Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2022    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Януари 2022 (5)
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Каня ви на кино!
17-06-2010, 16:17 | Автор: Боряна | Категория: Свободно време
»Чичкоооооо, пусни лампата, че стана много тъмноооооо!». Смях в залата. Това не си го спомням, но според нашите това била спонтанната ми реакция, след като ме завели на кино за първи път. И тъй като не съм издържала на присмеха и съм продължила да озвучавам филма, мама ме завела в градинката на Народния театър, а сестра ми и татко догледали филма.
Да, ама не. След това не особено обещаващо начало, ходенето на кино ми стана НАЙ-ЛЮБИМОТО НЕЩО НА СВЕТА. Ходех с мама и татко. С баба и дядо. Със сестра ми. С децата от блока. Със съучениците. С другарчетата от село. Много пъти съм ходила и сама. Имам чувството, че съм изгледала всичките филми, които са излизали по кината в онзи период. И нещо много странно – и до сега си спомням най-подробно кой филм в кое кино съм гледала. Така че – каня ви на разходка из кината на моето детство.
Започвам географски – най-близо до любимия ми квартал Надежда /само на няколко спирки/ беше кино "Освобождение». Намира се точно срещу сградата на 7-ма поликлиника и там твърде често ползвахме сцената и от училище, имаше музикални електории, народни танци и прочие. Лошата му страна беше, че беше едно твърде затънтено кино и често отменяха прожекции, заради непродадени билети /случвало ми се е да съм потенциален единствен зрител/.
В близост беше киното на Централна гара, не си спомням имаше ли име или си беше просто "Киното на гарата». Там не обичах да ходя, защото от една страна и тогава Гарата не беше твърде примамливо място, а от друга хората масово се изнасяха по средата на филма, за да си хванат влака. Там гледах "Мики и Мод».
Тъдъф-тъдъф. Минаваме Лъвов мост и се озоваваме право в КИНОТО с главни букви. Кино "Цанко Церковски» – това си е МОЕТО кино. Пред него продават фруктов сладолед. А отстрани са залепени най-вкусните милинки на света! Правеха ги на място, винаги бяха топли, а отвън се разнасяше такава миризма, че и сега огладнявам. Над киното имаше голям транспарант, на който едни не съвсем талантливи художници изписваха името на новия филм и се опитваха да нарисуват сцена от него. Така Маюри странно напомняше за Франкенщайн, а Люк, Леа и Хан Соло – за трите мечета… Столовете бяха от една мекичка червена материя, лелките бяха доста любезни, а тоалетните – чисти. Мисля, че пред това кино съм се редила на най-дългите опашки в живота си. Помня, че ходехме за билети няколко дни по-рано, а ако филмът си заслужаваше сбъдвахме изконната мечта на всяко хлапе – заставахме в ранни зори и успявахме да се доберем до билети за ПЪРВИЯ РЕД НА БАЛКОНА! В Цанко Церковски съм изгледала най-хубавите филми. "Междузвезни войни», "Трима звездни мускетари», със сестра ми гледахме "Божествени тела» …. Списъкът е безкраен. Там с децата от блока саботирахме една от прожекциите на "Клеопатра» с Лиз Тейлър и Ричард Бъртън. Малииии, колко беше дълъг тоя филм! Че и чернобял на всичко отгоре, и ужасно скучен! За сметка на това – близо три часа! Бяхме си взели билети за последния ред по средата и точно над нас излизаше лъча /или както там се казва/ от камерата. След кратко съвещание, проведено естествено шепнешком, дружно започнахме да си хвърляме якетата и да закриваме образа. Ей, голяма веселба беше! После една леличка яко ни мъмри, но ми е останал хубав спомен. До ден днешен не се навивам пак да го гледам тоя филм, въпреки че някои твърдят, че бил хубав…
"Цанко Церковски" имаше и малък салон – в него можеше да наваксаш, ако си пропуснал някой хит. В интерес на истината, там въртяха по няколко филма на ден, а заличката беше малка и уютна като шоколадов бонбон. Там съм гледала "Текс и Властелина на вулкана» и "Черната стрела» – и двата са ми много любими! В доста по-късен етап, този салон беше и единствения в София, в който експериментално разрешиха пушенето. Сложиха масички и стана почти като пиано бар, но беше твърде за кратко. Мога да разказвам за КИНОТО с часове, но времето и мястото налагат да продължим по-нататък.
По-нататък е кино "София». И то си имаше рисуван транспарант, само дето художника е доста по-талантлив. То беше едно много хубаво кино. Влизаш през един тунел, а по стените са наредени снимки на най-известните ни артисти. Мама обикновено въздъхваше, гледайки ги: "Лееле, колко са млади!» Споменът ми за това кино е, че там беше хладно и го предпочитахме обикновено през лятото. Не че е имало климатик, явно нещо от сградата. Та там гледах "Роден на 4-ти юли» /и то няколко пъти, защото момичето, което седеше до мен на чина беше родено тогава/, "Уилоу» /много пъти, защото ми беше много любим/ и култовите за времето си: "Манастирът Шао Лин», "Бойното изкуство на Шао Лин», "Хон Гил Дон», "Щастливка 13»… /май имаше още един с подобна тематика, но спомена тук ми изневерява. "Щастливка 13» естествено ми беше най-любима, защото беше момиче. Насън да ме бутнеш, рецитирам финалния диалог, преди големия бой:
- "Коя си ти?
- Тринайстата сестра!
- Кой те изпраща?
- Твоите жертви!
- Сигурно си дъщерята на Хъ Ци?
- Позна!!!» – и голям тупаник следваше. Правдата възтържествува и всичко щеше да е съвсем наред в моите очи, ако тя не се беше хванала накрая с един абсолютен бездарник, дето не можеше да набие и котка.
По-нагоре по улица Георги Димитров и вляво. Попадаме в кино "Севастопол». То завършваше т.нар. Света троица от най-посещаваните от нас кина. Обикновено започвахме към 13,00 часа от "Ц.Церковски", проверявахме какво дават в "София» и "Севастопол» и си избирахме кой филм да гледаме от 14.00 часа. Всъщност това бяха три кина на 300 метра разстояние. В кино "Севастопол» често ни водеха от училище. Мисля, че там гледах "Вчера» и "Маргарит и Маргарита». Сигурна съм, че там гледах "Хроника на една предизвестена смърт».
Продължаваме с пътешествието. Минаваме през подлеза на ЦУМ, покрай "Шератон», Съдебната палата отсреща, завиваме и попадаме директно в две кина - "Москва» от едната страна и още едно от другата, дето убийте ме, ама в момента не мога да се сетя как се казваше. / Сетих се, сетих се – кино "Димитър Благоев»!!!/ В "Москва» се качваш за да стигнеш до залата за прожекции, в другото слизаш по стълби – идеална симетрия. Тези две кина си ги обичах много, защото с един поглед получаваш пълна информация за съответната прожекция. В кино "Москва» гледах "Имало едно време в Америка», а в другото с дядо гледахме "Взвод». Абе гледахме е доста преувеличено /била съм сигурно 9-10 годишна/ - дядо чудесно спеше на всеки филм, а по времето на тоя аз усърдно се занимавах с факта как хубаво свети дисплея на новия ми електронен часовник…
После – по трамвая, по трамвая, вдясно и попадаме в любимото на всички деца кино "Култура». Това по моему беше най-детското кино на света. Имаше само няколко прожекции на ден и винаги много нестандартни решения. Там можеха да се видят и не толкова популярни за времето си филми, включително и "проверени " такива и идващи отвъд Желязната завеса. Аз обаче си го свързвам най-много с "Румбурак».
Точно до кино "Култура», малко по-встрани беше кино "Славейков» /междувременно сме се оказали на този любим площад/. То също беше едно хубаво и чистичко кино. Салонът беше по-малък и трудно се намираха билети, но ние успяхме да се вредим за един "Флаш данс».
После свиваме вдясно и излизаме на "Витошка», а там се помещава кино с гръмкото заглавие "Млада гвардия». Не знам дали заради името, дали заради нещо друго, но това не ми беше от любимите кина. Ходила съм няколко пъти, но не си спомням филмите. Грешка – спомням си един – там първото ми гадже ме заведе да гледаме "Конан Варварина». Взехме си билети за последния ред и … добре де, не твърдя че съм изгледала "Конан Варварина»…
Ами – май е време да се прибираме, това са кината, които са ме приютявали години наред. За протокола – често ходехме в Дома на съветската наука и култура да гледаме руски филми, веднъж-дваж съм била в кино "Изток», в "Одеон», в едно на "Витошка» и май "Евлоги Георгиев», имам смътен спомен и за едно на "Жданов», около магазина "Ян Бибиян», за кратко имахме кино и в квартала – в Културния дом "Лилия Карастоянова». А кината с наименования "Урвич» и "Аура» и до днес са ми загадка…
Трябва и честно да си призная нещо – никога, ама съвсем никога не съм ходила на лятно кино. Все нещо се случваше – я дъжд, я ресторант, я гости…. абе не ми било писано. За последно, миналата година след като три поредни дни организирах дечицата от къмпинга за ритуално гледане на последния "Хари Потър» в лятното кино на Китен, се оказа, че сме объркали нещо датите и ще го пуснат след нашето заминаване. Даваха някаква глупост и аз пак останах с пръст в устата и таван над главата, ама такъв ми бил късмета.
Накрая малка равносметка. Днес кино "Освобождение» е механа. На Гарата кино няма. "Цанко Церковски» е затворено и от години стои една пожълтяла бележка "Киното е в ремонт». Сърцето ме боли като минавам от там, а ми се случва почти всеки ден. Гледам да съм на другия тротоар. Кино "София» е магазин за бани. Слава Богу – в кино "Севастопол» сега е Дома на киното и могат да се видят доста интересни неща. Кино "Димитър Благоев» е ресторант "Бел Вю», на мястото на кино "Москва» /ако се ориентирам правилно по етажите/ има китайски ресторант. В кино "Култура» няма нищо, а кино "Славейков» просто го няма. Няма го и "Млада гвардия». Всъщност, ако сега решиш да ходиш на кино в София ти остават "Арените» и МОЛ-ове. Страшно мразя МОЛ-ове. А "Арената» ми действа обезличаващо. Ето защо сега почти не ходя на кино. Добре съм се сработила със Замундата.
Доста тъжно, нали? Почти като порастването…
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№31 от: Любомир Николов (1 юли 2010 09:18)
Браво, дечица! Всичките киносалони са ми до болка познати.
През 70-те, в началото, в Софийския университет се организираше лектория с прожекции на свитовноизвестни филми. Там съм гледал " Поляната с дивите ягоди" на  Бергман, " Сладък живот" на  Фелини и някои други, които съм забравил.

 
 
№32 от: LeClair (6 юли 2010 00:44)
Как връщате времето назад!Появиха ми  се забравени спомени и лека- полека започнаха да се проясняват.И то с помощта на вашите спомени и на технологиите,разбира се.Какво имам предвид-дядо ми беше много музикален и обичаше да танцува,предимно валсове.Някакси с изправена осанка и с достойнство се впускаше във вихъра на танца като,че ли беше благородник в някой салон във Виена.Та, беше подочул,че са пуснали някакъв филм с валсове и решил да ходи да го гледа.Взима ме от училище и право в кино "Георги Димитров" на Възраждане.Дават "Последното танго".Аз въобще не съм въодушевен,но карай,казвам си, ще изкараме 2 часа някакси.Още в първите минути аз светвам,а дядо ми помръква и се усеща ,че е направил страхотна грешка.Оказва се,че това е филм за канадската група The Band на Мартин Скорсезе - за последния концерт на групата с гости Ерик Клептън,Боб Дилън,Ван Морисън,Нил Даймънд,Мъди Уотърс.
ДВА ЧАСА тупани!!!Нежните уши на дядо ми не издържаха-анатема!От този ден обаче светът за мен беше друг.Без да иска, дядо ми ме тласна към такава музика,която обичам и до днес.Било е  малко след 1978 и как се е пръкнал филма  в България и до сега не знам.Все пак Бони М беше на мода!А сега Интернет!Ех,колко хубаво беше аналоговото време!

 
 
№33 от: Милен Иванов (6 юли 2010 19:20)
Цитат: LeClair
Дават "Последното танго".Аз въобще не съм въодушевен,но карай,казвам си, ще изкараме 2 часа някакси.Още в първите минути аз светвам,а дядо ми помръква и се усеща ,че е направил страхотна грешка.

smile24 smile24 smile24 Горкият ти дядо.В началото преди да стигна до заглавието, си помислих, че те е завел на "Последно танго в Париж"smile24 smile24 smile24 Представяш ли си тогава какъв щеше да е гафът?! 


Благодаря ти Боряна! Наистина страхотна разходка! И направо ме провокира да напиша и аз нещо.(Макар да смятам че трябва да се пише, за тези, които ще четат, твоята статия така ме развалнува , че започвам да пиша просто заради емоциите нахлули в душата ми под форма на прах от стари седалки в киносалон)
1.И в моето село имаше кино.Много голямо , с балкон , с вишневи меки вдигащи се седалки.С две киномашини и 4 "дупки"- по 2 пред всяка машина.Едната почти квадратна ,другата правоъгълна.Може би за широкоекранни филми.Първите ми спомени са за детски поредици от филмчета , на които ни водеха от "градината".Не помня да се е налагало учителките да трябва да ни усмиряват.Тези филмчета бяха извънредни, даваха ги само за малки деца сряда сутрин от 10ч.След време вече като ученик се изкушавах да избягам от час за да гледам филмчета, ама как да избягаш с родители даскали.Иначе   се прожектираха по 2 или 3 филма седмично - всяка сряда и събота, 16/17  и 20 часа.Филмите пристигаха в метални цилиндрични кутии по обед с междуградския автобус. Шофьорът просто ги оставяше на спирката и никой не му идваше на ум, че може да изчезнат.След обяд, бай Иван кинаджията( магьосникът от с.Кацелово) ги слагаше в една количка и ги носеше в киното.Билетчето беше 10 стотинки.Ръчно нарисуваните плакати бяха знаменити не само в художествено , но и в граматическо отношение.Като "Сан до Кан" , "Кафе експресо" и др. , които съм забравил.В нашето кино не миришеше на семки , даже не си спомням накой да е ял там.Най - голямата пакост , която идваше в главите на селските деца е да уцелят някое другарче с топче от билет, или ако филмът е скучен да накъсат същия този билет на малки части и с тях да правят "звездички" , хвърляйки ги в светлинния лъч на прожекционния апарат.Но и това трябва да се е случвало рядко , защото помня , че имаше карикатура на тази тема в училищния стенвестник.Гледах всичко подред без забранените.Понякога филмите бяха скучни , друг път не са били за възрастта ми.( Случвало ми се е да гледам филм , който в детството ми изобщо не ми е фхаресвал , а после вече като голям да съм му се възхищавал.Такъв е случаят с "Преброяване на дивите зайци".От детското ми-5 клас- гледане ми беше останало впечатлението че е страхотно скучен и единственото зслужаващо внимание е деколтето на една жена която мете .По-късно като го гледах , а и до днес мисля , че филмът е шедьовър).Прожекционната беше затворено място , но когато закъснеехме влизахме там да ни продаде билетчета.Нищо че вратите бяха отворени и можеше да се влиза свободно( само бай Иван беше на щат).
2.Ходех на кино и във Варна с братовчед ми ( аз в 5 той в 4 клас ни пускаха сами на плаж и на кино и на всякъде).Там гледах "Империята отвръща на удара" и толкова бяхме впечатлени , че на другия ден всички чухме как една майка на плажа вика на детето си "Вейдърчо!", е, после разбрахме че му е викала "Петърчо!"
3.Първите ми посещения на кината в "града"(Русе) бяха някъде около 4 клас.В дните на окръжните ученически олимпиади по математика, ставахме сутрин да "хванем" рейса за Русе в 5ч.и20мин, за да може да стигнем за началото на олимпиадата.За награда , а и докато стане време за рейса , ни водеха на кино.Тогава гледах "Похитители на изчезналия кивот".Не се ориентирам в кое кино ни водеше учителя, а може да е било и в различни , защото олимпиадите биваха в различни русенски училища.
4.После след 8 клас ме чакаха 4 изпълнени с кино години.Със страхотни филми.Толкова много обичах да ходя.А след хубав филм обикновенно не говорех половин час  даже с гаджето си.Всяка седмица гледах поне по 3 филма.Ходех на всички кина."Ангек Кънчев", "Цанко Церковски"- лятно, "Москва", "М.Горки", "Култура", лятно "Аврора", "Здравец" , "Просвета", "Д.Благоев" . Обичах да ходя и на т.нар. студийно кино в "Просвета".
5.Най дългото гледане на един филм , което направих - беше 5 часа!1985г. кино Здравец , месец декември,режим на тока,  тече кампания по преброяване на населението, дават "Професионалиста".Влизаме на прожекцията в 18.Прожекциите уж бяха съобразени с режима и уж кината бяха "свързани" с по две зони.Филмът започва.Първо аудио информация по преброяването,после филмче за преброяването, после нормалния кино преглед.Ура филмът започва! Страхотен е.Хоп тока спира! А сега - това режимът ли е или авария.5 мин тишина.Още 5 мин бърборене и догадки между зрителите.На сцената се появява лелка с газен фенер в ръка и обявява , че това не е режим , а авария и след малко ще я оправят.Чакаме.Чакаме.Палят се цигари.Чакаме.Някой запя.Започва синдромът на чакащия - толкова чаках , ами ако сега си тръгна и след малко го пуснат! Чакаме.Е режим е явно. Щото тока дойде в 9 часа(спря в 7).Да обаче започват да влизат много хора - купилите си билети за прожекцията от 20 ч. И хайде пак отново всичко! Аудио информация по преброяването, филм за преброяването, кинопреглед, ФИЛМА!!!!....Е до 11 часа, но си заслужаваше!
Сега в Русе няма нито едно кино!!! А има ли филми на които ще отида с интерес?!



--------------------
 
 
№34 от: isi (6 юли 2010 22:16)
Еха! Тук продължават да се трупат много интересни истории! Благодаря на Дилбер Танас за Търновските кина! Те  обаче са ми любими вече от началото на 90-те, когато все пак все още ги имаше и аз след училище, преди да се прибера в  Горна Оряховица, задължително посещавах всички прожекции в малка, голяма зала на "Полтава", "Девети септември". Правехме план кой ден какво да гледаме, за да успеем да изгледаме всичко, а събота и неделя да останат свободни  за горнооряховските филми в Нашето си  кино :))
А Милен направо ме разби с тези истории за 5-часовия "Професионалист" и за кино-олимпиадите по математика в Русе :))))



--------------------
 
 
№35 от: bladerunner (1 септември 2010 22:51)
Мисля че имаше още няколко кина в София, които не са споменати тук. Например "Иван Вазов" - на Петте кьошета, "Кирил и Методий" в Красна поляна - на бившата улица Стоян Лепоев, сега Възкресение, лятното кино в Парка на свободата, лятно кино "Мир" на Денкоглу, кино "Раковски" - на улица "Варна", кино  "Солун" на Солунска (но тогава улицата се казваше Васил Коларов), "Светлина" в Слатина, "Хаджи Димитър".

 
 
№36 от: Лилия (22 ноември 2010 12:53)
Интересно. Тази статия ме върна далеч назад във времето, когато може да се каже съм била закърмена с кино. Майка ми и баща ми са били големи киномани и моето раждане се е явило като пречка на тяхната кино-страст. Решили, че не може да се лишават току така от удоволствието и започнали да ме носят с тях. Всичко вървяло добре в началото, докато съм си спяла кротко в прегръдките на мама, но веднъж съм се събудила и ревнала по време на прожекция. Нямало как - следващата вечер взели трудно решение - да ме оставят сама в къщи. По някое време, обаче аз съм се събудила и ревнала отново. Хазяйката чула и започнала да обикаля къщата отвън, кълнейки безотговорните ми родители. Накарала им се хубаво, когато се върнали и от тогава, какво мислите - отказали се от киното? - Неее... отново започнали да ме носят с тях. Така аз пораснах в кино салоните. Растейки, започнах да се изправям в скута на мама и да наблюдавам какво става на екрана. Едни от първите ми спомени са черно-бели кадри от руски филми - тогава нямаше цветни и други, освен руски... по-късно си спомням как висяхме пред кината и търсехме "повече билетчета?"

 
 
№37 от: bat_mitco (8 януари 2012 12:27)



--------------------
 
 
№38 от: Кот (16 октомври 2012 04:02)

Удоволствието да ходиш на кино не се забравя лесно и не се заменя току-тъй. Но пък аз не съм ходил от 2003 или 2002, вече не помня точно. Тогава живеех почти точно над кино "Левски" и от време на време "слизах долу", където цареше ужасен студ от климатика лятото, та в тия жеги си носех дрешка, защото иначе ми трепереха зъбките. Но пък имаше по 5-6 души публика. На един глупав филм даже повечето си излязоха :) И от "Сердика" хванах, но като студент. Много ми беше жал, като години наред го гледах това кино запечатано, по-точно каквото е останало от него.

Във Варна положението май е още по-зле. Любимите ми "Корабостроител" и "Тракия" съответно потънаха и изчезнаха. Корабостроителят беше какво ли не, последно май хранителен магазин, а "Тракия" е разделено на две банки. Имаше едно кино "Просвета" в сиганската маала, беше си живо приключение да ходиш там, идваха разни от маалъта по пижами и чехли, хихи, но го бутнаха мнооого отдавна. От другите кина май също нищо не оцеля. В тия "Гангрена" и прочие не бих отишъл, че са ми надалеч... пардон, бяха ми надалеч в София, а тука моловете са ми неприятни, най-малкото защото са ги натресли от двете страни на гробищата. Излизаш от мола и си срещу входа на гробищата, много умно.

Спомням си като бях много малък, че баща ми ме води на "Империята отвръща на удара", в която в началота някакви хорица причакаха Дард Вейдър да излезе от някакъв асансьор и се опитаха неуспешно да го гръмнат. Изпълнението беше такова, че аз се сниших и едвам надничах над седалката зад мен, да не ме отнесе някой бластер :) После сума време се стрясках, като дойдеше асансьора, аха-аха да излезе от него някой Дард Вейдър, но обикновено излизаше някой дърт и недотам_ведър.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 0
Гости: 15

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?