Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Когато...
10-01-2012, 19:37 | Автор: borianmir | Категория: Нашият дом / Моят град


Когато… 

Достатъчен е само лек порив на вятъра в слънчев летен ден, за да се върна в детството, когато живеехме на морето.

Когато ходехме боси през бодилите и се спускахме по трима на едно колело по три километровия път до морето - първо по стръмната камениста пътека, после със шеметна скорост по асфалтовия път.

Когато по цял ден се пържехме на плажа от осем до осем и не изгаряхме и се смеехме на чужденците, които се мажеха с кисело мляко, а ние не си носехме дори хавлии, камо ли мазила и шапки.

Когато сами си вадехме миди от морето и ги печахме на ламарина на плажа.

Когато целият плаж се събираше да гледа чичо ми, който пеейки и свирейки на китара се изкачваше назад по стръмния парапет на стълбите.

Замайващият аромат на пелин, мащерка и море, когато се катерехме по баира към къщи, толкова стръмен, че сега никой "нормален" човек не би се качил.

Когато баща ми се гмуркаше по два часа в студената вода да лови раци със шиш от изковано арматурно желязо на десет метра дълбочина.

Когато миризмата на прясно изпечен хляб от фурната до плажа беше толкова неустоима, че изяждахме по половин от огромния самун по пътя до вкъщи, а аз бях… злояд.

Когато, свити в тъмното, понеже имаше режим на тока, слушахме приказки и истории, толкова интересни и увлекателни, че забравяхме къде сме.

Когато мятахме копия от балдарам от единия до другия край на безкрайния двор.

Когато дялахме дървени лодки и ги пускахме да плуват в най-дълбоката локва.

Когато ходехме навсякъде сами с брат ми и някой приятел, макар че бяхме само втори-трети клас.

Когато тайно правехме всякакви бели и не се издавахме, въпреки заплахите и шамарите.

Когато слагахме буркана с мед в чиния с вода, за да не го налазят мравки, защото нямахме хладилник, а също и телевизор и телефон, но нищо не ни липсваше.

Когато до тъмно събирахме кестени по улиците, за да ги предаваме, и недоумявахне защо ни се карат, че сме закъснели, след като "работим".

Когато слагахме четири камъка и играехме мач на която си искаме улица, защото не минаваха коли.

Когато нямаше дърво, на което да не сме се качвали.

Когато сами си правехме скейт бордове и лагерни колички и летяхме с тях по-бързо от колите.

Когато се изкачвахме през нощта по четиридесет и пет градусовата пътека на Чиракмана и викахме срещу морето от ръба на двестаметровата пропаст.

Когато никой не гледаше с какво си облечен или колко пари имаш, а дали си му приятел.

Когато Господ беше винаги със нас, защото още не бяхме Го огорчавали.

………………

 

Безкрайно съжалявам, че децата ми никога няма да видят всичко това, но съм длъжен поне да им го разкажа…

 

Когато...

Когато...

Когато...

Когато...

Когато...

Когато...

Когато...

Когато...

Когато...

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dani (10 януари 2012 19:49)

Като се появи такава статия - и свят ми се завива. Всяка дума попада точно в сърцето. em_125 




--------------------
 
 
№2 от: Цонка (10 януари 2012 19:49)

Ах, че хубава статия!!! Благодаря ти, Борян! em_125
И добре дошъл в махалата!




--------------------
 
 
№3 от: Милен Иванов (10 януари 2012 20:11)

Много красиво и истинско! 
И тъжно.... 




--------------------
 
 
№4 от: isi (10 януари 2012 20:42)

Благодаря и аз, Борян! Оставам без думи...  Но пък със страшно много приказни емоции и чувства в сърцето... непознати за мен от моето детсво - затова приказни ...  Но днес  - това е любимият ми северночерноморски  край и много ми е мило неговото минало... Ще го чета още много пъти! На глас дори...




--------------------
 
 
№5 от: катя милушева (10 януари 2012 21:51)

"Безкрайно съжалявам,че децата ми никога няма да видят всичко това,но съм длъжен поне да им го разкажа…"

 

em_81

Благодаря за страхотното гмуркане в детството,от дълбокото не ми остана дъх,а на очите започна да ми пари em_125 !

 


 
 
№6 от: Весито (10 януари 2012 22:00)

Браво. Много хубаво написано! em_12


 
 
№7 от: Айви (10 януари 2012 22:29)

 Чудесен разказ! em_125


 
 
№8 от: bat_mitco (10 януари 2012 22:39)

ОЩЕ!!! em_82 ОЩЕ !!! em_82 ОЩЕ!!! em_82




--------------------
 
 
№9 от: Anakin Skywalker (10 януари 2012 23:17)

Направо настръхнах и аз, като го прочетохem_49
Каварна, любимо градче на северното черноморие, както с морето така и с любимата музика последните 6 години
Добре дошъл и от мен в махалата! em_125




--------------------
 
 
№10 от: Цветелина (10 януари 2012 23:27)

Както би казала дъщеря ми "много яко" em_81 




--------------------
 
 
№11 от: templar (11 януари 2012 00:39)

templar likes this em_12


 
 
№12 от: freja (11 януари 2012 01:16)

Пак ме връхлетя онова замайващо усещане, че съм отново в детството си. Аз не съм родена на морето, но всичко не-морско се отнася и до мен. Естествено em_62

Мисля, че това е най-хубавият български разказ, еквивалентен на руското "Посвещава се на...", само където е много по-силен от него. Браво, borianmir, и благодаря!em_125


 
 
№13 от: ваняя (11 януари 2012 20:09)

Чудно, много ми хареса от първата до последната дума em_125


 
 
№14 от: ssi (11 януари 2012 21:58)

Оххххх....! Възхищавам се на хора, които могат да кажат толкова много с толкова малко думи.

Аз ,пък, хич не го мога това.

Странна работа е това градче. Въпреки че имам доста лоши случки там, винаги ми е харесвало! И винаги съм се чудил как хората, които живеят там, отиват на плаж и как имат сили после да се върнат...

Спомням си дървения мостик, на който спираше кометата. Как ходим по него и внимаваме да не пропаднем там, където липсва дъска. Как по-късно скърцаха дъските под тежеста ни.  Помня и как морето се пълнеше дотолкова с медузи, че нямаше празно място. Помня как ловяхме попчета с шише на което е навита корда с кукичка. Помня къде предлагаха и прясна риба за похапване с биричка.
Друго си беше едно време...... Ама предполагам, че и нашите деца ще казват така след време.


 
 
№15 от: anni (12 януари 2012 09:56)

Веднага си си се представих как шляпам из водата с боси крака, а вятърът вее косата ми. Ей затова го обичам морето, мноого хубаво го каза, Боряне, ти си един от благословените, които са прекарали детството си сред море и пясък. Поздравления за хубавата статия и добре дошъл при нас!




--------------------
 
 
№16 от: Боряна (12 януари 2012 14:03)

Браво, Адаш! Напоследък не пиша много коментари тук, но според мен твоята статия е точен пример какви неща трябва да намираме тук и няма как да не взема отношение. От раз си усетил духа на сайта. Поздравления! Имаш страхотен стил, написал си го простичко, образно и много истинско. Явно Господ все още е с теб. Определено ме трогна.
Добре дошъл на борда и чакаме още!

ПП С брат ти изглеждате абсолютни калпазани - попаднал си на правилното място! em_12




--------------------
 
 
№17 от: admin (12 януари 2012 16:20)

Прекрасно! А в Чиракман толкова се бях влюбил, че по много от тетрадките ми има опити да го рисувам




--------------------
 
 
№18 от: a4koto (13 януари 2012 00:09)

Много ти се радвам, Борян! Добре дошъл! И за много години!




--------------------
 
 
№19 от: Зико (16 януари 2012 15:36)

Добре дошъл и от мен!  

http://detstvoto.net/index.php?newsid=2048


 
 
№20 от: митрофан (18 ноември 2012 16:11)

Аз се радвам, че все още дъщеря ми и компанията й, които вече са на 18, повтарят тези неща с мидите на ламарина, ходенето пеш из Коч бунар, до Божурец и Топола, палаткови лагери, пещерите на Яйлата -  просто научиха се децата и им е много гот, както казват.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 0
Гости: 19

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!