Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Април 2020 (1)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Какво има в шкафовете на баба...
1-01-2011, 04:15 | Автор: 9585 | Категория: Нашият дом

Тази седмица им бях на гости и така не ми се тръгваше... Баба ми и дядо ми са ме гледали дълго време по стечение на обстоятелствата и винаги сме си били особено близки, но колкото повече време минава, толкова повече ги обичам и ги ценя. А сега като бях у тях (или може би е по-правилно да кажа "вкъщи"), се усетих, че за пръв път обръщам внимание и на всички неща, които са по стените или прибрани някъде из шкафовете, а тези снимки са само на малка част от тях. Освен това и баба ми започна да ми разказва историите на всеки един предмет, а покрай това и истории за това как например са се запознали нейните баба и дядо и т.н.... все истории, каквито обожавам да слушам :) Някой път може да ви разкажа :)

Какво има в шкафовете на баба...

Какво има в шкафовете на баба...

Какво има в шкафовете на баба...

Какво има в шкафовете на баба...

Какво има в шкафовете на баба...

Какво има в шкафовете на баба...

Какво има в шкафовете на баба...

Какво има в шкафовете на баба...

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: катя милушева (2 януари 2011 14:21)
Страхотни нещица! Цитат 9585: "но колкото повече време минава, толкова повече ги обичам и ги ценя. А сега като бях у тях (или може би е по-правилно да кажа "вкъщи"), се усетих, че за пръв път обръщам внимание и на всички неща, които са по стените или прибрани някъде из шкафовете" Е, така е, когато порЕсваме, отначало тръгваме да търсим Чудесата по света, а после откриваме, че са били близо до нас :)! Много топлина има в тези предмети. Какво точно пише на чинийката от снимката?


 
 
№2 от: joro78 (2 януари 2011 14:29)
Високата кафемелачка от третата снимка я има и моята баба! Незнам на колко години е, но мели кафето по-добре и от някои съвременни, електрически  кафемелачки! em_2

 
 
№3 от: shturcho (2 януари 2011 14:32)

Вискоката мелница за кафе я помня много добре. Много се ползваше вкъщи и ставаше страхотно ароматно турско кафе, макар и да имаше на времето основно виетнамско и наставаше празник, когато пуснеха на магазина бразилско кафе.

Помня, че трябваше да се държи леко под наклон, защото в изправено положение се въртеше много трудно.


 
 
№4 от: Millena (2 януари 2011 17:48)

Моята баба няма такива предмети, но имам запазена плетачна машина. Тя беше страхотна плетачка и си спомням, че градските кокони редовно идваха да си поръчват разни плетени блузи при нея :)


 
 
№5 от: 9585 (2 януари 2011 20:39)
Il pourrait arriver qu’en cette sardinieri

On servit sans facon le poisson d’un confrere

Mais pour les delicats point n’est besoin des yeux

Ils goutent: ce n’est pas du vrai "Freres  Amieux»


Катя, това пише на чинийката. Аз не мога да си го преведа, де ... :) Ако някой може, ще е интересно да знаем. Баба твърди, че в България никой нямал друга такава чиния.

И понеже нещо не можах да се оправя като качвах снимките, да напиша и по нещо за всяка снимка, да ви кажа, че голямата икона (на Св. Николай) е от прадядото на баба ми. А синята бъклица е от дядото на баба, с тази бъклица са го канили да кумува на сватба :)

 
 
№6 от: shturcho (2 януари 2011 21:56)

Това е рекламна чинийка на някаква фирма за сардини и доколкото разбирам надписът е нещо от сорта, че в тази сардиниера (чиния за сардини) би могло да се случи да бъде поднесена някаква риба на побратим, но за изтънчения вкус не е въпрос на зрително усещане, човек опитва и казва: не, това не е истинска Freres Amieux.

Не гарантирам обаче, че правилно съм разбрала  em_2


 
 
№7 от: катя милушева (2 януари 2011 22:31)
И таблата е страхотна! Какво ли ще да е усещането да ти поднесат кафе в медните филджани, смляно от точно тази кафемелачка, върху тази табличка? Или сардини в таз чиния и бяло вино в бъкличката. Еха!

 
 
№8 от: Simpra (4 януари 2011 08:35)
Il pourrait arriver qu’en cette sardinieri

On servit sans facon le poisson d’un confrere

Mais pour les delicats point n’est besoin des yeux

Ils goutent: ce n’est pas du vrai "Freres  Amieux»



Това май е някаква юбилейна/рекламна чиния на "Freres  Amieux»! Защото текста ми свучи като реклама:
"Може да се случи
в тази сарделиера (чиния за поднасяне на сардели)
без формалности,
на събрат рибата да се сервира,
Но за изискани моменти няма нужда от очи,
те вкусват: това не е истински
"Freres  Amieux»"

Опитах се да спазя римата, доколкото може em_16

Определено е антика



--------------------
 
 
№9 от: Цонка (4 януари 2011 08:53)

Ухааа... Голяма работа е това рекламата! Отивам да си отворя една кутия прясно консервирана копърка /сто очички/.




--------------------
 
 
№10 от: Simpra (4 януари 2011 09:03)
цитат Цонка:
Ухааа... Голяма работа е това рекламата!


Голяма, ама ако е от онова време - и чинията истинска, и рекламата em_9
Рекламирали са с чувство, защото са продавали усещания. Не че и сега някои не успяват, ама много пластмаса em_78 и sms кодове.



--------------------
 
 
№11 от: Маргарита Василева (4 януари 2011 10:21)
Красиви и ценни предмети! Интересни са ми сн.4 и 5. Откъде са тези картини, знаеш ли нещо повече за тях? Впечатляващи рамки. А това китайска ваза ли е?



--------------------
 
 
№12 от: 9585 (4 януари 2011 19:47)
Сега се обадих на баба да я питам и ето какво ми каза: Чинията е купувана от Белгия някъде към 1908 г. от някоя от нейните прабаби, но и тя не помни от коя, точно така е превода, както сте го написали :) Simpra, благодаря ти за намирането на този сайт :)
Вазата не е китайска, а е правена в Русе преди доста години от грънчар, а е изрисувана от художник, отново в Русе. (Баба и дядо са от Русе).
Картините - едната е от Холандия, другата от Италия, и двете са купени от там пак някъде в началото на 20 век от улични търговци, а според тях, са рисувани доста преди това, не знам точно кога. Баба ми каза, че са й искали 20 000 лв. за реставрация, на онези пари, аз нямам спомен, но баба казва, че е било доста голяма сума. :)

 
 
№13 от: mchukanov (4 януари 2011 20:09)
Цитат: shturcho
ставаше страхотно ароматно турско кафе, макар и да имаше на времето основно виетнамско и наставаше празник, когато пуснеха на магазина бразилско кафе.

em_84 em_81 em_83
  9585, интересна ще да историята на тези предмети, а ти - как така, телеграфно em_39 - разказвай em_37 - това е декор за цял спектакъл! em_2



--------------------
 
 
№14 от: Цонка (4 януари 2011 20:39)
9585, днес цял ден си мисля за теб и твоята баба. em_2
И даже с другарчето Симпра си приказвахме, колко мноооого неща крият бабите - цяла история.
А кафемелачката - същата такава - си я имаме още, т.е.  у майка ми е - там където винаги си е била. Едно време се мелеше кафе само с нея. Аз все се тиках да меля, но беше доста трудно. em_47 
И... Да! Както казва Маестро Чуканов, разказвай още!!! Белгия, Холандия, Италия, Русе... Няма начин баба ти да не пази и други съкровища!



--------------------
 
 
№15 от: 9585 (4 януари 2011 21:23)
Благодаря ти, Цонка :)
Ами ще разкажа, но вече не става да й звъня по това време, утре ще й се обадя да я разпитам специално и за останалите неща. Искам да ви кажа, че като си бях в Русе сега за празниците и като ми дойде идеята да снимам тези неща, тя ме пита защо така изведнъж тоя интерес ... Казвам и аз: "Бабо, има един сайт, така и така ..." и тя одобри. След това днес като й се обадих да я питам за чинията и картините, й разказах как има такъв и такъв коментар, а тя така се развълнува и вика: "Я чети какво са писали хората, еее браво, значи са им харесали" :)
Обещавам всичко да разуча подробно и да ви разкажа !

Имам един спомен, че като малка, изпитвах някакъв необясним страх от зелената фигура от първата снимка, не знам защо ми изглеждаше като някакво много самотно и мрачно същество и имах чувството, че всеки момент ще ми заприказва някакви ужасии. По същия начин изпитвах някакъв ужас и към паметника на Георги Димитров, който преди да махнат, беше пред сградата на Русенската опера. Около въпросния паметник играехме, карахме кънки и т.н. и винаги минаваше някоя лелка, която ни се караше, че сме вдигали много шум на вожда ... em_18 em_114

 
 
№16 от: Simpra (5 януари 2011 20:01)
цитат 9585:
Около въпросния паметник играехме, карахме кънки и т.н. и винаги минаваше някоя лелка, която ни се караше, че сме вдигали много шум на вожда ...

Как ме подсети! Ние карахме кънки около паметника на НДК (онзи кривия, сещате се) и веднъж двама милиционери ни се скараха, ама ни събраха да седнем на две пейки - ние бяхме около 10-15 деца и като ни почнаха: Какво работят баща ти, майка ти, баба ти, дядо ти, трите имена, бележниците искаха,... Как не ни е срам, да потъпкваме паметта на загиналите... Накараха ни да изброим кои герои на социалистическия труд познаваме... След като разказахме кой какъв е, ни подкараха, както си бяхме на колелца, към училището - право в директорския кабинет. По пътя ни заплашиха как ще ни намалят поведението, а може и до изключване да се стигне. Представете си, невръстните "подгответа" какво са изпитали в онзи момент - да бъдат изключени от езиковата гимназия, дето са държали изпити и са чакали с притаен дъх резултатите и... за един миг, всичко рухва... защото са си позволили, да играят като деца! Слава Богу, всичко приключи добре, защото директорът се застъпи за нас и обеща да ни смъмри пред родителите, и отпрати милиционерите.



--------------------
 
 
№17 от: Цонка (5 януари 2011 20:14)
Ухааа... em_114
Поддържали са страха у подрастващите маси. "Министерството на любовта"...



--------------------
 
 
№18 от: катя милушева (5 януари 2011 21:38)
9585, като се обадиш на баба си, непременно я поздрави от Сичките дечурлига ТУК! Да ти е жива и здрава и много да ти разправя :)!

 
 
№19 от: milkulini (6 януари 2011 16:12)
Благодарим за хубавата статия! Да вметна и аз като един франкофон, че чинията за сервиране на сардели ме заинтригува много. Ето и какво намерих тук:
 http://www.brocantecourt.com/detail-article.php?ref=10847

Абсолютно същата чиния, която датира от 19 век!

А пък Братя Амийо (Freres Amieux) са консервирали сардини и са се занимавали и с много други дейности!

 
 
№20 от: Маргарита Василева (9 януари 2011 23:52)
И аз се присъединявам към поздрава, отправен от Катето!



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 6
Потребители: 0
Гости: 6

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!