Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Август 2020 (2)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Кааа-мъ-че-та за за-пал-киии, чшжт-чшжт
25-09-2009, 01:20 | Автор: mchukanov | Категория: Нашият дом / Моят град
    Това време - есен, София, ваканцията свърши и пак на даскало.

   - Ходи до пазара за чушки!
   - Ееее, беее, нали вчера се прибрахме от вилата, не взехме ли оттам...
  С отегчение, почти равно на онова, с което изхвърлях боклука, приключвам поредното сортиране на знам ли коя още по-поредна колекция, нахлузвам Ромиката и впрягам. Докато блея по "Сливница" - не я прекръстиха - гледам разни съученици брулят кестени - 5 сТинки килото ги изкупували. 5 кила = 1 фунийка сладолед, после може да сляза. Минавам покрай ТОХ-а, други ритат мач, що така му викахме - да риташ мач. Навалицата на спирката на Лъвов мост - тези кому се сърдят. Непоносимите сергии на пазара Кирков - какво пък толкова му харесват на пазара, та всеки път - ходи до пазара. Онзи странен есенен аромат на изгнил зарзават лъха овсякъде. Ооо - доволно потривам ръце - МАГАЗИНЧЕТО ЗА РИБКИ И ПАПАГАЛИ - в началото, откъм Сливница, вляво - знам, че го помниш. Убивам няколко минути докато гледам папагалчетата, рибка си имам и у дома. Търся чушки - защо червени чушки, аз червените, ммм, такова, не ги обичам. Какво разбирам аз от чушки - купувам. Криволича ту по единия ръкав, ту по другия - дюкянчета със всякакви джунджурии, които ми ловят погледа. Цветове - много, шарено, пъстро, плодове, зеленчуци, много. В пролуката между 2 кооперации някакви люпят орехи (не им ли е рано - нашият е още млечен). Платове, прежди, ха - тука ли предавахме вълната да я предат и тъчат. Глинените съдове - Дядо им вика ЦРЕПОВЕ - той разбира от глина и може да свири на окарина - калената, дето прилича на пистолет. Емайлирани канчета, тенджери, пак глина - някакъв чичко се пазари за цената на бонджулата (знаеш кво е бонджула - онова кюпче, делва, в което се правеше туршия, а сега ползваш за амбианс на вилата), почуква съсредоточено, гледжосана ли е. Оттатък - ядки, карантия - бррр, зеленчуци и плодове в някаква хаотична цикличност, рибарницата. Горния край на пазара, - винаги ми се е струвал по-широк и по-светъл тук, отдясно насядали занаятчии дърводелци - мерденета, точилки, чукчета за месо, хаванчета, дъски за рязане, вретена (момичета, предете ли). Блея, чета надписи на дюкяните зад сергиите, пак мирише, онзи аромат се примесва с този на изгоряла шума от градинката... И в този момент ме сепва

 Кааа-мъ-че-та за за-пал-киии, чшжт-чшжт.... Кааа-мъ-че-та за за-пал-киии, чшжт-чшжт

...Стъписвам се - този чичко не беше ли тука...ммм...още бях в предучилищната, че и преди това. Леко поклащайки се, с един сив шлифер, едната ръка, сгъната в лакътя, държи малката кутийка с камъчетата, механично се поклаща в някакъв неизмерим ритъм -

 чшжт-чшжт, чшжт-чшжт, Кааа-мъ-че-та за за-пал-киии,

другата ръка държи снопче от ония ОПАСНИте бързовари, с открития кабел, снопове - лук, чесън, царевици, бързовари - някакви странни съюзници на това вълшебно място.

Чшжт-чшжт, чшжт-чшжт, Кааа-мъ-че-та за за-пал-киии

- след някакво количество години - седят край него почти същите хора и стоки, само дето тия - дърводелците - са понамалели, за сметка на ония, върху кашоните - тука има-тука нема, пълниме и поставяме камъчета  на запалки. И над тях, като от амвон, с тон непроменен от времето, в същия сакрален ритъм

чшжт-чшжт.... Кааа-мъ-че-та за за-пал-киии, чшжт-чшжт

 и пак снопчетата никумо непотребни и опасни бързовари. Този незрящ човек беше спрял времето - той не беше видял, че съм пораснал, или сигурно не ме позна, но той си беше там, там си беше до

    Днес, есен, София, ваканция не е имало, има задачки.
   Ставам, малкия блее като мене преди - закъснява, а не си е подредил чантата - ти си я подреждаше,а. Кафе, половин кутия цигари, соцмрежата Нашето Детство, нещо си бях наумил в просъница, айде - за 30 мин. няма да закъснея толкова, оп - постинг, мейла (глупако, имаш и ключ от пощата), работа до рано, разминати срещи, в района на Женския пазар. Фотоапарата е под ръка. Да зема да мина да го видя тоя човек, там ли е - допреди няколко години си беше там. Ходя бавно, блея, - магазин, в който продават един ВЕФ и една Селена - ха - тва за наще хора - влизам и гледам - стари платки, инструменти, един телевизор, може би Юност - работи. Излизам. И намалих - ами ако не е там, приказката рухва, намалявам - мръднете дее, тротоара е тесен - явно преча някому, дето бърза. Извинете. Ами ако не е там - главата ме стяга - минавам 100те метра за 3 цигари време, ако не е там... Хората, глъчката, зарзавата, аромата, цветове, лъскавите вафли, гадните табели, новите аромати от арабите, не погледнах за велосипедите, някой от детството търсеше тенекиени формички - да зема да проверя има ли го и този чичко. Стигам игрека - онова площадче, дето пазара се разделя, там, дето седеше Човекът, оглеждам плахо - опитвам да чуя познатото

чшжт-чшжт.... Кааа-мъ-че-та за за-пал-киии, чшжт-чшжт

Продават се всевъзможни неща - това, което търся не се продава... Отдясно табела достойна за тук - ремонт на цигулки и пиана, струни за намквоси - не тая музика от тези инструменти търся. Апарата - не, не, не, за кво ли. Хора, навъсени, студени, като че злобни, отнякъде се вика. Не стигам "Сливница" - завивам по "Симеон" - втора употреба, втора употреба, оттам по "Мария Луиза" - все познати маршрути - там беше "Млад Техник", отсам имаше бръснарница - ха, тя си е тука, дали още бръснат, странно, столовете приличат на старите...

чшжт-чшжт.... Кааа-мъ-че-та за за-пал-киии, чшжт-чшжт

Лъвов мост, хората пак някому се сърдят, да зема да хвана рейса - да довърша цикъла до край... Камъчетата чаткат в главата ми, потя се, някой пита колко е часът, часът колко ви е, извинете, знам ли - 24 септември си мисля, само дето годината е друга.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (25 септември 2009 01:57)
Нямам думи сега... 



--------------------
 
 
№2 от: freja (25 септември 2009 04:02)
... струни за намквоси? За душата може би? Една от моите така иззвъня, разтрептя се, помислих, че ще се скъса...
Направо настръхнах. Аз няма да имам думи и по-късно... hi

 
 
№3 от: Чудакът от 6-ти Б (25 септември 2009 09:12)
Винаги съм имала усещането, че чичкото с камъчетата за запалки (той не беше ли сляп?) е извън всякакво време и затова изпитвах свещен ужас от присъствието му. Рядко ми се е случвало да ходя на Пазара, но всеки път треперех да не го срещна. Изобщо за мен, дете от новопостроените квартали, където живееха предимно млади хора и си имахме оптимистични светли пазарчета, тази част на града беше на границата на епохите "преди" и "след девети".

 
 
№4 от: eli (25 септември 2009 10:19)

Много хубаво. Мен честно ме беше страх от нашия пазар Миришеше наистина особено и то не само през есента. Кантарите силно ме впечатляваха, особено големите, казвахме им волски.
А бараките... Пластмасови обеци, тенекиени обеци, обеци с перушинки (помните ли ги или си ги измислям, едни такива висящи). Подскачахме зад шалварите на оргомните "ромки" да зърнем нещичко. И имаше и момчета, сигурно ще са продавали не само обециtantz 

Преди време с Регина се бяхме заприказвали за серия скици на колоритни хора от детството ни. Тя пусна един много интересен коментар за софийски скитник, но в момента не мога да се сетя към коя точно статия. Може и да й е дошло времето на идеята, а  Дали ще има желаещи?

Коя е всъщност годината от разказчето? '84? '85?


 
 
№5 от: zaharisa (25 септември 2009 10:53)
Често се намирах на пазара Кирков и откак се помня, слепият човек беше там. Сред пазарската глъч и шареното, с неизменният си вид и камъчетата за запалки, извън възраст и време. Никога не съм виждала камъчетата, но познавам звука им - същият, както го описва авторът на статията.  
Според мен човекът е жив. 

 
 
№6 от: isi (25 септември 2009 11:04)
Цитат: regina
В подлеза на Орлов мост имаше един човек, който продаваше "Ти-иквени семки, моля!", а по Графа около пл.Славейков често можеше да видиш Караджата - така беше известен оня висок скитник с благородни черти, не знам дали някой от вас го е срещал. Той почина в началото на 90-те, В къщи имам изрезка от вестник, посветена на него, даже веднъж я бях качила тук като статия, но я махнах. Едва ли на някого нещо ще му напомни.
 
  от "Нашата София 1982"



--------------------
 
 
№7 от: bat_mitco (25 септември 2009 12:08)
Eто заради такива неща съм тук...топли,човешки, с отношение...За мен лично, това е още един гол (и то какъв...отдалеч и с шут в сголбката, във вратата на Уикипедия и подобните и виртуални монстъри, пълни с много информация и без душа...Прощавайте за чуждата дума, ама това е олдскуул...Така се пишеше в много от вестниците и списанията, които са в една друга статия...



--------------------
 
 
№8 от: zaharisa (25 септември 2009 12:13)

Пропуснала съм тези думи на Регина, но аз съм от тези, които помнят Караджата по Раковска и съм сигурна, че тези хора значат нещо за нас.


 
 
№9 от: mia.yaneva (25 септември 2009 12:14)
Ето го следващият писател сред нас! Нямам думи, ама никакви... (А това на мен хич не ми се случва често!) yess bravoo nomer1 roza

Да, този човек е жив и винаги е бил там! Аз понеже съм тук наблизо и аз го виждам... Не знам, ако го няма щеше ли пазарът да е същият... Но той така или иначе вече не е същият, както и ми се струва има една такава нотка в статията... Едно време това беше най-истинският пазар с БИОпродукти (оф!) в София... Имаше едни неща, дето само нашите майки, че дори и само нашите баби им знаеха имената... и за какво служат... И май само на тях им трябваха да ни сготвят някаква забравена от съвремието вкусотия или да ни изплетат домашни чорапи от домашна вълна, да... Алабаш, гулия, земни ябълки, райски ябълки, фъстъци с черупка.. И мерденета, дето не знам какво е - ако можеш да разясниш. Аз за кръжоците по керамика само от там си купувх глина и от едно дюкянче за конски сбруи (Боже, за какво ли е било това нещо и тогава!?) си купувах кожички за герданчетата, които си правех  и сини конски мъниста... А, да и черва за луканка, когато баба веднъж склони да ми направи в къщи в апартамента... И продавачите ти казват - днес сутринта съм го брал, прясно.. Пък и то се виждаше - разкривени, но истински круши, домати, ябълки петровки... като от градината. Дъхави подправки... че и кардамон... . "Айде, взе ми ги, чедо, че бързам да си ходя, 2 кила ма ще ти ги дам като за цената на едно кило!" "Опитай, опитай, ей сега ще ти резна една прасковка, ако не ти хареса - иди другаде..."
На мен винаги този пазар и квартълът около него ми е бил жив музей... Така ми се иска да се запази! Представям си, че едно време в София и житния пазар, и солния пазар всички са били такива... Като от картина на Феликс Каниц...
Сега скоро бях толкова разочарована от пазара - еднакви като формовани плодове и зеленчуци от борсата. (Не може, байно, тия еднакви домати да са ти от градината, нема начин! Пък и ако беше производител и се беше калял да ги поливаш всеки ден и да връзваш доматите, това е голяма врътка и гадост, щото лепнат и странно миришат, щеше да ги рекламираш да си купя, че и парченце да ми резнеш с джобната ножка, не да ми викаш "Изборите минаха, тука не се избира!", "Айде, много сте важни софиянци, ще си избираш в магазина, маце!")... Почти нищо от оня почти непознат зарзават (ей, каква хубава дума ми припомни mchukanov!) и цени като в Била...

Напомни ми за една тъжна и смешна случка от преди година, ще си позволя да ви я разкажа по тоя повод. Имахме в офиса фотографски курс - две седмици, водеше го млад американски лектор фотограф с немски корени. В нашия офис като дойдат журналисти и фотографи от чужбина много обичат да ходят да снимат на пазара - заради колорита. Като си тръгнат винаги ни оставят за благодарност бонбони, огромни шоколади, бутилки - стандартни неща. Та тоя човек, нашият фотограф, последния ден на курса влиза тържествено в нашата стая, и дръпва една реч на мила благодарност към нас като организатори и домакини. Бе гледам го аз - не държи нищо, препасал през рамо една малка чантичка - от ония, с които ходиш за кратко до супера и в която влизат само ключове, телефон и пари, и си мисля "добре, къде си е скрил кутията с бонбоните този човек?" И чакам изненадата. Като свърши да приказва, той си бръкна в чантичката, извади едно бурканче истински захаросан мед и ни го подаде с висшо възхищение на супер рядкост, все едно ни подарява лунен прах, и каза "И ето - взех ви от пазара истински мед, виждам че пиете много чай и тия три главички чесън, даде ми ги жената, дето купих от нея меда на пазара"... И почти се поклони като японец... Ние тримата в стаята онемяхме! Беше и мило, и смешно, и тъжно, и не знам какво... Писнало ни е от бутилки и кутии бонбони, не беше заради това. Умираме за мед, щото наистина пием чай. Но изумяхме, как човекът е намерил истински мед, зад ъгъла на офиса, на пазара, където е снимал за репортаж, и как точно това ни е избрал за подарък...  И най-вече как това му се вижда висша ценност, а за нас е ежедневие ... и понякога не го ценим. Още ми е пред очите този човек в тържествено-благодарствена поза на вратата... 

 
 
№10 от: Надя (25 септември 2009 13:06)

За мен беше дядо Медец - всъщност той си беше Мехмед, но всички деца му викаха Медец, може би заради медта. Той беше селския калайджия, мноооого колоритна личност, ама много - потурите, лулата, броеницата, калайджийските интрументи, начина по който сядаше на земята - в него всичко беше неповторимо и уникално! Той дори миришеше уникално и говореше с един дрезгав глас - същинский Джоко Росич. Всички хора го обичаха и му помагаха, на него и челядта. На всичкото отгоре правеше и поръчки по домовете.
За разказа, щях да кажа и аз "нямам думи", но много тишина щеше да се насъбере. Затова казвам: Благодаря!
Благодаря ти mchukanov, че твоите вълшебни думички, изтъкаха едно киличме с което се пренесох в детството. Там на оня пазар в Горна Оряховица, в морето от цветове и аромати, който тогава беше толкова голям, а сега странно малък!


 
 
№11 от: mia.yaneva (25 септември 2009 15:40)
А аз помня и чичкото с пуканките от "Орлов мост". Май няма човек от София дето да не го помни. То понеже едно време много пуканки не се продаваха - на "Орлов мост" и на единия вход на Парка на свободата срещу Биологическия факултет, но по-рядко. Но чичкото на Орлов мост беше неизменен и вечен - искаш ли пуканки - там. В ония бели хартиени пликчета по 0,10 ст. Винаги с бяла престилка (като лекарска) или с голяма готварска бяла престилка и бяла шапчица като готвач - в студ, пек, зиме - винаги с тази униформа. Без коса, мисля без два пръста на едната ръка и леко кривоглед. Леко намусен и странен, но винаги готов за пуканките и децата. Май още стои там машината за пуканки, от онези старите от наше време, а може би и чичкото. Ще взема да се разходя!

 
 
№12 от: zaharisa (25 септември 2009 15:54)
Чичото с пуканките си е там и според мен е редно да го добавим в статията за стария Зоопарк.  

 
 
№13 от: Боряна (25 септември 2009 18:05)
Пък аз и до днес страшно обичам да се разхождам "из пазара". Отдавна обаче не съм го виджала чичкото с камъчетата, дано да е жив и здрав.
Всъщност тази тип "централна" част на София се промени най-малко с годините. Около "Кирков" и от другата страна на "Мария Луиза" са се запазили /силно казано - повечето са опасни/ сградите, по които така въздишах като дете. За човече от панелен блок те си бяха направо като от приказките на Андерсен - с орнаменти, балкончета, цветя... Винаги съм искала да живея някъде там - с всичките му работилнички, баничарници и обущари...



--------------------
 
 
№14 от: mchukanov (25 септември 2009 19:25)
   Стана тя еднааа

   Се чудя отде да я почна, щото си извиках нещото и то се случи, не на пазара и не тоя Чичо - ма така се надявам да си е жив и здрав, ей - ще я карам напосоки и май почвам с бат Митко. Знаеш ли къв бразилски гол стана днес, - докато дремех над едно кафе - гледам Джими - другият константен тип от детството ми. Левски-арите сега го знаят като талисмана на отбора, един леко брадясал, с немного дълга, но и немного къса коса. Тоя Човек го помня от времето, когато една прегърбена Баба се въртеше около Училище, по време на Голямото, продаваше Би-Бит-ки, цигарени дъФки и семки,- Бабата се подпираше с една от ония, жълтите щеки. Джими нямаше равен в жонглирането с топка, неговото 21 клонеше към +безкрайност, кат се поумори - цак, лекичко, понаведе се и закърфичи топката на врата си - годината е някъде към 1985...май. Периодично съм го срещал - бе не мърда ли календара на тоя човек - все такъв, какъвто си го знам. И днеска - ехааа - Джимиии, с оная вечната синя тениска, торбата - сигурно анцунга в нея - малко понаедрял, ама Джимарата hiphip 
   А така любимото радио ги редуваше - Рейнбоу със стрийт ъф дриймс, Юрая с Джулая, май - тука някъде се появи Джими, после чичко Ерик заприпява  май фадърс ай, ай стига, излязох си на улицата и странно случайно си затананиках онова, Володиното - Я не верю судьбе, а себе - еще меньше. Но мне хочется верить, что это не так...

  
После какво следваше...ммм...мердене (Миа, знаете!) е дебелата точилка, ok2 която към краищата изтънява като ръкохватки. Надя беше описала подробно как Дядо и пресовал суджука с лимонджиско, ама точно така - лимонджиско шише. Та това всъщност е мерденосване - процеса, а мердене - прибора. За всичко написано, анджък, баш, - не използвам турцизми - чунким не така си говореха хората, а  
   З
а Медът - нов ред и 2 пръста навътре - следва..... поне пчелите си останаха, и цветята, та...ако не се бъркаме имаме такива медове, че...мани-мани
  
Големите волски кантари (Ели), улеите за дини, чергилата..., кантарите и везните - някой беше писал за ония кантари дето висяха, едно рамо с топуз от едната страна и една метална купа (висеше на 3 вериги) и 1 или 2 куки - най често се мереха агнета на тях - малко по-високо. Този хард-хард-уеър носи звучното име капона (според другарите Куртев и Чулов, които са справочници за всякакви олдскуул думи, уреди, джаджички, мурафети, ама тия много олдскуул, фляса ли някой мещерски - Карлово и Хисаря да се включват! ) ехее. и мери безобразно точно, даа.
  Тия па, по телевизора говорят за държавата - мойта държава е някъде другаде, опса - паспорта ми на гражданин на НРБ е с валидност до ноември - как сме с тях, виза трябваше ли или да чакам приглашение...алооо, колкото и да ме държите, пак не можете ме държа толкова, колкото аз мога да седя... глупости!
  
За чичото с пуканките (Дружинката) - ще го делиме тоя човек между Парка на Свободата, Ариана, Стадион, Зоопарка, Вечните люде на града ни,Кибиченето по спирките, и ...   ако щете Опаковките.
  
Дядо Медец на Надя, как хубаво се върза с медеца на Миа , верно се калайдисваха бакърите, Дядо ми умееше - калая, нишадъра, онова, дето приличаше на чукче, ама с по-дълга и тънка дръжка - някакъв примитивен поялник, калчищата и парцалите, киселината, как странно миришеше и това, къде отиде това обоняние...   Долу на Сточна Гара си седи ковачницата "Крали Марко", ама дали някой калайдисва.
   Думи, думи, думи нямам...



--------------------
 
 
№15 от: furious_kid (26 септември 2009 11:15)
О-о-ох, Човече! Съседе! Върна ме така силно в детството ми, че още не смея да напиша нищо по-подробно... А така ми се иска!

Още от оживелия спомен за вечния чичо с камъчетата... С когото плахо се запознах в едно от павилиончетета пред Светия Храм (които вече ги няма), при един друг незрящ на Пазара - чичо Динко с галантерийните стоки...
Те камъчетата за запалки вече не са оборотна стока, ама този звук... този звук... И този монотонен напев! Човекът отдавна го изместиха по-напористите (и по-мургави ) продавачи на всякаква 'черна-отрова за-хлебарки-мишки-плъхове", "пазарски чанти-здрави чанти" и "ЧОРАПИ-И-И-И, бръснарски ножчИта, бинокли-и-и-и-и!". (Впрочем, за наша чест ще отбележа, че все пак най-мощният глас принадлежи на червендалест здравеняк нашенец на неопределено средна възраст, който по неподражаем начин продължава традицията на старите вестникопродавци. Мъ-ъничко да се позадържиш на пазара (а той и досега си е за мен Пазарът - единствен софийски за цялото ми детство), и ще научиш всички новини и клюки.  От всички ежедневници и седмици, изревани с глас като на Кейтсби Бурията и очарователно придружени с пикантни подробности, понякога и в страннни рими... Но дори и с този нов местен колорит, а може би и именно заради него,  пазарът вече не е същият.

Обаче! Изместеният незрящ човек (или някой, който извънредно приличаше на него) просто се беше преместил! И предлагаше първоначално старата си стока, а после едни плетени дамаджанки на ъглите на "Дондуков" с "Бачо Киро", а след като цветарите го изгониха оттам (после и тях ги вдигнаха) - на съседния ъгъл с "Будапеща"! Но заради огромния шум на съвременния град думите му постепенно заглъхнаха. Защото нямаше вече кой да ги чуе...
Сега не знам къде е - преместих се, но струва ми се, че все още като мина по родния "Дондуков" го виждам на ъгъла! А чешмичката на "игрека", където най-често седеше той, сякаш в бълбукането си е вплела и неговия монотонен напев...

Чичкото с пуканките имаше и брат, който най-често около "коневръза" на университета, когато нямаше мач, обикаляше с торба и с вечното "Ти-и-и-иквено семе, слънчогледово семе! Ти-и-и-иквено семе...". Вечер двамата уморени труженици, задоволили поколения деца с любимите им пуканки и семки, заедно си тръгваха от будката за пуканки неизменно винаги в района на  "Орлов мост". "Дружинката" и сега си е там. А другият?... Дали и "Дружинката" метлата на времето няма тихичко да го отвее от новопостроения изход на метрото?

Въпреки, че както отбелязваш и той и Джимарата (че и куп други образи от квартала) сякаш са слезли на една определена възраст от календара и упорито, (вече коя година) отказват да се върнат там! Мисля си, че трябва да ги проверим! За дълго хладно оръжие - я меч, я рапира, я нещо по-екзотично. Че те май само очакват на наша земя някой от клана Маклауд... За да му покажат, кой ще да е "live forever, мама му стара!", както справедливо би отбелязал Боримечката! tongue3 nomer1

Благодаря ти за прекрасните спомени!

ПП ТОХ-ът, обаче за мене си е МОЕТО 123-то НАЧАЛНО училище, пък!!! И "Първо" не е никакво "Първо", ами "ДЕСЕТО"! Да ме прощава "Първа мъжка"...
Така бяхме: от I до IV клас - в началното, после от V до VIII - в основното училище. А после... П осле дойдоха изпитите...

ППП А на "СливEница" и "БачKо Киро" след канала мисля, че все още е НАЛБАНТНИЦА "Крали Марко"! Да не би и на това да са посегнали?




 
 
№16 от: mchukanov (26 септември 2009 12:45)
   ЛАВИИИИНААААААААА...

  Мечовете ги коват в "Крали Марко" pirat
  Да, да - твойто 123-то е мойта предучилищна, всъщност tongue3  хехе...
  Отивам да си търся учебника по ОСП - дали имаше нещо за систематизаиране на информацията, на по прост език... Или в този по ИНФОРМАТИКА да надзърна...

А...ммм...ммм...СТОП - П, Пониччкитееее... На "Екзарх Йосиф" и "Дунав", работилницата, просехме си по обед понички, на прозорците - оградна мрежа - напластена с прах, мазнина, мъхчета от тополите по Волгоград, мазнина. Някоя изнервена Лелка гребне от тестото - замери ни - фляк - тестото лепне по мрежата, не минавааа - нц - безцеремонно Лелката си го мятка в общия кюп и продължава...келеши с келешите ви... И пак аромати бее - всичките фритюрници на макдоналТЦ - ТЦ, не могат да ви наДмиришат ей...
П = ПЪРВО -
КАТО ПЪРВО НЯМА ВТОРО,
ТЪЙ ЛЮБИМО НА СВЕТА
...и името му взеха, и абревиатурката отпред...
П=Пожарната,
П=Парче четвърт хляб за 10 стинки от хлебарницата на Поп Богомил, яж и беж
П=Марияяяя, с фамилия с П,
П=Полудявам ли - и Психодиспансера беше там, на Искър, Преди Математическата
П=дар на Природата - онзи чуден магазин с дивеча и Пчелното млечице - кой Па ги дои пчелите
П=Пецата, Петър, Петко, Пафката, Петя, Пеци Гюзелев - Пааак търсим вкусъъът на вреееметооо иии крачим с ръцее в джобоовеее ниееее...






--------------------
 
 
№17 от: furious_kid (26 септември 2009 13:00)
...
П=П
ирожките на "Искър" и "Бачо Киро", където освен това Печаха гювечи, баници, агнета...
П=Полудяла си ни е открай време махалата! Психодиспансерът и Психорегистратурата  си БЯХА махленски, на "Искър", Преди Математическата (сега е модерна сграда там), махленски си и останаха!  Преместиха ги в онази дъ-ъ-ъ-ълго (над 20 години) строяща се сграда на "Екзарх Йосиф" и "Будапеща", после май Психарите ги разпуснаха, но Психорегистратурата остана там!
П=Пистолет тъПкач или поне каПси на релсите на трамваи 3, 4 и 10...
П=Прах за Пране "Алка" от "Поп Богомил" и "Будапеща"... ...

ЗАБРАВИХ!
П=Поликлиника районна (III-та, де)!!! То името си тук дължа на нея и една докторска реплика - пък аз на амнезия ще го докарвам!




 
 
№18 от: mia.yaneva (26 септември 2009 15:23)
Чекайте сега, Furious и mchukanov - аз работя в тоз квартал и кат съм безработна в обедната почивка мога да пообиколя тез дни да поснимам и да проверя какво е останало от вашите колоритни спомени. Как ме заинтригувахте!

П.П. Значи съм горд притежател на мердене, с което правя козунаци :) Благодоря, че ме светна!

 
 
№19 от: Cvetan (26 септември 2009 15:43)
Ох,Хора!Съседи!Аз така се развълнувах за пазара ,че още  не мога да  сглобя едно смислено изречение!!!Там ми е цялото детство между Дондуков и Сливница  и между Пазара Кирков и Волгоград.Аз все още съм си там срещу "Крали Марко " и си събирам мислите и спомените на терасата вечер.А Джими,чичкото с камъчетата ,чичкото с пуканките и други Колорити, ех ,те са неподвластни на времето и са все същите.Малко като се посъвзема ,ще допълвам за местата.
Сетих се ,че ЦДГ 104 (на Чумерна и Симеон)отвън  си все същата.

 
 
№20 от: Зико (26 септември 2009 16:42)
Браво, mchukanov, цветно си го описал, много цветно. Повече не мога да кажа, защото детството ми не е минало в София, но браво.

 
 
№21 от: mchukanov (27 септември 2009 01:02)
  Какво да снимаме, Миа - там снова денем, въздухът ми е там на мене, отдавна спя в друг квартал на  Сф, пък понякога и на Бг де, ама там до днеска си живея - имам една тъпичка хрумка - секи да закичи апарата, да хване кохинора - оня, дето ставаше на Плювострел, да си нарисува уличките на махалата и да почне - Фуриус - колко детски градини имаше само в карето Раковска, Волгоград, Сливница, Дондуков - сещам се за 3, като тая дето я спомена беше флагмана. И каквото помни - тука беше така и така, да си спретнем една Споменно Навигационна Система, че инак... не че на някой му е ... ама пък имаше уредена среда, аамаха.
   Цветане, Комшу, къде срещу ковачницата бре - дългия блок с тунелчето ли - Моят блок tongue3 smile24 , входът откъм Коста Янков - ей на - и улицата ми вече я няма на картата   - отсреща живееха на квартира братя Аргирови, а почитателките (има една много извастна - тихо, момчета ) им стояха във входа на топло и чоплеха имената им по гипсовите облицовки на фоайето, дали са ги шпакловали... ама вече има решетка и не пускат външни хора, долу имаше печатница със съвършени заготовки за фуниики, а осреща беше Антон Иванов - хладилния завод - за тръбички... Някъде в началото на Волгоград е живял някой от персонажите в ЛАВИНАТА - и тези хора трябва да почетем...и Ана Маймункова - тва велико махленско авеню... И закусвалнята Шанхай (така ли се казваше или Дядо така си я беше кръстил) с кюфтетата, Бръснарницата и Малката Бакалия, дето - ЗАБЕЛЕЖЕТЕ - работеше в неделя - как се казваше Бакалина, не се сещам, ама синята престилка и молива зад ухото са незабравими...Малеее, Хорааааа, Децаааа, Копче - кво станааа smile24
   Ей, Зико, я сядай да пишеш - не може да е било скучно там край тебе - или казвай бърже отде си да те пускаме по канален ред да ти припомним - ако кажеш Ню Йорк, кой па не фане аероплана да дойде да припали шумата на Сентръл Парк и да пекне чушки на първия попаднал знак, Асан ми рЕчи hiphip
   Пловдив продължава да мълчи - Мильо ли беше зевзека с паметника на главната?! Ще се звънят телефони, май, ама да прокарат - Наще са пуснали молба преди 5 години, ама постове няма.
   ПП Дърводелците продаваха и ДЖУРУЛЯЦИ ЗА ДЖУРКАН БОБ ИЛИ КОПРИВА...
   ППП ПРРИСТРАСТИХ СЕ...



--------------------
 
 
№22 от: bat_mitco (27 септември 2009 22:09)
Вчера купеният преди две седмици от един чичо на местния(Елена...) битак грамофон (мъничък PHILIPS дек)взе че внезапно извади звук от старата чешка SUPRAFON с мелодии от вехти уестърни ...иии като се започна..."Златото на Маккена","Великолепната седморка"и оная с хармониката...Стоях допрял кабелите на филипса към жака на компютърните тонколони и не смеех да мръдна...Пу,да не му е уруки...
                      Майсторе на Церемонията, рицарю от клана МакХук,
  какво общо имаш ти и твоята история за камъчета и още нещо с тая работа с грамофона..Защо си мисля ,че имаш....На всичко отгоре онова радио е свирило точно неща, които дънят от моята емпетрица...DO YOU REMEMBER MEEEE OOON THE STREET OF DREEEEMS...юрайците,Клептън...Може ли да пусна вече кабелите?



--------------------
 
 
№23 от: Krista (28 септември 2009 12:32)
Не ми остава време да изчета всички ви, но точно главният герой на тази статия, да ви кажа, си е жив и здрав (ако последното твърдение е изобщо уместно в този случай). Видях го преди седмица, но на "Пиротска" - в началото на търговската и част, в посоката, противоположна  на Централните  Хали (ама и аз какво обяснение дадох.... ). Малко пообелял, може би - поостарял и седнал на едно столче.
 И, приятели,....веднага си помислих за "Нашето детство", как този човек е малка частица от него....Браво,  mchukanov , изпреварил си мислите ми....

 
 
№24 от: mchukanov (28 септември 2009 13:06)
   Ееех, Децааа hiphip
  



--------------------
 
 
№25 от: mia.yaneva (29 септември 2009 10:53)
mchukanov, пристрастен казваш, а... 
hmmm :) podsmruk

Както казват братята на Острова - Welcome to the club!

А ние пък, пак ти казваме Добре дошъл!!! Ти с тия прекрасни разкази все едно си тук отдавна, ма май на тебе още не сме ти правили новобранска с нашия тест, ей тук ! Хайде, давай, пък после ще си говорим пак :)

П.П. Резултатите ги проверява после дружинната pionerche и познай какви резултати имат другарчетата тук :)

 
 
№26 от: mchukanov (29 септември 2009 12:29)
    Първом - Добре съм Ви заварил, Другарчета!
Аз отдавна съм тук - всъщност - както повечето от вас - никога не съм бил другаде, корабчето ми отдавна акостира на този остров - то, май, не е и отплавало от тук. Хапчетата на Пипи ги изпих, точно като вас, а те - знаете - не пускат - такава им беше магията. И някакси ей така, сякаш искам да му натрия носа на този велик стар Келеш (и той ги е пил тия наще хапчета, бася лов  smile24 ) - ще му кажа, даа Приятелю, има някой Тук, има някой вКъщи, винаги е имало, ама като не се прибираме hiphip 
   Поздрав за всички, защото и тва си е частица от пъзела, който Дружно кърпим

http://www.youtube.com/watch?v=JWnapx502uQ&feature=fvw



--------------------
 
 
№27 от: mia.yaneva (29 септември 2009 13:04)
dens Ееее, това вече наистина е прекалено за ново другарче в класа!

Как позна коя е любимата ми песен на любимия ми състав!?

БЛАГОДАРЯ!!!!!!! hi

 
 
№28 от: zaharisa (29 септември 2009 13:40)
Потвърждавам думите на Криста - вчера видях човека с камъчетата. На пръта с кутията най-отгоре имаше и от споменатите бързовари с открити реотани. Само дето е модернизирал кутията, с която дрънка и сега е жълта пластмасова, та познатият звук е приглушен.
Край пазара открих и магазин за стари неща, в който има неща интересни за снимане и показване тук. Не е антиквариат.) Казва се Рето.
Всъщност, там търсех онова магазинче за сладкарски пособия с въртящата се витринка. Е, за него сме закъснели.

 
 
№29 от: mchukanov (8 януари 2010 15:39)
   Сетих се за вехтошарите - обикаляха махалата и викаха едно такова мюезинско "Аааааинааааам", което - казаха ми по-късно - било "Стари вещи купувам". Изчезнаха тия хора, или поне не съм ги виждал. Но пък се нароиха мургави каруцари (ужас за шофьорите), които иззеха тази функция - ама такива шарени неща изхвърлят хората днес - като загледах една каручка - няколко Детства побрала, дано поне е зарадвала някое каруцарско Хлапе bruuum
 



--------------------
 
 
№30 от: longcop (29 януари 2010 19:35)
Аз си спомних за каруцарите едно време, които обикаляха кварталите (крайните обикновено) и викаха "ЗЕЛЯРО, ЗЕЛЯРОООООО". Сещате се какво продаваха.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 0
Гости: 15

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: