Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Юни 2020 (1)
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Къщата на баба
23-04-2011, 13:16 | Автор: a4koto | Категория: Нашият дом / Моят град

Когато пеехме в училище "Високи, сини планини" винаги мислено се пренасях в родопското село, където баба ме чакаше. Високите сини планини и на снимката се виждат. А къщата ми беше много интересна. Тя нямаше керемиди. На покрива бяха наредени каменни плочи (тикли), които и до днес стоят.

Внезапно изплува един далечен спомен от най-ранното ми детство. Излезли сме с баба на разходка по пътя (без настилка ) и от тревата скочи скакалец... право в крачола ми. Такъв ужас изпитах, така се втрещих и запищах, та баба се уплаши още повече, а за скакалеца - не знам. Той полудя в панталоните ми и се изкачваше все по-нагоре и по-нагоре. Изобщо не разбрах как си свалих гащите :em_1: Баба започна да ме милва и да се смее. Успокояваше ме и казваше: "Това е спомен, мило дете,спомен!" Доядя ме на нея. Какъв ти спомен - това е ужас.

А сега, след толкова години - наистина е спомен. Мил спомен от бабината къща. Мъдра жена е била баба и се спомина точно на Великден преди много години. Казват, че най-праведните хора си отиват на тоя ден.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: iceto (23 април 2011 23:49)
Наистина всички имаме ярки спомени от такива моменти. И е хубаво, че ги имаме! em_2



--------------------
 
 
№2 от: Simpra (24 април 2011 10:25)
Истина е, че праведните хора си отиват по празници. Много хубав спомен.



--------------------
 
 
№3 от: катя милушева (24 април 2011 16:37)
Когато пеехме в училище "Високи, сини планини" винаги мислено се пренасях в родопското село, където баба ме чакаше. Високите сини планини и на снимката

Прекрасен спомен и мъдри думи! em_125

 
 
№4 от: mano (2 май 2011 22:02)
Голям късмет имаш да си имала баба с такава къща. Моята живееше в града и никога не съм имал село. Събота и неделя всички отиваха на село, а ние със сестра ми си седяхме сами. А и селото си е друга работа.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 0
Гости: 14

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?