Спомняте ли си нашите одеялца? Целите изрисувани с калинки, пеперудки, зайчета, катерички, пиленца и всякакви животинки! Открих няколко и така ми стоплиха душата, озовах се в креватчето с мрежичките, в топлото гнездо при моето ято...

Беше в началото на едно от онези безкрайни и безгрижни лета. Лято, което се очертаваше да бъде едно от най-вълнуващите за мен. Мама беше в трескава подготовка.От предприятието й бяха организирали екскурзия до Съветския съюз - Киев, Волгоград, Ленинград и Москва. Най-после щях да прегърна една голяма мечта! Бях в толкова голяма еуфория, че обещах дъвки на цялата махала, а едно момиченце без малко да се разболее от копнеж по дъвките. Мама прие поръчката за моята мечта и скоро замина, за да я сбъдне. Не след дълго пристигна картичка от Киев, адресирана до татко(адресът отдавна не е актуален)... 

Вижте на какви " съкровища" попаднах, а с тях изникнаха толкова спомени...

Както беше казал някой, една снимка струва колкото 1000 думи. 584 секунди х 24 снимки/сек сами можете да си сметнете колко хиляди думи са това!

Детството освен с игри свързвам и с много вкусове, вкусове останали в съзнанието ми до днес и когато по една или друга причина "извикам" някой от тях то той ме връща блажено към онези безгрижни години когато сутрин се събуждах и баба беше направила мекици със сирене и яйца или ако е бързала без сирене но винаги топли и вкусни:

Ковьорите са нещо от нашето детство, което все още може да се види по нашите села. Тези ги събирах доста време като снимки и ми навяват спомени от времето когато стоях на село и лягайки да спя,  често пред мен оживяваха приказки и фантазни истории. 

Наред с тях добавям и няколко карета и възглавници,  които бяха много характерни за тогава. 

Днес ще ви разкажа за парфюмните аромати на нашето време. Първата ми среща с прекрасен за мен аромат беше един дезодорант Импулс. Розово метално флаконче, изрисувано с пеперуди. И не, не беше мой, а на мама. Преди да изляза за училище, тайничко се пръсках с него в коридора. Струваше ми се божествен. Беше флорален и много траен. На един рожден ден на мама й бяха подарили дезодорант Ребел в червен флакон - толкова хубав, че и до днес търся подобен аромат, но никъде не намирам. Женствен, топъл, омайващ и шлейфов. Помня и дезодоранта Джулия - черен, отпред с нарисувана ябълкова разцъфнала клонка. Първоначално започваше остро, но после утихваше и ставаше нежен, жасминов, свеж и изтънчен. Миришеше на пролет. Имаше и дезодоранти ''Жасмин", ''Дива река", ''Бриз", ''Зелена ябълка", които не харесвах - бяха много спиртни и задушаващи. На тоалетката на баба стояха няколко малки, грапави стъклени шишенца, вероятно съветски парфюмчета, които имаха термоядрен мирис. Много, много силен и тежък мирис. Баща ми ползваше легендарния ''Тройной одеколон", получил името си от трите съставки - лимон, нерол и бергамот, ''Барбон" с натрапчив ментов аромат и ''Корсар''.

Нали съм творческа личност и естет - отнякъде ми беше попаднало едно тумбесто и красиво синьо шише от мастило, в което пресипах някакъв парфюм, за да го подаря на майка ми по повод Осми март.

Спомням си, че даже правих опити да създам собствен парфюм - накиснати и намачкани във вода розови листенца...

Много обичах да си купувам сапуни с различни аромати. Поне бяха евтини и достъпни.Харесвах ''Флора" - луксозен тоалетен сапун.

Срещата ми с малките парфюмчета BIC ме беляза за цял живот и ме направи заклет парфюман. После някъде помирисах едно зелено шише с цитрусово ухание, мисля, че е било на Ланком...Появи се и разкоша Мазуми - нещо толкова приказно и запомнящо се като аромат. Така започна любовта ми към парфюмите. 

С такова умиление си спомням за ваканциите на село при баба и дядо...Всяко лято москвичът на баща ми ни откарваше със сестра ми в едно китно селце, в полите на Люлин планина. Сутрин баба ставаше рано и ни правеше мекички. След това излизахме на двора с дядо, за да видим дали птиците са ни снесли яйца в гнездата, които си бяхме направили собственоръчно и сложили в клоните на едни ниски люлякови храсти. И о, чудо - винаги имаше по едно яйчице в гнездата! Дядо предварително е поставял яйца от джинка там, за да се радваме. В двора имаше малинови храсти и не пропускахме да си наберем от вкусните плодчета. Правехме си плодово мляко - малинки с кисело мляко. Баба и дядо ни научиха на таблицата за умножение много преди да тръгнем в първи клас, четяха ни истории за хайдут Велко, учеха ни на стихотворения. Непосредствено до къщата беше училищния двор - чудесно място за игра за децата във ваканция. Имаше баскетболен кош и често играехме баскетбол с братовчедите ни, които постоянно живееха в селото. Местните деца много не приемаха пришълци - градски деца, и страняха от нас. Когато станахме девойки, положението се промени и се превърнахме в обект на ухажване от местните момчета. Контехме се по цял час, за да излезем на улицата. Косата се сплиташе на плитки вечер, за да е къдрава на другия ден. Ходехме цяла тумба на кино в близкия град, говорехме си до късно през нощта в училищния двор, разказвахме си истории. Баба и сестра й, чиято къща беше наблизо, ни следяха изкъсо и обикаляха по улицата /наричаха го ''вечерна разходка''/, за да не ни изтърват от поглед в тъмното.

Помня качамака на баба - невероятно вкусен. След като го свареше, го правеше по два начина - изсипваше го от тенджерата, чиято форма беше заел и го режеше с конец на филии, с които можеше да си топиш в различни разядки - пържени чушки и домати, люти чушчици в оцет и олио или пък в мед, друг път му слагаше масло, сирене и червен пипер. Помня и нещо, на което му казваха ''разпарен хляб" - на дъното на тенджера с малко вряща вода се слагаха клонки и отгоре се поставяше хляб да омекне. И после топяхме залъчета в невероятните гозби на баба. Аз и сестра ми бяхме злояди деца, но при баба и дядо ядяхме с голям апетит.

Дядо ми пък майстореше пищялки от дърво и свиреше на тях.

Като всяко любопитно дете тъмното мазе ме привличаше с различните неща, складирани в него. Имаше кашони, пълни със стари вестници и списания - ''Паралели'', ''Жената днeс'', ''Космос''. Обожавах да прелиствам пожълтелите страници и да чета статиите в тях.

Много обичах разказите на баба за нейната младост...Питала съм я как се е оженила и ми е разказвала, че като мома се е хванала за дядо на хорото и така...Нравите са били други тогава.

Баба и дядо вече са покойници и къщата е празна и запустяла. Малините са превзели целия двор, тревата е с човешки ръст...А люляците са станали големи дървета, за съжаление - без гнезда...

Честито Благовещение,мили другарчета!Желая ви от сърце да сте много здрави и да имате повече вълшебства и благи вести!Днес е един от най-светлите празници-ден на майката.Мисля,че не е случайно,че точно днес се навършват девет месеца  от загубата на мама...Няма случайни неща в живота...Не искам да натъжавам Нашето детство...Искам само да споделя най-ценното,което пазя от моето детство и от мама.То е в една вълшебна кутийка...Ето я...

 Вълшебната кутийка!Това са плитките на мама и моите бебешки къдрички!Откакто се помня те стоят в тази вълшебна кутийка,в която често надзъртам.На горната снимка е мама с плитките,а на долната съм аз с къдричките.Вълшебната кутийка ми я даде мама и аз я пазя до днес.И ми е тъжно и мило.И вълшебно...Целувам плитките на мама и си представям,че е до мен...И не знам защо всеки път като ги гледам в главата ми  започва да се върти една песен на Емил Димитров от нашето детство...Сетихте ли се...?Каква невеста си била ти,мамо,мила мамо...Може би,защото мама ни обича най-силно като никой друг,защото е най-верният приятел на този свят,който никога няма да те предаде...Вечер гледам тъмното небе като едно време,но сега не чакам падаща звезда,а търся моите две звезди,най-ярките-мама и татко.Зная,че те са някъде там и не са ме изоставили.Някъде на едно по-добро място,където няма зло и болка.Място като Нашето детство...Прости ми за всичко,мамо!Обичам те безкрайно!Дълбок поклон!

  Простете ми за тъгата,приятелчета...Обещавам да се реванширам с много усмивки!

Искам да покажа няколко предмета, едни отдавна забравени и излезли от употреба, други все още от нашия бит, какво е общото между тях- почти всички са част от моето детство и по точно от най- безгрижния ми период когато стоях на село при баба и дядо, времето сякаш беше спряло...