> Нашите филми > Даваха го по телевизора!

Даваха го по телевизора!


12-05-2009, 01:09. : Боряна

Понеделник – театър. Сряда – опера. Петък – програма "Время" и руски филм. Мразех понеделниците, средите и петъците. Събота – о, Боже! – "Студио Х" /Шерлок Холмс, "Мишените на Андрюс", Филип Марлоу.../. Съботите ги обичах. Неделя – ония мустакатия, дето го даваха преди и след Пинко. Никак не разбирах защо нашите  гледат като заковани към телевизора.

Виж, деЦките си бяха друго нещо. Със сестра ми се настанявахме в един /?!/ фотьойл и впервахме взор в застиналия екран. Преди да започне деЦкото даваха картинка с едни лодки, наредени една върху друга. Наблюдаваше се следната закономерност – ако лодките бяха три гледането си заслужаваше. Когато обаче бяха две обикновено попадахме на "Бързи, смели, сръчни" и точно толкова бързо, смело и сръчно излизахме на двора.

            Помня купища подробности от нещата, които даваха по телевизора. А днес не си спомням какво съм гледала вчера. Обожавах сериалите. Сега не понасям сапунки.

            Сериалите бяха преобладаващо чешки. На първо място – естествено, разбира се, не ставайте смешни – "Арабела". Колко врънках нашите за пръстен като нейния! "И повече нищо, ама нищо друго няма да искам! Обещавам!" Те много сериозно ми обясняваха, че пръстчетата ми още са много малки и дори да ми купят ще го загубя, така че трябвало малко да порасна. Всяка вечер стисках палци да порасна по-бързо. Оказва се, че детските мечти се сбъдвали... За съжаление... Пръстен на Арабела не получих, та от един момент нататък бях готова да се задоволя с цветята на Летящия Честмир. Твърдо бях на мнение, че можем да ги отгледаме в саксия /вместо двата фикуса/ или в краен случай в градината на село. Тогава баща ми – известен с леко странното си чувство за хумор, успя да ме убеди, че тия цветя искат специфичен климат и виреят само в Южна Америка. Защо там – и до днес нямам обяснение. Пуках се от яд на тия южноамериканци и все подпитвах нямаме ли някой познат от там.... След това се появиха и два чифта призраци – едните в блока, а другите под виенското колело. От тях нищо не исках. Дори аз схващах, че не може с три почуквания да минеш през стена. Абе къде схващах, къде пробвах....

            Любимото, единствено, неповторимо, прекрасно и вълшебно "Синьо лято". Пилар Торес, Кристина Торес, Хуан Хосе Артеро.... и до днес ги рецитирам без запъване. Само тая Беа да не беше такава безподобна лигла ;) . Последователно бях влюбена в Хави, Панчо, а накрая и в Кикье, защото той имаше такава дълбока душевност, четеше "Малкия принц" и беше тооолкова умен! Обичам този сериал и до днес, имам го записан. Мисля, че всеки трябва да има поне едно такова пълнокръвно и щастливо лято. Синьо лято.

            "Малка къща в прерията". До днес се чудя, как това филмче мина през цензурата, все пак беше толкова "отявлено американско". Малката луничава Лора я усещах страхотно близка, а в това семейство толкова се обичаха, че все още ме спохожда едно такова топло и уютно чувство, когато се сещам за Ингълс-ови.

            "Гостенка от бъдещето". Бях убедена че идва от там. И че делфините в Тихия океан говорят на различен език от тези в Атлантическия. Мъничката крехка Алиса... Милофона... И Коля с щръкналите уши. Дето май беше влюбен в нея... Песничката до днес ми е сред любимите. Обичам да си мисля за нещо прекрасно, което е далече. Мисля, че се сещате за какво говоря J

           "Винету". Това си беше една откровено странна версия, в която се появяваха някакви хора, които хич не се срещаха из книгите – една Винона, един Ташунко Сапа /Сака, Сата, Ташун Косапа/, дето всъщност доста го харесвах. Тези подробности никак не ни пречеха да преследваме команчи, яхнали някоя дореста пръчка из селските поляни през лятото. Абе, вожда на апачите си беше класика отвсякъде.

          "Седморката на Блейк". Блейк, Джена, Ейвън, Кали, Вила, Ган и ОРАК. ОРАК умря, ама за него по не ми беше мъчно, колкото за Ган. Така де, аз все играех него, защото при наличието на по-голяма руса сестра не можеш да се вредиш за Джена; за Кали бях убедена, че е грозновата, а за Блейк и Ейвън обикновено имаше предостатъчно желаещи. Години по-късно се облещих, когато установих, че "Седморката" всъщност е театър с адаптиран английски език за начинаещи. Срамота! Крадци на спомени! Това последното никак не исках да го зная. Тайничко се надявам, че "Освободител" продължава да се рее из вселената и ни пази от корабите на Федерацията....

          Всъщност, когато даваха Блейк, течаха още два филма – единия роден, наш – "В името на народа" – знам, че беше патриотично-партизански, но друг спомен нямам. Виж другия – "Парижките потайности", ми остави трайни увреждания. Там едно женище, наречено Кукумявката преследваше Мари Цветето. По цели нощи не спях заради тая Кукумявка. Майка ми се принуди да ни забрани да гледаме потайностите, та се наложи след години да намеря книгата и да видя как свършва.

            "Хайди". Не разбирам защо толкова малко хора го помнят този филм. Беше страхотен! За последно го гледах преди 10-ина години по Канал 1 и плаках като дете. Историята за едно пътуване, почти до там и после обратно. Историята на Хайди, която мечтае да се завърне при дядо си, в планината, далече от градския лукс, където звездите и хората са истински. Едно щастливо завръщане у дома.  /Нещо любопитно – гувернантката на Клара всъщност я играе младата Джейн Сиймур – още от тогава не я харесвам тая жена/.

            Имаше още много.  Руските анимации, които разказваха старогръцки легенди. Доктор Снагълс, дето имаше мишка. Приказките под шипковия храст – Ушко и Зъбчо добре, ама тоя козел имаше ли си име? Не помня. Имаше и един такъв странен тип, дето много обичаше лазаня, но не си спомням името на филмчето. А, и Бате Влааааади, с хиляда изненаааади... /Хм, Влади - те май разбират от деца :)/

            Да не пропуснем – тия, дето се гледаха от всички в семейството. "Богат-беден", "Фабиен от долината на Дрома", "Робинята Изаура", "Времето и вятъра", "Отмъщението на самурая", "Шогун".... Вие ще довършите списъка, че аз много се разписах нещо.

            Накрая все пак да се върнем у дома. С "Войната на таралежите".И с "Васко да Гама от село Рупча". И  "Рицарят на бялата дама". Много, много пъти по свой начин ги преживявах всичките. Няма да пиша нищо за тях, защото предполагам, че за всеки от нас те са скъпи по своему. Те са моето вчера, а надявам се и част от бъдещото утре на детето ми.

Те са моето детство.
НАШЕТО ДЕТСТВО.
 
 
 
 
 
 
 
Добавено от freja (на вниманието на nimo mig_mig ):
Двете единствени качени в Интернет серии от филмчето, за което предполагам, че е било излъчвано у нас под заглавието "Скиорчето" - "Ski-Boy" (подробности - в коментар #121):
 
Hot Ice:
 
Buried Menace: