Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Тогава и сега
7-12-2009, 16:48 | Автор: isi | Категория: Нашият дом / Моят град
Още преди повече от година, когато Надя качи една картичка - поздрав от почивката - с изглед от Варна, бях решила, че трябва да видите същото място и в днешния му вид.
След това, обикаляйки из другите мои градове - моя роден град, родния град на мъжа ми - реших да снимам и тяхното днес и да го съпоставя с конкретни стари снимки и картички.
 
Това са три МОИ  града, които не са столицата, и които са коренно различни и един от друг - и тогава, и сега. И места, които са снимани,  не са еднородни  ...
Ето вижте сами:
 
Това е картичката от Надя -  Варна - мисля, че е поне от началото на 70-те.
Тогава и сега
 
Ето я същата алея, снимана  предната година:
Снимала съм я по нейната дължина, първите 2 снимки са точно от същата позиция...
Тогава и сега
Пешеходната алея в голямата си част вече е паркинг алея...
Тогава и сега
Продължаваме по нея, за да я разгледаме ...
Тогава и сега
Дори където все още има зелени площи - те са в този окаян вид. Иначе си има задължителните билбордове, а също така - нововъведението от предната година - палми в саксии - според мен стоят нещо като "на гол тумбак - чифте пищови"
 
В крайната си част алеята все пак си е само пешеходна и край нея има цветя и ... пак палми :))) Но тук наистина вече добре се вижда разбитият й асфалт и обраслите бордюрчета ...
Тогава и сега
А на последната снимка е и  колоната коли след работа, които аз, прибирайки се пеша по тази алея, изпреварвам почти винаги :)) (често така си набелязвам една кола или автобус и следя с колко ще ги изпреваря до кръстовището :)))
Тогава и сега
Аз не казвам, че тази алея ще остане така, може би има някакви проекти за нея. Дано не изчезне съвсем във връзка с разширяването на натоварената улица :))) Ако бях снимала някъде в центъра на Варна, щяха да се видят съвсем други неща - сменени плочки, пешеходни зони, вело-алея :)), красиво озеленяване, но и реклами, климатици, нови строежи...  Нито съдя, нито се жалвам, нито възхвалявам - просто няколко снимки ... и малко тъга ...
 
 
А ето сега още малко тъга, различна. Този път съвсем малък град - Шабла - и неговото опитно поле в началото на 80-те... (знаете я тази снимка :)))
Тогава и сега
Ето го днешния вид на опитното поле ...
Вратичката и пътечката...
Тогава и сега
Точно тази част  с лехичките...
Тогава и сега
Отвън  - обраслия тротоар и отсрещната къща...
Тогава и сега
Тогава и сега
Ами тук какво да коментирам... Тук ги няма белезите на съвременния град и общество - няма задръствания от  коли, дори, вярвайте, понякога няма почти никакви коли,  няма билбордове, няма реклами... Но няма и хора, ученици, деца... Постоянно намалява населението на града.  Няма и и никакъв шанс това опитно поле скоро да бъде оправено. Дори и да бъде изчистено, то вероятно ще е с цел някакъв строеж ... Опитно поле - не е нужно никому. Дори и в градче, където земеделието е основният поминък на населението в днешни дни...
Но и в Шабла има неща, които се възраждат или прераждат. Обещавам да разкажа поне за едно от тях!
 
 
 Е, все пак  най-оптимистичното сравнение оставих за последно :)) Ценърът на моя роден град - Горна Оряховица ! На гърба на картичката пише нещо за 1982 г. Но според мен снимката може да е и от края на 70-те, не знам.
Тогава и сега
 
А ето центърът на Горна Оряховица днес. Съвсем случайно от почти същата позиция, но  в няколко кадъра. :))
Тук според мен сравнението е дори в полза на днешните снимки :)) Няма много промени и все пак - вече има и фонтан, все още градинките са си добре поддържани, паметникът на Георги Измирлиев - също, по площада има пейки, кошчета за боклук, нови лампи, много хора...
Тогава и сега
Е, все пак това си е Центърът на града! Сигурно и за  много други градове по отношение на центровете сравнението ще е в същата посока :))
Тогава и сега
Тогава и сега
 
Въпреки че, ако се вгледате внимателно, плочките по площада са си старите и вече са начупени. А онова, което не можете да забележете е, че Киното днес е просто Търговски център. На снимките  не се вижда и ГУМ-ът, който сега е в доста по-окаян вид и някак излишен в центъра на града. Скрита за снимката остава и новата сграда на един магазин от големите вериги, който заема част от красивата гледка към платото "Камъка" над града ни. Но пък преди това точно там пустееше недовършена огромна мраморна сграда от "преди 10-ти", която, докато не взе невинна детска жертва, не беше съборена...
И все пак - центърът на най-моя град си е почти непроменен! И въпреки всичко - в добро състояние! Радвам се!
Не мога да кажа същото за онази огромна поляна в квартала ни, на  която, ако имах снимка от  "преди", щеше да стои опъната шарената шатра на гостуващия  ЦИРК! А снимка на точно същото място днес ще ви разкрие... да, познахте:  поредния огромен  магазин от поредната верига, с бетонирана трева наоколо  - за  паркинг. 
Но  кое за зло, кое за добро ... Не живея там, за съжаление, така че -  нямам право на мение :(((
 
И за край на разходката из моите градове ...
Има все пак нещо, което и в 3-те случая се е развило по един и същи начин.  Дърветата!  Дърветата навсякъде са пораснали страшно много! От малки фиданки, от малки борчета...  Пораснали са! И аз така... Щастлива съм, че и днес са си там!
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: катя милушева (7 декември 2009 19:23)
 Isi,  много хубав паралел, макар и тъжен!
Тъжно, че зеленината е изместена от бетон. И духовното е изместено от комерсиалното.
Аз си спомням, че като деца задължително изчиствахме тротоарите от израстналата трева и бордюрите се белосваха с вар преди всеки по-голям празник.
Нямаше небоядисани огради, дори те не трябваше да са високи зидове, а "прозрачни"орнаментирани платна...
Природата - тя е нещо велико, против които сме тръгнали в  свой ущърб....
Сега никой, за нищо на света не иска да почисти дори пред собствения си вход, не смята за нужно да посади цвете или дръвче-виж да унищожи няма проблем...
Сега се чудя на младежите и не толко на тях,които напират да ходят на бригади в чужбина, че България няма ли нужда от тяхната помощ?!? Някои дори мизерстват по света, но... Нямам думи!
П.П Сега съжалявам, че някога не си купувях картички от всички места, където съм била, може би като дете съм си мислила, че нещата едва ли ще се променят...

 
 
№2 от: Krista (8 декември 2009 11:01)
Браво, Иси!
Много пъти, след като съм разглеждала снимки на картички от различни български градове тук, съм се чудела как ли изглеждат сега. Някои са променени доста, други пък - по-малко.  Жалкото е, че промените не са в полза на днешното време. А пустотата на опитното поле в Шабла е просто покъртителна...Напомня ми донякъде моето Божурище - тези дни бях там - ужасих се, направо. За пореден път си казах, че откакто е град, повече от всякога прилича на разбита махала.angry3  Разбити улици - не се вижда тротоар, мръсно....пфу! При все че е на някакви си десетина километра от столицата - може да си представите и нашествието от хора, разрастването, а нищо не се е направило за да изглежда прилично. Ох, май е по-добре да спра, чеее.... Мисълта ми беше, че постоянно напоследък прехвърлям в главата си темата за "преди и сега".

 
 
№3 от: mia.yaneva (8 декември 2009 12:43)
Май само твоят роден град, Исе, поне на центъра и поне на тая снимка, е запазил китната гледка и местата за приятна разходка. На другите снимки сърцето ми се свива и кърви, и виждам, че остарявам... Почва носталгията да ме гони. По приятното, уютното, китното, милото, без-билбордното, мисленото, не-хаотичното... Ей такива. podsmruk И ми се иска, да взема да се скрия някъде.

 
 
№4 от: bat_mitco (8 декември 2009 15:18)
   ВИНАГИ МИ Е БИЛО ХУБАВО ПО ЦЕНТЪРА НА ГОРНА ОРЯХОВИЦА...И ПРЕДИ И СЕГА...ГУМът НЕ СЪЩИЯ ОТВЪТРЕ...НО ТО КЪДЕ ЛИ ИМА ТАКЪВ УНИВЕРСАЛЕН СЕДЕМДЕСЕТАРСКИ-ОСЕМДЕСЕТАРСКИ МАГАЗИН...ОСВЕН РАЗБИРА СЕ ТУК...В ДЕТСТВОТО...КЕФ ТИ ИГРАЧКИ,КЕФ ТИ ДРЕШКА,ГРАМОФОННА ПЛОЧА ИЛИ ТОПКА ОТ ЧЕТРИИПЕДЕСЕТИПЕТ...АЗ ЛИЧНО БИХ ПРЕСКОЧИЛ ДО ЖП ГАРА ГОРНА,ЧЕ ТЪКМО ЩЕ СА ПУСНАЛИ НОВИЯ КАЛЕНДАР НА АРМЕЙЦИТЕ ЗА 1982 ... С ДЖОНИ ВЕЛИНОВ И БАТЕ СПАС ДЖЕВИЗОВ...ТАМ НЯКЪДЕ ОКОЛО БЮФЕТА И РЕПА...



--------------------
 
 
№5 от: zaharisa (8 декември 2009 16:48)
Чудесна статия, макар за мен е да е болна тема
Преди да стигна до думите на Иси за дърветата точно това си разглеждах с интерес. Колко са пораснали дърветата, които на първата картичка ги няма изобщо.
Помня, още ходех на училище, когато един съсед посади дърво пред входа (старото беше загинало). Помня как се снимах до фиданката, когато тръгвах за абитуриентския си бал. Изтръпнах един ден, когато видях, че дънерът е достатъчно голям за да се окачи некрологът на друг съсед. Бях пораснала.

 
 
№6 от: mchukanov (8 декември 2009 18:30)
   Имаше много цветя тогава, и сега има, ама тогава бяха повече, а roza Лозунги се пишеха с цветя и дървета, хората се гордееха с тази хрумка hiphip
  Опитното поле си заслужава отделен материал - спомням си, че по времето, когато се подвизавах на нашето - във Враждебна, се селектираха така модерните сега, т.нар. чери домати, не мога да си спомня Българското им име - сигурно са били с някое звучно моминско име, като краставиците Гергана... Ееех...
 На абордаж за борба с пространствено - времевият континуум
pirat



--------------------
 
 
№7 от: Зико (9 декември 2009 09:22)
Добра статия. Още си спомням, че улиците се миеха доста често, имаше и едни такива оранжеви камиони с въртящи четки, които метяха улиците.
Но така е на много места, разрухата е навсякъде.
Апропо, коя е тая улица във Варна, че не мога да се сетя, пък уж го познавам тоя град?

 
 
№8 от: isi (9 декември 2009 12:30)

Зико, във Варна това е бул "Приморски" -  началото му -  мисля, че вече е той. До гаровия площад свършва ул "Девня", а оттам нататък - от Ж.П.  Гарата в посока към Морската градина - тръгва вече бул "Приморски". Това е отсечката между ЖП Гара и Морска гара. :)) Аз доста се шашнах в началото - на картичката едва познах улицата и алеята, макар сега всеки ден да вървя по нея. Отдясно остава Пристанището, а отляво - първите две сгради са сградите на БМФ и Морска администрация. На картичката, сградата, която се вижда изцяло, с колоните, е  "Домът на  (културата на ) транспортните работници" - точно той  всъщност в момента е преобразен, модернизиран е на  Морска администрация (А дори и аз си спомням филмите в кинозалата в "Дома на транспортните работници" ... )




--------------------
 
 
№9 от: Зико (9 декември 2009 16:37)
Леле, какъв срам! podsmruk А съм работил на 500 м от въпросната алея.

 
 
№10 от: Любомир Николов (16 декември 2009 18:57)
Иси, днес бях в Горна Оряховица. А през пролетта на 2005 дори работех два месеци и половина в общината, представи си!
Варна си я спомням, с цветните широки площи между платната на големите булеварди.
Не искам да правя съпоставки, че ще кажа нещо, което ще ме оприличи на мърморещ стар дядка. То и не е далеч от истината, но да не изпреварваме събитията.
Поздрави!

 
 
№11 от: toni_1976 (16 юли 2010 17:02)
Никога не съм ходил в Горна Оряховица - само знам, че там има международна жпгара и аерогара.
И пак ме разревахте с тези снимки от детството... em_19 em_31

 
 
№12 от: Цонка (25 юли 2010 10:16)
Иси! em_31  за булевард "Приморски". Дъхът ми спря от първата снимка. Аз си мислех, че булевардът винаги е бил мърляв, какъвто е сега.
А опитното поле... Като във филм за войната. em_31 em_30 em_31 em_23 em_31  Много бурни чувства ме връхлитат при вида на разрухата. /тук ми трябва нов емотикон - човечето си скубе яростно косата/
А за дърветата - онзи ден, минавайки край Младежкия дом в моя град, пак разглеждах елхите. Пред една от тях имам снимка от 24 май, със синя връзка. Млада елхичка - клончетата й ниско още, точно зад мен. Сега се виждат само огромните им стебла. Там са си. Като мен.



--------------------
 
 
№13 от: Simpra (25 юли 2010 14:03)
За дърветата и аз ще споделя нещо. "Моите" дървета на нашата улица за щастие никога не са ги подкастряли. В столицата през няколко години отрязват короната на дървото и то после пак пуска нови клони. Когато цъфтят липите целият квартал ухае, а в къщи ухае най-много, защото натежалите клони буквално влизат през прозореца. От детството ми досега нашата липа се е извисила с цели два етажа. Особено красиви са улиците през зимата, заради същите тези клони (и това е така още от детството ми), които се събират от тежестта на снега, и когато вървиш по улицата, всъщност минаваш през снежен тунел, образуван от клоните на дърветата. Много е красиво и изобщо не се е променило. Само гаражите вече са превърнати в магазини, но това не влияе кой знае колко на моите усещания. Благодаря ти Иси за хубавите снимки и споделените картини от детството.



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 62
Потребители: 0
Гости: 62

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?