> Свободно време > Каня ви на кино!

Каня ви на кино!


17-06-2010, 16:17. : Боряна
»Чичкоооооо, пусни лампата, че стана много тъмноооооо!». Смях в залата. Това не си го спомням, но според нашите това била спонтанната ми реакция, след като ме завели на кино за първи път. И тъй като не съм издържала на присмеха и съм продължила да озвучавам филма, мама ме завела в градинката на Народния театър, а сестра ми и татко догледали филма.
Да, ама не. След това не особено обещаващо начало, ходенето на кино ми стана НАЙ-ЛЮБИМОТО НЕЩО НА СВЕТА. Ходех с мама и татко. С баба и дядо. Със сестра ми. С децата от блока. Със съучениците. С другарчетата от село. Много пъти съм ходила и сама. Имам чувството, че съм изгледала всичките филми, които са излизали по кината в онзи период. И нещо много странно – и до сега си спомням най-подробно кой филм в кое кино съм гледала. Така че – каня ви на разходка из кината на моето детство.
Започвам географски – най-близо до любимия ми квартал Надежда /само на няколко спирки/ беше кино "Освобождение». Намира се точно срещу сградата на 7-ма поликлиника и там твърде често ползвахме сцената и от училище, имаше музикални електории, народни танци и прочие. Лошата му страна беше, че беше едно твърде затънтено кино и често отменяха прожекции, заради непродадени билети /случвало ми се е да съм потенциален единствен зрител/.
В близост беше киното на Централна гара, не си спомням имаше ли име или си беше просто "Киното на гарата». Там не обичах да ходя, защото от една страна и тогава Гарата не беше твърде примамливо място, а от друга хората масово се изнасяха по средата на филма, за да си хванат влака. Там гледах "Мики и Мод».
Тъдъф-тъдъф. Минаваме Лъвов мост и се озоваваме право в КИНОТО с главни букви. Кино "Цанко Церковски» – това си е МОЕТО кино. Пред него продават фруктов сладолед. А отстрани са залепени най-вкусните милинки на света! Правеха ги на място, винаги бяха топли, а отвън се разнасяше такава миризма, че и сега огладнявам. Над киното имаше голям транспарант, на който едни не съвсем талантливи художници изписваха името на новия филм и се опитваха да нарисуват сцена от него. Така Маюри странно напомняше за Франкенщайн, а Люк, Леа и Хан Соло – за трите мечета… Столовете бяха от една мекичка червена материя, лелките бяха доста любезни, а тоалетните – чисти. Мисля, че пред това кино съм се редила на най-дългите опашки в живота си. Помня, че ходехме за билети няколко дни по-рано, а ако филмът си заслужаваше сбъдвахме изконната мечта на всяко хлапе – заставахме в ранни зори и успявахме да се доберем до билети за ПЪРВИЯ РЕД НА БАЛКОНА! В Цанко Церковски съм изгледала най-хубавите филми. "Междузвезни войни», "Трима звездни мускетари», със сестра ми гледахме "Божествени тела» …. Списъкът е безкраен. Там с децата от блока саботирахме една от прожекциите на "Клеопатра» с Лиз Тейлър и Ричард Бъртън. Малииии, колко беше дълъг тоя филм! Че и чернобял на всичко отгоре, и ужасно скучен! За сметка на това – близо три часа! Бяхме си взели билети за последния ред по средата и точно над нас излизаше лъча /или както там се казва/ от камерата. След кратко съвещание, проведено естествено шепнешком, дружно започнахме да си хвърляме якетата и да закриваме образа. Ей, голяма веселба беше! После една леличка яко ни мъмри, но ми е останал хубав спомен. До ден днешен не се навивам пак да го гледам тоя филм, въпреки че някои твърдят, че бил хубав…
"Цанко Церковски" имаше и малък салон – в него можеше да наваксаш, ако си пропуснал някой хит. В интерес на истината, там въртяха по няколко филма на ден, а заличката беше малка и уютна като шоколадов бонбон. Там съм гледала "Текс и Властелина на вулкана» и "Черната стрела» – и двата са ми много любими! В доста по-късен етап, този салон беше и единствения в София, в който експериментално разрешиха пушенето. Сложиха масички и стана почти като пиано бар, но беше твърде за кратко. Мога да разказвам за КИНОТО с часове, но времето и мястото налагат да продължим по-нататък.
По-нататък е кино "София». И то си имаше рисуван транспарант, само дето художника е доста по-талантлив. То беше едно много хубаво кино. Влизаш през един тунел, а по стените са наредени снимки на най-известните ни артисти. Мама обикновено въздъхваше, гледайки ги: "Лееле, колко са млади!» Споменът ми за това кино е, че там беше хладно и го предпочитахме обикновено през лятото. Не че е имало климатик, явно нещо от сградата. Та там гледах "Роден на 4-ти юли» /и то няколко пъти, защото момичето, което седеше до мен на чина беше родено тогава/, "Уилоу» /много пъти, защото ми беше много любим/ и култовите за времето си: "Манастирът Шао Лин», "Бойното изкуство на Шао Лин», "Хон Гил Дон», "Щастливка 13»… /май имаше още един с подобна тематика, но спомена тук ми изневерява. "Щастливка 13» естествено ми беше най-любима, защото беше момиче. Насън да ме бутнеш, рецитирам финалния диалог, преди големия бой:
- "Коя си ти?
- Тринайстата сестра!
- Кой те изпраща?
- Твоите жертви!
- Сигурно си дъщерята на Хъ Ци?
- Позна!!!» – и голям тупаник следваше. Правдата възтържествува и всичко щеше да е съвсем наред в моите очи, ако тя не се беше хванала накрая с един абсолютен бездарник, дето не можеше да набие и котка.
По-нагоре по улица Георги Димитров и вляво. Попадаме в кино "Севастопол». То завършваше т.нар. Света троица от най-посещаваните от нас кина. Обикновено започвахме към 13,00 часа от "Ц.Церковски", проверявахме какво дават в "София» и "Севастопол» и си избирахме кой филм да гледаме от 14.00 часа. Всъщност това бяха три кина на 300 метра разстояние. В кино "Севастопол» често ни водеха от училище. Мисля, че там гледах "Вчера» и "Маргарит и Маргарита». Сигурна съм, че там гледах "Хроника на една предизвестена смърт».
Продължаваме с пътешествието. Минаваме през подлеза на ЦУМ, покрай "Шератон», Съдебната палата отсреща, завиваме и попадаме директно в две кина - "Москва» от едната страна и още едно от другата, дето убийте ме, ама в момента не мога да се сетя как се казваше. / Сетих се, сетих се – кино "Димитър Благоев»!!!/ В "Москва» се качваш за да стигнеш до залата за прожекции, в другото слизаш по стълби – идеална симетрия. Тези две кина си ги обичах много, защото с един поглед получаваш пълна информация за съответната прожекция. В кино "Москва» гледах "Имало едно време в Америка», а в другото с дядо гледахме "Взвод». Абе гледахме е доста преувеличено /била съм сигурно 9-10 годишна/ - дядо чудесно спеше на всеки филм, а по времето на тоя аз усърдно се занимавах с факта как хубаво свети дисплея на новия ми електронен часовник…
После – по трамвая, по трамвая, вдясно и попадаме в любимото на всички деца кино "Култура». Това по моему беше най-детското кино на света. Имаше само няколко прожекции на ден и винаги много нестандартни решения. Там можеха да се видят и не толкова популярни за времето си филми, включително и "проверени " такива и идващи отвъд Желязната завеса. Аз обаче си го свързвам най-много с "Румбурак».
Точно до кино "Култура», малко по-встрани беше кино "Славейков» /междувременно сме се оказали на този любим площад/. То също беше едно хубаво и чистичко кино. Салонът беше по-малък и трудно се намираха билети, но ние успяхме да се вредим за един "Флаш данс».
После свиваме вдясно и излизаме на "Витошка», а там се помещава кино с гръмкото заглавие "Млада гвардия». Не знам дали заради името, дали заради нещо друго, но това не ми беше от любимите кина. Ходила съм няколко пъти, но не си спомням филмите. Грешка – спомням си един – там първото ми гадже ме заведе да гледаме "Конан Варварина». Взехме си билети за последния ред и … добре де, не твърдя че съм изгледала "Конан Варварина»…
Ами – май е време да се прибираме, това са кината, които са ме приютявали години наред. За протокола – често ходехме в Дома на съветската наука и култура да гледаме руски филми, веднъж-дваж съм била в кино "Изток», в "Одеон», в едно на "Витошка» и май "Евлоги Георгиев», имам смътен спомен и за едно на "Жданов», около магазина "Ян Бибиян», за кратко имахме кино и в квартала – в Културния дом "Лилия Карастоянова». А кината с наименования "Урвич» и "Аура» и до днес са ми загадка…
Трябва и честно да си призная нещо – никога, ама съвсем никога не съм ходила на лятно кино. Все нещо се случваше – я дъжд, я ресторант, я гости…. абе не ми било писано. За последно, миналата година след като три поредни дни организирах дечицата от къмпинга за ритуално гледане на последния "Хари Потър» в лятното кино на Китен, се оказа, че сме объркали нещо датите и ще го пуснат след нашето заминаване. Даваха някаква глупост и аз пак останах с пръст в устата и таван над главата, ама такъв ми бил късмета.
Накрая малка равносметка. Днес кино "Освобождение» е механа. На Гарата кино няма. "Цанко Церковски» е затворено и от години стои една пожълтяла бележка "Киното е в ремонт». Сърцето ме боли като минавам от там, а ми се случва почти всеки ден. Гледам да съм на другия тротоар. Кино "София» е магазин за бани. Слава Богу – в кино "Севастопол» сега е Дома на киното и могат да се видят доста интересни неща. Кино "Димитър Благоев» е ресторант "Бел Вю», на мястото на кино "Москва» /ако се ориентирам правилно по етажите/ има китайски ресторант. В кино "Култура» няма нищо, а кино "Славейков» просто го няма. Няма го и "Млада гвардия». Всъщност, ако сега решиш да ходиш на кино в София ти остават "Арените» и МОЛ-ове. Страшно мразя МОЛ-ове. А "Арената» ми действа обезличаващо. Ето защо сега почти не ходя на кино. Добре съм се сработила със Замундата.
Доста тъжно, нали? Почти като порастването…