Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Август 2020 (2)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Искам да ви разкажа за моя град
14-06-2009, 18:46 | Автор: Дяволчето Фют | Категория: Нашият дом / Моят град
Наскоро, като отивах към работното си място, се замислих за нещата , които не са се променили в моя град. Както и в детските години, и сега липите ухаят упоително в ранната утрин. Толкова луни са загаснали оттогава, а липите в моя град си остават като че ли все същите. Вярно, стволовите им са набъбнали, клоните им са по-могъщи, разтворили чадъри от аромат, но все така грижливо пазят сянка на нас, минувачите, за да се усещаме като частици от голямото щастливо семейство, както преди.

Спомням си баби и дядовци, които се бяха изпоружили на всякакви столове и столчета и с протегнати нагоре ръце, късаха ароматните цветчета. Тогава живеех в къща, а от двете й страни, пресечеш ли успоредните улици, попадаш в две градинки. Едната беше пред т.нар. Пети полк. А другата - на ул. Съединение. И двете бяха покрити с червена сгурия. Това бяха "партизанските" пътеки. Там играехме на "стражари и апаши", на "народна топка" и "да бий, да бий..."... Под аромата на липите израснаха много поколения в моя град. А на есен...

На есен тяхното място заемат кестените. Подритваш кръглите лъскави топчици и изпитваш същото чувство. Да, ти си в родния си град и това те изпълва с доверие и оптимизъм. Като дете събирах кестенчета, дори имаше акция по изкупуването им, така че се надпреварвахме кой ще събере най-много. И преди, и сега нося у дома няколко от мъничките топчици и им се радвам като на нещо много близко и скъпо. Доскоро пазех три от тях с особена стойност.

За добро или за зло неизменно в началото на парка се издига все така могъщата фигура на Альоша. Този каменен паметник е един от символите на моите детски дни. Не искам да навлизам в темата за смисъла на неговата поява в моя град. Може би друг път ще поговорим за символите на социализма. Ту с бял калпак от сняг, ту излъчващ топлина под палещото слънце, той беше моят ориентир в игрите. Стръмните алейки, които се спускат от двете му страни, бяха чудесни пързалки зимата, а лятото летях по тях с ролкови кънки. Колко обелени колени и лакти..., колко смях и радост...

Но какво е моят град без голямата река? В детството ми изглеждаше почти като морето. И сега обичам да сядам до водите й, и като преди хвърлям настървено камъчета, за да да направя повече жабки. Е, сега се пооглеждам, защото кой ли знае как изглеждам отстрани?! А понякога въобще не ми пука и смело замерям змиорките, подали сънени глави от водата.

Мисля си, че е странен житейски избор да прекараш живота си само в един град. Е, разбира се, изключвам студентските години. Тогава едва ли бих предположил такова усядане. Когато обаче ми се наложи да пътувам, все повече чувствам липсата на стаената нежност на моя град, на красотата на улиците и сградите, на полъха от голямата река, на кестените и липите. Навярно ще си остана в него завинаги. А вие познахте ли го?

И какво е онова, което е останало неизменно през годините във вашия град?
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Ники (14 юни 2009 20:51)
Русе, естествено. Абе, Фют, много хубава снимка от детските години си предложила.



--------------------
 
 
№2 от: Ina_68 (14 юни 2009 22:40)
Поредното оживяване на спомените и приятно провокиране на чувствата. Много мил разказ и пътечка към душите ни Фют! Красиво и истинско!
За такива като мен, които са далече от родния град това е поредната доза умиление и тихи усмивки... В моя град също имаше много липи, точно на такава улица живеехме. Когато цъфтяха аромата влизаше в стаята ни, а по стените клоните им "играеха" театрални постановки вечер, съчетани с уличното осветление. Обичах да си измислям сюжети и да гледам танца на клоните, така заспивах щастлива. Другото запомнящо се от моя град са пурпурно червените пожари, цветя, които шареха целия център. Центърът беше един огромен булевард и точно в средата му тези горди пожари стояха като на пост. Под електронния часовник ,също в центъра, продаваха най-вкусните гевреци и боза, помня аромата им...няма такива много отдавна. Имаше и една детска сладкарница "Снежанка", стените и вътре бяха целите изрисувани с цветни литературни герои...беше мъничка, но много уютна...обожавах пастите и жълтата лимонада там...всичко вътре в тази сладкарничка имаше друг вкус и аромат. И бялото сладко в стария град...лъжичка пълна със сладко потопена в чаша вода...там сядахме лятото с дядо , той пиеше кафе приготвено на жар, а мен черпеше с бялото сладко.
Всичко оживя отново Фют, благодарение на твоя разказ...Благодаря за хубавата емоция!



--------------------
 
 
№3 от: Pavlina Iossifova (15 юни 2009 04:09)
Питам се дали щях да мога да напиша такова нещо за моя роден град ако бях прекарала (студентските години не се броят наистина) целия си досегашен живот? Не, нямаше. Още докато растях обичах едно Габрово, което вече не съществуваше. После винаги съм бягала със страшна сила от него. От нелюбимото съществуващо и любимото несъществуващо. Но потребността да се връщам в него е като глътка вода в горещ ден. Последният път бях там през декември - не цъфтяха нито кестените, нито липите. Гледах голите чукари на платото Градище, ритах едно камъче нагоре по улицата-баир, на която съм израснала и бях най-щастливия човек на света.



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 0
Гости: 17

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: