> Нашите филми > Великите моменти от "Васко де Гама от село Рупча"

Великите моменти от "Васко де Гама от село Рупча"


18-03-2007, 20:58. : admin



Майки и бащи, родители
Майки и бащи, родители,
нали децата ваши те са?
Кажете тогава, ЗАЩО?

Ръцете защо са ви дадени?
За нас вий блага да творите ли?
Защо от нерви разклатени
децата си бийте, родители?

 






- Чу ли преди малко един неистов вик, който раздра тишината на морската бездна?





- Баба му от село Рупча наистина е починала, ... само че преди тридесет и пет години.
- Охооо!





- Тоя, доктора, май не е много добре. Снощи идва в каютата ми и ме разпитва за цялата ми рода, много му се искаше да има някой луд в рода ми. Я дядо, я баба, в краен случай някой чичо.
- Ми кажи му, че имаш някой.
- Точно това и му казах. Казах му, че на баща ми втора братовчедка се е мислела за чайка и на два пъти си е чупила крака, като е скачала от втория етаж. Но после тя се сприятелява с клисаря на "Света Богородица". Качва се с него на камбанарията и отлетяла в неизвестна посока. Докторът остана много доволен.





- Ами пристигаме в Барселона, например, и ти кажеш: "Киро, ела да пием по едно испанско вино, уно вино тинто, демек, и по една паела". Като дойде ред за плащане - ти плащаш. Е, ше те заболи, но като стигнем Марсилия и пак ти платиш - по-леко ще ти е.




- Ще се сети! Ще се сети, другарю майор, ще се сетиии...





- Влизам да си взема цигара и ... го ледам, той се сгушил на койката и спи.





- Казал съм му също, че сме големи приятели.
- С кого?
- С Вас, другарю капитан.





- Ти какво си въобразяваш? Или мислиш: "Баща ми е приятел с капитана, а щом е приятел - всичко може"!





- Ясно боцман Фотев, така се прави гащ. Разбрах всичко.





- Защо сте такива калпазани вие, бе?





- Мен ме интересува ти какво наказание мислиш че заслужаваш?
- Мъмрене....е може и строго мъмрене.
- За всичко това - "строго мъмрене" , така ли?
- А Вие какво предлагате, другарю директор?
- Твоят приятел Васко го очаква изключване от всички училища във Варна, а тебе само от нашето училище и две единици намалено поведение.
- Това баща ми ще го узнае ли?
- А ти как искаш?
- По- добре е да не знае.





"… Ако изведете всички ученици на двора, другарю директор, и ги строите. Накарате ги да си сложат ръката на сърцето и ги помолите да кажат честно, как ще постъпи всеки един, ако е в положението на Васко, сигурно само момичетата и двама-трима зубрачи ще останат на сушата."




- Слушай бе, ти знаеш ли че е забранена експлоатацията на детския труд? Или като сме в капиталистически води, всичко ти е разрешено! Експлоататор!
- Да върнеш детето веднага, че ще видиш какво значи глад в капиталистически води!
- Ние не сме за едната манджа. Имаме по-високи идеали.





- Защо ги носят така сметките?
- Как?
- Ами така - загънати.
- Защото сметките им не са за гледане.





- Плюс това аз Васко винаги съм го уважавал. И той мене. Но не винаги си е личало.
- Сигурно ще донесе подаръци.
- Няма начин да не донесе. По-миналия път, когато никъде не ходи, донесе, та сега ли?





Не, не, не, не режете,

другарю директор

на чайките крилете.

И по реда правов

в седми "бе" върнете

Васил Фотев Славов.