979 г. Общо взето това беше последната година, когато децата масово излизаха да играят навън. В началото на лятната ваканция момче се премества да живее в нов квартал, където започват необикновени приключения и нови приятелства. И за мен това беше последното лято на детството, аз още минавах за дете, бях на 14, същото лято възнамерявахме да строим рампа за скейтборд пред блока, защото едно момче имаше скейтборд. Вечер носехме тайно дъски от мебелния комбинат, който беше недалеч от квартала. Така де крадохме ги. Но районният надуши и назидателно бяхме накарани да ги връщаме, а от рампата не се получи нищо.

Това е втората тетрадка с не толкова популярни герои от анимации, признавам си ,че доста от тях и аз бях забравила. Много се радвам , че си ги припомних и ще се радвам и вие да си спомните за тях. Т ози път реших да не пиша имената им, а да го остава като загадка или провокация към вас всеки да се сети за максимален брой от героите на нашето детство. Ето ги:

Филмчето го превеждаха Трите мечета. Куба, Бартек и Марженка. Имаше една сова и едно джудже. Анимация някакъв вид беше. Три плюшени мечета бяха забравени в гората от хора при пикник. Беше страхотно филмче. Никъде не успях да го намеря. Дори в чешки сайт. Беше чехословашки. А и господин Тау!!! Гледат ми се бе. Нищо че съм на 42 години

Отдавна бях решил да проверя, дали я има все още "магията" на местата на заснемане на някои от любимите ми филми от детството. Имах възможност да проверя някои локации и преди, но явно съм бил твърде млад и все още носталгията по детските години не беше толкова голяма.

Ето как изглеждат днес 35-40 години по-късно местата, където са заснети сцени от любимите детски филми "Арабела" и "Летящия Честмир".

Испанската ТВ е качила видеозапис от кастинга за филма "Синьо лято". Той се провежда между 26 юни и 6 юли 1979 г. Това е било началото на историята, която остана в живота на първо място на избраните деца, а също и на цяло едно поколение-нашето поколение. Наслаждавайте се.

Малко след премиерата на филма "Синьо лято", Панчо и Хави вече малко порастнали правят музикален дует и опитват музикална кариера. Тя се оказва съвсем краткотрайна и приключва през 1983 г. Но все пак ето някои от техните хитове 

По това време през 1982 г. Панчо е на 18 години, а Хави на 17.

Може би си спомняте обезумелите тийнейджърки - фенки на звездата Бруно във филма "Синьо лято" с песента De toy

Истинският изпълнител на тази песен е певецът Гонзало, песента излиза през 1980 г.