Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Април 2020 (1)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Колко съм пораснала
21-11-2009, 18:40 | Автор: катя милушева | Категория: Нашият дом
Колко съм пораснала...
    Времето лети неумолимо, но ние си мислим, че през нашите очи светът си е същият.
    Когато съм се родила, пред къщата ни засадили борче... През годините не се вглеждах чак толкова в него, знаех, че е там, където трябва да бъде, и знаех, че е моето борче. Когато беше достатъчно високо (сякаш беше вчера), го украсявахме за Коледа с хартиени  играчки и гирлянди и доволно го гледахме през прозорците на първия етаж. После подрязвахме клоните му, когато се провираха към прозорците на първия етаж (по Коледа), за да ги украсяваме... Подрязвахме ги, когато опираха в терасата на втория етаж...
   Скоро разглеждах снимки от годежа със съпруга ми и то, моето борче, ми се стори много малко... Това бе някъде преди... години... На снимката виждах върха му...
   Сега надвишава къщата, върхът му не се вижда и корените му надигат циментовите пътеки....
   Колко много съм пораснала... Но корените ми все още са здрави и са там...
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: mia.yaneva (21 ноември 2009 19:08)
Ех, Катя, и аз имам едни снимки като съм била на 3 на една бреза в двора, която съм я гушнала на едната снимка с двете ръце. Сега не мога я обгърна. Надвишава много прозореца на третия етаж, а преди се навеждах над прозореца да я видя... Това си е мерило...  

 
 
№2 от: regina (21 ноември 2009 19:23)
Нещо много символично има в това да засадиш дърво, като се роди дете.
Хората едно време често са го правили, а сега...къде?
Имаше едно време време три борчета /pinus maritima/:) до един стар кантон в м.Пода по пътя Бургас-Варна, но неотдавна забелязах, че ги няма вече. Няма го и кантона. В този кантон е живял прадядо ми, а борчетата са били засаждани при раждането на всяко от трите му деца - едно от тях е баба ми по майчина линия. "Три са бора ред до редом расли"...


 
 
№3 от: Pavlina Iossifova (22 ноември 2009 00:34)
Много хубаво си описала усещането, Катя! Буди толкова размисли, спомени. За мен не са садили дърво, но корените на дърветата в двора на дядо и баба, по които израснах и жулих крака са си в мен. Спомних си нещо, което без твоите корени може би никога нямаше да си спомня. Когато рисувах пейзажи като дете винаги започвах от едно дърво с корени.



--------------------
 
 
№4 от: Айви (23 ноември 2009 12:37)

 И за мен не са засадили дърво, но за баща ми - да. Неговият дядо, чието име носи и той е засадил в двора асма. Когато била съвсем младо дърво, а баща ми - малък, една овца я прегризала! Но прадядо ми като опитен лозар я превързал и успял да я спаси. После след много години асмата започна да линее и баща ми се видя в чудо! Майка ми, която е снаха в родния ми дом не знаеше, че дървото е символ на живота на баща ми и започна да се чуди: "Ама ,баща ти какво толкова се е загрижил за тази асма! Нали имаме и други. Като изсъхне - ще изсъхне! Голяма работа!". Щом й обясних за какво става въпрос и тя веднага застана на негова позиция. За щастие до ден-днешен асмата и "наборът" й са живи и здрави. 
  Чудесна статия, Катя!


 
 
№5 от: zaharisa (24 ноември 2009 10:51)

И аз по дърветата, които помня от малка се меря. Чудесна статия за размисъл и спомени, Катя yess


 
 
№6 от: filipovaeli (2 декември 2009 13:48)
Много хубава статия...Аз пък обратно на вашите мнения ще ви разкажа нещо. През ваканциите бях на село при баба. Пред къщата има една слива, много разклонена и ние с двете ми братовчедки по цял ден висяхме на нея. Аз като по-малка "живеех" на "първия етаж" на сливата, после по-пълната ми кака на "втория"  и най-горе на върха "живееше" другата ми кака, която тежеше около 30 кг и беше гимнастичка. Не бях ходила в моето село повече от 10-на години /няма вече никой там, за съжаление/ и когато видях сливата направо онемях...нямаше нищо общо с предишната ми представата за нея, т.е беше много по-малко от колкото я помних. А като се сетя само с какъв зор се качвах на моя първи етаж....Всъщност забелязах, че и други неща сякаш се бяха смалили. Дворчето, пътечката до кладенеца, съседните къщи ми се струваха на по-близко разтояние от нашата, и дървените зелени столчета, дето ги изкарвахме пред нас да се препичаме на слънце бяха толкова малки....



--------------------
 
 
№7 от: isi (2 декември 2009 13:56)
А коментарът на filipovaeli ме подсети за една моя любима ПРИКАЗКА от eli - ЧЕРВЕНАТА КУТИЯ НА БЕЛИЯ ЗАЕК 



--------------------
 
 
№8 от: ваняя (5 декември 2009 21:20)
Когато бях малка пред блока засадихме бор,децата все му чупеха вьрхьт,обаче той си порасна и сега стига до третия етаж,как минава времето само pustinya

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 0
Гости: 19

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!