Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Песен от моето детство

Имам много ярки ранни спомени и през целия си живот се връщам към тях с огромно удоволствие, каквото ми доставят малко неща.Странното е, че колкото повече напредва животът ми, толкова по-лесно забравям близки във времето събития. Детските ми спомени, обаче си остават все така свежи и скъпи за мен.

 Особено свидни са ми спомените, свързани с грамофона и плочите. Много песни са специални за мен – както и техните изпълнители – Иръпшън и Уан уей тикет са ми много любими, както и Гумбай денс бенд, Сарагоса бенд. От българските групи и певци – Трамвай номер пет и Васко Найденов са свързани с чудесни спомени за танци и пеене с цяло гърло –  Шаразан беше моята и на татко песен. Но много специални са ми Кукери и един техен албум с кавъри на популярни песни от 1983 година. Бях обсебена от него – всеки ден го слушах с часове. Била съм на пет години, когато почина дядо ми. Майка и татко ме гледаха сами, тъй като баба и дядо си отидоха преди да порастна. Имам предвид родителите на баща ми – тези на майка ми бяха надалеч и затова винаги ми е липсвал контакта с тях. Всеки ден след смъртта на дядо родителите ми ходеха на гробищата и ме оставяха в къщи. Бях чувствително дете и не понасях да бъда оставяна сама, дори и като по-голяма. Единственият начин да ме успокоят беше да ми пуснат грамофона с тази плоча и така тръгваха. За съжаление се случваше плочата да прескочи и  да спре и тогава ...... истерия и половина.... Запазила съм спомен, че обичах целия албум, но имах най-любима песен. След няколко години, обаче тази плоча изчезна и аз все преравях десетките ни или дори стотици други в опити да я открия и да я изслушам отново.... може би винаги съм търсила тази сигурност и това усещане на уют, с които свързвам ранното си детство и музиката. Така и не успях да намеря плочата. По-късно в интернет ерата прерових всички фри пространства в дълги и често ползотворни опити да сглобя целия пъстър музикален калейдоскоп на моя живот до момента. Няколко песни и групи все ми убягваха.... така че се чудех дали не са някакъв странен плод на фантазията ми. Много ми беше криво за Кукери – успях да намеря само една тяхна песен, и то песен, която не ми беше позната. И така до днес.....Благодарение на моя батко, който ме е захранил с музика сигурно от първия момент, в който са ме донесли у дома като ревящо вързопче.... сега аз имам моя албум и моята песен. Името й е „Чакай ме".  Установих, че съм знаела текста наизуст и съм  възприемала по много интуитивен начин красотата и смисъла му. На първо слушане след повече от 27 години, аз си го спомних почти целия и за мен той все така беше вълшебен. Затворих очи, заслушах се в успокояващо припукващия звук на стария запис и станах пак малкото къдраво детенце, което не иска музиката да спре...

Животът е труден за всички ни понякога. Слава богу на мен досега ми е спестено най-тежкото- загубата на любими хора. Не, пак се отвличам.... Имах предвид, че въпреки трудностите и калта, в които се оказваме затънали понякога, такива моменти като този, който изпитах днес си заслужават чакането и търпението. Искам, искам с цялата си душа да напиша, понеже някои неща са по-лесни за писане, отколкото за казване – аз съм един щастлив 32 годишен човек в този момент, благодарение на магията на една песен , която ме върна много години назад. Благодарение и на един специален човек, който ми я подари тогава и ми я върна днес...Това е моят по-голям брат, моят батко. Благодаря, че те имам в живота си! Бих искала да ти кажа нещо много по-силно и хубаво, но понякога няма нужда от много думи.... това е един от уроците, на които ме научи времето. А твоите уроци -  те никога не са били уроци – ти просто по много начини си оставил своя отпечатък в мен. И повярвай ми – годините минават, а аз все повече разбирам, че те са нещата, които най-много харесвам в себе си... 

 

Kукери – „ Чакай ме"

 

Казват, че времето бързо лети

за двама ни все е така.

Сега си далече, аз бързам към теб

във времето свивам крила.

Може би чакаш с протегнати длани,

може би трудно заспиваш сама –

мой спомен, надежда, мечта...

 

Чакай ме във труден час,

чакай ме, мисли за нас...

В топлите длани пази любовта ни!

Чакай ме и вярвай в мен,

чакай ме във слънчев ден!

Ще се завърна отново при теб!

 

И двамата с тебе ръка за ръка

ще бродим сами из града...

Дали ще открием спасителен бряг?

Или ще е вечна нощта?

Може би дълго ще търсим посока,

нашта щастлива , далечна звезда –

мой спомен, надежда, мечта...

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: bat_mitco (26 октомври 2011 19:34)

 ...ТУК НЯКЪДЕ ИЗВЕДНЪЖ МИ СВЪРШИХА ГЛАВНИТЕ БУКВИ...И МНОГОТОЧИЯТА И ТЕ НЯКЪДЕ ИЗЧЕЗНАХА... em_31 em_62 em_90




--------------------
 
 
№2 от: сврачето_крадливко (26 октомври 2011 20:33)

Ти много задобря покрай това място технически em_11 , така че ако и когато можеш, добави и музикалния фон ...
Нищо не свършва тук, уверявам те em_85  


 
 
№3 от: a4koto (26 октомври 2011 21:11)

Отдавна не бях чела толкова вълнуващо послание. Свраче, и аз си имах батко и често се шегувах,че трима са ме възпитавали.  Да сте живи и здрави и да не свършва песента...




--------------------
 
 
№4 от: незнайко незнамов (27 октомври 2011 11:13)

хубаво е да си имаш батко; аз моя го свързвам с един албум на Черны кофе  http://www.youtube.com/watch?v=DXtXy6uENmc


 
 
№5 от: Боряна (27 октомври 2011 11:28)

Затрогващо em_81  Отдавна не съм писала коментар тук, но твоите думи ме стоплиха. Чудесно послание към всички, които забързани в делника забравят да кажат едно просто "Обичам те" на важните хора около себе си. Браво, Свраче! Прииска ми се и аз да имам батко...




--------------------
 
 
№6 от: 9585 (27 октомври 2011 12:47)

Много трогателно, просълзих се чак :)


 
 
№7 от: сврачето_крадливко (27 октомври 2011 17:16)

Благодаря за коментарите! И да знаете, много е хубаво да го имаш до себе си този батко em_14 
Сега си спомних за нещо много мило пак от детството ми. Когато си ударих главата и ме вкараха в болницата, той идваше често да ме види, понеже беше ученик в гимназията в Елена. Той имаше от ония Пинковци с тел вътре - предполагам ги помните. Не ми даваше да го пипам, а аз си умирах от яд. Беше една розова и непостижима мечта  в продължение на месеци ме блазнеше идеята как да го докопам, но беше сложен на много високо  - въобще табу!Та един ден дойде на свиждане и ми го донесе, подари ми го да е с мен в болницата, за да не съм сама като ми каза, че и той бил болен и не трябвало да става от леглото. Представете си колко много съм била щастлива, щом го помня вече 30 години em_62  


 
 
№8 от: Цонка (27 октомври 2011 17:27)

Цитат: сврачето_крадливко
подари ми го да лежи с мен в болницата, за да не съм сама

em_62 Ухаа... Страхотна сцена! Много мило! Като цялата статия! em_62 em_87

Свраче, em_64, много изкярих и аз в пети клас, като си паднах на главата. Що книжки за оцветяване /ей такива/ ми донесоха в болницата... И един пластмасов гимнастик, дето като му стиснеш бутончетата отстрани, ластичето се преплита и онзи прави упражнения.




--------------------
 
 
№9 от: Натали Никол (27 октомври 2011 17:32)

Свраче, как няма да го помниш, такова нещо се не забравя. em_125 Развълнувах се и аз много с твоите случки, разчувствах се. И аз имам по-голям батко, когото много обичам и който много ме е глезил. Помня как ми даде да пипна първа Кубчето на Рубик като му го донесоха. Гледах като хипнотизирана шарените  му блокчета и преглътнах шумно като Гаврошче видяло литрово шише боза. Батко ме погледна и ми го подаде. Дуех се като пуйче, светът ми отесня щом го изнесох на улицата.


 
 
№10 от: сврачето_крадливко (27 октомври 2011 18:04)

Леле, чудя се дали и сега децата изпитват такъв копнеж за някоя играчка, какъвто очевидно не само аз съм изпитвала em_56  ...
А гимнастика също го помня - не съм имала, продаваха ги по сборовете, а майка не ми даваше нищо да си купя от сергия em_28
А пък подобни истории си имам доста, но си ги пазя скътани в много тайно местенце и ще ви показвам по мъничко, за да е сладко на всички ни em_101  


 
 
№11 от: Цонка (27 октомври 2011 19:09)

Много си го обичах пластмасовия гимнастик. И от мъка по него, тази година на 23 април, в едно село край Търговище /Баячево/, като попаднах на сергии, на които продаваха дървени гимнастици, не се сдържах и веднага си подарих един.
Ето го. 




--------------------
 
 
№12 от: сврачето_крадливко (27 октомври 2011 20:15)

Пак по темата с жадувани играчки - татко знаеше колко им се радвам на такива сборски и все гледаше да ме измъкне и да ми купи нещо, заобикаляйки ембаргото Така се сдобих с мишка с макаричка едната година и скачаща жаба на следващата. Доста писъци от разни женки успяхме да изтръгнем с тях em_110 Дори една лелка, която носеше чинии,препълнени с кебапчета и агнешко, направо ги захвърли и после събирахме от килима... Тогава не помня да съм яла пердах em_11 


 
 
№13 от: Цонка (27 октомври 2011 20:40)

em_90 Ехааа... Свраче, ти си имала мишката с макара? Черна малка пластмасова мишка с дървена макарка на ластик и конец с възелче, което спира на гърба й. Конец, който редовно се насукваше извън макарката и тогава карах някой от възрастните /който е на линия в момента/ да ми го разсуква, че не искаше да върви иначе мишката. Два пъти вече я описвам тук тая мишка, с надеждата да изскочи от някъде. em_8
Значи, тази мишка и тенекиената калинка, от серията играчки  на Катето Милушева /няма я там де, ама беше точно такава/, ми бяха най-най-любимите в най-ранна детска възраст.
И пак за мишката: не мога да забравя как тича по паркета това "животно". em_67 По килима не искаше. em_11




--------------------
 
 
№14 от: катя милушева (27 октомври 2011 20:52)

Цоне, моите са по- готини!:))) Да беше казала,щях да ти направя едно:))))!


 
 
№15 от: boysta3 (27 октомври 2011 22:46)

Цитат: сврачето_крадливко
скачаща жаба на следващата
Аз я помня тази жабка. Тъй като сме почти набори някъде в периода 78-79, вероятно имаме много еднакви играчки и спомени за филмчета, анимацийки и т.н.
По мои спомени жабката беше нещо от сорта на тази унгарска, популярна през 70те и 80те в Унгария. Спомням си и за гимнастика, в началото не се сетих за какво става на въпрос, но като видях дървеното, се сетих за моя такъв. Имаше множество чупещи се части, бяха по фини ръчички и крака.
жабка, скачаща
друга жабка
картинки из ТОЗИ САЙТ
Вижте ТУК в САЙТА всички ретро играчки, като и ламариенние мотоциклет с човек на него, електронен часовник, кокпшката с ключе и др. Приятно разглеждане и връщане към готините играчки.
мотоциклет
А помните ли ТОВА фенско , невероятно ламаринено автомобилче с човече, което се натискаше и колата тръгваше. невероятно, сега си го спомних...
количка ламаринена с човече
Ето я и пиленцето с ключе
пиле с ключе
Гумените мини патета за игра в мини надуваеми басейни или банята докато се къпеш, запушваш сифона правиш си локвичка и ги пускаш да плуват.
пате1пате2ламаринена мишка


 
 
№16 от: сврачето_крадливко (28 октомври 2011 00:53)

Цоне, точно такава беше мишката - направо жестоко готина!Обаче бат Митко ми я повлече още на първите дни (явно да прави сензации на каките) и  не можах да и се нарадвам. Все си търсех друга, но не намерих. Наскоро, обаче видях, но по-скоро приличаха на плъхове - изкуших се, но не купих. Обаче, ако пак се случи да видя, ще купя!
Бойста, така ме зарадва с тези жаби - моята беше наистина като първата, само тези бели петна ги нямаше - така бурно реагирах, че половинката се стресна и ме пита какво ми има .


 
 
№17 от: boysta3 (28 октомври 2011 01:03)

Цитат: сврачето_крадливко
така ме зарадва с тези жаби - моята беше наистина като първата
И аз си се зарадвах, като я видях. Просто ти я спомена и затова тя се появи. Просто не бях сигурен дали има този вид, щот малко са ми избледнели спомените... ма явно тя ще да е била... същата подскачаща жаба.
Надявам се хлапетата да се сетят за мотора, аз имах същия или подобен , ламаринен с механизъм , както и мишка някаква си, пиленце подскачащо, и онова човече в колата което се натискаше и колата тръгваше, страшни са тези унгарци, как само си правят бизнеса... Явно предизивкват страшно умиление у хората тези играчки с които са израснали поколеният ан а60-те, 70-те и 80те. Преди идването на Голямата вълна с електронни игри и доусъвършенстването й в настоящия момент с компютри и всякакви други електронни джаджи.
Айде лека.


 
 
№18 от: admin (29 октомври 2011 00:47)

Я аз да обърна плочата : а на нея от там пее "За един батко най-голямото щастие е да си има сестричка!"  em_12 Радвам ви се :)




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 18
Потребители: 0
Гости: 18

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?