> Нашите филми > Интервю с Павел Попандов

Интервю с Павел Попандов


22-03-2007, 11:33. : admin
19 март 2007 г. Градинката в центъра на Берковица. Интервюто взе: Nelka.

"Нашето детство": През тази година се навършват 20 години от заснемането на филма "Васко да Гама от село Рупча". Време ли е "боцман" Слави Фотев да изиграе капитан накораба "Царевец"?

Павел Попандов: Време е, но за съжаление, няма го вече кораба "Царевец". Продадоха го. Така, че и да искам, не мога да изиграя това.

"Нашето детство": Ще ни разкажете ли интересни моменти, забавни случки по време на заснемането на филма?

Павел Попандов: Да, да, имаше много такива епизоди. Защото ние снимахме на истински кораб и с истински моряци. Имаше едно, така да се каже, морско покръстване : специален ритуал - всеки получаваше грамота, с морска вода те обливат.
Интересно беше и в Испания, защото там, където снимахме, обикновено когато правехме масовките - понеже нямахме пари да плащаме - хората ги карахме да правят нещо втори, трети път. Пък на тях не им е това работата, те са отишли да пият кафе. Но за да помогнат на киното, правеха ги тези неща. Действително пазя много хубави спомени от тогава. ....

"Нашето детство"
: Господин Попандов, компенсира ли актьора чрез ролите си неосъществени желания, мечти? И конкретно за филма - искали ли сте някога да станете моряк?

Павел Попандов: Не, моряк не съм искал да стана. Но ми се е искало така да обикалям света. И благодарение на този филм, можех да видя много неща. Кога ще минеш през Босфора, през Дарданелите, да видиш Италия, Испания, Франция? И така - в това отношение не мога да се оплача. Много хубаво беше, приятно.

"Нашето детство": Какво дава на актьора работата с деца? Интересно ли се работи с тях?

Павел Попандов: Най-интересно е с деца. Защото там няма фалш. Те са откровени, истински, верни и от многото детски филми, в които съм участвал, това ми е доставяло най-много емоции. Общувайки с тях, човек се връща в детството и научава, че там е най-истинско. При децата няма притворство, стремеж към келепира.

" Нашето детство": Разкажете ни на кратко за общуването си във филма и извън него с Иван Ласкин.

Павел Попандов: Ами, във филма той беше дете. Намери го режисьора Митко Петров в една градинка, където си играели деца. Там го харесал и го доведе. И действително, той така качествено си вършеше работата. Аз не съм очаквал от него, че ще стане артист. Но при него се оказа, че си е точно на място.

"Нашето детство": В песента към филма се пее: "Времето няма бряг и ни влече...". На къде ни завлече времето, според Вас? Какво промени в хората, които някога само си мечтаеха за Барселона и "плуването в капиталистически води"?

Павел Попандов: Ами къде ни завлече? Завлече ни към дъното. За съжаление истината е очевидна за всички, включително и за тези, които бяха по това време деца. И сега ни е трудно, но какво да се прави - трябва да го преживеем и това.

И накрая ето какво пожела г-н Попандов на нашите читатели:

Интервю с Павел Попандов