Съботно-неделният аромат на мекички. Събужда ме приятно погъделичкване по нослето. Измъкваш се от леглото и още необлечен притичваш до кухнята, където те чака пирамидка от вкусни мекици поръсени с пудра захар. Разбира се, бързаш да грабнеш най-голямата, ух...още пари!
- Няма ли да се измиете първо?! - пита мама.
- После...!
После: опитваш се сам да си изпържиш мекици, но от нетърпение те не стават като на мама пухкави и леки, е може би последните, но пък те са поизгорели, защото си зает да си хапваш от вече готовите.

После: вече сме по-големи и се редим сутрин рано в мекичарницата до сладкарница "Победа" за мекици.
Опашката е дълга, защото още не са готови мекиците. Ние наблюдаваме с нетърпение как сръчната лелка изважда с помощта на един дълъг шиш мекиците от нещо подобно на врящ казан с олио. Грабваме ги и ги поръсваме обилно със захар от стъклено бурканче, чиято капачка е продупчета с големи дупки. Вече си се уредил със закуска, така, че можеш да спретнеш някой номер на следващия. Отвърташ капачката на бурканчета и излизаш навън, за да видиш ефекта отдалече.
Следвашият издава вик на изненада, нещо като "Аааау", лелката се провиква "Пак ли бе калпазани!" , но донася ново бурканче със захар и бърза да обслужи чакащите....
"Пострадалият" се измъква навън и почва да се изтупва с една ръка, защото другата му е заета с още парещите мекици.
Ти дояждаш твоите и се избърсваш с мазната хартийка, доколкото можеш, няма салфетки, защото друг ти е скроил номер и ги  е взел всичките....
Е, и ти имаш пудра захар по престилката, но...