Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Октомври 2018 (3)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Моето запознанство с парфюмите
7-10-2018, 11:05 | Автор: Калисто | Категория: Нашият дом

Днес ще ви разкажа за парфюмните аромати на нашето време. Първата ми среща с прекрасен за мен аромат беше един дезодорант Импулс. Розово метално флаконче, изрисувано с пеперуди. И не, не беше мой, а на мама. Преди да изляза за училище, тайничко се пръсках с него в коридора. Струваше ми се божествен. Беше флорален и много траен. На един рожден ден на мама й бяха подарили дезодорант Ребел в червен флакон - толкова хубав, че и до днес търся подобен аромат, но никъде не намирам. Женствен, топъл, омайващ и шлейфов. Помня и дезодоранта Джулия - черен, отпред с нарисувана ябълкова разцъфнала клонка. Първоначално започваше остро, но после утихваше и ставаше нежен, жасминов, свеж и изтънчен. Миришеше на пролет. Имаше и дезодоранти ''Жасмин", ''Дива река", ''Бриз", ''Зелена ябълка", които не харесвах - бяха много спиртни и задушаващи. На тоалетката на баба стояха няколко малки, грапави стъклени шишенца, вероятно съветски парфюмчета, които имаха термоядрен мирис. Много, много силен и тежък мирис. Баща ми ползваше легендарния ''Тройной одеколон", получил името си от трите съставки - лимон, нерол и бергамот, ''Барбон" с натрапчив ментов аромат и ''Корсар''.

Нали съм творческа личност и естет - отнякъде ми беше попаднало едно тумбесто и красиво синьо шише от мастило, в което пресипах някакъв парфюм, за да го подаря на майка ми по повод Осми март.

Спомням си, че даже правих опити да създам собствен парфюм - накиснати и намачкани във вода розови листенца...

Много обичах да си купувам сапуни с различни аромати. Поне бяха евтини и достъпни.Харесвах ''Флора" - луксозен тоалетен сапун.

Срещата ми с малките парфюмчета BIC ме беляза за цял живот и ме направи заклет парфюман. После някъде помирисах едно зелено шише с цитрусово ухание, мисля, че е било на Ланком...Появи се и разкоша Мазуми - нещо толкова приказно и запомнящо се като аромат. Така започна любовта ми към парфюмите. 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: kitten (7 октомври 2018 12:54)

Много интересна статия, Калисто, благодаря. А в по-късно време, през втората половина на 90-те, се беше появил един дезодорант на Палмолив: Манго. Беше страхотен, защото беше всъщност като парфюм. Но много бързо изчезна от пазара.




--------------------
 
 
№2 от: Калисто (7 октомври 2018 17:22)

На абитуриентската някой ми подари едно полско парфюмче - Currara/Отрова/.Помните ли го? Беше някаква версия на Пойзън на Диор, но много по-лек. Това беше най-разкошния парфюм, който някога съм имала. Толкова парфюми са минали през ръцете ми, а този го помня и до днес.За съжаление вече е винтидж и не се произвежда. Но и да го намеря, и да изпразня и последната капка от шишето - безгрижието ми от онези години няма да се върне. За мен ароматите винаги са свързани с някакъв спомен. Един парфюм може да ми подейства като машина на времето...


 
 
№3 от: Цонка (8 октомври 2018 09:34)

Чудесен разказ, Калисто, много ми е интересно и приятно да те чета, благодаря! И колко забавни ароматни спомени ми върна, като "Дива река" и останалите в групичката, изброени от теб, които пръскахме в обувките си. А аромата на червена "Рексона" в момичешката съблекалня след дивашки активен час по физическо - няма друго такова съчетание на дезодорант, пот и прахоляк laughing Най-ценният ми парфюм, по-точно тоалетна вода, беше тумбесто шишенце "Clin d'oeil". Баш от Францията си го купих, на екскурзия в гимназията през 89-та. Всъщност нищо особено, ама ехеее клендьой, хем френски. През 87-ма имаше един мъжки дезодорант Obao, страшно ми харесваше, бях го взела за подарък, но празникът не се състоя и дезодорантът си остана у мен, много хубав. Този аромат днес го носи черният мъжки Фа. Накупила съм няколко резервни флакончета за другарчето :D 
А Currara-та си го спомням, но като "кураре", може би сме коментирали произхода на името.




--------------------
 
 
№4 от: anni (8 октомври 2018 18:38)

Този розов Импулс с пеперудките и аз го имах, но не в училищните години, купих го от Търново от един универсален

 магазин и щом го помня трябва да е било щастливо събитиеblush. А иначе през пролетните ваканции правих опити за домашно производство от горски теменужки.

 




--------------------
 
 
№5 от: kitten (10 октомври 2018 18:59)

Един парфюм може да ми подейства като машина на времето...

[/quote]

 

Абсолютно си права, Калисто! Ароматите, а за мен и музиката, са си точно машина на времето.




--------------------
 
 
№6 от: haksev (13 октомври 2018 13:13)

Ех,че хубава тема сте подхванали.Какви времена бяха!Дезодорантът -червената Рексона се продаваше в магазин Валентина за 13 лева.Спомням си ,като се връщах от урок по английски смело влязох и си го закупих.Бях си кътала левче по левче заветната сума и после се пръсках само по 1=2 фъс ,за да не свърши бързо.Спомняте ли си дезодоранта Фа?Сега колкото и да мириша и да търся=е!няма такъв завладяващ аромат!А синия сапун Фа като вълнА?

Преди година разчиствах старите вещи и се натъкнах на чантичката на баба.Отворих я с трепет и там още си стояха шишенцата на Бич Може и Ша ноар.Интересното беше ,че не бяха си загубили аромата ,даже не се беше и развалил.Само течността беше придобила конячен цвят.

И една молба-ако някой все още има флакон на парфюм -дезодорант Джулия би ли го снимал и би ли го показал тук в темата?




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 20
Потребители: 0
Гости: 20

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!