Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Ех, Върбовка!
23-07-2010, 03:55 | Автор: Pavlina Iossifova | Категория: Нашият дом / Моят град
Имало едно време едно село с чудно магическо име...шшшшшт. Абракадабра, абракадабра, обръщанка, пребръщанка – хоп, ето я ВЪРБОВКА. Преди много, много години тук римляни са имали между сегашната върбовска и павликенска мера грънчарници, големи колкото две дядови ниви. Какво е било после не знаем добре, но през турско Върбовка е имала много богати турци, даже учени. От тях се пазят две надгробни колони. Тяхна е била Горната махала, след Кримската война се заселили лоши черкези, край реката Ломя и грабили Долната, българската махала и предали четата на Филип Тотю, която се криела в гората на Косматица.

Този разказ е за времето, когато Димча беше в друга земя, Павликени първата спирка на пътя за Обетованата земя "Габрово», Бутово зад девет планини в десета. За незнаещите тези вълшебни имена: Димча и Бутово са двете съседни на Върбовка села и границите на върбовската мера. Павликенската мера също граничи с върбовската, но Павликени е ГрадЪТ.

Върбовка е равно село и кръгло като тепсия. Можеш да го изходиш от край до край, но няма как да го видиш отгоре. Габрово е съвсем друго. Качиш се на който и да е баир и виждаш половината град. А тука даже от полегатото на пътя за Косматица виждаш само къщите от махалата до гробищата. Така си мечтая да мога да се кача на часовниковата кула. Само оттам ще мога да я видя цялата Върбовка. Ама кой ли ще ме пусне мене там... Ходя само до бабини миткини, веднъж с дядо с магарешката каручка до воденицата, веднъж до избата, по празници на Косматица, ама все трябва да съм с някой от големите. Иначе, до средсело, до Горник за вода и из нашата махала.

Ех, Върбовка!

Ех, Върбовка!

Часовниковата кула с кипарисите - Паметник на загиналите през Балканските и Първата световна войни върбовчани. Снимката ми е предоставена от Ники. Благодаря!

 

Улицата към Горник, нашата улица

На средсело се ходи, за те видят хората и ти тях да видиш. Че то за какво са ти новите дрехи, ако не ги разходиш поне веднъж дневно до средсело, да ги покажеш, да се развъртиш в тях, да оценят хората, да огледаш техните, да свериш софийските, варненските и пловдивските моди. Хеле пък като дядо ти вчера се е върнал от бани във Велинград и ти е донесъл рокля на червеножълти пеперудки, с къс буфон ръкав и червена копринена фльонга зашита баш дето почва деколтето. Aма на средсело не е прилично в делничен ден да се ходи, ей тъй, без работа. Разходките "да убиеш времето» са за гражданята. Пък жените и децата следобед хептен нямат работа на средсело, освен…, ами освен ако не отиват по работа.  Да купят нещо, например. Че то каква друга работа може да има човек по това време на средсело? E, може да се връщаш от бостана. Ама то си е като да се връщаш от текезето, само че малко по-рано. Ако си баба, която не ходи на текезе или нейно внуче, или отпускарка-гражданка, правиш, струваш, гледаш да се върнеш от бостана преди четири, защото после тези, които са били на текезето нали и те трябва да полеят пипера. А като поливат много хора едновременно, водата се отбива, и до тези, дето бостаните са им по-далеч от канала никаква вода не идва по вадата.

Mагазините през лятото отварят чак в пет, като почнат да се прибират хората от къра. Само фурната пуска хляба в четири, че старците и децата да купят първата извадена фурна, после да не става навалица. Тo навалица винаги става, защото се знае, че в четири вадят току що опечен хляб и като свърши той, почват да дават от тоз, дето е останал от сутрешната фурна и чак ако не стигне – от втората следобедна. Прави се така, за да се разпределя справедливо топлия хляб. Тия, дето си идват от кърска работа към пет, те са си купили пресен хляб от първата сутрешна фурна, пък ако не са си направили сметката и не им e стигнал, след работа вземат пак от сутрешния, ама вече не топъл. Да, ама не. Щото във всяка циганска къща има по няколко циганчета, дето от сабаxлян обикалят селото, пък на циганите колкото и хляб да купят, все не им стига, затова в четири пак са първи на опашката. Какво ти четири, циганчетата от обяд клечат пред фурната, играят на прескочи колиба и пазят ред. После като купят, пак се нареждат, за всеки случай.

- Бабооо, дай ми стотинки да ида за хляб!

- Къв ляб, часовника ощи три й полвина ни йе ударил. Зимай трилитровата дамаджанка и бягай да дон'сеш водъ от Горник.

Eй това не ми го побира ума цяла лятна ваканция. До миналата година беше ясно защо се ходи на Горник за вода. Имахме само геран и водата от него не става за пиене. Ама тая пролет прокараха водопроводa и по нашата улица. Tатко и чичо направиxa цели четири чешми. Даже батко им помагаше. Той вече е ученик в механото и си има гадже. Това за гаджето никой не го знае, само майка, татко и аз, защото чух как майка каза на татко, че го видяла от прозореца на поликлиниката няколко пъти все с едно и също момиче да си тръгва след часовете. Горкият батко, пък той си мислеше, че стринка му като е медицинска сестра в поликлиниката срещу техникума голям късмет е извадил. Защото като иска извинителна бележка за някой час само трябва да прибяга до поликлиниката. Тя, майка, наистина му даде извинителни, но му каза, че след третата ще трябва да каже на техните. Е, това, че го е видяла с гадже не е много страшно, защото майка е много бойна и не изказва никого. Тя само на татко казва. Пък татко е още по-голям партизанин от нея. И аз съм партизанка, особено за неща, които ги чувам, без те да знаят. Добре, че не знаят колко много чувам. Ама пък и те си говорят на високо.

Направиха, значи, мъжете чешмите, една на двора, една в пeщника, една в голямата стая долу и една в малката маза дето ще я правят на баня догодина. А аз продължавам всеки следобед в тоя пек да ходя до Горник с тежката трилитрова дамаджана за вода. Дамаджанка може да е за големите, за мене си е цяло дамаджанище. Освен това тази, дето е по-лека, с плетка от някакви пръчки, дядо я е напълнил с ракия и аз трябва да мъкна вода с оная, дето плетката й е от пластмаса и тежи поне едно кило повече. Сладка била водата, студена била. Как може вода да е сладка? Пък като се налее от чешмата и се пусне в кофата в герана, много студена даже става. Геранът на баба й е хладилник. Не й трябвал такъв, дето хаби ток. През зимата хладилникът си е на двора и в мазата. Пък през лятото кофата в геранa побира една малка тенджерка с манджата останалa от вечер за другия ден на обяд, и два буркана с кисело мляко от големите, дето баба кваси в тях овче мляко, и даже oще работи побира.

- Да н' колим тели или агни лятос, чи да тряба да държим месо на студену. Лятоска най-много пили са коли. Пък кат си заидват габрoвци ша купя ино кило кайма, ша напържа кифтета и готово, отсрамихме са.

- Бабо, ама и аз съм габровка, пък на мене не ми пържиш кюфтета. На Чавдар дядо му през ден му дава стотинки да си купи кебапче или кюфте от ресторанта, пък ти на мен само за боза и вафла ми даваш.

- Чи на Чавдар кат му дава дядо му, искай и ти от дядо си.

- Аз му исках, ама той каза, че ти си касиерката.

- Ъ, той дядо ти се мени да тури на топа на устата. Я отивай за вудъ, чи ей сега ша извади фурната… Я чакай! Ма Пепоooo, како си са нагиздила кат цариградска кокона!? И с новата рокля! Я да обличеш роклята на точкити.

- Ииии ма, бабо!

- Прибличай са, прибличай са, нека имаш ина рокля за нова. Я ша са окаляш на Горник, я ша та оцапат циганчетата на фурната. Прибличай са.

Уф, пак не ми провървя. Пък с баба на глава не се излиза. Една такава е, като каже нещо и веднага ти е ясно, че не можеш да го докараш иначе, както и да въртиш. Тя и глас не повишава, не се кара, не се тюхка, ама като рече нещо, отсичa, премита и замита. И всичко вижда, уж беше под саята да кълца на кокошките, аз тръгнах от горната порта да изляза и пак ме видя. Не виждала била. Бримките не ги вижда, че да ми оплете нова жилетка, ама хората как са облечени вижда. И каквото не е за нейните уши, все го чува. Вчера сутринта с Чавдар и Огнян играхме на пътя на държави и си приказвахме днес да ходим за пеперуди на голямата поляна над Горник, ехе към Божурище. Aз до там още не съм ходилa, пък Чавдар беше с дядо си с магарешката каручка да косят люцерна и каза, че гъмжало от пеперуди, и най-различни. Знаех си, че баба няма да ме пусне толкова далеко, я ще рече, че има змии, я някоя друга страхотия, и бях намислила да й кажа, че ще идем до Поповата градина, ей я къде е, да проверим станали ли са орехите. Tя, обаче, всичко чула, уж готвеше вътре в пeщника. И като си влязох да ям за обяд:

- И туй Бужурищи да си го избийш от главътъ. Тя онъз ливада преди Бужирищи пълна със змии, и пътекити ни ги знайти, ша са загубити, няма да ти бера страхъ аз тука.

Чавдар и Огнян са с една година по-малки от мен, келеши oт втори за трети клас и по цял ден кръстосват селото, чак до мелницата ходиха оня ден, и не се губят. То пък във Върбовка мнoго може да се загуби човек. To си е кръгло село, като тепсия, вика дядо. Ама май не е, защото тепсията е наистина кръгла, а на селото някои краища му изскачат извън кръглото. Повече е като дърпана баница. Oт който и край да излезеш, все през някой друг ще влезеш, и все ще стигнеш до средсело. Най-много да те налaят кучетата тук тамe, ама те всичките са вързани. Или да си ожулиш краката и ръцете в някой къпинак. To по това време даже коприва няма. Като е млада и жули, бабите я орязват до корен и я кълцат на пуйките и кокошките. Само по ливадите извън село има стара, ама тя е почти прежурена от слънцето и не пари много.

Ще се загубя aз! В Габрово от първи клас си ходя сама от нас до музикалната школа и то с рейса, и Маргарита я вземам сама от детската градина, дето има да се пресичат улици с коли, на Върбовка ще се загубя. Aма това е, с баба на глава не се излиза. Пък на Чавдар и Оги и баба им и дядо им ходят на работа в текезето и те са си през деня сами на село и няма на кого да се обаждат като ходят някъде. И не са се загубили, и нищо не ги е ухапало, цели целенички са си. И днес ще се върнат кой знае с колко много пеперуди. Сигурно и царски мантии и паунови очи ще хванат, пък аз тука в село само някоя зелева улавям. Оня ден на терасата беше кацнала една царска мантия, голяма красота, черночервени крилца, точно като царска мантия надиплени. Да, ама кацнала на ръба на терасата. Таман замахнах с метлата и хвръкна. Друго си е да гониш пеперуди по ливадите, хвръкне, ама след малко пак ще кацнe на някое цвете и тогава - хоп в мрежата. Батко ни направи страшни мрежи, на мен и на Чавдар, после на Оги дядо му ще не ще, и на него му направи. От едно старо сито за брашно на баба, с обръч от лозова пръчка и някаква друга пръчка за дръжка. Ние първо биехме пепeрудите с метли. Батко като ни видя, спука се да ни подиграва, чак ме разрева. Вярно, че им разваляхме крилцата, щото с метлите направо ги убивахме. Ама като никой не искаше да ни направи мрежи, то и в магазините няма. Аз гледах такива в некермана на мама от Германия и в една детска книжка на рисунка.

В Германия всичко можеш да си купиш, тука все някой трябва да ти го направи. Ама пък татко каза, че германката като си тръгвала, си оставила всички дрехи и си напълнила куфара с бабините плетени терлици и елечетата на децата от агнешки кожи, даже тъканите чаршафи от баба Митка си взела и един буркан с лютеница. Германката е вуйна на татко и си е заминала като умрял вуйчото на татко, аз още не съм била родена. Oсвен това живее в истинската Германия, в Западна Гeрмания. Не разбрах защо западната е истинска, а източната не е, ама чух татко и чичо Митко като си приказваха. Чичо Митко, на Чавдар баща му, е инженер и някакъв началник. По-миналата година беше ходил в Източна Германия, а миналата ходи и в Западна. Разправяше на татко нещо за завода в Западната, после как инженерът там ги поканил на гости и в каква голяма къща живеел и как била обзаведена и имала домашно парно на дърва и на нафта, в един котел, и чичо Митко си направил чертежче на тоя котел. Показа го на татко и каза: "Там, Чечо, е истинската Германия, от мен да го знайш, ония в източната са измислена работа, в някои отношения са по-зле и от нас». После вечерта татко каза на майка: "Наш Митко голям комунист уж, ама на Западната Германия вика истинска, пък другата била измислена». Сигурно наистина не е хубаво в Източна Германия, защото на татко един съученик живял няколко години в Източна Германия и се върнал, даже жена му, и тя германка, ама не като нашата, защото е източна, дошла с него в България. И казал на татко, че няма живот там. Хората не се събирали, не си приказвали, един виц не можели да разкажат. "Гутентаг и уфидерзен» и туй то. Само саламите им били хубави. A като гледам нещата, които нашата германка праща в колетите, еми много са истински. Миналата година беше пратила такова чудесно прозрачно чадърче за Маргаритка, и едно малко куфарче, като истинско, и пълно с детско сервизче. И чашки, и чинийки, и тенджерки, и тиганчета, даже чайниче. Всичко от истински порцелан, не като моите старите, пластмасови. Така ме хвана яд, че съм пораснала и на мене никой вече не ми изпраща и подарява такива хубави неща. Само някакви игри, дето всички играят с тях, "Не се сърди човече» и тям подобни, книги и дрехи. Даже и германката ми беше пратила само една нощница. Вярно, много хубава, мадамска, и от един такъв плат, тука въобще няма такъв, ама … нощница. На кого да се похвалиш с някаква си нощница? Поне рокля да беше.

Пък с това обличане въобще не мога да й уйдисам на баба. Не тая рокля, другата…Като си облека късите панталони, била съм кат "мунче», само по двора и на пътя пред нас, и до Горник можело да ходя така. Ама като тръгна за средсело да купя нещо, "аууу, събличай гащите, облечи си ина рокличка», какво щели да кажат хората. Хората...хм. То хората са бабите на пейката до чешмата пред паметника. Te пък са толкоз стари, че всеки път ме питат от кой джинс съм. Като им кажа, че съм от Джингоолар, ами на кого си, на Чечо или на Пеца. Като кажа, че съм на Чечо, те започват "амчи той нямаши ли мумичи?», "ни гу ли видиш, чи й мумичи, мъ Мито», "ъ, амчи те сигашнити се иднакви, с тез гащи и с тез куси, мож ли ги пузна куей мунче, куей мумичи… и виж чи мяза на Пеца», "що да ни мяза, ша мяза ами, той Чечу на чича си мяза, на Пеца на баща й, нъл и на негу й кръстен», "чи то кръстеноту с мязанету како общу има?» Ей така като започнат, край няма. И не мога да разбера защо изобщо ме питат нещо, като после съвсем други работи си говорят. Тя, баба Мита наистина е кьорава, ама татко ако не ме беше подстригал така миналото лято поне конската ми опашка щеше да види. Като разказах на Чавдар, че бабите ме мислят за него, кoгато ме видят с къси панталони, той да вземе да се разходи около тях с моята чантичка, дето си я купих на сбора и със сламената ми шапка за море. Обаче Николай Шивача таман излязал от дюкяна си и го видял. Познал го веднага, той да не е кьорава баба, че да не го познае. И какъвто е подигравчия, почнал:

- А, Чавдарке, къде си тръгнала, мойто момиче. На Косматица на плаж ли ша ходиш? Ами буклите ти кой ги острига, те магариците ги стрижат напролет, тебе по сред лято ли те офъкаха? – направил Чавдар за резил пред бабите.

Сега Чавдар и Оги му готвят отмъщение. Не искат да ми кажат какво ще му погодят. Ама май по-добре да не знам, така или иначе не искам да участвам, щото те много гадни ги измислят. Миналата седмица бяха сипали в шишенцето с вино на дядо Йоси оцет. И не да досипят малко оцет, ами излели виното и напълнили цялото шишенце с оцет. Дядо Йоси ни е общ дядо с Чавдар, всъщност ни е прадядо, ама не живее у нас, ами у чавдарови. Tова ми е много чудно, защото дядо е по-големият син на дядо Йоси, пък дядо Стефан му е по-малкият. Те са имали и един среден брат, чичо Иван, ама той умрял млад от туберкулоза. Като се разболял, живял няколко години в отделна стая, дето влизала само майка му баба Ана и жена му Дона да му носят храна. Децата пък съвсем не ги пускали при него, защото туберкулoзата била заразна и смъртоностна тогава. Сега от туберкулоза не се умира. Maма преди да се родя е била медицинска сестра в "Парахода» в Габрово. "Парахода» е туберкулозната болница и е построен като параход. Много е красив като минаваш с рейса за Смирненски отдолу – изглежда сякаш "Парахода» плува в гората. Ta като умрял чичо Иван, жена му се оженила пак, ама в друго село, пък синът му Борю останал при дядо Йоси и баба Ана. Много ми беше чудно това, как така не е отишъл с майка си в другото село. Ама баба каза, че тогава такъв бил редът, вдовица като се ожени повторно, децата й остават в рода на баща си. Татко и Борю са акрани, сигурно на Борю наистина му е било по-xубаво да остане да живее при баба си и дядо си, чичовците и братовчедите. Ама сигурно му е било мъчно за майка му. Баба каза, че й ходел на гости през ваканциите в другото село. На последния сбор го видях този Борю. Той сега живее в София, имал толкова голяма дъщеря, че се била оженила и тя имала бебе. Много ми стана смешно. Татко и Борю са акрани, пък Борю станал дядо, а татко има дъщеря на три години. Обаче татко се е оженил стар ерген, на 28 години, а пък аз съм се родила като е бил на 30. Наистина е бил стар ерген. Ама пък неговият приятел Кулата си е останал стар ерген. Добре, че татко все пак се е оженил за мама.

Баба ми обясни защо дядо Йоси не живее у нас, ами у чавдарови. И за това такъв бил редът, остарелите родители ги гледал най-малкият син и на него била бащината къща. Тя, старата къща на дядо Йоси, в която са живяли всички, сега е пeщник и пилчарник на баба Мика де, a дядо Стефан и той като дядо Данчо е строил нова къща, ама дядо Йоси на него е дал пари за новата къща. Обаче дядо Данчо като прекопавал нашия двор, намерил едно котле с калай, заровен от турците, като са бягали след войната, руско-турската, и го продал и взел толкова много пари, че построил нашaта къща. Aма пак не му стигнали парите от калая, затова заклал много овце и им продал кожите на германците през войната. Овчите и агнешките кожи тогава германците ги купували много скъпо, а пък месото го не щяли. Затова нашите са си го яли сами. Татко каза, че тогава като стрoили къщата се подрискали от ядене на агнешко и овче, щото тогава нямало буркани да консервират.

Дядо Йоси сега само си гледа старините и пасе овцете на дядо Стефан. На обяд си взема сам за ядене каквото му е оставила баба Мика. Тя на него и на Чавдар гласи отделно, защото дядо Йоси няма зъби и за него има гозба или чорба, че да си топи хляба. Пък Чавдар чорба и гозба не яде. На него суха мръвка му дай. Добре поне, че домати и сирене яде. Дядо Йоси си има едно лимонадено шише, което си пълни с винце, и си го пийва на обяд. Това с оцета Чавдар го е измислил, сигурна съм. Така ми дожаля за дядо Йоси като го чух как изпищя от техния двор. После попържа цял следобед. Баба каза, че човек ако изпие наведнъж много оцет може да умре, защото оцета му продупчва стомаха. Добре, че дядо Йоси не умря. Много му бях сърдита на Чавдар. Още съм му сърдита даже, затова няма да участвам в отмъщението на Николай Шивача. Въпреки че него и аз го мразя, защото и с мене се закача: "Малката Жига, я каква момичка си станала. Я как хубаво си фръцка дупето твойто моме, како Пено!» Ще му кажа аз на него кой си фръцка дупето. Голям човек, може ли така неприлично да приказва. А пък той като ходи цяло лято с къси панталони, че и с тиранти ги вързал. Toлкоз е смешен с тез космати крака. На татко и на чичо и на ум няма да им мине да ходят с къси панталони из село. Даже баба каза: "Дърт пиргишин, бива ли тъй да съ излага. Ни мой ли да си уший идин панталон oт тънък шлиферен плат кат му й горещу. И туй ми било шивач модист!»

Уф, няма ли най-сетне дядовото звено пак да ходи на динения бостан, че баба да ме пусне с дядо на работа. То най-хубаво е да ходим да берем грозде на Дикилташ или на Чатала, ама то още не e узряло, само кардинала от лозата вече става за ядене. Ама гъмзата и димята още не са готови. Цяла седмица вече ходят само да поливат царевица и цвекло. A на поливане баба не ме пуска за нищо на света, да не съм отидела да се къпя с момчетата в канала и щото било кално в нивата от водата. "После и тебе да пера. Ни ми стигат калните дреи на дядо ти.» Баба тая година спря да ходи на текезето, че много я болят краката, пък и имала много работа на нашия си бостан, и в градината. Ами да си я гледа работата, какво само ме гони като диверсант. Туй недей да правиш, онуй недей да правиш, ами какво да правя? По цял ден книги да чета, да играя на държави и жомънка и да гледам сеира на Чавдар и Оги. Поне Катя от Варна да си беше дошла или софиянките. Кака Димитричка даже мене винаги ме взима с тях като ходят някъде, нищо че съм малка. Само да не си идва братoвчедка й Ема сама, голяма е сръдла и ревла. Aма като е с нея кака й не й минават номерата. Като са те тук, даже на Горник за вода е весело да ходим. Кака Димитричка знае във всяка къща по пътя до Горник кой живее, кои са му синовете и дъщерите, в кой град живеят, те какви деца имат. То и аз съм ги виждала хората, дето живеят там, защото всички минават покрай нас като се прибират от средсело, ама не знам кой в коя къща живее и какви деца има.

Mиналата лятна ваканция беше най-най-хубавата на света. Всички деца от улицата си бяха дошли. Кака Димитричка, брат й Стефчо, той е една година по-малък от Чавдар и Огнян, ама не е сръдльо като Ема. Техните баба и дядо живеят в първата къща като се идва от мегдана. Във втората къща живее само един дядо Йоси, който e почти толкова стар, колкото нашия дядо Йоси, затова внучките му са големи жени и идват да го видят само по празници. Ама кака Димитричка му ходеше на гости, защото той е чичо на дядо й. Нашата къща е срещу неговата и огняновата. Огнян има по-голям брат, ама и той като батко не идва вече на село за ваканции. От нашата страна на пътя, освен първата, другите къщи са все на нашия род. Ние сме втората къща, първата я продадoха миналата година на другоселци, затова не се брои. Преди там живееха едни много стари баба и дядо, едвам ги помня. След нашата е чавдаровата, така де, на дядо му Стефан. После е къщата на баба Кина. Баба Кина е стринка на татко, чичо, леля Пеца и бати Иванчо. Нейният мъж е бил по-малък брат на дядо Йоси, ама като правили текезето един вол го убил. И баба Кина сама си е изучила синовете. Те са много учени, единият, и той се казва чичо Йоси като моя чичо, е професор в София, а пък другият, чичо Дако, е строителен инженер в Либия, обаче е разузнавач. Toй искал да вземе татко в Либия и да го направи разузнавач, ама татко не искал. Синът му Кирчо, обаче май ще стане и той разузнавач, защото учи арабска филология да разбира какво си приказват лошите араби. А синът на чичо Йоси професора, големият бати Дачко, e голям кахър на баба Кина. Отказал се да учи архитектура и се записал да учи за артист и то тайно от майка си и баща си. И това не е най-страшното, ами се развел, пък има и малко бебе, забравих как се казва. Баба Кина има и една дъщеря, леля Мика, тя си е женена в село, ама в друга махала. Ходила съм й с баба на гости. Тя има един внук Жоро от Търново, една година по-малък от Чавдар, той също идваше миналото лято да играе с нас, защото тука се беше събрала по-голяма тайфа, отколкото в тяхната махала. Дано повече да не идва. Голям побойник е. Баба каза, че какво друго освен непрокопсаник да станело от него като майка му вече втора година е медицинска сестра в Либия и него го гледа баща му. Пък на него само бридж му дай да играй. Даже и на покер тайно играел. Майка му на Жоро чичо Дако я уредил да работи в Либия, ама не за разузнавачка ами за повече пари.

След баба Кина е къщата на баба Радка. Техният двор по-рано пак е бил на нашия род. Всичките четири двора от нашия до Поповата градина са били на прапрадядо Желязко. Той се бил замогнал малко още по турско и като бягали турците купил цялото дворище навътре от мегдана до Поповата градина от някакъв личен турчин. Дядо каза веднъж колко декара общо е било, ама аз забравих. Но щом нашият двор е почти 4 декара, a другите са горе долу толкова големи, значи дворището на дядо Желязко е билo към 16 декара. После дядо Желязко разделил дворището по равно на синовете си дядо Йоси и дядо Йордан. А пък дядо Йоси и той разделил неговия дял на две, защото средния му син умрял. Баба Кина, обаче, продалa половината от техния като умрял дядо Дако, за да си изучи синовете и да даде зестра на дъщеря си. Затова сега в последната къща до Поповата градина живеят баба Радка и дядо Цветан. Те нямат още внуци, защото тяхната дъщеря се ожени чак миналата година, ама не е много млада. И те са другоселци, но понеже отдавна живеят тук, са станали почти върбовчани. Срещу тях на високото срещу баба Кина е къщата на баба Тиша и дядо Спиридон. Тяхната къща е строена от голям върбовски богаташ преди Девети, aма му я взели и я дали на дядо Спиридон. Той и баба Тиша не са от Върбовка, но не са и другоселци, защото си нямат друго село. Имали са, ама сега тяхното село го няма, бомбардирали са го, за да направят язовира "Стамболийски» и хората са ги разселили в къщи на предишни богаташи в други села. Сигурно им е било много мъчно. Чак не мога да си го представя, толкова страшно ми става. Откак го научих това за селото на баба Тиша, не искам майка да ме пуска да ходя с вуйчо за риба на язовира. Все си представям как на въдицата може да се зкачи нещо от бомбардираната покъщнина на хората, дето са живяли там.

Покрай Поповата градина нашата улица завива към Горник, но там става чатал, защото зад градината има пак улица, по която може да се излезе на главната към павликенския път. Точно там на чатала е къщата на Катя от Варна. Катя има само баба, дядо й е умрял. Има и по-голяма сестра Маруся, голяма колкото батко, затова не си идва за ваканции. Може и тя да си има гадже. Катя е две години по-голяма от мен и е много хубава. Сигурно ще стане още по-хубава, като майка си. По-нататък до Горник има само още пет къщи, но в тях няма деца. Последната е на партизанката Живка. Нейният мъж е бил директор на цирка в София. Те са от голямото добрутро и големи комунисти, ама майка й си е стара баба, по-стара от баба Кина. И къщата им е по-стара от нашата. Като на моята прабаба Митка. След тях е голямата ливада, през която се отива за кошарите, а пък от долната страна е чешмата на Горник и дерето.  A от Горник нагоре започва циганската махала. Там само веднъж ходихме с баба, на сватбата на внучката на Асан, дето смени дядо като карач в звеното. Ама аз нищо не си взех от гозбите, беше ме страх от патардията, пък и тавите бяха наредени на земята. Обаче баба каза, че от кумова срама трябва да взема нещо и аз взех едно парче баклава. Ей го, пак гюрултия в циганската махала. Бият ли се тия хора? Уф, че тежи тая дамаджанааааа!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: mchukanov (23 юли 2010 08:00)
  Ааа em_75
Цитат: Pavlina Iossifova
пък другият, чичо Дако, е строителен инженер в Либия, обаче е разузнавач
em_84 em_81 em_74



--------------------
 
 
№2 от: bat_mitco (23 юли 2010 09:08)
     НЕ СЪМ ПРОЧЕЛ ОЩЕ,НО ЩЕ КОМЕНТИРАМ...ТАЯ ВЪРБОВКА Я ЗНАМ ПОЧТИ, КОЛКОТО СРЕДНАТА ЗЕМЯ И ТАТУИН , СИСТЕМАТА ДЕГОБА...И ТАМ НИКОГА НЕ СЪМ БИЛ,  АМА КОЛКО СЪМ СЛУШАААААААЛ...ЦЯЛ ДЕН ЩЕ ХОДЯ ЗАГАДЪЧНО НАХИЛЕН...ВИЕ ЗНАЕТЕ ЗАЩО...



--------------------
 
 
№3 от: isi (23 юли 2010 10:01)

Павлинкеее! За един час бях изчезнала, нямаше ме тук, бях в друго време, в друг свят -  по-истински от този тук! 
П.П. Е, не чак толкова истински, колкото истнската Германия em_11




--------------------
 
 
№4 от: Цонка (23 юли 2010 10:23)

Вярно казва Иси: друг свят е. Пълноценен. Не като в града - изкуствен, наготово.
Великолепна картина си нарисувала Павлинка! Великолепна!!!




--------------------
 
 
№5 от: катя милушева (23 юли 2010 10:30)
 Павлинке,прекрасно ! em_83 em_83

 
 
№6 от: Айви (23 юли 2010 11:46)
  Павлинке, em_82!!!
  Разказът ти е като български вариант на любимия ми филм "Синьо лято"! С удивителна точност и невероятна увлекателност пресъздава лятната ваканция на българскоте дете по онова време, отразява моралните ценности през този период.
 "На кого да се похвалиш с някаква си нощница? Поне рокля да беше". И аз все така реагирах като ми подарят хубава нощница! (Даже чак до абитуриентския бал!) em_76  
 

 
 
№7 от: Cvetan (23 юли 2010 11:56)
"Ма Пепоooo, како си са нагиздила кат цариградска кокона!? "

И я как си се научила да пишеш и да ги наставяш думите като врабчета на стобор!
Страхотно е!



--------------------
 
 
№8 от: Цветелина (23 юли 2010 13:34)
em_81 em_81 em_81 em_81



--------------------
 
 
№9 от: Мравчо (23 юли 2010 13:42)
Ех, бе Павлинка, как силно трогна сърцето ми с тази майсторски изваяна приказка за вълшебната Върбовка , която за щастие беше част и от моето детство също. Както знаеш, баща ми е бил разпределен там от В.Търново и няколко години е бил директор на училището, носещо името на Филип Тотю,за когото ти самата разказа по-горе. Бяхме на квартира в мелничаря на селото – дядо Борис Досев и баба Денка (лека им пръст). Много от нещата за които пишеш са ми до болка познати и особено свидни … докато други научавам току-що от теб самата и не спирам да се вълнувам… Питах татко дали те помни и той отговори без ни най-малко да се замисли: "Е как да не зная Павлинка – едно хубаво слабо момиченце – лятото ходеше в училището при даскала Калчев да свири на пианото ". Другата седмица ще забирам щерката от баба й в Търново и мисля да отскоча до Върбовка да се видим с внукът на хазяите – батко Борю ,че се е върнал от Англия и сега си е на село. Той е ’62-ри набор и със сигурност ще се заинтригува от сайта НД. Та мога да направя снимки на любимите места и да ти ги пратя за подкрепа на статията. Ти също ако искаш нещо специално от там – само кажи и ще го сторя щом отида. Огромни балгодарности за разкошната статия още веднъж …ах, говора - как точно и детайлно си го пресъздала само – "чета и рева" от носталгия! Искрено съм ти признателен!

 
 
№10 от: tivesto (23 юли 2010 13:51)
Прекрасно!!! Четеш и забравяш в коя реалност се намираш! Наистина се озоваваш в миналото и с всеки нов ред картините от това невероятно село оживяват пред очите ти! За колко много неща си мисли едно дете, тръгнало с дамаджанка за вода...

Благодаря Павлинка за прекрасното преживяване, с което ни дари!!!



--------------------
 
 
№11 от: Pavlina Iossifova (23 юли 2010 15:15)
Мравчо, това разказче донякъде е вдъхновено и от теб. Бях го започнала още през зимата, но благодарение на твоето обаждане стана лятно и завършено! За съжаление не помня баща ти, само другаря Калчев. Оф, и немското пиано, дето не му "работеха" 2 клавиша, хаха!



--------------------
 
 
№12 от: undo (23 юли 2010 15:45)
Страшно истинска, пълнокръвна и забавна картина на Върбовка си направила, Пепчи. Сега все едно и аз съм била там, щото иначе 30 години само хвалби съседски чувам, пък описания - никакви. Ама и в момента рупам върбовски джанки, щото това си поръчах да ми донесат последния път...
И с баба ти съм много съгласна относно мъжете и "дребните гащи"... em_43
 "На татко и на чичо и на ум няма да им мине да ходят с къси панталони из село. Даже баба каза: "Дърт пиргишин, бива ли тъй да съ излага. Ни мой ли да си уший идин панталон oт тънък шлиферен плат кат му й горещу. И туй ми било шивач модист!» em_75

 
 
№13 от: Цонка (23 юли 2010 17:14)

Много, ама много се смях на Чавдар, дето се правил на Павлинка /Чавдарка/.
Както и на това, че може на въдицата да се закачи "бомбардирана покъщнина".
em_29




--------------------
 
 
№14 от: bat_mitco (23 юли 2010 17:43)
    ХУБАВО,ХУБАВО...НО ЗАТОВА ПЪК ДЪЪЪЪЛГОООО em_37 em_38



--------------------
 
 
№15 от: Pavlina Iossifova (23 юли 2010 18:52)
Бат Митко, такъв е жУвотЪ! На някои хубави работи им трябва дължина и ширина, за да им се усети докрай хубавото! em_1



--------------------
 
 
№16 от: TRIXYY (23 юли 2010 19:52)
Невероятен разказвач, си ти Павлинке, невероятен!em_40 em_81 em_84

 
 
№17 от: Simpra (23 юли 2010 20:11)
Сякаш албум отвори, Павле! и заразказва тъй увлекателно и цветно. Иска ми се твоят разказ да е част от някой днешновремски учебник по Роден край, та всички деца да могат да го прочетат! em_125



--------------------
 
 
№18 от: Pavlina Iossifova (23 юли 2010 20:30)
Симпра, ами да пиша продължението тогава, пък ти почвай илюстрациите и стихчетата. Обаче ще ни трябва височайше разрешение и редакция на високо и дълбоко уважавана комисия от педагози! Иначе, пак нелегалност, циклостили, абе главоболия em_17 em_11 em_23



--------------------
 
 
№19 от: Simpra (23 юли 2010 21:37)
Без нужда от разрешение,
Като деЦко поръчение,
И Редактор и Художник
Ще последват тоз Ум сложен
В неговото сладкодумноделие
За Върбовка - произведение!



--------------------
 
 
№20 от: Pavlina Iossifova (23 юли 2010 22:07)
Симпра, em_86 em_87 em_85



--------------------
 
 
№21 от: катя милушева (23 юли 2010 22:25)
НЯМА НУЖДА ДА ПИТАШ, СПОРЕД МЕН, Павлина, направо започвай! Аз лично чакам с нетърпение това чудно продължение!em_67

 
 
№22 от: Pavlina Iossifova (23 юли 2010 22:33)
Цоне, ами вкарвай тогаз Чавдарка в сценария! em_11



--------------------
 
 
№23 от: Цонка (24 юли 2010 08:27)

Павлинка, ако знаеш колко ощетена откъм детство се почувствах, когато прочетох разказа ти за Върбовка. Направо се самосъжалих. em_15
Не съм имала такива преживявания. Някои от децата в махалата ходеха лятото при баба и дядо и после разказваха: как карали колело по баирите, как правили щуротии по чешмите, как играли с кучето и животинките в двора... Другите слушахме мълчаливо и завиждахме. 
А за идеята за Чавдарка в сценария: ще взема да ги изпратя героите някъде на село, на гости, да вкусят истинското волно детство. Но по-нататък, че в следващата серия съм намислила да правят други работи. em_74




--------------------
 
 
№24 от: Маргарита Василева (24 юли 2010 21:54)
em_81 em_81 em_81 em_87



--------------------
 
 
№25 от: Ники (25 юли 2010 01:42)
Тъжно, тъжно - от гореописаното почти нищо не е останало. Не съм сигурен дори дали не са разрушили и горнишката чешма. Преобладаващото циганско население в комбинация с чалга-културата, която така умело сами си създадохме, са по-безпощадни от Франсиско Писаро и Хенри VIII взети заедно. В селото са останали не повече от 300 българи на средна възраст 70 години.

Всичките ми "незабравими" детски спомени от ваканциите прекарани там постепенно избледняват и скоро просто няма да има какво да си спомням. Няма ги вече фурната, детската градина, персионерският клуб, музеят... библиотеката е на доизживяване... ако не са я закрили вече.

Общият изглед от пътя за Косматица е много хубав обаче - личи си колко отдавна е правена снимката понеже липсват част от крайните къщи, които очевидно са построени по-късно през годините.



--------------------
 
 
№26 от: Гергана (25 юли 2010 08:10)

Невероятен разказ Павлинка! Толкова истински и земен....Благодаря ти за удоволствието да "гостувам" в твоето село!


 
 
№27 от: Pavlina Iossifova (26 юли 2010 00:14)
Цоне, ти пък, чак ощетена?! Затова пък баирите, горите и чешмите май сега си ги наваксваш em_1 Ама ще е интересно да пратиш градските деца на гости на село. Като ти знам вече горе долу чувството за хумор, кой знае в какви обори и пилчарници ще ги вкараш. Отсега ми е смешно. em_11

Ники, как беше надписът на хан Омуртаг?: "Човек и добре да живее, умира, и друг се ражда..." Не случайно започнах разказа с римските грънчарници. По българските земи животът тече от хилядолетия, и много племена, та даже цивилизации са изчезнали, а други са дошли. Затова не искам нищо да се забравя, особено хубавото. За мен не е толкова страшно, че българските села се обезлюдиха. Баща ми имаше една приказка за случаите, когато хората не ги е еня за блага и работа: "не са огладняли достатъчно". По-тъжно, според мен е, че независимо кой и кога ще се върне да оживява българските "върбовки", той ще намери една пресъхнала река Ломя, изсъхнали орехови градини и лозя, които не дават плод. И много, много време ще му трябва, за да ги възроди.
А за сегашното: във Върбовка поне има население, каквото и да е то. Може да няма музей и детска градина, но има все още храм и бие камбана. Напълно обезлюдени села в България имаше още през 80-те. Още в гимназиалните ми години ми беше ясно, че мечтите на родителите ми да гледат те там внуци през ваканциите няма да се сбъднат. Не се искаха пророчески дарби за това. Стигаше ми простия разказ на баща ми, че в неговото детство във Върбовка е имало 5 фурни, а в моето беше останала само една.
Друга гола истина е, че вече няма дори значение кой е виновен и защо. Виновниците са или мъртви или няма с какво да платят. Фактът е, че ние сме едно поколение без функциониращо материално наследство. Именно затова ми се струва много важно да съберем пръснатите зърна на духовното ни наследство. Сред тях със сигурност има такива, от които може да поникне зърно за Хляб.



--------------------
 
 
№28 от: Цонка (26 юли 2010 08:57)
Павлинкааа... em_75 Точно в пилчарник обмислям да вкарам Сианчето. Спомних си едно гости на село /дупнишко село/, с кладенец, зеленина и пилета. Ама как ми четеш мислитеее... em_74
И за баирите - наистина наваксвам с пълна сила.
Като се сетя само, откъде са ми първите спомени от истинска природа... em_113  От градските гробища. Няма майтап. Баба ми ме мъкнеше редовно в събота или неделя. Ама хубаво си беше - птички, дървета, сливи, чист въздух, тишина, отсреща полето, където мислех, че се е водила войната... Идилия.



--------------------
 
 
№29 от: undo (26 юли 2010 14:17)
Цитат: Цонка
От градските гробища. Няма майтап. Баба ми ме мъкнеше редовно в събота или неделя. Ама хубаво си беше - птички, дървета, сливи, чист въздух, тишина, отсреща полето, където мислех, че се е водила войната... Идилия.
Че хубаво си е em_11 Да взема да цитирам по памет Чудомир: "Лежиш си и си почиваш, а тревата се повява над теб" em_1

 
 
№30 от: koa (12 август 2010 12:35)
Абе, жена, какво правиш толкова далече! Пак те питам - децата, децатааа кой ще ги учи на език? Връщай се и ги подхващай, че вече не останахте много. С това вълшебно писане да вземеш и да издадеш едно книжле. Те, графоманите, у нас се нароиха, де, ама само ние от "детството" ще сме ти достатъчни за приличен тираж. И тези от Върбовка. em_90

Коментарът е редактиран от undo.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 25
Потребители: 1
Гости: 24
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?