Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юли 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Юни 2019 (9)
Май 2019 (18)
Април 2019 (12)
Март 2019 (15)
Февруари 2019 (7)
Януари 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Лунна легенда
31-08-2009, 02:19 | Автор: freja | Категория: Свободно време / Каква музика слушахме

Главната роля в тази история е запазена за една Звезда. "Една от малкото, за която Стената не съществуваше..." – с тези думи по принцип трябваше да бъде описана тя, преди медиите да разтръбят същото и да накарат подобни формулировки да звучат сега като клишета.

 

Поддържащата роля е отредена на една бъдеща Шестокласничка. Или поне така предполагаме, ако историята действително е започнала през 1986. Но годината никой не помни със сигурност.

 

Със сигурност обаче беше лято, когато дебеличката връстничка от другия блок първа спомена звездното име в махалата. И още оттогава на Звездата не й провървя с Шестокласничката. Всъщност точно тогава не й провървя с цялата тайфа. Просто почитателката им се виждаше твърде комична, за да станат и те като нея: тя искаше да прилича на Звездата, да пее като Звездата, да танцува като Звездата, да се облича като Звездата, да бъде Звездата и да се омъжи за Звездата. И всички се присмиваха на почитателката.

 

Почитателка № 2, с която Шестокласничката се сблъска, беше нейна собствена съученичка, благодарение на която Звездата бе представена и в класа. Или, по-правилно да се каже, натрапена със същите имитационни средства - глас, коса, грим, облекло, маниери... доколкото това бе възможно.

 

Не се мина много и Шестокласничката внезапно установи, че почитателите са станали много повече от не-почитателите. Подробностите около "Ама кога?" и "Как?" й бяха убягнали - толкова бързо се бе случило всичко. Даже хората, които се бяха присмивали на почитателките, вече бяха в техните редици.

 

Само едно мигване по-късно и - хоп! - редиците се бяха превърнали в армия. Шестокласничката беше изумена как е възможно такова масово полудяване и твърдо се зарече никога да не стане част от него. А наоколо се разнасяха песните, жестовете, снимките, прическата на Звездата и всичко останало, изброено по-горе, с това уточнение, че почитателите й от мъжки пол не държаха чак да се омъжат за нея... В града дори се появи един перфектен имитатор с прозвището М., който по физиономия, телосложение, танци и шапка съвпадаше (почти) изцяло с оригинала.

 

Така изминаха една-две години, през които не-почитателите намаляха до броя на пръстите на едната ръка. Всъщност Шестокласничката познаваше всичко на всичко още един свой съмишленик.

 

Даже сестра й надуваше касетофона със звездната музика и събираше всичко, което можеше да се намери за Звездата.

 

И после Стената се срина. Сигурно защото Звездата я беше разклатила. Тя вече бе пробила всички стени - тотално и глобално. Името й се разнасяше по цялата планета, на всеки континент, във всяка държава, даже по селцата я знаеха всички. С въздушната лекота на ловък престъпник се бе промушила през Желязната завеса и отдавна бе обединила милиони без оглед на раса, пол, възраст, религия или държавен строй. И наистина така си беше.

 

И докато новият ред не оказа влияние върху популярността на Звездата, той все пак бе от полза за почитателите й, като им донесе много повече и най-различни значки, плакати, фланелки, клипове, албуми и всичко за техния идол. Те даже се сдобиха със своя настолна библия:


Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда

Лунна легенда


Нужно ли е да се отбелязва, че сестрата на Шестокласничката веднага си купи книгата, още щом излезе по книжарниците? Не е нужно. Но е интересно да се цитира следният пасаж от нея, който разбива на пух и прах една от наскоро разкритите "сензации"...


Лунна легенда

 

Горе-долу по времето на автобиографията, един филм препълни родните киносалони. Хората се тълпяха, билетите не стигаха, празна прожекция нямаше, защото всички обичаха Звездата.

 

И после мина време, и започна нов век, но Звездата не забелязваше отлитащите години и си оставаше все въщото вечно момче. Шестокласничката обаче расна и порасна и в един момент спря да й е интересно да бъде враг на момчето. Но и никога не премина на страната на почитателите.

 

Затова се учуди на капката странна тъга, която изпита в края на приказката. Сякаш бе пропуснала да преживее нещо уникално, докато го е наблюдавала отстрани с равнодушие. И си даде сметка, че по-голяма звезда от Звездата не е изгрявала на небосклона. И й се прииска поне за миг да беше станала част от всеобщата лудост, преди магията да свърши.

 

Всъщност свършила ли бе магията или Звездата просто се бе понесла с лунна походка на лунна разходка? И ако някой се загледа в този миг към Луната, дали няма да я види там, да танцува и празнува своя 51-ви рожден ден?


Лунна легенда

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: freja (31 август 2009 02:29)
Извинявам се на феновете, че не успях да пусна статията навреме, т.е. снощи (29 август) hi .

 
 
№2 от: isi (31 август 2009 23:02)

Моята История за  Звездата е различна, а Историята за Звездата на моята 59-годишна колежка -  естествено - още по-далечна от тази на freja. 
И все пак: и всяка от нас двете  

се учуди на капката странна тъга, която изпита в края на приказката.




--------------------
 
 
№3 от: freja (1 септември 2009 05:24)
Ще ми бъде интересно да чуя истории всякакви, особено историите на заклети почитатели, ако тук има такива. Даже за рождения ден очаквах да се появи статия от някой върл фен, но това не се случи (и ме изненадва, особено като се сетя каква мания беше завладяла всички преди 20 и повече години), затова в крайна сметка статията беше написана от външно лице...

 
 
№4 от: Надя (2 септември 2009 16:54)
Ох, сега чак прочетох всичко до край. Много хубав разказ, от този ъгъл наистина не съм го гледала, и аз бях в редиците на не-почитателите, но и на не-враговете. Много хубаво си го написала Фрея, със сърце. bravoo
Както казва баща ми: "С ум, сърце и воля"!

 
 
№5 от: admin (2 септември 2009 17:01)

Ами,  не знам, Фрея - чак пък "мания" . Майкъл Джексън наистина бе популярен по някое си време - щом пък чак мен ме е впечатлил - като юноша - с филма (бяха се постарали за визуалните ефекти, иначе тогава ми е харесала песента за Ани (Ени) - не съм склонен да отричам по никакъв начин професионализъм на някой, но пък не съм и склонен да прекалявам в значението му). Мисля си, че модите (не е само той, а примерно Мадона, Депеш Мод, малко по-късно Дорс - и още знайни и незнайни - много са), именно защото са били "моди" не остават много-много. Модните неща, според мен не остават в съзнанието - имало е периоди, в които сме се впечатлявали, после си отминават... Има усещането за "ах, това - колко ни беше любимо", ала след време рядко се сеща человека за него. Или пък да го / я слуша. Моди! А друго стоят нещата с простички на пръв поглед песнички и изпълнители, които са ти "влезли под кожата"... от детството!




--------------------
 
 
№6 от: Петето (2 септември 2009 23:39)
  FREJA,познаваме ли се?Просто, доката четох, имах усещането,че разказваш моята история.Има малко неточности,но като цяло все едно си писала за мен  
  Бях 5 клас.Със Майкъл ме запозна една съученичка (Наде,обичам те,където и да си сега).Бяхме странна двойка-тя висока,тиха и кротка,а аз ниска и пълничка бъбривка.На пръв поглед бяхме много различни,но обичта ни към Майкъл ни обединяваше.Събирахме всичко свързано с него.Моето най-голямо богатство,беше плакат от сп.ПИФ-на розов фон, Майкъл и до него Пиф.Двамата с еднакви дрехи,тези от клипа на BAD.
  Няколко години по-късно (2 или 3) дойде истерията...Изведнъж всички прослушаха Майкъл Джексън,а точно тези,които изричаха най-злобните обиди и подигравки към него,изпадаха в транс само при споменаването на името му.И всичките тези значки...Гадост,отвратих се! Нямах желание да бъда една от тях и постепенно се отдръпнах.Прослушах коренно различна музика и все по-рядко си пусках негови песни...Но никога не спрях да го обичам!И до днес е единствения музикант,който успява да ме разплаче,когато слушам негово парчеpodsmruk 
  Модата "да харесваш и слушаш Майкъл Джексън" отмина,а хората отново започнаха да ме гледат с интерес, когато обяснявах колко го обичам и уважавам,но никой не се заяждаше с мен,защото вече не съм 5 клас...

  На 29.08. моята майка ( липсваш ми, мамо, обичам те) щеше също да празнува рожден ден.Дано,някъде там горе да са си направили голям купон! 
 

 
 
№7 от: mia.yaneva (4 септември 2009 00:44)
Леле, и аз като Надето за Незнайко - мога ли да си поръчам на някой тази книга, ако я мерне по антикварите! дори не знаех, че е преведена на български!
 
Моля, моля, моля!!!!

Фрея, БЛАГОДАРЯ ЗА СТАТИЯТА!

Е, за съжаление нищо различно не мога да кажа! Защото моята история бе същата навремето. С тази разлика, че при нас лагерите бяха така - Modern Talking ИЛИ Звездата! Който бе почитател на единия, нямаше как да бъде почитател на другия! И едните се присмиваха на другите! И не знам защо тия, които харесваха Modern Talking смятаха другите за дискари,  така викахме на почитателите на диското, помните ли!? То щото MT са един heavy metal!!!! Аз бях в лагера на Мodern Talking, но когато баща ми за първи път ми донесе оригинална плоча на Thriller от ГДР - месеци наред озвъчавах съседите всеки ден след училище. Но въпреки това не станах почитател тогава. После минах в лагера на "хипитата", с които разумно се разделих в 10 клас и тогава свършиха крайните ми музикални мании. До скоро, но все пак поне година преди смъртта на Звездата, когато бях една от чакащите за билети за Лондонските концерти. :) Исках да изненадам мъжа ми за 10-годишнината от сватбата ни точно на първия концерт на 25 юли... Уви. После, признавам висях месец всеки ден в свободните минути между работата в You Tube, CNN, всякакви американски медии и сайтове  да наваксам, онова което горчиво съм пропуснала тогава, заради масовата истерия по Томас Андерс от Мodern Talking.... После излизайки на офисен обяд, ей така без да ми мигне окото вместо обяд, да не казвам за колко пари, си забърсах от една музикална сергия оригинална колекция от 5 от 6-те му албума, производство януари 2009 г. за концертите. Като тинейджърка си изпонакупих повечето издания, които видях - специалното издание на Time, Ebony, Bravо, Хай клуб и прочие точно както едно време правех с всичко на Modern Talking, Pink Floyd, The Beatles и кой ли не от всичките ми музикални маниии. Накрая си поръчах MP3 player за подарък за рождения ден, да да, точно когато вие тук ми го честитяхте, защо не е нужно да казвам - за да слушам Майкъл Джексън от сутрин до вечер до припадък където си искам и когато си искам...  И сега съм щастлива :)))) Почувствах се точно като в детството си - когато си давах всичките пари от ученическата стипендия за апокрифни издания за Бийтълс, циклостилни копия на тестове на Коса и Флойд и записани в скирит студия касети... Аз лично мисля, че това ни прави малко повече живи. Връща ни в ония години... Започваме да разбираме повече децата си... А си мислех още, че може би като сме били в шести клас ни е било наистина времето за Modern Talking, а не за Звездата, защото ми се струва че това не е музика и не е глас за деца на тази възраст... Не сме били дорасли за повече от припадъци по външния образ и танците. И затова не съжалявам като теб за тогава. Забавлявам сега да споря с хора, които и на нашите години сега са останали на нивото на отношението си към Звездата от нашия тогавашен 6-ти клас... И естествено, трябва да спомена прекрасния си мъж, който без да ме пита и да ми се смее просто изведе детето на разхода по време на възпоменателната церемония, за да си гледам на спокойствие. Върнаха се кротко и само ме попита: "Ти поплака ли си!?"... И трябва да призная, че аз не се отнасям винаги с такова разбиране към мачовете от шампионската лига и дори световното по футбол...  



П.П. А аз Влади, не съм много съгласна... Не знам как е било при вас, но тук както казва Фрея всички си бяха мания - и Майкъл, и Modern Talking, и Мадона, и Коса, и Флойд, и Дорс, и Депеш, и Сиси Кеч дори... Но сега едва ли много хора си спомнят за Сиси Кеч и МТ, но другите остават... Големите, професионализмът, стойностното остава... Според мен смъртта на Майкъл Джексън именно това доказва - аз не вярвах, че след всички идиотии, които се пишеха за него, смъртта му ще предизвика подобна вълна от чувства... И ще направи толкова нови фенове!

 
 
№8 от: freja (4 септември 2009 02:52)
Петето, едва ли се познаваме - аз просто никога, ама нито за миг не съм харесвала Майкъл. Даже не съм пускала никога негова песен, като се замисля... Даже и сега не изпитвам нищо от рода на симпатия, но в онази нощ (и аз пряко по CNN изгледах всичко) наистина ми домъчня малко - може би за самата мене си, знам ли. Все едно, че някъде е имало луд купон, а пък аз съм гледала телевизия вкъщи и съм пропуснала да се слея с тълпата. Изобщо, като си отиде някой, все ми става едно такова пусто... Ама заради Кърт Кобейн ми беше по-пусто; и ме държа цяла вечност.

Пък мания покрай мен си имаше. Ама истинска Мания. И сестра ми - активна част от нея . Даже си спомням, че една звезда беше известна като "звездата на Майкъл". Имам предвид истинска звезда от небето, някъде недалеч от Зорницата. Трептеше видимо променливо, по-силно и по-слабо, с леко розов нюанс (а повечето трептяха в синьо). Не знам откъде е тръгнал този мит за звездата му и доколко е бил разпространен.
Имаше мании и по други групи/изпълнители, естествено, но (обективно погледнато... ) едва ли някой от тях е събрал повече фенове от Майкъл. Не мисля, че дори "Бийтълс" или Елвис са имали, или пък Мадона сега, и това няма нищо общо с личните ми музикални предпочитания и възгледи, нито зависи от тях. Ама такъв е светът днес - все по-голям и все по без граници , утре може някоя по-голяма Звезда да изгрее.

mia, това, което мога да направя за теб, е да преснема цялата книга и да я кача тук ok2 (ако привържениците на тази идея са повече от противниците й, разбира се ). Иначе чух, че се готви второ нейно издание. Което е логично, естествено - ако сега не се купува, то кога...

 
 
№9 от: mia.yaneva (4 септември 2009 04:49)

Благодаря, Фрея, благодаря! Знаех си, че ще предложиш да я снимаш, ма не си прави труда засега - не съм убедена колко са привържениците и дали си струва труда. Ще се опитам да си я намеря, пък ако не ще пиша. А и искам това издание, не новото. То сега е лесно да се преиздава, ма иначе онова от преди Желязната завеса си е друго...

Пък аз да си призная по различни певци и състави съм имала мании в тинейджърските си години, че и парите си давах за концерти като дойдат в България, но като се замислих май друг солов изпълнител толкова не съм харесвала... А и за друг, чийто концерт съм пропуснала не съм съжалявала... Макар, че много са ми любими и сега и могат и те да ме разплачат. Сещам се, че ми беше ужасно тъжно като се разделиха Modern Talking, с приятелките го обсъждахме цели седмици и страдахме все едно някой близък е умрял. Може би защото е ставало пред очите ни, а и Бийтълс, и Елвис, са от друго поколение и не са се развивали пред очите ни... Но сега като дават Modern Talking по някои немски телевизии дори не си правя труда да гледам... И с риск да бъда оплюта и да си сложа грях на душата, не знам дали за някой друг певец-икона, за Мадона например или за друт, ако нещо се случи с него  ще ми е като буца в гърлото... И Фреди Меркюри и Куин ги харесвам много, но не ми беше като буца в гърлото два месеца като си отиде... И за себе си не мога да си обясня защо... Не знам. Просто споделям друга гледна точка. Но извън музикалните вкусове все не разбирам, защо е по-лесно да оценяваш обективно една звезда или известна личност като си отиде, а не приживе...

А като си говорим за личните ни истории с мен всъщност се случи така - дълго време преди Майкъл да умре аз си тананикам нещо, харесва ми нещо, не знам кой го изпълнява и като ме чуе мъжа ми казва - "Това е на Майкъл Джаксън", после "И това е негово..." И аз в един момент установих колко много негови неща харесвам без да знам, че са негови и извън всеобщата мания. Та мен явно ме е грабнал просто извън всеобщата истерия.

 
 
№10 от: tony0808 (14 септември 2009 03:17)
Аз също бях от най-върлите почитатели на Майкъл.С една приятелка обикаляхме кината в Русе (тогава ги имаше много) за да гледаме филма и имах книгата в три екземпляра, един за да направя снимките на значки,друг за да ги налепя по стените и трети за четене естествено.Що връзки използваха нашите ,за да се сдобия с тези книги само те си знаят ама... Имах плакати по стените в стаята ми и даже си спомням ,че имах много странна гипсова глава на Майкъл.Така или иначе за мене този човек беше идол и когато почина имах чувството че безвъзвратно си отиде една част от моя живот,времето когато бяхме малки , щастливи и влюбени в един кумир и което сякаш ни направи и малко по-добри......

 
 
№11 от: longcop (2 февруари 2010 20:36)
Дали съм "фен" - не знам, защото едно време не бяхме чували тази дума, камо пък да знаем какво означава, но щом си навивах перчема с пълнител от химикалка и си правих пайети от капачки от буркани, които после нескопосано зашивах на анцуга, лепях си пръстите със пластир от аптеката, значи съм бил такъв. Колко чекнене (и подигравки) е имало в училище, само аз си знам. А любимото ми предаване по радиото беше в неделя и се казваше "Хоризонт за вас", защото само там можех да чуя нещо на Краля, Сандра (божееее, колко бях влюбен в нея), Модърн Толкинг, С.С.Кеч, Бед Бойс Блу и още куп звезди по това време. Щом като почина Краля, един приятел ми се обади, защото се е сетил за мен - значи наистина съм бил голям ФЕН.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 10
Потребители: 1
Гости: 9
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!