Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Август 2020 (2)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Аз обичам Бургас
14-12-2009, 21:17 | Автор: ecm | Категория: Нашият дом / Моят град
Имаше едно предаване на времето със същото заглавие, но познавам авторката му и знам, че няма да ме съди. Та да се върнем години назад...
Текстовете са на автора, който не познавам, надявам се няма нищо против....

АДМИН: СНИМКИТЕ СА ПРЕМАХНАТИ ПО НАСТОЯВАНЕ НА Г-Н ЙОВО НИКОЛОВ
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: катя милушева (14 декември 2009 21:28)
 Страхотни фотографии, как да не обичаш Бургас!!
За съжаление днешните ни градове нямат свой облик, което ги прави прототипи на градове от всеки познат сериал.   Нека да не си мислите, че съм против новото, но всичко с мярка трябва да е! Не "Бетонни градини"!

 
 
№2 от: regina (14 декември 2009 21:29)
ecm много отдалече почна! Аз пък се надявах в тази статия да прочета за Симеон Димитров и Димитър Еленов, за Недялко, Христо Фотев и Петя Дубарова, за Спас, Николай Димчев, Нешо и Киряза smile24 smile24 smile24
Но от друга страна, много изчерпателно поднесена информация! Браво!
Напомня ми на приказката "Галошите на щастието" на Андерсен - само че наобратно :( Ще се постарая да снимам днешното положение на нещата, за да е по-ясно за какво става дума...
Ама тази триъгълна сграда представа си нямам къде е била/беше. На площада пред Общината??

 
 
№3 от: regina (15 декември 2009 00:01)
Бургаската бохема...не ги познавам лично...разкажи ти
Но "дух и мерак" много точно описва това, за което става дума


 
 
№4 от: рошав заек (15 декември 2009 06:09)
ДИЛБЕР ТАНАСЕ, ама ти откъде познаваш мойте приятели?! Невен, Лъчо (няма как да не знаеш и Митака от Сливен тогава), Таралежката, хехе ! Че Таралежков живя половин година у нас в София!
За Гришата обаче бъркаш, Гришата е от Харманли.
А иначе, и аз съм с бургаски корен...



--------------------
 
 
№5 от: Ina_68 (15 декември 2009 13:34)
Някъде някога...

Мокро нослето… И устните пърхащи
като криле на врабче.
Ей, съвземи се… Нещо не бъркаш ли…
Глупаво старо момче.

По-добре да си завържеш обувките.
Дъжд… Пожълтели листа…
А пък са толкова вкусни целувките -
точно през есента.

Точно в 12… На обяд… На люлката,
стигнала облака чак.
Я, да се скриеш все пак под качулката
от заблуден папарак.

Толкова трайна стана нехайната
първоначална игра…
Ей, катеричке, ще пазиш ли тайната
в тази опасна гора?

Сладост по устните… Дъжд по клепачите…
Мирис и вкус на любов.
И протестират на глас минувачите:
- Ах, господин Йорданов!

Недялко Йорданов

Благодаря за прекрасната емоция!



--------------------
 
 
№6 от: Людмил Димитров (15 декември 2009 14:50)
С Невен се виждахме всяка година на Камен бряг. Що песни сме изпяли там...
Нощна смяна...Щпиндела прегря!:)

 
 
№7 от: рошав заек (15 декември 2009 18:36)
Людмиле, "Нощна смяна" Невен я измисли 92-ра на стълбите зад Античния театър в Несебър заедно с мен и тогавашното ми гадже. Триона тъп, началник тъп ! Ей, светът е малък !

Невен пее песен по текст на Лъчо Минев, на тарамбуките -  Петко:
http://www.vbox7.com/play:957c9711?r=google

Митко Таралежков:
http://vbox7.com/play:d0e24e3d

В клипа се виждат кадри от убийствения филм, който Митко направи за Бургас - "Бургас на Таралежков".





--------------------
 
 
№8 от: Людмил Димитров (15 декември 2009 20:22)
Да, светът е малък, Рошав Заек. Някъде къде тая година съм се запознал с Невен.
Помня и песента за Бела. Също и кавъра на John Lennon -  Give peace a chance, който ревяхме всяка вечер пред ХОРЕМАГА на селото, но това е за другата статия:)


 
 
№9 от: рошав заек (15 декември 2009 23:29)
Нааа гууурбет да иде, пари да печееелиии chao  ... Малък е, Дилбер Танас!



--------------------
 
 
№10 от: mchukanov (15 декември 2009 23:41)
   Да бе, на гурбет - дръжки http://www.youtube.com/watch?v=QRTb96QrbjQ tongue3



--------------------
 
 
№11 от: Krista (16 декември 2009 21:10)
И аз обичам Бургас!
Макар и да нямам нищо общо с него. Приятно ми е да усещам духа  и пулса му .  Има нещо много специално в Бургас....Цяла плеяда от знаменити хора на изкуството - това, винаги съм смятала, не е случайно.  Убедена съм - има някаква магия в този град.

 
 
№12 от: Anakin Skywalker (7 март 2010 16:48)
KRISTA , присъединявам се към теб. Обичам този град, а преди 2 години бях командирован за няколко месеца там. sun
Да добавя обаче че обичам и моето Приморско



--------------------
 
 
№13 от: aquaborn (9 април 2010 14:22)
Бургас

Аз познавам този град само нощем,
защото при него се връщам в съня си.
Тръгвам по мократа улица и вървя,
не знам много или малко вървя,
за да стигна до морето.
Този град с моя дом, и брега, и градината,
и старата тъжна фрегата,
и поливачите с черни маркучи,
до късно не спят и ме чакат,
чакат за миг да се върна в съня си,
за миг да споходя,
за миг да целуна.
И отново се връщам по мократа улица,
не обръшам глава - ще заплача.
И се скривам да не видя добрите приятели,
дето свирят с китари до утро по ъглите
и в пазвите си носят ракия.
(Те не станаха като мен поети,
защото винаги бяха такива).
И извръщам глава - ще заплача
от тази улица малка - като пътека,
дето исках, играх и се смях,
целунах, изпсувах и се напих,
и с тебешир по оградите
първите рими открих.
Този град ме познава такъв.
Аз познавам този град само нощем.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 0
Гости: 12

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?