Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Януари 2021 (5)
Декември 2020 (6)
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Да живее класиката!
13-06-2013, 21:14 | Автор: admin | Категория: Свободно време / Каква музика слушахме

Драги приятели, май тук не сме се занимавали обстойно с класическите произведения, с ония чудесии, достигнали до нас през времето. Като една "лунна соната", например, която винаги си "пускам" когато - всъщност реша, че трябва малко да тъжа.

Класическата музика с това е НЕ-обикновена, че всеки има избор да я възприема как то му се иска.

Или една "Аве Мария" на Шуберт:

която обичам да слушам за радостни поводи (е, тук е ясно - не се отделям от норалното възприятие).

Но потъвайки в "На Елиза" на любимия Бетховен

,

ох, момичета, не мисля всъщност за вас, извинете,  по-точно не мисля само за вас, а и за едно безкрайно издигане нагоре към Космоса... Как е възможно някаква си толкова проста мелодия да кара човек да се чувства така?!

Мисля, че ми схванахте идеята - споделете класическите произведения, които ви вълнуват. Знам, че са много :)

И аз ще го направя, разбира се! Да живее класиката!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: regina (14 юни 2013 00:46)

В моя лексикон от шести клас /1977 г./ много хора са писали, че слушат класика, и са посочили имена на композитори и произведения.
То тогава нямаше и голям избор какво да слушаш :)
Децата на моряците са писали Демис Русос, Сузи Кватро и Том Джонс.
Нямаше касетофони още, слушахме плочи. Съветски. И като стана дума, да си припомня за нашите плочи в къщи - Григ, Рахманинов, Чайковски, Паганини, Гершуин /"Рапсодия в синьо" и "Един американец в Париж"/, симфониите на Бетовен и Моцарт, а като изпълнители - Давид Ойстрах, Ван Клиберн, Светослав Рихтер. Със сигурност има и още, но тези съм запомнила най-ясно. Имахме още ноктюрните на Шопен, някакви валсове...май пак на Шопен...и още плочи, за които не си спомням.

Григ Фортепианный концерт исп. Ван Клиберн

Рахманинов, Концерт № 2 для фортепиано - Ван Клиберн





 
 
№2 от: ssi (14 юни 2013 07:30)

Как е възможно някаква си толкова проста мелодия да кара човек да се чувства така?!

Все повече закърняваме..това е!
Аз почти не слушам такива произведения, но не защото не ми харесват, а защото трябва хубав грамофон и лампова уретба....Колони, специална стая...абе ужас wink

На живо е най-хубаво!

Всъщност, може би има нещо общо с хармонията и честотите, за които се твърди, че са благоприятни за части от организма на човека. Може би те предизвикват тази еуфория и задоволство, както и отключване на съзнанието в други нестандартни светове.
Има толкова необясними неща, че направо се чудя как хората са ги правили преди векове, и нищо не се е предало през поколенията....ама все по-малко се чудя след като виждам как един национален продукт като киселото мляко трудно се прави в къщи, а в магазина не е кисело, а още по-малко е мляко


 
 
№3 от: admin (15 юни 2013 18:01)

Двете ми най-любими музикални неща са класически произведения - съвсем сериозно. На плочат, която имах с "Лунната соната", на другата и страна беше Адажиото на Томазо Албинони (без малко да напиша Кампанела wink ). Със сигурност това е музиката, която ако ми се наложи да избирам да взема със себе си на едно голямо пътешествие ще е което ще избера. Трудно могат да обясня защо. Просто мога да го слушам хиляди пъти и въпреки минорните му тонове, за мен е жизнеутвърждаваща музика. Следващото е "Кармина Бурана" на Карл Орф. С тази "пиеса" имам следната интересна история: туй нещо е единственото което съм си позволил да презапиша върху касета с метъл (ужас - изтрих си Менуар, за да го запиша, а по онова време касетите бяха много кът!). За първи път, верятно можете да се досетите, чух O Fortuna във филма "Ескалибур", после - не помня кой клас бях и се отдаде възможност да го гледам/слушам в София. "O Fortuna" е най-известната част, но без другите произведението е непълно. Когато ми е нещо криво се "надъхвам" най-често с нея, с Висоцки или Шаински:)




--------------------
 
 
№4 от: anni (16 юни 2013 19:20)

Първите класически произведения, които успяха да ме заинтригуват бяха творбите на Моцарт.Но ако кажа, че класиката ме е вълнувала в детските години жестоко ще излъжа.Ходенето на опера от училище бяха меко казано досадни. Виж-оперетите и мюзикълите бяха по-друга работа, бяха забавни и по-достъпни за детските ни глави.

Мисля, че се заразих от оня филм на Милош Форман- Амадеус, гледала съм го петдесетина пъти и досега смятам, че е страхотен, а може би  човек трябва и малко да порасне за тази музика.

Любимо ми е и Болерото и още си спомням Мая Плисецкая как танцуваше на него.

Невероятно и страшно красиво.




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?