Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Юни 2020 (1)
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Спомен за Караджата
5-10-2009, 21:47 | Автор: regina | Категория: Нашият дом / Моят град
Авторът на тази кратка статия го е казал най-добре. Дали вестникът не е "Култура"? Свикнала бях със скитника с благородни черти, обитаващ през 80-те площад "Славейков" и околността / снимката според мене е на ъгъла на "Графа" и "Раковска", където по онова време имаше супермаркет със зелена дограма, за съжаление снимката е черно-бяла.  Какво има сега - не зная; отдавна не живея в София. В първите години след като се изнесох от столичния град и често пътувах обратно дотам, в случайно купен вестник / а дали пък не е "Демокрация"?/ попаднах на тази статия, която пазя и до днес. Споменът за Караджата.
Спомен за Караджата
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: mchukanov (6 октомври 2009 00:29)

   Липсата на смелост се оправдава с липса на време. Социалният статус се оправдава с чисти дрехи и добри обноски. Доброто възпитание отдавна не се оправдава с елементарен поздрав. Липсата на време оправдава липсата на човещина. В наши дни, днес, тая вечер, в центъра на София - предполагам и на Твоят град - броди Достоен, Благороден, Възпитан Човек, който те спира. Опитва да те спре = защото ти бързаш = иска ти цигара. Механично се бъркаш и му я даваш. Утре пак така... И вдругиден пак...И след години пак... И след 10 години си викаш - ей  на - аз тоя човек го познавах - пушели сме заедно, поздравявали сме се - ама какво от туй, дружеее, какво от туй. Отиват си хората, а ти какво правиш - освен любезно да поздравяваш, да черпиш цигара, да си гладиш ризата - какво... Кой е той - Караджата, Бай Милко, Тошко Математика - Кой - не съм ли Аз този Ти, или Той...Губиме се бе момчетаааа, губим се някак сами.





--------------------
 
 
№2 от: Надя (6 октомври 2009 11:04)
Аз... rev rev rev

 
 
№3 от: regina (6 октомври 2009 11:33)
Не знам кой е Тошко Математика, но в Бургас има един възрастен човек - с износен сив костюм и вратовръзка, шапка и бастун - някой ми каза, че бил бивш учител по математика...или просто прилича на такъв. Той се разхожда с едни билетчета за лотария - напоследък май с някакви по-съвременни атрибути, ама не мога да се сетя какви... май от ония диодните играчки, от които непрекъснато купуваме. Но той просто обикаля, без да те кани да купиш,,,чудя се как му върви бизнеса...когато го зърна, тръгвам да го гоня, за да купя нещо.
Или онази прегърбена баба - ние с мъжа ми и викаме "шотландския боец", която благославя, предлагайки да си купиш увехнали цветя /казват, че ги обирала от гробищата/, а като откажеш - кълне:), тогава от страх и даваш пари /поне един лев, иначе пак кълне/ и не си вземаш цвете:)
Или вдовицата на един от "сивите вълци", осъдени на смърт и екзекутирани за оня атентат във пътнически влак по време на покръстването през 80-те - винаги много любезна цветарка.
И уличните музиканти - има много от тях, един даже пее в хора на операта, но се чувствува недооценен и затова пее соло на главната:)
Или бившата стопанка на къщата на ул."Неразделни" в София, където живеех под наем през 1985 - стопанката беше вече клошарка и живееше по милост в една стая в сутерена на къщата, стопанисвана от вдовицата на брат и - бивша негова слугиня, родом от Свищов,
Хората от улицата. "Кучето от крайния квартал": От теб, господине .. ........ ... ..

 
 
№4 от: furious_kid (6 октомври 2009 20:21)
...тъжни спомени за хората-символи на родните ни места подхванахме...
И за съжаление, докато в детството ни тези хора бяха единици, сега броят им расте... И май само ние - непорастналите деца продължаваме да ги забелязваме и да им обръщаме внимание. А сред тях все по-често започнаха да се срещат и наши учители и родители на съученици или просто познати възрастни спътници на младостта ни.  И поне за малко се заговаряме, обменяме скъпи и за двете страни спомени! Нищо, че и нас ни е страх и (както съвсем човешки забеляза mchukanov) се опитваме да се забързаме при всяка среща. Ама не успяваме - спират ни собствената ни съвест, собственият морал и ...детските очи, през които все още гледаме на живота!

ПП Колкото до вестника -  Юри Лазаров беше кадър на "Стандарт" и  шеф на "СтандартАрт"... А и "Стандарт" беше единственият вестник, използващ в макета си този шрифт ("Опал" или "Оптимус"...)  Regina, какъв цвят е хартията?

 
 
№5 от: regina (6 октомври 2009 20:32)
Амии снимката е цветна: такава си е хартията - пожълтяла от времето вестникарска хартия...какъв цвят е бил този "СтандартАрт"? Може и това да е вестника - щом правя асоциация с "култура"
Напоследък / и не само / си мисля: не са ли всъщност тези хора най-големите деца, ДЕЦА с главни букви - извън всички условности на живота?

 
 
№6 от: freja (7 октомври 2009 04:36)
Мисля, че е най-подходящо тук да попитам. Някой случайно да е запознат с въпроса какво е длъжна да прави държавата за бездомнците? И изобщо дали е длъжна да прави нещо? Дали проблемът е законово уреден? Интересувам се заради един конкретен случай в родния ми град, заради един клет Караджа, наскоро останал без дом, чието измъчено лице просто ми къса сърцето.

 
 
№7 от: dani (7 октомври 2009 06:49)

Имах един случай с една бабка преди време в София, която продаваше разни вещи M.In Китай. "Трябва да събера пари за един килограм фасул, половинка сирене , еди колко си кофички кисело мляко..." Беше си направила калкулация колко продукти са й нужни за да се прехрани за един месец. Купих един макетен нож за , мисля, 5 лв. и тя реши , че съм богаташ, който си крие статуса под скромното облекло. А всъщност тъкмо бях взел заплата. После седна на масата до мен (намирах се в някакво забутано софийско кафене). Започна да ми разказва. Била е начална учителка. Колко много грижи е полагала за учениците, да ги възпита, да бъдем достойни за Родината си българи. Някой от "достойните" с чин министър, си мислех, докато я слушах, й беше определил пенсия, с която след като си плати тока и водата, останалото трябва да го спестява за парно, ако не иска да умре от студ през зимата.
Накрая ме попита дали знам кой е написал "Бяла спретната къщурка/с две липи от пред./Тука майчина милувака/сетих най-напред." Не знаех и ме беше така срам, че не зная. Когато си тръгна , ми се дорева.
Имам такова усещане вече 20 години- че министрите и народните депутати по някаква странна грешка обикалят улиците, просят и спат по входовете на жил. блоковете, а просяците и клошарите управляват държата ни. Много странна грешка и все не мога да разбера кой е виновен за нея.




--------------------
 
 
№8 от: furious_kid (7 октомври 2009 10:00)
Колко хубаво си го казал, Дани!...
И колко ужасно е, че именно тези управляващи ни нравствени клошари (които май наистина ровят в скъпи костюми из всяка чуждоземна кофа за боклук, за да добарат нещо само за себе си), докараха децата да наричат автора на "Родна стряха" Рамбо Силек.... А учителите и родителите им (особено по-възрастните) - до нивото на... на... на ...абе, просто нямам думи!

ПП Regina, ставаше дума за културните страници на в. "Стандарт" Освен шрифта - запазена марка му беше светлосинята хартия. Ама май за някои притурки или вътрешно тяло си ползваха нормална бяла вестникарска.

ППП Почнах да отговарям на Freja за държавата, ама стана толкова за възрастни, че го изтрих...

 
 
№9 от: regina (7 октомври 2009 11:05)
Вярно че "Стандарт" беше на синя хартия!
freja, имаме си "Закон за социалното подпомагане" и много подробен правилник към него с всичките му обществени трапезарии, помощи за отопление и пр. Сигурно има текст и за местата за настаняване - не съм го чела подробно. Само че, помощите като сума са твърде малки, а за по-голяма част от "социалните услуги" няма лица, спечелили конкурси, и не се предлагат. Но това са приказки за възрастни.
Но, да си призная, идеята на статията ми далеч не е съжаление и оплакване...не!
Това са особен вид, горди хора! Има ги и в най-социалните държави. Изборът донякъде си е техен.
Просто исках да споделя колко са ми близки...но няма да обяснявам защо.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 18
Потребители: 0
Гости: 18

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: