Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Април 2020 (1)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Един спомен, без който можем!
6-02-2010, 11:33 | Автор: svilen | Категория: Нашият дом / Моят град
Един спомен, без който можем!
Оттук започнаха детските ми кошмари и големите страхове от хора в бели дрехи, които и днес все още ме преследват. От старите машини, които се издигаха като кранове над стола за мъчения, до свистящия звук, смесил се с детския писък и миризма на димящ кариес. uuux
Един спомен, без който можем!
Един спомен, без който можем!
Един спомен, без който можем!
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: ваняя (6 февруари 2010 18:52)
АУУУУУУУУУУУУУУ! uuux tongue2 Бягайте, крачета, да бягамеее! puh_taram

 
 
№2 от: катя милушева (6 февруари 2010 20:37)
Малииии, ужас, точно тези бръмчащи ремъчни машини... Ужас!!! Приличаха на пипалата на някакво зловещо насИкомо. stop stop

 
 
№3 от: Бебо (6 февруари 2010 21:40)
Ужас! Беше омразно за мен място! Пломби ли не бяха, шини ли не бяха...



--------------------
 
 
№4 от: Simpra (6 февруари 2010 22:03)
Винаги подаряваха от онези малките пластмасови кутийки, в които държаха борчетата, с които пробиваха дупките. Веднъж ми подариха даже малко огледалце. Голямо съкровище беше! Никога не ме е било страх, по-скоро ми беше интересно.



--------------------
 
 
№5 от: ваняя (6 февруари 2010 22:49)
И на мен ми бяха дали кутийка и си я дьржах под вьзглавницата, още помня, че беше синя

 
 
№6 от: svilen (6 февруари 2010 23:55)
Кутийки, огледалце и аз имах (даже второто е още някъде между вещите), ама интересът ми беше силно затапен... болката привличаше вниманието ми. Въпреки това, ако можех да се върна нзад, бих изживял даже и това.

 
 
№7 от: катя милушева (7 февруари 2010 00:39)
Да, да, да... КУТИЙКИТЕ, безценно притежание, нещо като медал за храброст!

 
 
№8 от: tania (7 февруари 2010 11:58)
Оооо, колко ритници е поел училищния зъболекар, милия... Така и не успя да ми оправи зъбките... Накрая се предаде smile24 И кутийките не помагаха, и огледалцата...

 
 
№9 от: Ina_68 (7 февруари 2010 13:01)
Ех, как ме подсетихте за моята зъболекарка...Карабаджакова се казваше, беше ми и съседка Толкова светъл човек, че нямам лоши спомени от зъболекарския кабинет, макар да ми е правила много пъти пломби. А само за едно намазване на венците, не помня точно какво и за какво, но беше само едно намазване, бях вдигнала стоматологията на крака...ама чичкото беше един такъв сърдит и помня, че ме удари да не се глезя. Била съм на 7-8 години. Мил спомен, благодаря!



--------------------
 
 
№10 от: joro78 (9 февруари 2010 23:00)
И аз "посещавах" доста често тази сграда. Детското отделение беше на I–ви  етаж. Обичайно беше, от там да се чува силен детски плач.  

 
 
№11 от: Secho (30 май 2010 18:50)
Преди да построят Стоматологична поликлиника, на това място имаше къща ,като под жилищния етаж се намираше цех за сладолед и сладкарница "Пчела" в коятопиехме най вкусната и ледена лимонада и си хапвахме толумбички. Бутилките с лимонодо бяха сложени в бъчва пълна с лед. Когато в цеха за сладолед приключваха с направата му един от майсторите свирваше и всички от "махалата" въоръжени с лъжици отивахме да оберем сладоледа ,в същност още крем от стените на коритата в които го забъркваха.
Това бе нашата помощ при почистването им. В това време пристигаше автомобил
от Ледената фабрика и стоварваха блокове лед които продавачите на сладолед
начупваха с чукове и слагаха леда около контейнерите за сладолед в количките си.След като сладоледчиите ,както им казвахме заминеха в  района оставаха парчета лед, които за ужас на родителите си смучехме и си представяхме , че това е сладолед. Та от това място през 60-те тръгваше сладоледа из Варна. Продаваха го не в кофички, а го щракваха с някакво приспособление между две тънки вафлички. Беше страхотно вкусен.
И като се заговори за сладолед другата вкусотия бе "Скрежко-сладолед на клечка" който се продаваше на плажа. Страшната за децата стоматология тогава се намираше на" Шишковата градинка".

 
 
№12 от: svilen (3 юни 2010 20:10)
O Secho с теб, май много ще си говорим... благодаря!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 10
Потребители: 0
Гости: 10

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!