Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Април 2020 (1)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Долината на чистите прозорци
11-05-2009, 10:39 | Автор: Надя | Категория: Нашият дом / Моят град
И такаааааа......имало едно време една далечна земя. Тя се намирала през девет планини, в десета, през девет морета, в десето, през девет царства, в десето. Тя се наричала Долината на чистите прозорци.

Мне.., всъщност, не е така. В Долината на чистите прозорци ме заведе едно малко момиченце с руси опашки и големи бели кордели. Докато ме дърпаше за ръката, тя през цялото време се усмихваше и кимаше, сякаш разбирайки огромното ми удивление.

- Хайде бързо, бързо, денят тук отдавна е започнал!

Асфалтовият път се виеше покрай зелените тополи и миришеше на прясна смола. Край пътя се навеждаха и брези, стройно подредени зад бялата варосана линия.

Първата ни спирка беше жилищния блок с два входа на улица "Синчец". Тя пусна ръката ми и аз любопитна, се огледах наоколо. От всичките шест етажа ме ослепиха излъсканите прозорци, под които, като цветна дъга растяха шарените мушката. Навън в прясно боядисаната беседка седяха жени в барехтни пеньоари и оживено дискутираха нещо. Имаше много деца, навсякъде, и по люлките и на въртележката, и на дървото, и на самият тротоар, където подскачаха върху изрисуваните с тебешир квадрати. Мъж на средна възраст с бял потник усилено тупаше килим на метална рампа, а до него друг, подклаждаше огъня на врящия с буркани казан, смееха се на някаква шега. Обърнах се и надникнах във входа.

- Ела – каза тя – само внимавай, че леля Катя току що е измила и ще се кара.

Стъпвайки на пръсти върху мократа черно-бялата мозайка, аз поех нагоре по етажите. През вратата вляво, на първия етаж, видях млада жена, която тананикайки песен заедно с радиото, бършеше прах и гледаше часовника. Беше време да извади кекса, чиято миризма се носеше по стълбището. По нагоре видях две съседки, които по повод на една чаша олио, вече почти час приказваха на етажната площадка, напълно забравили за времето. Вдясно от тях се нанасяше млада двойка, току що оженили се, от смехът им едва се чуваше телевизора на третия етаж, където даваха пряко мач от българското първенство и трима съседи, прегърнати, като братя, преживяваха всяка една минута. На всеки ъгъл от стълбището имаше по нещо интересно, я картина, я голям фикус или трилистник и беше толкова чисто, безумно чисто. От някъде долових миризма на изпрани чаршафи.

- Фююююююю...

Прознизителното изсвирване ме стресна и погледнах нагоре. Без малко да ме отнесат. Трима малчугани по къси панталонки, вземаха стъпалата по две наведнъж и дори не ми обърнаха внимание. На четвъртия етаж, жена с кърпа на главата, излизаше с мрежа пълна с празни буркани, а до нея по средата, друга, изкарваше куфари готови за почивката. Двете започнаха оживено да говорят и тази с куфарите пъхна в ръката на жената с мрежата ключ. Усмихнаха се една на друга и се прегърнаха за довиждане. На петия, един тантурест чичко с мустаци натискаше звънеца на съседа си, като с другата ръка крепеше една чиния и шише под мишницата. На последния етаж не видях никой, но чух шрез вратата детски глъч и:

- Мамооо, свършиха сандвичите,...таткоо още лимонадааааааааа!

Вратата на входа стоеше подпряна с една тухла, не се заключваше и пощенските кутии на входа си стояха съвсем, като нови, а блока не беше нов, не, не беше.

На излизане без малко да се преметна върху възрастната жена, която чистеше тревата между плочките.

Белите кордели ме поведоха през уличката, където видях жълтата ограда на детската градина. Лелички в снежно бели престилки помагаха на малки момиченца и момченца със сини и червени мантички да съберат клечките нападали от дърветата по площадките им. Тревата беше ниско подрязана, и за нещастие на всички майки оставяше зелени следи върху белите чорапи на децата. Те играеха и по може би пълната с кърлежи полянка, и в може би не дотам чистия пясъчник и в необработения с химикали басейн.

Поехме по тротоара към центъра Долината. Весели жени с дълги метли се отдръпваха пред нас. С пронизителна свирка ни задмина и цистерната, с която миеха улицата. Отбихме се в парка, качихме се по широки каменни стъпала и седнахме на една пейка. Около нас се разхождаха майки с колички, деца с колела и хвърчила, и млади влюбени хванати за ръце. Солиден мъж с костюм и ръце на гърба оглеждаше парка от горе до долу и дикуваше нещо на един човек до него, който си записваше.

- Това е кмета – каза със страхопочитание тя.

По натам, пред киното, имаше огромна тълпа, чакаха за премиера, киното си беше кино, истинско, а зад киното беше училището. Видях учители по анцузи, които копаеха лехите с рози и се закачаха помежду си. По стъпалата право нагоре беше стадиона. В червеното море от сгурия нямаше нито едно бяло петно. На неговия върешен зелен остров, строени деца, с бели тениски и черни шорти образуваха различни фигури със знаменца и обръчи. До стадиона беше поликлиниката, без да се учудвам забелязах и нейните чисти прозорци. Надникнах през тях и видях само едни искрящо бели стени с картинки на животни окачени на тях. И пак фикуси и трилистници.

- Искам да те заведа и при баба.

Тръгнахме надолу по булеварда, под кестените и между градинките с теменужки. Влязохме в една странична уличка, където се лъкатушеха циментови огради с пръскана мазилка и метални ниски порти. Надигайки глава видях как хората щъкат из градините, като мравки, а по натам след цветните алеи се виждаха ниските къщи с чисти прозорци.

На една от пейките пред всяка къща, момиче държеше прежда, която баба му навиваше на кълбо, а зад оградата дядо стискаше ръката на внука си здраво, заедно със садилото, и двамата бодяха черната пръст. С малки метли две русокоси близначки с плитки вдигаха пушилка пред съседната врата, а две почернели момчета носеха нацепените дърва на една стара жена.

Изведнъж момичето с корделите се плесна по челото и каза:

- Ама аз закъснявам! Днес е събота, ще чисти...- без да довърши последната буква тя хукна през глава и само се обърна преди да завие, за да ми каже – а другия път ще ти покажа фабриките в Долината!

 

Не помня как се върнах. Но помня Долината на чистите прозорци, като че ли беше вчера. Едно вълшебно място, като приказка, в което се надявам и вие да отидете един ден. Разказах за Долината и на една възрастна жена и я попитах знае ли къде е. Тя кимна и отвърна:

 

- Аха, има я чадо, има я... Там, където чистите прозорци са отворени в сърцето, там е Долината, ще я видиш през тях!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: donaddt (11 май 2009 10:57)
Наде,

 
 
№2 от: mia.yaneva (11 май 2009 11:46)
roza roza

 
 
№3 от: ive (11 май 2009 12:34)

Мило русо момиченце, твоята долина ми напомни така хубаво за моята. roza


 
 
№4 от: zaharisa (11 май 2009 12:47)
Ей, Надеее kiss

 
 
№5 от: Надя (11 май 2009 12:55)
Ама какви са тия целувки, пляскания и рози smile24 . Кажете, има ли я или я няма??

 
 
№6 от: ive (11 май 2009 13:11)
"Някога, някога, толкова някога..."  Съвсем не си сънувала, Наде.

 
 
№7 от: filipovaeli (11 май 2009 14:06)
Наде има я тази долина в спомените ни, в сънищата ни, в мечтите ни, в старите ни прекрасни филми които винали гледаме с насълзени от умиление очи. За съжаление само на тези четири места я има.Тази долина в днешно време ми прилича на рай.



--------------------
 
 
№8 от: mia.yaneva (11 май 2009 14:43)
Ели Филипова ти е отговорила най-точно - аз след този разказ за повече от пляскания и рози нямах сили :)

 
 
№9 от: zaharisa (11 май 2009 15:29)

има я Наде, има я и в уморените ръце на родителите ни, които я поддържаха за нас с обич и надежди. Затова kiss


 
 
№10 от: Айви (11 май 2009 18:51)
БРАВО, Наде!
Много трогателен разказ!
Толкова образно описваш всичко, че направо се пренесох в долината...
И мен ме хвана едно момиченце, само че с розови панделки и ме поведе по познати улици...
А колкото до долината, да-а - тя съществува и ще съществува винаги - в сърцата ни!

 
 
№11 от: Боряна (11 май 2009 22:28)
Всъщност - ето я долината, ти си ни я поднесла на тепсия тук, в нашия сайт. Благородно ти завиждам на таланта - все едно не пишеш, а рисуваш... Браво!



--------------------
 
 
№12 от: Pavlina Iossifova (12 май 2009 00:19)
Мила Наде, просто ми спря дъха! Толкова хубаво си го написала. Наистина вълшебно! Излят текст и картина. Дори няма да те хваля за таланта ти, ти си го знаеш. Само в този сайт вече имаш готова книга! И така, както продаваш къщи в момента, моля те, използвай всяка минута извън работата за насъщния за писане.

С тези "чисти прозорци" си напипала една невероятна метафора. Поетична и аналитично-философска. Във всяко изречение има толкова кипящ живот, радости и грижи! Краят на разказа-импресия и въпросът ти в коментарите, обаче, издават една странна несигурност. Ели Филипова не просто е отговорила на въпроса ти, а е изчистила твоята несигурност. Разбира се, че си описала една мечта с носталгична окраска, един вълшебен свят, но нали точно благодарение на тях успяваме не просто да живеем, а да сме и щастливи в този лошо устроен от възрастните свят. Нали затова даваме нов живот на момичетата с големи бели кордели и момчетата с къси панталони и обелени колена. За да има повече такива долини. За да има повече чисти прозорци. Нали точно благогодарение на тези вълшебни светове сме това, което наричаме "себе си". Освободи си разказа от възрастната леля в края. Остани си с обещанието за следващата долина на чистота и слънце. Или просто ни прати всички нас, които четем това, да си измием прозорците. В буквалния смисъл на думата. Много, много ти благодаря! kiss





--------------------
 
 
№13 от: Надя (12 май 2009 11:14)
Уф,уф не мога да не се преклоня пред този подробен литературен анализ и съвсем не мисля, че моите драсканици заслужават подобно внимание. За едно нещо ти признавам Павлина - познала си! Несигурността си е съвсем реална и може би наистина е заради това, че още не съм дала живот на бели кордели и къси панталонки, и именно заради това за сега си оставям възрастната леля, тя ми е любимката:) 

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 7
Потребители: 0
Гости: 7

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!